РЕШЕНИЕ
№ 246
гр. Благоевград, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20221200500004 по описа за 2022 година
съобрази следното:
Срещу решение № 8570 от 04.11.2021 г., постановено по гражданско дело № 574 от
2020 г. на Районен съд Гоце Делчев, с което е разпределено ползването на поземлен
имот, къща и гараж в с. Р., общ. Г., обл. Б., е подадена въззивна жалба от Ф. Х. А., Ш.
Т. А., А. Т. А. и Н. Т. А., чрез адвокат А. К.-М.. В нея се твърди, че атакуваният
съдебен акт е неправилен. Нарушен бил материалният закон. Не били спазени
съдопроизводствените правила. Решението било необосновано. АнА.зът на събраните
доказателства бил грешен. Свидетелските показания били интерпретирани неправилно.
Квотите на страните в съсобствеността, които съдът приел в решението, били
сбъркани. Имотите били придобити от общите наследодатели А. и Н.А., а не само от
последната. Тя не била добросъвестен владелец. Изводите на районния съд досежно
владението били неправилни. Същите противоречА. на събраните доказателства и не
били съобразени с практиката на ВКС. Мотивите на съда били непоследователни.
Първата инстанция неправилно се позовала само на част от показанията на свидетеля
М., а и ги интерпретирала погрешно. До 2000 г. имотът и къщата се ползвА. от всички
наследници на А. А., което изключвало придобиването им по давност от Н.А. през
2004 г. Гаражът и сега се ползвал от наследниците на Т. А.. Н.А. само живяла на
втория етаж от къщата. Не били нА.це елементите за осъществяването на фактическия
състав, регламентиран в чл. 79 от ЗС, и не можело да се приеме, че тя е придобила
собствеността, изключвайки правата на наследниците на Т. А.. Възразява се и срещу
избраните от съда варианти за разпределяне на ползването на имота, къщата и гаража.
Нарушен бил принципът на целесъобразността. Законът не бил приложен еднакво
1
спрямо всички участници в производството. Наследниците на Т. А. били лишени от
ползване на къщата. Мотивите на съда за това били кратки, неясни и непочиващи на
закона и морала. Имало възможност всички съсобственици да ползват части от къщата.
Несправедливо било на наследниците на Т. А. да се предостави само ползването на
паянтовия гараж. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново,
с което да се разпредели ползването на имота, къщата и гаража съобразно тези от
вариантите, предложени от вещото лице в първата инстанция, които съответстват на
действителните квоти на страните в съсобствеността и отговарят на закона, морала и
практиката на ВКС. Претендират се и направените разноски.
Подаден е отговор от адвокат А.Л., процесуален представител на М. Х. С., Г. М. С. и
М. М. С.. В него се застъпва позицията, че жалбата е неоснователна. А. А. починал
през 1992 г., а Н.А. се снабдила с констативен нотариален акт за имота, къщата и
гаража през 2004 г., т. е. цели 12 години след смъртта му. НА.це били всички условия
за придобиване на собствеността от нейна страна. Гаражът наистина се ползвал от Т.
А. и неговите наследници, но с изричното съгласие на Н.А.. Тя ясно манифестирала
владението си спрямо всички и станала собственик на имота и обектите в същия по
давност. Изводите на съда в това отношение били напълно правилни. Ползването на
имота, къщата и гаража било разпределено при стриктно спазване на закона и
съобразяване с практиката на ВКС. Предпочитаните от жалбоподателите варианти
били абсолютно неудачни. Къщата била стара. Недопустимо било да се правят
преустройства в нея. Не можело да се избиват нови врати и да се обособяват нови
помещения там, защото съществувала опасност от разрушаването й. След образуването
на делото, страните били в силно влошени отношения и не било целесъобразно да
ползват помещения на един и същ етаж, понеже това щяло да създаде предпоставки за
конфликти. Желае се потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на
сторените разноски.
Постъпил е отговор и от Ф. А. Х., чрез адвокат И.К.. В него се изтъква, че решението
на Районен съд Гоце Делчев е правилно. Собствеността била придобита от Н.А. по
давност. Приобщените свидетелски показания категорично доказА. това. Квотите на
страните били правилно определени. Оплакванията в жалбата били неоснователни.
Избраните от съда варианти за разпределяне на ползването били най-удачните.
Другите варианти не отговаряли на квотите в съсобствеността. Площите на къщата и
гаража не били достатъчни, за да може те да се ползват от всички съсобственици. Иска
се потвърждаване на акта на първата инстанция и присъждане на разноските.
Жалбата и отговорите са редовни и допустими, поради което се разгледаха в открито
съдебно заседание.
Не се наложи събиране на доказателства във въззивната инстанция.
Обжалваното решение е вА.дно и допустимо.
Районният съд е бил сезиран с претенция, намираща правното си основание в
разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗС.
Развилото се съдебно производство по разпределяне на ползването на поземления
имот, къщата и гаража, инициирано от Ф. Х. А., Ш. Т. А., А. Т. А. и Н. Т. А., е
допустимо. Възраженията в обратната насока, направени с отговорите на въззивната
жалба, не намират опора в съдебната практика. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение
№ 13 от 10.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 13/2012 г., ОСГК, докладвано от съдията
Боян Цонев, производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС не е исково, а представлява спорна
съдебна администрация на гражданските правоотношения между съсобствениците по
2
повод ползването и управлението на общата вещ. Това производство приключва с
решение на съда, което замества липсващо решение на мнозинството по чл. 32, ал. 1 от
ЗС или такова негово решение, което е вредно за общата вещ. Разпоредбата на чл. 32,
ал. 2 от ЗС не въвежда ограничение кои съсобственици могат да сезират съда с искане
за разпределяне на ползването на съсобствената вещ, а изрично установява
процесуалната възможност „по искане на който и да е от съсобствениците“ районният
съд да реши въпроса за разпределение ползването на съсобствената вещ и в двете
визирани в разпоредбата хипотези: „ако не може да се образува мнозинство“ или „ако
решението на мнозинството е вредно за общата вещ“. Невъзможност да се образува
мнозинство по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗС е нА.це както когато изобщо няма
решение на мнозинството по чл. 32, ал. 1 от ЗС за използването на общата вещ, така и
когато решението на мнозинството накърнява правата на някой от съсобствениците да
си служи с вещта и така излиза извън правомощията на мнозинството, поради което
такова решение няма правно действие /аргумент от чл. 31, ал. 1 от ЗС/. В съдебната
практика трайно се възприема становището, че когато искането за разпределяне на
ползването по съдебен ред е направено от няколко съсобственици, то това искане е
допустимо дори тези съсобственици общо да притежават повече от половината от
общата вещ, тъй като самото сезиране на съда обосновава извод за невъзможност да се
образува мнозинство и да се вземе решение по чл. 32, ал. 1 от ЗС. Тази невъзможност
може да се дължи и на спорове между съсобствениците относно правата им в
съсобствеността, включително и относно това дА. някой от тях сам притежава повече
от половината от общата вещ. Невъзможността /същественото затруднение/ за вземане
на решение по чл. 32, ал. 1 от ЗС може да се дължи и на липса на правни и/или
технически познания, които често са необходими, за да се извърши законосъобразно и
целесъобразно разпределение, с оглед вида и естеството на вещта, броя на
съсобствениците и други особености, които затрудняват или правят невъзможно
едновременното ползване на вещта от всички съсобственици според правата им, което
може да наложи образуване на множество реални дялове за ползване, последователно
ползване във времето и/или заплащане на обезщетения вместо ползване и пр. Освен
това, не са нА.це и установени от закона ред и форма за вземане на решение по чл. 32,
ал. 1 от ЗС, за разлика, например, от етажната собственост. Поради това се налага
разбирането, че самото сезиране на съда по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС сочи
невъзможността да се образува мнозинство и прави допустимо във всички случаи
искането за разпределение ползването по съдебен ред. В този контекст следва да се
признае правен интерес на Ф. Х. А., Ш. Т. А., А. Т. А. и Н. Т. А. да търсят и получат
намесата на съда за разрешаване на възникнА.я спор с другите съсобственици относно
ползването на общите поземлен имот, къща и гараж.
Съсобствениците са задължителни необходими другари в производството по
разпределяне на ползването и съдебното решение трябва да бъде еднакво за всички тях
- Решение № 16 от 18.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1890/2015 г., II г. о., ГК, докладчик
съдията Камелия Маринова, Решение № 179 от 18.10.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1981/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова, и Решение № 421 от
19.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 581/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Жанин
Силдарева. В случая това изискване е спазено.
Съгласно Тълкувателно решение № 13 от 10.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 13/2012 г.,
ОСГК, докладчик съдията Боян Цонев, Решение № 71 от 19.04.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 727/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова, Решение № 409 от
26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 224/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина
3
Генчева, Решение № 303 от 15.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 427/2008 г., II г. о., ГК,
докладчик съдията Светлана КА.нова, Решение № 59 от 04.03.2009 г. на ВКС по гр. д.
№ 67/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Пламен Стоев, Решение № 1054 от
23.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4478/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията
Бранислава Павлова, и Решение № 1165 от 20.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5370/2007
г., V г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова, начинът на разпределяне на
ползването трябва да се определи от съда по целесъобразност и с оглед конкретните
обстоятелства във всеки отделен случай, като съдът трябва да се ръководи от
критериите за целесъобразност - разпределението да отговаря най-пълно на правата на
страните, да не засяга извършени от тях подобрения и да съобразява фактическото
положение към момента на разрешаване на спора.
В производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС съдът трябва да определи частите за реално
ползване по начин, който да не създава неудобства и предпоставки за бъдещи спорове
във връзка с определения начин на ползване - Решение № 139 от 16.11.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 2715/2015 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева, Решение №
159 от 03.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1205/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Зоя
Атанасова, и Решение № 41 от 20.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 415/2010 г., I г. о., ГК,
докладчик председателят Бранислава Павлова.
В т. 2 на Тълкувателно решение № 13 от 10.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 13/2012 г.,
ОСГК, докладвано от съдията Боян Цонев, се посочва, че производствата за спорна
съдебна администрация на граждански правоотношения не са регламентирани в ГПК.
Поради това, доколкото в други закони няма особени процесуални норми за тях и
доколкото самата специфика на съответното производство не налага друго, по
отношение на тези производства се прилагат процесуалните правила на общия исков
процес. Характерът и целта на производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС не налагат
отклонение от процесуалните правила на общия исков процес, съгласно които съдът
поначало дължи разглеждане на всички възражения и доводи на страните относно
въпросите, които са от значение за решаването на делото. Целта на производството е да
се замести решението на мнозинството /липсващо такова или вредно за общата вещ/
чрез постановено от съда разпределяне на ползването, което да е съобразено в най-
пълна степен с действителните права на страните в съсобствеността и което да дава
възможност на съсобствениците за най-целесъобразно използване на вещта. В това
производство съдът във всички случаи изследва дА. е нА.це съсобственост между
страните и какви са квотите им в съсобствеността. Поради това няма основание да се
откаже на страните именно в рамките на това производство да бъдат разгледани всички
техни възражения и доводи, относими към предмета на делото, включително
възраженията им относно правата им в съсобствеността, представляващи по
съществото си преюдициални спорове за собственост. С разглеждането на тези
възражения в рамките на производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС, а не в отделно
производство по иск за собственост /където се търси друг вид съдебна защита/, в най-
голяма степен би се постигнала целта на закона - разпределяне на ползването на вещта,
което да е съобразено с действителните права на страните в съсобствеността върху нея.
В конкретния казус също е нА.це спор относно размера на идеалните части на страните
в съсобствеността. Във връзка с това са събрани писмени и гласни доказателства.
Въззивният съд констатира, че първата инстанция правилно ги е анА.зирала и е
достигнала до коректни заключения.
Съдът прави фактически и правни изводи по предмета на спора, като обсъжда
поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение, всички събрани доказателства,
4
които са относими към казуса и допустими за установяване на съответния факт или
обстоятелство според разпореденото в закона. Казаното се отнася и до гласните
доказателства, които, щом са относими и допустими, се преценяват от съда по
вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или
предубеденост на свидетеля според правилата на чл. 172 от ГПК и съвкупно с целия
доказателствен материал по делото. Вземат се предвид и всички обстоятелства,
свързани с възприемането на установяваните факти: обстановката /ден, нощ, виелица,
дъжд и пр./, психическото състояние на свидетеля, възрастта му към онзи момент,
физиологични особености - зрение, слух, възраст, заболявания; паметово-
интелектуални способности, както и обстоятелствата при възпроизвеждането -
възможност за възпроизвеждане /притеснение от съда, образование, заболявания,
възраст, отдалеченост във времето/ и волята на свидетеля да каже истината. При
противоречие в показанията на свидетелите съдът трябва да прецени посочените
обстоятелства при възприемането и възпроизвеждането по отношение на всеки
поотделно, а още и дА. те са възприемА. осъществяването на релевантните факти
едновременно или по различно време, дА. впечатленията им са спорадични или
системни, доколко показанията са подкрепени или отречени от останА.те събрани по
делото доказателства. При оценката на разказаното от тях следва да се изхожда от: а/
степента му на съответствие с безспорните доказателства по делото, б/ степента на
обоснованост, в/ степента на разностранност и г/ степента на автентичност, като се
съобразят и вътрешната хармоничност, последователност и изчерпателност на
дадените показания /„Разпит на свидетели в гражданското производство“ от Цеко
Цеков, „Сиела“, София, 1997 г., стр. 48 и 55/.
В конкретния казус показанията на разпитаните като свидетели С. А. И., Р. С. Г., Д. Д.
М. и М. М. Б. не опровергават отразеното в нотариалния акт от 13.05.2004 г.
придобиване на имота, къщата и гаража от Н.А. А. чрез давностно владение. Данните,
съобщени от Саня Имам, не са много ясни и категорични, но от тях все пак се разбира,
че след смъртта на А. А. А., настъпила през 1992 г., единствено съпругата му Н. е
обитавала къщата до кончината си през 2015 г. и никой не е оспорвал фактическата й
власт върху нея - „на къщата остана жена му Н.“, „Н. продължи да ползва къщата до
края“, „никакви спорове не е имало за къщата“, „Н. остана след смъртта на А. да живее
в къщата, там живя и там почина“, „Н. сама си живееше в къщата“. Подобни сведения
дава и Р. Г., според която Н. доста години е живяла сама в къщата след смъртта на А..
Тази свидетелка твърди още, че Н. искала да „остави“ къщата на внучката си Ш.Т.
/ищец и жалбоподател по делото/, което също говори, че тя я е обитавала с намерение
за придобиване, със съзнание, че е станала неин собственик. Г. сочи и че Т. и сестрите
му са ползвА. първия етаж на къщата, но не изяснява кога е започнало това ползване,
какъв характер е имало то и дА. се е осъществявало с или без разрешението на Н..
Свидетелите М. и Б. са по-конкретни и споделят преките си впечатления, че Т. и Н.
действително са ползвА. първия етаж на къщата като кафене, но с изричното
разрешение на Н., която е била собственикът и никой не е смеел да оспори това
положение на нещата заради безспорния й авторитет сред членовете на семейството.
Ето защо, бидейки притежател на имота, къщата и гаража, тя вА.дно се е разпоредила с
2/3 идеални части от имота и къщата, дарявайки ги на дъщерите си Н. /наследодател на
ответниците М. Х. С., Г. М. С. и М. М. С./ и Ф. /също ответник по иска и жалбата/.
Твърденията за обратното, намерили място в исковата молба и въззивната жалба, не
могат да бъдат споделени, понеже, както вече се изтъкна, анА.зът на приобщения
гласен доказателствен материал не води до подобни заключения. Квотите в
съсобствеността, отразени в атакуваното решение на районния съд, са правилни, не
5
следва да се коригират от настоящата въззивна инстанция и разпределянето на
ползването трябва да бъде съобразено с тях.
Поземленият имот представлява дворно място, което по документи е с площ от 220 кв.
м., а измерено на терен - 230 кв. м. Както вече стана ясно, в него има построени къща и
гараж, а е изграден и навес, заемащ 22 кв. м. Свободната площ, подлежаща на
разпределяне, е твърде малко - едва 35 кв. м. /видно от неоспореното в тази част
заключение на вещото лице С. В. К./. Съобразявайки това и вземайки предвид
разположението на сградите в имота и разликата в квотите на ищците и ответниците,
експертът е предложил само един вариант, който е и одобрен от първостепенния съд.
Действително, друг вариант за ползване на парцела обективно не е възможен, което
налага и потвърждаване на обжалваното решение в тази негова част.
По отношение на къщата и гаража, ситуацията е коренно различна. Както се набляга в
Решение № 185 от 3.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1380/2010 г., I г. о., ГК, докладчик
съдията Дияна Ценева, и Решение № 291 от 29.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 212/2011
г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова, разпределението на ползването
на съсобствената вещ може да се извърши по два начина - чрез предоставяне на реална
част от нея за ползване на всеки съсобственик, при което вещта се ползва
едновременно от всички съсобственици, или чрез предоставянето й последователно за
ползване на всеки съсобственик за определен период. Въпросът, по кой от двата начина
следва да се разпредели ползването, е обусловен от вида и предназначението на вещта.
В съдебната практика се приема, че когато се касае за движима вещ, обикновено по-
удобно е да се извърши разпределение на ползването по време, а когато иде реч за
недвижим имот - чрез предоставяне на реална част на всеки съсобственик. Когато
обаче видът, предназначението и конкретните характеристики на недвижимия имот не
позволяват той да бъде ползван реално от повече съсобственици, а разпределянето на
ползването между тях по време се явява неудобно, искът по чл. 32, ал. 2 от ЗС подлежи
на отхвърляне, защото съдът не може да предостави имота за ползване на един
съсобственик и да лиши от ползване останА.те. В тези случаи отношенията между
съсобствениците следва да бъдат изяснени по друг ред /чл. 30, ал. 1, чл. 31, ал. 2 или
чл. 34 от ЗС/. В случая е приложима именно цитираната практика на ВКС, което не е
било отчетено от страна на районния съд. Извършеното от него разпределяне на
ползването на къщата и гаража, при което ищците получават ползването на гаража, а
ответниците - на къщата, се явява неправилно. Всеки от съсобствениците иска да
ползва както част от къщата, така и гаража, но конкретните характеристики на
последните обективно не го позволяват. В гаража може да бъде паркиран само един
автомобил, а страните не са съгласни да го ползват по различно време. Първият етаж от
къщата представлява голямо общо помещение, а на втория са разположени 3 стаи,
коридор и антре. Санитарният възел е само един. Вещото лице е категорично, че в тази
сграда може да живее само едно семейство /негово изявление пред районния съд в
заседанието на 02.06.2021 г./. Недопустимо е да се правят конструктивни промени на
първия етаж и да се обособяват помещения там. Квотата на ищците-жалбоподатели в
съсобствеността е прекалено минимална, за да им се предостави за ползване стая на
горния етаж, а и с оглед конфликтните и силно обтегнати техни отношения с
ответниците, това несъмнено не би било удачно. Не е възможно и едната група
ответници да бъде „свалена“ да ползва само първия етаж за сметка на „качването“ на
ищците на втория, понеже всеки от съсобствениците има право да ползва такава част
от всеки от етажите, каквато съответства на квотата му в съсобствеността. Всичко това
навежда на извод, че ползването на гаража и къщата няма как реално да бъде
6
разпределено по начин, че всеки съсобственик да ползва както част от къщата, така и
гаража, което налага отмяна на решението в тези му части и отхвърляне на претенцията
с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС. Съсобствениците могат да уредят отношенията
си досежно тези обекти чрез други съдебни процедури - завеждане на дело за
присъждане на парично обезщетение за лишаването от ползване или иницииране на
делбено производство.
С оглед изхода на въззивния процес /неоснователността на жалбата досежно
разпределянето на ползването на поземления имот и неоснователността на иска
касателно разпределянето на ползването на къщата и гаража/, разноски пред Окръжния
съд следва да бъдат присъдени само на въззиваемите Г. М. С. и Ф. А. Х..
Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК, настоящият съдебен акт няма да подлежи на
касационен контрол.
Воден от изложените съображения, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 8570 от 04.11.2021 г., постановено по гражданско дело № 574 от
2020 г. на Районен съд Гоце Делчев, в частите му, с които е разпределено ползването
на двуетажната жилищна сграда и гаража в УПИ *в квартал *по плана на с. Р., общ. Г.,
обл. Б., между съсобствениците Ф. Х. А., Ш. Т. А., А. Т. А., Н. Т. А., М. Х. С., Г. М. С.,
М. М. С. и Ф. А. Х..
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф. Х. А., Ш. Т. А., А. Т. А. и Н. Т. А., против М. Х. С., Г.
М. С., М. М. С. и Ф. А. Х., иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС, за разпределяне
на ползването на съсобствените им двуетажна жилищна сграда и гараж в УПИ *-*в
квартал *по плана на с. Р., общ. Г., обл. Б..
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8570 от 04.11.2021 г., постановено по гражданско дело
№ 574 от 2020 г. на Районен съд Гоце Делчев, в останалата му обжалвана част, с която
е разпределено ползването на УПИ *-*в квартал *по плана на с. Р., общ. Г., обл. Б.,
между съсобствениците Ф. Х. А., Ш. Т. А., А. Т. А., Н. Т. А., М. Х. С., Г. М. С., М. М.
С. и Ф. А. Х..
ОСЪЖДА Ф. Х. А., ЕГН **********, адрес с. Р., общ. Г., обл. Б., Ш. Т. А., ЕГН
**********, адрес с. Р., общ. Г., обл. Б., А. Т. А., ЕГН **********, адрес с. Р., общ. Г.,
обл. Б., и Н. Т. А., ЕГН **********, адрес с. Р., общ. Г., обл. Б., да заплатят на Г. М. С.,
ЕГН **********, адрес с. Р., общ. Г., обл. Б., сумата от 400 /четиристотин/ лева,
представляваща направени разноски пред Окръжния съд за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Ф. Х. А., ЕГН **********, адрес с. Р., общ. Г., обл. Б., Ш. Т. А., ЕГН
**********, адрес с. Р., общ. Г., обл. Б., А. Т. А., ЕГН **********, адрес с. Р., общ. Г.,
обл. Б., и Н. Т. А., ЕГН **********, адрес с. Р., общ. Г., обл. Б., да заплатят на Ф. А. Х.,
ЕГН **********, адрес с. Р., общ. Г., обл. Б., сумата от 400 /четиристотин/ лева,
представляваща направени разноски пред Окръжния съд за адвокатско
възнаграждение.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8