Решение по дело №120/2021 на Окръжен съд - Кърджали

Номер на акта: 58
Дата: 18 ноември 2021 г. (в сила от 18 ноември 2021 г.)
Съдия: Пламен Александров Александров
Дело: 20215100500120
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Кърджали, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов

Йорданка Г. Янкова
при участието на секретаря Светла В. Радева
като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно
гражданско дело № 20215100500120 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано по подадена от З. Т. Ф. от гр.
А., чрез адв. Т.М., въззивна жалба срещу решение по гр. д. № 101/2020 г. на
Районен съд – А..
При извършената проверка по повод подадената въззивна жалба,
въззивният съдът констатира следното:
Производството по гр. д. № 101/2020 г. по описа на Районен съд – А. е
образувано (след изпращане на делото от С. районен съд по подсъдност) по
подадена от З. Т. Ф. от гр. А., чрез адв. Т.М., искова молба срещу ответника
„П.К.Б.“ ЕООД гр. С., с която са предявени искове за приемане за установено,
че договор за потребителски кредит № **********, договор за потребителски
кредит № ********** и договор за потребителски кредит № ********** са
недействителни, както и за осъждане на ответника да върне недължимо
получени надвзети суми по трите договора за кредит, съответно от 30.06.2016
г., 17.07.2017 г. и 28.11.2017 г., възлизащи на обща сума от 4 000 лева.
Посочено е, че общата сума за връщане на кредита по всеки един от
договорите е, както следва: 2 235 лева – по договор за потребителски кредит
№ ********** от 30.06.2016 г., 6 048 лева – по договор за потребителски
1
кредит № ********** от 28.11.2017 г. и 8 246 лева – по договор за
потребителски кредит № ********** от 17.07.2017 г. В исковата молба са
изложени твърдения за нищожност на трите договора за потребителски
кредит, както и че по същите са направени плащания общо за „повече от
8 000 лева“. С подадена молба, в изпълнение на указанията на
първоинстанционния С. районен съд, се релевират твърдения за обща
недължима сума по трите договора в размер на 10 629 лева, от която 1 335
лева – по договор за потребителски кредит № **********, 4 048 лева – по
договор за потребителски кредит № ********** и 5 246 лева – по договор за
потребителски кредит № **********.
От гореизложеното се установява, че с исковата молба са предявени три
иска за обявяване за недействителен на всеки един от трите договора-
договор за потребителски кредит № ********** от 30.06.2016 г., договор за
потребителски кредит № ********** от 28.11.2017 г. и договор за
потребителски кредит № ********** от 17.07.2017 г. Това обстоятелство се
установява и от петитума на подадената въззивна жалба, с която изрично е
поискано след отмяна на обжалваното решение да се обяви
недействителността на процесните договори. За всеки един от така
предявените три иска се дължи държавна такса върху цената на всеки един от
исковете, която цена на всеки един от исковете представлява стойността на
договора, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК. Така, за иска за обявяване за
недействителен на договор за потребителски кредит № ********** от
30.06.2016 г., чиято стойност е 2 235 лева, представляваща посочената от
самата ищца обща сума за връщане на кредита, се следва държавна такса в
размер на 89.40 лева. За иска за обявяване за недействителен на договор за
потребителски кредит № ********** от 28.11.2017 г., чиято стойност е 6 048
лева, се следва държавна такса в размер на 241.92 лева, а за иска за обявяване
за недействителен на договор за потребителски кредит № ********** от
17.07.2017 г., чиято стойност е 8 246 лева, се следва държавна такса в размер
на 329.84 лева.
Или, общо за трите иска се дължи заплащане на държавна такса в
размер на 661.16 лева, каквато не е платена от ищцата.
На следващо място, с исковата молба ищцата иска да бъде осъден
ответникът да й върне недължимо получени надвзети суми по трите договора
2
за кредит, съответно от 30.06.2016 г., 17.07.2017 г. и 28.11.2017 г., възлизащи
на обща сума от 4 000 лева. Следва да се посочи, че доколкото се претендира
връщане на суми по всеки един от трите договора, се касае до три отделни
иска, всеки от които имащ за предмет конкретна сума по съответния договор.
В случая, в петитума не са разграничени сумите, които се претендират, по
всеки един от трите договора, което е основание за оставяне без движение на
исковата молба. В тази връзка, съдът констатира, че е налице и разминаване
между обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум. Така,
след извършеното уточнение се твърди, че общата недължима сума по трите
договора е в размер на 10 629 лева, от която 1 335 лева – по договор за
потребителски кредит № **********, 4 048 лева – по договор за
потребителски кредит № ********** и 5 246 лева – по договор за
потребителски кредит № **********, а с петитума се иска връщане на сумата
от 4 000 лева общо по трите договора, като не се релевират твърдения за
частично предявяване на претенцията.
Поради изложеното, с определение № 86 от 12.07.2021 г. съдът е
оставил без движение исковата молба и е дал на ищцата З. Т. Ф.
едноседмичен срок, считано от съобщението, в който да отстрани
констатираните нередовности на исковата молба, като: 1.) внесе държавна
такса в размер общо на 661.16 лева за трите иска за обявяване за
недействителни на договор за потребителски кредит № ********** от
30.06.2016 г., договор за потребителски кредит № ********** от 28.11.2017 г.
и договор за потребителски кредит № ********** от 17.07.2017 г., 2.) да
конкретизира петитума на всеки един от трите иска за връщане на недължимо
получени надвзети суми по трите договора за кредит – договор за
потребителски кредит № ********** от 30.06.2016 г., договор за
потребителски кредит № ********** от 28.11.2017 г. и договор за
потребителски кредит № ********** от 17.07.2017 г., 3.) да изложи
релевантните обстоятелства за предявените три иска за връщане на
недължимо получени надвзети суми по трите договора за кредит, съответно
от 30.06.2016 г., 17.07.2017 г. и 28.11.2017 г., като посочи размера на
заплатената от ищцата сума по всеки един от трите договора, 4.) да представи
препис от конкретизираната искова молба, респективно – от молбата за
отстраняване на нередовностите на исковата молба, за насрещната страна.
Въззивният съд е съобщил на ищцата, че ако не отстрани в срок
3
допуснатите нередовности на исковата молба решението на
първоинстанционния съд ще бъде обезсилено, а производството по делото-
прекратено.
В дадения й срок ищцата не е отстранила констатираните нередовности
на исковата молба, като: 1.) не е внесла държавна такса в размер общо на
661.16 лева за трите иска за обявяване за недействителни на договор за
потребителски кредит № ********** от 30.06.2016 г., договор за
потребителски кредит № ********** от 28.11.2017 г. и договор за
потребителски кредит № ********** от 17.07.2017 г., 2.) не е конкретизирала
петитума на всеки един от трите иска за връщане на недължимо получени
надвзети суми по трите договора за кредит – договор за потребителски кредит
№ ********** от 30.06.2016 г., договор за потребителски кредит №
********** от 28.11.2017 г. и договор за потребителски кредит № **********
от 17.07.2017 г., 3.) не е изложила релевантните обстоятелства за предявените
три иска за връщане на недължимо получени надвзети суми по трите
договора за кредит, съответно от 30.06.2016 г., 17.07.2017 г. и 28.11.2017 г.,
като посочи размера на заплатената от ищцата сума по всеки един от трите
договора, 4.) не е представила препис от конкретизираната искова молба,
респективно – от молбата за отстраняване на нередовностите на исковата
молба, за насрещната страна.
Поради изложеното, след като в дадения й срок ищцата не е отстранила
нередовностите на исковата молба, и с оглед тълкувателно решение № 2 от
02.07.2004 г. на ВКС по тълк. гр. дело № 2/2004 г. на ОСГК и ТК, следва да се
обезсили постановеното от първоинстанционния съд решение и да се
прекрати производството по делото.
При този изход на делото, следва да се осъди З. Т. Ф. да заплати на
„П.К.Б.“ ЕООД гр. С., на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции в размер общо на 600 лева, или по 300
лева за всяка инстанция.
Предвид цената на всеки един от предявените искове и характера на
сделката, чиято недействителност се иска да бъде установена – търговска (чл.
286, ал. 1 ТЗ), както и с оглед обстоятелството, че характера на сделката
определя и характера на образуваното пред съда производство като търговско
дело, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ от ГПК решението не
4
подлежи на касационно обжалване.
Водим от изложеното и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 46 от 20.04.2021 г., постановено по гр. д. №
101/2020 година по описа на Районен съд – А. и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
ОСЪЖДА З. Т. Ф. с постоянен и настоящ адрес: с. Г., №*, община А.,
област Кърджали, с ЕГН **********, да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД със
седалище и адрес на управление: гр. С., р-н С., ж.к. „М.“, бул. „Б.“ №*, ЕИК*,
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер общо на 600
лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280,
ал. 3, т. 1, предл. второ от ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5