РЕШЕНИЕ № 262306
гр. Пловдив, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на шестнадесети септември две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното гр. дело № 9013 по
описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от „Дженерали Застраховане ” АД против Община Марица кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК и чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД и по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е издадена
Заповед № ***/*** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № ***/*** г. по описа на Районен съд – Пловдив, ** граждански състав,
за сумата от 3 487, 24 лв., представляващо изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение от 3 472, 24 лв., ведно с ликвидационни
разноски от 15 лв., по щета № *** в за ремонт автомобил „БМВ 730 Д“ с рег. № ***,
управляван от Д.Г.Ч., вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило
на *** г., както и сумата в размер от 89, 11 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху претендираната главница за периода от
23.12.2019 г. до 23.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на
вземането.
Ищцовото дружество твърди, че на ***
г. при движение в с. *** на ул. „***“ № **, лек автомобил „БМВ 730 Д“ с рег. № ***,
управляван от Д.Г.Ч., преминава през необезопасена и необезопасена дупка на
платното за движение. Твърди, че вследствие на настъпилото
пътно-транспортно произшествие, на застрахованото по застраховка „Каско на
МПС" със застрахователна полица № *** от *** г., моторно превозно средство
са нанесени материални вреди, за което е образувана щета № *** и са
изготвени заключения с опис на вредите. Поддържа, че за пътно-транспортното
произшествие е съставен Протокол за ПТП с № *** от *** г. от длъжностно лице в ***
при Община М., в който са отразени констатациите на компетентния орган относно
настъпилото ПТП, отговорността на ответната община и установените вреди на
автомобила. Сочи, че е осъществен ремонт на автомобила в автосервиз, в полза на
който е изплатено възнаграждение от 3 472, 24 лв. с преводно нареждане от ***
г. Описва подробно установените увреди на автомобила, за които твърди да са
отстранени от сервиза, на който е възложен ремонта. Във връзка с ликвидацията
на преписката били начислени и разноски в размер на сумата от 15 лв. Твърди, че със заплащане на
застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения кредитор срещу
Община П.. Претендира заплащане на сторените в производството по делото
разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е
постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Община Марица, в който
се излагат доводи за нейната неоснователност. Оспорва предявените искове по
основание и размер. Твърди, че видно от съставения Протокол за
пътно-транспортно произшествие е, че последното е настъпило в с. ***, ул. „***“
№ **. Поддържа, че изготвеният Протокол за ПТП представлява официален
свидетелстващ документ, но в последният не са обозначени параметри на повредата
на пътното платно. Счита, че вредите не са в резултата на нормалното управление
на автомобила, в който смисъл прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на автомобила, който се е движил с несъобразена скорост,
което се равнява на 50 %. По така изложените съображения се моли за отхвърляне
на предявените искове, респ. за намаляване на присъденото застрахователно
обезщетение. Претендира разноски.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във
вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
В чл. 410, ал. 1 КЗ е уредено едно специално
суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо
правно задължение. Изплащайки застрахователно обезщетение последният изпълнява
свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 410, ал. 1 КЗ
встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата.
От фактическите твърдения на
ищеца в исковата молба се установява, че той е предявил спорното регресно
право, основавайки го на виновното поведение на определени физически лица, на
които собственикът на процесната улица – Община ***, е възложила да поддържат в
изправност общинските улици и носи отговорност за бездействията на тези лица.
Когато причинител на вредата е
лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл.
45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от
изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение, в който
смисъл е разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, предвиждаща възможност за
встъпване в правата на увредения срещу възложителя на работата, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато
собственик на вещта, от която настъпват вредоносните последици, принадлежи на
юридическо лице, то следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД
гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на
които е възложило да поддържат в
изправност вещта, която е станала непосредствена причина за настъпване на
вредоносния резултат. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на
предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД,
съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са и задължителните за съдилищата
тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума
на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
Общината като признато от правото
юридическо лице (чл. 136, ал. 3 КРБ) не е деликтоспособна, тъй като тя формира
и изразява правновалидна воля чрез нейните органи - физически лица и носи само
обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител за вредите,
причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на изпълнение на
възложената им от общината работа.
Съгласно задължителните за съда
тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС,
юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни
работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава,
когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
За да възникване регресното
притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане срещу
възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по
повод на възложената работа, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2) за увредения да е
възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на
вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента
чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) виновното лице да е
причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа и 4)
застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно
обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.
В случая съдът с
доклада по делото и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че увреденият лек
автомобил е бил застрахован при „Дженерали
Застраховане” АД – гр. София по застраховка „Каско на МПС" със застрахователна полица
№ ***
от ***
г.
По делото е представена и застрахователната
полица № ***
от ***, от която се
установява, че лек автомобил „БМВ 730 Д“ с рег. № ***, собственост на Д.Г.Ч., е
бил застрахован при ищцовото дружество „Дженерали Застраховане“ АД по
имуществена застраховка „Каско“ на МПС с период на покритие от 25.07.2017 г. до
24.07.2018 г. Следователно и в случая твърдяното застрахователно събитие от ***
г. е настъпило в срока на действие на сключената между ищеца и собственика на
увредения автомобил имуществена застраховка.
Между страните е
безспорно, като това обстоятелство се установява и от представените в
производството по делото доказателства, че ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение в размер на сумата от 3 472, 24 лв. на “Дженералс Ауто” ЕООД –
дружеството, осъществило ремонт на застрахования лек автомобил, като за
установяване на това обстоятелство е представена фактура № ***/*** г. Във
фактурата е посочено, че сумата от 3 472, 24 лв. представлява стойността на автоуслуги,
осъществени по отношение на автомобил „БМВ“ с рег. № *** по щета № ***. Представено
е и платежно нареждане от *** г. за заплащане на сумата от 3 472, 24 лв. в
полза на “Дженералс Ауто” ЕООД, с посочено основание щета № ***/**.
По делото е приложен препис от
калкулация – ремонт № ***, в са посочени вложените авточасти и стойността на
труда, определени в размер от 3 472, 24 лв. в заключителна калкулация.
Обстоятелството, че увреденият
автомобил е собственост на Д.Г.Ч. се установява от представения по делото препис
от Свидетелство за регистрация, част II.
При застрахователното дружество е
била образувана щета № ***, по която е определена вида на вредата по опис
заключение за вреди и нейната стойност по калкулация.
По делото е представен Протокол
за ПТП № *** от *** г., съставен от младши автоконтрольор при РУ на МВР –
Пловдив. От така приложения протокол за ПТП се установява, че след посещение на
местопроизшествието от административен орган по контрол на движението,
последният е установил, че управляваният от Д.Г.Ч., посочен като участник № *,
лек автомобил „БМВ 730 Д“ с рег. № ***, е преминал през повреда на пътното
платно на ул. „***“ № *** в с. ***, която повреда на платното се изразява в
пропадане, комбинирано с издигане на паважната настилка. В протокола е
обективирана схема на ПТП, в която е посочено местонахождението на неравността
на пътното платно. Длъжностното лице е установило видимите вреди на лекия
автомобил – леви странични въздушни възглавници и удар в скоростната кутия. В
протокола е вписано, че последният е съставен в с. *** на ул. „***“ № **.
Съгласно чл. 6 и чл. 7 от Наредба
№ I – 167 от 24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие между
контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за
застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с
МПС, вр. чл. 125 а, ал. 1 и чл. 125 ЗДвП и чл. 9 от същата наредба,
протоколите, съставяни за пътнотранспортни произшествия, са два основни вида:
1. които се издават от органите на полицията при задължително посещение на
мястото на ПТП в случаите, очертани в чл.125 ЗДвП, /т.нар. „констативен
протокол за ПТП”- при смърт или нараняване на човек и „протокол за ПТП” при
материални щети- чл. 6 и чл. 7 от наредбата/ и 2. които се съставят по чл. 9 от
Наредбата, без посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР,
само въз основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него в
седмодневен срок от настъпване на събитието писмено заявление, при условие, че
компетентната служба на МВР е уведомена за произшествието в срок от 24 часа от
настъпването му. В първата хипотеза, съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на
механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и
вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и други.
Трайна е практиката на Върховния
касационен съд (така Решение № 85/
28.05.2009 г. по т.д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, Решение № 24/10.03.2011 г.
по т.д. № 444/2010 г., I ТО, Решение № 73/22.06.2012 г. по т.д. № 423/2011 г.
на ВКС, I ТО и Решение № 98/25.06.2012 г. по т.д. № 750/ 201 1г. на ВКС, II ТО),
в която се приема, че протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на
правомощията му в установената форма и ред, представлява официален
свидетелстващ документ. Като такъв той се полза, не само с обвързваща формална
доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал.1 ГПК, и със задължителна материална
доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени
пред съставителя изявления и за
извършените от него и пред него действия.
В този смисъл е и Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т.
д. № 444/2010 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „Протоколът за
Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на
служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК (чл. 143 ГПК - отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална
доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в този документ ... В случая не е оспорена автентичността на Акта за
ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя, или реда по който е
съставен акта, в който случай свидетелските показания на актосъставителя
хипотетично биха имали значение. Въпреки че изявлението, че той го е съставил,
но не си спомня обстоятелствата, е лишено от доказателствена стойност и в тази
хипотеза… Поради обстоятелството, че в откритото производство по чл. 154, ал. 3
предл. 1 ГПК (отм.) материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП
не е оборена, тя ще бъде зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се
осъществили така, както е отразено в протокола.”
В случая длъжностното лице е
установило наличието на неравност на пътното платно на ул. „***“ № ** в с. ***,
както и увреден лек автомобил, чиито щети се изразяват в увреждане на леви
странични въздушни възглавници и удар в скоростната кутия. Тези обстоятелства
са пряко установени от длъжностното лице, като в протокола са обективирани
личните му възприятия за наличието на неравност на пътя, представляваща пропадане,
комбинирано с издигане на паважната настилка, както и за наличие на материални
щети по лекия автомобил.
В практиката на Върховния
касационен съд се приема, че доказателствената сила на протокола за ПТП не
обхваща направените от длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за наличие или липса на вина на
водач на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза
извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на
протокола факт, поради което ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с
увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му посредством
ангажирането и на други доказателства - разпит на свидетели, вкл. и чрез
назначаване на вещи лица и изслушване на авто-техническа, медицинска или
комбинирани експертизи, ако преценката на фактите, от значение за механизма на
ПТП, изисква специални познания, които съдът не притежава. Съдът намира, че в
случая представеният по делото протокол за ПТП не обективира изявления на
водача, съотв. изводи на длъжностното лице, досежно механизма на деянието, а
единствено пряко установени от
последния при проверка на местопроизшествието факти досежно наличието на неравност
на пътното платно и наличието на лек автомобил с материални щети. Съдът намира
за необходимо да посочи, че практиката на Върховния касационен съд в цитирания
смисъл досежно доказателствената стойност на протокола за ПТП относно неговия
механизъм, е постановена при друга конкретика на разглежданите казуси и
пътно-транспортно произшествие с двама участници, при което констатацията на
длъжностното лице за механизма на ПТП и вината на единия от водачите, не се
ползва с доказателствена сила и подлежи на установяване с всички
доказателствени средства от страна на ищеца.
В протокола за ПТП е обективирана
таблица с наличие на отбелязване в цифров вид на обстоятелства, нарушения,
условия и причини за ПТП. Обективираните в таблична форма данни досежно тези
обстоятелства са установени от вещото лице по допусната и приета по делото
първоначална съдебно авто-техническа експертиза, като вещото лице е посочило
значението на наличната в таблицата цифра до всяка колона. От заключението на
вещото лице се установява, че броят на участниците в ПТП е един. Посочено е, че
ПТП е настъпило при облачно време на прав, хоризонтален пътен участък с
неравности и сухо, паважно покритие на пътното платно.
От заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза се установява, че описаните в доказателствата
по делото ремонтно-възстановителни работи са били необходими за отстраняване на
вредите по автомобила, изразяващи се в подмяна на аербег предна лява врата,
аербег задна лява врата, аербег странична лява завеса, аербег заден ляв
подглавник, облицовка предна лява врата, облицовка задна лява врата, облицовка
таван, облицовка предна лява колона, кора под двигателя – PVC, кора под скоростна кутия, мост скоростна кутия, позиции
за управление на скоростна кутия и лява решетка при чистачка. Вещото лице е
посочило, че при удар на колелото на автомобила в изходния ръб на негативна
неравност, при което настъпва удар в долната част на автомобила, то този удар
може да се определи освен като блокиращ и като удар в друго вертикално
направление, при което сензори да го отчетат и да се подаде за събитието към
управляващия електронен блок на Air
bag и след тяхната
обработка да се сработят въздушните възглавници. Вещото лице е посочило, че
ударите на тапицерията на предна и задна лява врата, на тавана и на облицовката
на предна лява колона, които са от интериора на автомобила и местоположението
им е пред отворените въздушни възглавници, т.е. увредата им е съпътстваща с
отварянето на предпазните въздушни възглавници. Експерта е установил, че
местоположението на кората под скоростната кутия и кората под двигателя са в
най-долната част на автомобила, поради което повредата им по директен механизъм
в пътната настилка е напълно възможно. В заключение е посочено, че увреда и
необходимост от подмяна и ремонт на всички авточасти, са технически възможни,
при установения от вещото лице най-вероятен механизъм на произшествието,
изразяващ се в преминаване с предно ляво колело през дупка на пътната настилка,
образувана от липсващи павета с дълбочина от около 20 см. в диаметър от 70 см,
при движение на лекия автомобил със скорост от около 40-50 км/ч. Експертизата е
установила, че общата стойност на части, материали и труд, по пазарни цени с
нови оригинални части е в размер от 10 210, 87 лв., а по пазарни цени с
части втора употреба е в размер от 6 032, 44 лв. Посочено е, че стойността
на ликвидационните разноски при застрахователните компании през 2018 г. е между
10 лв. и 30 лв. Вещото лице е установило, че от разстоянието на опасната зона
за спиране от 39, 05 м., при скорост на автомобила от 50 км/ч., неравност с
размери от 0,7 м. на 0,2 м. е по-малка от праговата големина на обекта, така че
да бъде забелязана от водача на автомобила. Установено е, че разстоянието, при
което неравност с посочените размери може да бъде забелязана от водач с
нормално зрение е от 30, 17 м. В заключение е посочено, че водачът на
автомобила има възможност да започне да възприема препятствието на платното за
движение, когато се намира на 30 метра пред него и ще може да реагира и
автомобилът ще започне да спира ефективно, но ще попадне в неравността с
ефективно задействана спирачна система.
От показанията на свидетеля Д.Г.Ч.
– водач и собственик на увредения лек автомобил се установява, че при
движението му по ул. “***” в с. *** по посока с. ***, преминал през неравност
на пътното платно с паважна настилка. Свидетелства, че на платното се намирали
част от паветата, които били извадени от настилката и така се формирала дупка с
дълбочина, равна на размера на павето и с широчина от 70 см. Свидетелства, че
се е движил с около 40-50 км/ч. и възприел неравността на пътя, но в много
късен момент за да може да реагира и да спре, като натиснал спирачката преди да
влезе в дупката и попаднал в нея с дясното предно колело. Сочи, че е имало
насрещно движещи се автомобили и не успял да избегне неравността. Твърди, че от
извадените павета се формирала дупката и не е имало възвишение на пътя, но
около дупката се намирали излезлите павета. Свидетелства, че дупката не е била
обозначена и обезопасена. Твърди, че ударът е бил в долната част на автомобила,
при което настъпил проблем със скоростната кутия – не се сменяли скоростите,
като се отворили и страничните въздушни възглавници.
Причинно-следствената връзка между наличието на
необезопасена неравност върху пътното платно и движещият се по него автомобил и
твърдения вредоносен резултат е установена и от приетата като компетентно
изготвена съдебна авто-техническа експертиза. Вещото лице е формирало своите
фактически (доказателствени) изводи въз основа на установените по делото
обстоятелства, като установява, че повредите върху автомобила съответстват на
механизма на настъпване на процесното ПТП. Съдът намира, че вредите са
закономерна, естествена и необходима последица от попадането на лекия автомобил
в необезопасена неравност на пътното платно, изразяващо се в дупка, формирана
от извадени павета на паважната пътна настилка.
Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2,
т. 1 ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините,
контролират в населените места изправността на състоянието на пътната настилка,
пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно
за препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок. Следователно, по
силата на ЗДвП на Община ***, в чиито район се намира платното за движение в с.
Войводиново, което е безспорно между страните, е вменено задължение да
стопанисва и поддържа улиците в гр. П., което включва и недопускането,
съответно отстраняването на дупки по тях. Общината изпълнява тези дейности чрез
служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените
задължения, като носи обективна гаранционно – обезпечителна отговорност при
действията/бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената
работа по поддръжката на улиците на територията на съответното населено място.
С оглед на това, че наличието на дупка на пътното платно, явяваща се причина за
пътно-транспортното произшествие, е резултат от бездействието на длъжностните
лица, на които Община *** е възложила изпълнението на очертаните по-горе
задължения, която освен това е и собственик на улицата, при наличие на обективна
възможност за обезопасяването й, общината отговаря спрямо увреденото лице на
основание чл. 49 ЗЗД.
Възражението на ответника за
наличие на съпричиняване на вредоностния резултат от страна на водача -
участник в произшествието, остана недоказано в производството по делото, тъй
като ответникът, чиято е доказателствената тежест на установяване на това
правнорелевантно обстоятелство, надлжено разпределена с доклада по делото, не
установи в процеса на доказване своите възражения. От заключението на вещото
лице се установява, че е възможно установените увреди на лекия автомобил да
настъпят при движение с разрешената скорост от 50 км/ч., като вещото лице е
установило, че неравността на пътя е била с такива размери, че не е могла да
бъде установена в рамките на опасната зона на спиране и водачът на автомобила
би попаднал в нея с ефективно задействана спирачна система.
Следователно, за ищеца се е
породило право на вземане на извъндоговорно основание срещу Община Марица. Тъй
като причинените вреди са закономерна, необходима последица от противоправното
поведение на работници или служители при Община *** при или при повод на
извършваната от тях работа, настоящата съдебна инстанция счита, че всички
елементи на фактическия състав, пораждащ гаранционно-обезпечителната
отговорност на ответника срещу увредения от процесното пътно-транспортно
произшествие, са осъществени в обективната действителност.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и
застраховане по договорена застрахователна стойност. Следователно нормативната
цел на тази правна норма е насочена към пълно репариране на вредоносните
последици, което обстоятелство обуславя наличието на застрахователния интерес.
В този смисъл съдът съобрази и практиката на Върховния касационен съд, която
остава приложима, макар да е постановена при действието на отменения КЗ - така Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. №
652/2009 г. на ВКС, ТК, в което е прието, че „при съдебно предявена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие – чл. 208, ал. 3 КЗ, като ползва
заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява
дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06
г. С оглед на отговора на поставения по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК въпрос
въззивното решение съответства на тълкуването на закона, направено от
касационния съд. Застрахователното обезщетение е определено по заключението на
изслушаната автотехническа експертиза, в което са изчислени разходите за нови
части и труд за ремонт на увреденото МПС по
пазарни цени към датата на ПТП”.
Следователно, дължимото
застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди на собственика на
процесния увреден автомобил се равнява на пазарната стойност на ремонтните
дейности по неговото възстановяване – в размер на сумата от 10 210, 87 лв.
при вложени нови части (съгласно заключението на допусната и приета от съда
САТЕ). Установява се обаче, че застрахователят е заплатил застрахователно
обезщетение в по-нисък размер – 3 472, 24 лв., поради което исковата
претенция е основателна до претендирания размер при съблюдаване на принципа на
диспозитивното начало. Следва в полза на застрахователното дружество да се
присъдят и претендираните ликвидационни разноски от 15 лв., които са пряка и
непосредствена последица от застрахователното събитие и образуваната щета за
заплащане на застрахователно обезщетение. Следователно общо дължимото
обезщетение, ведно с ликвидационните разноски, е в размер от 3 487, 24 лв.,
поради което исковата претенция следва да бъде уважена в пълния й предявен
размер
За ищцовото дружество е
възникнало и акцесорно вземане за заплащане на обезщетение за неизпълнение на
задължението на ответника в темпорално отношение. Регресното задължение става
изискуемо при заплащането на застрахователното обезщетение, но за да бъде
поставен в забава, ответникът следва да бъде поканен да изпълни – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото е приложена покана
до Община Марица за изпълнение на задължението по настъпилото застрахователно
събитие с изх. № ***/*** г. По делото е представена разписка за получаване на
отправената покана, от която се установява, че последната е получена на *** г.,
поради което следва да се приеме, че към тази дата ответната община е била
поканена да изпълни доброволно. Следователно и към началния момент, от който
ищецът претендира присъждане на обезщетение за забава – *** г., ответникът е
изпаднал в забава по правилата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Заявената искова претенция е за
периода от 23.12.2019 г. до 23.03.2020 г., за който ответникът дължи
обезщетение за причинените имуществени вреди на ищеца поради неизпълнение на
задължението за заплащане на дължимото регресно задължение в размер на 3 487, 24 лв. в темпорално отношение.
Съдът, при използване на онлайн лихвен калкулатор - www.calculator.bg, изчисли
размера на изтеклата за периода от 23.12.2019 г. до 23.03.2020 г. законна
мораторна лихва върху главницата, който възлиза на 89, 11 лв. Следователно
предявеният частичен иск следва да се уважи в пълния му предявен размер.
Следва в полза на ищеца да се
присъди законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение, макар в исковата претенция последната да
се претендира от датата на депозиране на исковата молба в съда. Това е така,
тъй като съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от
момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени пропорционално сторените,
както в настоящото съдебно производство разноски, така и тези в заповедното
производство по ч.гр.д. № ***/** г. по описа на Районен съд – Пловдив, ***
граждански състав – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за
заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността
за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от
иска.
В полза на ищеца се следват разноски в заповедното
производство в общ размер от 647, 94 лв., от които сумата от 576, 41 лв. за
адвокатско възнаграждение и сумата от 71, 53 лв. за държавна такса.
В исковото производство в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в общ размер от 723, 46 лв., от които сумата от 117,
96 лв. за заплатена държавна такса, 425, 50 лв. с ДДС за заплатено адвокатско
възнаграждение и 180 лв. депозит за вещо лице
Така мотивиран, Районен съд -
Пловдив
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422 във вр. с
чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД
и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Община Марица, ЕИК *********, с адрес гр. Пловдив,
бул. „Марица“ № 57 А, дължи на „Дженерали
застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68,
сумата от 3 487, 24 лв., представляващо изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение от 3 472, 24 лв., ведно с ликвидационни
разноски от 15 лв., по щета № *** в за ремонт автомобил „БМВ 730 Д“ с рег. № ***, управляван от Д.Г.Ч., вследствие на пътно-транспортно
произшествие, настъпило на *** г., както и сумата в размер от 89, 11 лв., представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху претендираната главница за периода
от 23.12.2019 г. до 23.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на депозиране на депозиране на заявлението за издаване на заповедта
за изпълнение – *** г., до окончателното изплащане на вземането, за които
вземания е издадена Заповед № ***/*** г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ***/*** г. по описа на Районен съд – Пловдив, ***
граждански състав.
ОСЪЖДА Община Марица, ЕИК *********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
да заплати на „Дженерали
застраховане“ АД, ЕИК *********, сумата
от 647, 94 лв. –
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № ***/*** г. по описа на Районен съд – Пловдив, *** граждански състав и сумата от 723, 46 лв. – разноски в исковото производство
по гр.д. № ***/*** г.
на Районен съд - Пловдив, *** граждански
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/А.Дъбова
Вярно с оригинала.
М.К.