№ 27
гр. Момчилград, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно
наказателно дело № 20235150200025 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба срещу наказателно постановление и е с правно
основание чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Жалбоподателят А. Д. У. с ЕГН- **********, е обжалвал Наказателно
постановление № 23- 0318- 000014 от 20.01.2023г. на ВПД Началник на РУ-Кирково към
ОДМВР- Кърджали, с което за нарушение по чл.140 ал.1 от Закон за движението по
пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 200 лева, и „лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 месеца“. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваният акт, и се иска отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателят, не се явява и не се представлява, като от
същият е постъпило писмено становище, с което се поддържа жалбата и иска наказателното
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, по изложените съображения.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна- АНО, НЕ се представлява,като от гл.юр.к.Ст.ЧОЛАКОВ от
ОДМВР- Кърджали е постъпила молба, в която се посочва, че жалбата е неоснователна и
счита, че издаденото нак.постановление е законосъобразна, и следва да се потвърди, като
развива подробни доводи в същата. Претендира ю.к. възнаграждение в полза на ОДМВР-
Кърджали, и респ. прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в жалбата
доводи и съображения и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за
1
установено следното от фактическа страна:
Жалбата срещу процесното НП е процесуално допустима, като отговаряща на
изискуемите реквизити по чл.59– 60 ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна.
От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 16.10.2022г. в
21,45 часа служители на РУ- Кирково/С. М. и Д. А.- актосъставител и свидетели по АУАН/
са изпълнявали служебните си задължения по охрана на общественият ред и безопасността
на движението на територията на Община Кирково, когато са спрели за проверка лек
автомобил "Мердцедес МЛ 270 ЦДИ“ с рег. № ******, собственост на А.М.Ч., и управляван
от жалбоподателят по настоящото производство, в с.Кирково, ул.Д.Благоев“ в посока на
движение от Разклон- Кирково към център Кирково. При извършената проверка са
установили, че автомобилът е собственост на друго лице- на А.М.Ч., както и че е бил със
служебно прекратена регистрация /от 09.09.2022г./ по чл.143 ал.10 от ЗДвП- автомобилът е
бил със поставени рег.табели на определените за това места. За така установеното
служителят на посоченото РУ е съставил АУАН серия АД № 487252/ 16.10.2022г. против
жалбоподателят, за допуснато нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Актът е връчен на
жалбоподателя на същата датата, който го е подписал без възражение. При проверката се
установило, че автомобилът е с поставени на местата рег.табели с номера.
По този повод в РП- Момчилград е била образувана проверка, която е приключила
с Постановление на Прокуратурата за прекратяване на образувано досъдебно производство
за престъпление по чл.345 ал.2 от НК. Прокуратурата е приела в мотивите, че деянието не е
съставомерно, т.к. липсвали доказателства за уведомяване на собственика на МПС за
служебното прекратяване на регистрацията, или да е уведомен ползвателят на МПС, и е
прекратила досъдебното производство, като е изпратила преписката на контролните органи
за реализиране на адм.нак.отговорност. Няма данни постановлението да е било обжалвано,
поради и което се приема, че същото е влязло в законна сила.
Предвид на това Постановление на прокуратурата, Началникът на посоченото РУ
към ОДМВР- Кърджали с мотивирана резолюция от 17.10.2022г. и на осн.чл.54 ал.1 т.9
вр.чл.33 ал.2 от ЗАНН е прекратил АНП по АУАН серия АД № 487252/ 16.10.2022г.
Въз основа на горното срещу жалбоподателят е било издадено процесното НП №
23- 0318- 000014 от 20.01.2023г. на ВПД Началник на РУ-Кирково към ОДМВР- Кърджали,
с което за нарушение по чл.140 ал.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева, както и с „лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца“, като в наказателното постановление е описаната горната фактическа
обстановка, и е посочено, че същото се издава на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН /във връзка
с постановление на прокуратурата за прекратяване на образувано досъдебно производство
по чл.345 ал.2 от НК/.
В хода на съдебното производство са разпитани свидетели, посочените по-горе
полицейски служители, които в своите показания потвърждават описаната в АУАН и в НП
фактическа обстановка.
2
Предвид горното и от анализа на доказателствата по безспорен начин се установи,
че на посочените по-горе дата, час и място, жалбоподателят е управлявал лек автомобил с
посочените марка, модел и рег.номера, като автомобилът не е негова собственост /а на
друго лице/, като автомобилът не е бил регистриран по надлежният ред, т.к. е бил със
служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.10 ЗДвП /от посочената дата/. По делото са
представени освен горните АУАН и НП,; справка от инф.масиви на сектор КАТ- ПП за
процесното МПС- в която са отразени фактите по регистрация и пререгистрация, както и
прекратяване на регистрация на автомобила; справка за собственост на описаното в
процесното НП лек автомобил, постановление на прокуратурата, саморъчно написани
обяснения, докладна записка; Писмо от ОДМВР- Кърджали /сектор ПП/, в което се посочва,
че не е изпратено уведомително писмо до собственика на процесното МПС за служебно
прекратяване на регистрацията на автомобила и други;
При така установената фактическа обстановка, могат да се направят следните
правни изводи: Жалбата е основателна, като съображенията са следните; Административно
наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата
и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН
съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление- по арг. от нормата на чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.14 ал. 2 от
НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС, а е длъжен служебно
да издири обективната истина и приложимият по делото закон.
При извършена служебна проверка не се констатират допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила при съставянето на АУАН и
издаването на наказателното постановление, ограничаващи правото на защита на
привлеченото към отговорност лице и водещи до отмяна на наказателното постановление на
това основание.
Съдът приема, че АУАН е съставен от компетентен орган при спазване на
предвидената в чл.40 и чл.43 от ЗАНН процедура и съдържа реквизитите на чл.42 от ЗАНН.
Нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е
дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение, като
същият е записал, че няма възражения.
В конкретният случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган– началник РУ- цитираното към ОДМВР- Кърджали, със съответна
Заповед на Министъра на вътрешните работи /което е служебно известно на съда, предвид
много на брой дела от тази категория, разглеждани от съда/. АУАН е съставен от
компетентно /териториално и материално/ лице– посоченото, което безспорно е длъжностно
лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл.189 ал.1 от ЗДвП е
компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административно наказателното
производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
3
издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът счита, че деянието е описано
достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати
нарушения в тази връзка.
Съгласно разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, действала към момента на
извършване на нарушението– по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна,
разпоредбата на чл.175 ал.3 от ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Не се спори по делото, че
управляваният от жалбоподателя автомобил безспорно е моторно превозно средство по
смисъла на § 6 т.11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил управляван от жалбоподателят
на път, отворен за обществено ползване /на посоченото в процесното НП място/.
По делото се установи, че управляваният от жалбоподателят автомобил не е
негова собственост, а е на записан на името на друго лице, и което се установява и с
представените доказателства. Установи се, че последният не е Уведомен, като собственик на
процесното МПС за служебно прекратяване на регистрацията на автомобила.
Съдът споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя,
обективирани в жалбата и пледоарията, че деянието не било съставомерно, както и че
жалбоподателят е нямал възможност да узнае, че МПС е било с прекратена регистрация,
като и че не е бил уведомен за прекратяването на регистрацията, и че деянието е извършено
без вина, доколкото жалбоподателят не е узнал за този факт по надлежният ред- до деня на
проверката. Не се установи и собственикът да е знаел този факт- представеното
уведомително писмо от ОДМВР е в тази насока.
Съдът намира, че в случая приложение намира разпоредбата на чл.143 ал.10 ЗДвП
/в сила от 01.01.2016г./, съгласно която служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по реда на
чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, и за това обстоятелство се уведомява
собственикът на пътното превозно средство за този факт- а по делото не се установи
собственикът да е получил уведомление, и съответно на ползвателят да е станал известен
този факт. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява
служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда
на чл.574 ал.6 от същият нормативен акт, или, по желание на собственика, след представяне
на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, но само след като
бъде уведомен собственика, като в случая това не е сторено от компетентния орган съгласно
на л.143 ал.10 от ЗДвП /като в тази насока е и подзаконов нормативен акт Наредба №1-45/
24.03.2000г.
4
Следва да се посочи, че наличието от друга страна на регистрационни табели на
автомобила и регистрационни талони, дават достатъчно основание на водача да приеме, че
същият е надлежно регистриран, доколкото водачите нямат достъп до база данни КАТ.
Предвид изложеното, съдът намира, че не е доказана субективна страна на нарушението.
Сиреч, за да бъде съставомерно деянието на жалбоподателя административно нарушение,
то трябва да бъде виновно извършено, като съгласно чл.11 от ЗАНН за вината са приложими
разпоредбите на общата част на НК, като в случая деянието на жалбоподателя следва да
бъде умишлено с оглед ограничителната разпоредба на чл.7 ал.2 от ЗАНН. Съгласно
разпоредбата на чл.18 т.2 от Наредба № I- 45 от 24.03.2000г. за регистрацията, отчета,
пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и на
ремаркетата, теглени от тях, регистрацията на съответното превозно средство се прекратява
служебно, като това служебно може да стане съгласно разпоредбата на чл.18 „б“ ал.1 т.8 от
същата наредба - по реда на чл.143 ал. 10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд
по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, като съгласно разпоредбата на чл.143 ал.10 от
ЗДвП, възпроизведена и в разпоредбата на чл.18 „б“ ал.2 от горепосочената наредба,
задължително следва да бъде уведомен собственикът на превозното средство от съответните
органи на отдел КАТ/ПП към съответното ОДМВР за тази прекратена регистрация.
И понеже това не е било направено, т.к. липсват доказателства в тази насока, се
стига до закономерният извод, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС, без да
знае за отмяната на регистрацията на превозното си средство и по този начин негово
извършено деяние е безвиновно, респ., той няма вина за неговото извършване. И тъй като
неговото деяние не е виновно извършено, то съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН не се
явява административно нарушение и затова съдът намира, че жалбоподателят не е извършил
нарушение на разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗАНН, и поради което наказателното
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Не са налице условията за налагане на наказание за друго адм.нарушение, в т.ч. и
по чл.481 ал.1 т.1 от КЗ, респ. по чл.638 ал.3 от КЗ, т.к., същото не е описано в процесното
наказателно постановление с неговите обективни и субективни белези, а и липса твърдение,
че към датата на деянието, предмет на настоящото производство лекият автомобил,
управляван от жалбоподателя е бил без съответната задължителна застраховка- както и не се
установено да е бил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към
датата на проверката.
При този изход на делото и съобразно правилата на ЗАНН в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски, ако такива са сторени от последният и само
ако има такова искане. По делото, както в жалбата, така и в самото съдебно заседание, е
изразена претенция за заплащане на разноски, поради и което съдът намира, че ОДМВР-
Кърджали следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 500 лева- за
адв.възнаграждение. Не са налице условията за намаляване на адв.хонорар, т.к. размерът на
същият е съобразен с действащата по настоящем правна уредба, касаеща минималните
размери на адв.възнаграждение за този вид дела, както и самите особености на делото. За
5
тази сума следва да се осъди ОДМВР- Кърджали.
Така мотивиран, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23- 0318- 000014 от 20.01.2023г. на ВПД
Началник на РУ-Кирково към ОДМВР- Кърджали, с което за нарушение по чл.140 ал.1 от
Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, на А. Д.
У. с ЕГН- **********, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200
лева, и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“.
ОСЪЖДА ОДМВР- Кърджали да ЗАПЛАТИ на А. Д. У. с ЕГН- **********,
сумата от 500 лева, представляващи размерът на направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване Административен съд-Кърджали в
14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
6