№ 598
гр. Сливен, 25.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно
гражданско дело № 20222200500286 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 248, ал. 1, предл. 2 от ГПК.
Образувано е по молба на В. И. Н., родител и законен представител на П. В. Н.,
подадена чрез адв. Г. от АК Сливен, с която се иска допълване на въззивното решение по
делото в частта за разноските.
В молбата процесуалният представител твърди, че адвокатското възнаграждение е
платено в брой, а пропускът да бъде посочен начина на изписване сочи, че е техническа
грешка. Иска да и бъдат присъдени разноските за въззивната инстанция.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор от С. В. Н..
С оглед доводите на страните и събрания по делото доказателствен материал, преценен
по отделно и в неговата съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
С Решение № 223/19.09.2022 г. по делото, съдът не е присъдил разноски на
въззиваемата страна, поради факта, че не е обозначен начина на плащане на договорената и
платена сума от 400 лв.
Предявената молба е допустима, тъй като искането е за допълване на въззивното
решение в частта за разноските, а не за изменение.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
Съдът се е произнесъл с въззивното решение по искането за разноски на въззиваемата
страна, т.е. не е налице непълнота на въззивното решение, което да бъде допълнена по
настоящия ред. Липсата на изричен диспозитив, с който искането за разноски да се отхвърля,
не може да бъде приравнено на липса на произнасяне, доколкото във всички случаи, в които
в мотивите на съдебния акт се съдържат съображения по основателността на определено
искане, трайно установената съдебна практика възприема тезата, че произнасяне е налице.
Още повече, че съдът се произнася с изричен диспозитив досежно направените от страните
разноски като последица, обусловена от крайния изход на правния спор, само когато
присъжда такива, но не и когато счита искането за неоснователно/ Определение № 667 от
5.12.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6438/2014 г., I г. о., ГК/.
В практиката на ВКС е възприето разбирането, че ако е посочено в договора за правна
помощ, че адвокатският хонорар е платен, без да се посочи начин на плащане, то в тази част
договорът също има характер на разписка и е достатъчно доказателство за извършеното
1
плащане / Определение № 328 от 16.07.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 1195/2019 г., I т. о., ТК, и Определение №
36 от 25.01.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5/2019 г., III г. о., ГК/. Тоест възприетото във въззивното
решение от настоящият съдебен състав разбиране е противоположно, но възможността за
поправяне на решението в разглежданата хипотеза е само чрез изменение на същото в
частта за разноските. Такова изменение в случая не може да бъде направено, поради липсата
на изрично такова искане и списък за разноски по чл. 80 от ГПК.
Ръководен от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба СД-05-01 №5001/13.10.2022 г. на В. И. Н., родител
и законен представител на П. В. Н., подадена чрез адв. Г. от АК Сливен.
Определението може да бъде обжалвано пред ВКС по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК в
едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2