РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. Сливница, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Гражданско дело №
20231890100405 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 330 и следващите от Гражданския процесуален
кодекс.
И. Т. Д. и Д. Г. Д. са подали молба за развод по взаимно съгласие. Твърдят, че са
сключили граждански брак на 02.08.1992 г. в гр. Сливница, област Софийска, който е първи
по ред и за двамата. От брака си имат родено едно дете – Г. Д. Г. с ЕГН **********, който
пълнолетен. Молителите желаят да прекратят сключения между тях граждански брак, като
са представили споразумение, в което подробно са уредили личните и имуществените си
отношения, ползването на семейното жилище, издръжката помежду им, както и фамилното
име, което молителката ще носи след прекратяване на брака.
Съдът, като разгледа молбата, прецени събраните по делото доказателства и
представеното от страните споразумение, прие следното:
Видно от приложения дубликат на удостоверение за сключен граждански брак от
02.08.1992 г., издаден от Община Сливница, въз основа на акт за сключен граждански брак
№ 27/02.08.1992 г., е, че молителите са сключили граждански брак на 02.08.1992 г. в гр.
Сливница, област Софийска.
От представениото копие от удостоверение за раждане № 029719, издадено на
25.05.1993 г. от Столична община, ТОА „Младост“, въз основа на акт за раждане № 385 от
25.05.1993 г., е видно, че Г. Д. Г., син на молителите, е роден на 15.05.1993 г.
Страните постигат съгласие, че семейното жилище, което са обитавали по време на
1
брака си, представлява чужд имот, затова и никой от тях няма претенции за ползването му.
Молителите И. Т. Д. и Д. Г. Д. са постигнали съгласие да не си дължат издръжка един
на друг след прекратяване на брака.
Молителите И. Т. Д. и Д. Г. Д. са постигнали съгласие придобитият по време на брака
им лек автомобил, марка „АУДИ А3“, рег. № ........, рама № ........, двигател № ........, цвят:
червен, да остане в изключителна собственост на молителя Д. Г. Д..
Молителите заявяват, че движимите вещи, придобити от тях по време на брака им, са
поделени помежду им извънсъдебно
Молителите заявяват, че по време на брака си нямат регистрирани фирми и дялове в
търговски дружества.
Молителите заявяват, че не притежават влогове в банки.
Молителите са се споразумели, след прекратяването на брака молителката И. Т. Д. да
продължи да носи брачното си фамилно име Д..
Молителите са се споразумели, разноските по прекратяването на брака им да се
поемат от тях двамата поравно.
С така представеното от молителите споразумение изчерпателно са уредени
въпросите относно личните и имуществените отношения, издръжката между съпрузите и
фамилното име на съпругата, и ползването на семейното жилище.
Съдът, като взе предвид, че бракът на молителите е формален и лишен от
съдържанието си, налице е сериозно и непоколебимо съгласие за развод, намира, че
разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 СК, без да се издирват мотивите за
прекратяването на брака. С решението за допускане на развода ще следва да бъде утвърдено
постигнатото от молителите споразумение, което отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1
СК относно своето съдържание.
С оглед представеното от страните споразумение, разпоредбата на чл.329, ал.1 ГПК и
чл.6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
молителите ще следва да довнесат държавна такса в размер на 15,00 лева, а молителят Д. Г.
Д. ще следва да бъде осъден да заплати в полза на ДЪРЖАВАТА, по сметка на Районен съд
– Сливница и държавна такса в размер на 31,04 лева - 2 % върху споразумението за
имуществените отношения.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между И. Т. Д., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. С., област С., ул. „М. Г.“ бл. ........3 и Д. Г. Д., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. С., област С., ул. „М. Г.“ бл. ........3, сключен на 02.08.1992 г. в гр. Сливница,
област Софийска, по взаимно съгласие, на основание чл. 50 СК.
2
УТВЪРЖДАВА постигнатото от страните споразумение, както следва:
Семейното жилище, което са обитавали молителите по време на брака си, е чужд
имот, за който никой от двамата няма претенции след развода.
Молителите И. Т. Д. и Д. Г. Д., слвед прекратяване на брака, не си дължат един
другиму издръжка.
Придобитият по време на брака, лек автомобил, марка „АУДИ А3“, рег. № ........, рама
№ ........, двигател № ........, цвят: червен, остава в изключителна собственост на молителя Д.
Г. Д., с ЕГН **********.
Движимите вещи, придобити от молителите по време на брака им, са разделени
помежду им извънсъдебно, като същите нямат регистрирани фирми и дялове в търговски
дружества. Молителите не притежават и влогове в банки.
След прекратяването на брака, молителката И. Т. Д., ще продължи да носи брачното
си фамилно име – Д..
ОСЪЖДА молителите И. Т. Д., с ЕГН ********** и Д. Г. Д., с ЕГН **********, да
довнесат по сметка на Районен съд – Сливница държавна такса в размер на 15,00
/петнадесет/ лева.
ОСЪЖДА молителя Д. Г. Д., с ЕГН **********, да заплати в полза на
ДЪРЖАВАТА, по сметка на Районен съд – Сливница, държавна такса в размер на 31,04
лева /тридесет и един лева и четири стотинки/, представляваща 2 % върху споразумението за
имуществените отношения.
Решението е окончателно.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
3