Присъда по дело №4476/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта:	109
Дата:	4 ноември 2021 г. (в сила от 9 май 2022 г.)
Съдия:	Момчил Александров Найденов

Дело:	20215330204476
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	6 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 109
гр. Пловдив, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
и прокурора Веселина Радкова Николова (РП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Наказателно дело от
общ характер № 20215330204476 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДС. В. К. Я. – роден на *** г. в ***, адрес за
призоваване в ***, ***, български гражданин, средно образование, работи
като ***, разведен, осъждан, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че за
времето от месец януари 2012 г. до месец март 2021 г. включително в гр.
Пловдив, след като е бил осъден с Решение № 110 от 25.04.2007 г.,
постановено по гражданско дело № 161/2007 г. по описа на Районен съд гр.
Пловдив, ІII-ти бр. с., влязло в законна сила на 22.05.2007 г., да издържа свои
низходящи – сина си В. В. Я. с ЕГН ********** и дъщеря си С. В. Я. с ЕГН
**********, като заплаща чрез тяхната майка и законен представител – В.А.
Я. с ЕГН ********** месечна издръжка, съответно в размер на 60 /шестдесет/
лева за В. В. Я. с ЕГН ********** и 50 /петдесет/ лева за С. В. Я. с ЕГН
**********, съответно изменена като е била увеличена с Решение № 451 от
05.02.2019 г., постановено по гражданско дело № 15242/2018 г. по описа на
1

Районен съд гр. Пловдив, ІV-ти бр. с., влязло в законна сила на 23.02.2019 г.
на 140 /сто и четиридесет/ лева на месец за В. В. Я. с ЕГН ********** и
съответно изменена, като е била увеличена с Решение № 417 от 01.02.2019 г.,
постановено по гражданско дело № 15240/2018 г. по описа на Районен съд гр.
Пловдив, ІI-ти бр. с., влязло в законна сила на 19.02.2019 г. на 170 /сто и
седемдесет/ лева на месец за С. В. Я. с ЕГН **********, съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 98 /деветдесет и осем/ месечни вноски – от които 74 /седемдесет и
четири/ месечни вноски по 110 лева всяка за двете деца и 24 /двадесет и
четири/ месечни вноски по 310 лева всяка за двете деца, като общата сума за
дължимите вноски по издръжката е в размер на 15 580 /петнадесет хиляди
петстотин и осемдесет/ лева, като деянието в периода от месец март 2012 г.
до месец март 2021 г., включително е извършено повторно – след като е бил
осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление /Присъда №
57/13.02.2012 г. по НОХД 163/2012 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив,
VII – ми н. с., влязла в законна сила на 29.02.2012 г. – престъпление по чл.
183, ал. 4 вр. с ал. 1 вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.
183, ал. 4 вр. с ал. 1 вр. с чл. 28, ал. 1 от НК вр. с чл. 58а, ал. 1 вр. с чл. 57, ал.
2 вр. чл. 54 от НК му ОПРЕДЕЛЯ наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в
размер на ШЕСТ МЕСЕЦА, като НАМАЛЯВА така определеното наказание с
ЕДНА ТРЕТА и го ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”
за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, както и на наказание „ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ”.
На основание чл. 52 от НК наказанието „ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ” ДА СЕ ИЗПЪЛНИ чрез прочитане на присъдата в
кметството по местоживеене.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС се ОПРЕДЕЛЯ така
наложеното на подс. В. К. Я. наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за
срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ
РЕЖИМ.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 68, ал. 1 от НК подс. В. К. Я.
да ИЗТЪРПИ ИЗЦЯЛО И ОТДЕЛНО наложеното му с Присъда №
57/13.02.2012 г. по НОХД 163/2012 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив,
VII – ми н. с., наказание ТРИ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” от
2

определеното му с настоящата присъда наказание, като на основание чл. 57,
ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС същото да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ
РЕЖИМ.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред
ОС – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ
към присъда по НОХД № 4476/2021г. по описа на ПРС - IХ н.с.

Районна прокуратура гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу
подсъдимия В. К. Я. – роден на *** г. в ***, адрес за призоваване в ***, ***,
български гражданин, средно образование, работи като ***, разведен,
осъждан, ЕГН: ********** за престъпление по чл. 183, ал. 4 вр. с ал. 1 вр. с
чл. 28, ал. 1 от НК - това, че за времето от месец януари 2012 г. до месец март
2021 г. включително в гр. Пловдив, след като е бил осъден с Решение № 110
от 25.04.2007 г., постановено по гражданско дело № 161/2007 г. по описа на
Районен съд гр. Пловдив, ІII-ти бр. с., влязло в законна сила на 22.05.2007 г.,
да издържа свои низходящи – сина си В. В. Я. с ЕГН ********** и дъщеря си
С. В. Я. с ЕГН **********, като заплаща чрез тяхната майка и законен
представител – В.А. Я. с ЕГН ********** месечна издръжка, съответно в
размер на 60 /шестдесет/ лева за В. В. Я. с ЕГН ********** и 50 /петдесет/
лева за С. В. Я. с ЕГН **********, съответно изменена като е била увеличена
с Решение № 451 от 05.02.2019 г., постановено по гражданско дело №
15242/2018 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, ІV-ти бр. с., влязло в
законна сила на 23.02.2019 г. на 140 /сто и четиридесет/ лева на месец за В. В.
Я. с ЕГН ********** и съответно изменена, като е била увеличена с Решение
№ 417 от 01.02.2019 г., постановено по гражданско дело № 15240/2018 г. по
описа на Районен съд гр. Пловдив, ІI-ти бр. с., влязло в законна сила на
19.02.2019 г. на 170 /сто и седемдесет/ лева на месец за С. В. Я. с ЕГН
**********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно 98 /деветдесет и осем/ месечни вноски – от
които 74 /седемдесет и четири/ месечни вноски по 110 лева всяка за двете
деца и 24 /двадесет и четири/ месечни вноски по 310 лева всяка за двете деца,
като общата сума за дължимите вноски по издръжката е в размер на 15 580
/петнадесет хиляди петстотин и осемдесет/ лева, като деянието в периода от
месец март 2012 г. до месец март 2021 г., включително е извършено повторно
– след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление /Присъда № 57/13.02.2012 г. по НОХД 163/2012 г. по описа на
Районен съд гр. Пловдив, VII – ми н. с., влязла в законна сила на 29.02.2012 г..
В съдебно заседание подсъдимият Я. и неговият защитник - адвокат С.
са заявили, че желаят делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК.
Съдът съобразявайки становището им е определил да се проведе
предварително изслушване на страните, в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК. В
хода на същото предварително изслушване, след като съдът е разяснил на
подсъдимия правата му по чл. 371 от НПК и след като го е уведомил, че
съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от
него самопризнание по чл.371 т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на
присъдата, подсъдимият е направил самопризнание и в съдебно заседание е
заявил, че се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, че признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
1

Предвид направеното самопризнание от подсъдимия съдът, след като е
установил, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства, с определение по чл.372 ал.4 от НПК е обявил,
че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съответствие с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, предвид
прилагането на диференцираната процедура по чл.372, ал.4 от НПК, във вр. с
чл.371, т.2 от НПК, при провеждане на съдебното следствие съдът не е
извършил разпит на подсъдимия, на свидетелите и на вещите лица за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението, формулирано
във внесения обвинителен акт на РП – Пловдив, като сочи, че не е нужно да
се преповтарят фактическите положения, установени по досъдебното
производство и намерили отражение в същия обвинителен акт, предвид
самопризнанието на подсъдимя и волята му делото да бъде решено по реда на
съкратеното съдебно следствие. Предлага същият да бъде признат за виновен
за извършеното от него престъпление, като му бъде наложено наказание
„Лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно ефективно, в размер,
ориентиран към минимума след редукцията по чл. 58а от НК. При условията
на алтернативност – ако му бъде наложено наказанието „Пробация“, предлага
същата да бъде със срок на пробационните мерки минимум две години,
включително и с мярката „Обществено полезен труд“ за 3 години с по 100
часа годишно. Още предлага да се наложи и кумулативно предвиденото
наказание „Обществено порицание“.
Защитникът на подсъдимия Я. – адвокат С. поддържа, че делото е
изяснено от фактическа и правна страна, доколкото фактическата обстановка,
изложена в обвинителния акт, се припокрива от самопризнанието на
подсъдимия, който признава извършването на деянието, същото е извършено
умишлено от В. К. Я., със съзнавани и настъпили общественоопасни
последици. Сочи, че са налице смекчаващи отговорността обстоятелства –
признаване на вината и чисто съдебно минало. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства посочва лошите характеристични данни и
дългият период, през който не е заплащана издръжката. Предлага да бъде
приложена разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, като наказанието бъде
определено при условията на чл. 58а от НК и бъде намалено с 1/3. Също
посочва, че може да бъде приложен и чл. 55 от НК, както и че може да бъде
приложено и наказанието „Пробация“.
Подсъдимият Я. посочва, че няма какво да каже, тъй като е виновен,
както и че като не работи – няма пари. На следващо място сочи, че и сега да
бъде осъден, му остават 1 – 2 месеца пари от работата и това е – после пак ще
търсят издръжка, но няма да има откъде, както и че е издържал и други хора.
В последната си дума заявява, че не е работил.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в
2

тяхната съвкупност, както и във връзка с доводите на страните, намери за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият В. К. Я. е роден на *** г. в ***, адрес за призоваване в
***, ***, български гражданин, средно образование, работи като ***,
разведен, осъждан, ЕГН: **********.
Съдът приема за установено, че подсъдимият В. К. Я. бил осъден с
Присъда № 57/13.02.2012г. По НОХД 163/2012г. по описа на Районен съд гр.
Пловдив, 7 – ми н.с., взлязла всила на 29.02.2012г. - за това, че за времето от
месец март 2009г., до месец декември 2011г., в гр.Пловдив, като е осъден да
издържа свои низходящи – малолетните си деца В. В. Я., ЕГН ********** и
С. В. Я., ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, именно 33 месечни вноски по 50
лева за С. В. Я., ЕГН ********** и по 60 лева за В. В. Я., ЕГН **********
или общо 3630 лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. За извършеното
престъпление на подсъдимия Я. на основание чл. 54, ал. 1 от НК му било
наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на три месеца.
Изпълнението на така определеното и наложено наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на три месеца, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, било
отложено за срок от три години.
На следващо място съдът намери, че с Решение № 110/25.04.2007г., по
гр.д. № 161/2007г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, 3 – ти бр.с., влязло в
сило на 22.05.2007г. бракът между подъдимият В. К. Я. и В.А. Я. бил
прекратен. По време на брака им се родили двете им деца – свидетелите В. В.
Я., роден на 06.06.2003г. и С. В. Я., родена на 05.09.2005г. С посоченото
решение на Съда, родителските права за децата били предоставени на майка
им В.А. Я., като били определени и права на лични контакти с бащата –
подсъдимият В. К. Я..
Със същото Решение № 110/25.04.2007г., по гр.д. № 161/2007г. по описа
на Районен съд гр. Пловдив, 3 – ти бр.с. било утвърдено споразумение, по
силата на което подсъдимият В. К. Я. се задължил да заплаща на малолетните
си към онзи момент деца издръжка в размер на 60 лева месечно за свидетеля
В. В. Я. и 50 лева месечно за свидетелката С. В. Я..
С Решение № 417/01.02.2019г., влязло в сила на 19.02.2019г., на
Районен съд гр. Пловдив, 2 – ри бр.с., по гр.д. 15240 по описа на Съда за
2018г. размерът на издръжката, постановена с Решение от 25.04.2007г., по
гр.д. № 161/2007г. по описа на Съда, влязло в сила на 22.05.2007г., била
изменена, като била увеличена на 170 лева месечно за свидетелката С. В. Я..
С Решение № 451/05.02.2019г., влязло в сила на 23.02.2019г., на
Районен съд гр. Пловдив, 4 – ти бр.с., по гр.д. 15242 по описа на Съда за
2018г. размерът на издръжката, постановена с Решение от 25.04.2007г., по
гр.д. № 161/2007г. по описа на Съда, влязло в сила на 22.05.2007г., била
изменена, като била увеличена на 140 лева месечно за свидетеля В. В. Я..
След прекратяване на брака между родителите им, свидетелите В. В. Я.
3

и С. В. Я. заживели с майка си в жилището на баба си – свидетелката С. В. С.,
находящо се в ***.
Горепосочената издръжката издръжка подсъдимият В. К. Я. следвало да
заплаща на децата си чрез тяхната майка и законен представител. Той обаче
не изплатил нито една месечна вноска от описаната издръжка, за нито едно от
децата си. От момента на раздялата на съпрузите, подсъдимият рядко
контактувал с тях, не ги вземал и през определените му със съдебното
решение дни за лични контакти.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната фактическа обстановка съда счита за безспорно
установено въз основа на извършеното от подсъдимия Я. цялостно
признаване на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, по реда на чл.371, т.2 от НПК, което самопризнание напълно се подкрепя
от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както
следва:
Самопризнанието на подсъдимия Я. се подкрепя от показанията на
разпитания в хода на досъдебното производство свидетели, а именно:
От показанията на свидетелите С. В. Я. /л.78-79 от досъдебното
производство/ и В. В. Я. /л.81-82 и л.86 от досъдебното производство/ се
установява, че същите двама са живели при майката, както и че подсъдимият
Я. не е изплащал никога задължението си за издръжка, както и не е полагал
фактически грижи за децата.
Горното се установява и от показанията на свидетеля С. В. С. /л.83 – 84
и л.87/, която също сочи пълната липсва на изпълнение от страна на
подсъдимия на задължението да издържа децата си, както и описва размера на
дължимата издръжка, както и обстоятелството, че децата живеят в дома и.
Съдът намери, че показанията на свидетелите С. В. Я., В. В. Я. и С. В. С.
са логични, последователни и непротиворечиви, като добре кореспондират по
между си и изцяло подкрепят самопризнанието на подсъдимия Я..
Самопризнанието на подсъдимия Я. се подкрепя и от събраните в хода
на досъдебното производство писмени доказателства, а именно:
Заверено копие от Решение № 110/25.04.2007г., по гр.д. № 161/2007г. по
описа на Районен съд гр. Пловдив, 3 – ти бр.с. /л.92-93 от досъдебното
производство/, от което се установява, че със същото било утвърдено
споразумение, по силата на което подсъдимият В. К. Я. се задължил да
заплаща на малолетните си към онзи момент деца издръжка в размер на 60
лева месечно за свидетеля В. В. Я. и 50 лева месечно за свидетелката С. В. Я..
Заверено копие от Решение № 417/01.02.2019г., влязло в сила на
19.02.2019г., на Районен съд гр. Пловдив, 2 – ри бр.с., по гр.д. 15240 по описа
на Съда за 2018г. /л.94 – 95 от досъдебното производство/, от което се
установява, че размерът на издръжката, постановена с Решение от
25.04.2007г., по гр.д. № 161/2007г. по описа на Съда, влязло в сила на
22.05.2007г., била изменена, като била увеличена на 170 лева месечно за
4

свидетелката С. В. Я..
Заверено копие от Решение № 451/05.02.2019г., влязло в сила на
23.02.2019г., на Районен съд гр. Пловдив, 4 – ти бр.с., по гр.д. 15242 по описа
на Съда за 2018г./л.98 – 103 от досъдебното производство/, от което се
установява, че размерът на издръжката, постановена с Решение от
25.04.2007г., по гр.д. № 161/2007г. по описа на Съда, влязло в сила на
22.05.2007г., била изменена, като била увеличена на 140 лева месечно за
свидетеля В. В. Я..
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът приема, че
със своите действия подсъдимият В. К. Я. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по престъпление по чл. 183, ал.
4 вр. с ал. 1 вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, както следва:
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Затова, че за времето от месец януари 2012 г. до месец март 2021 г.
включително в гр. Пловдив, след като е бил осъден с Решение № 110 от
25.04.2007 г., постановено по гражданско дело № 161/2007 г. по описа на
Районен съд гр. Пловдив, ІII-ти бр. с., влязло в законна сила на 22.05.2007 г.,
да издържа свои низходящи – сина си В. В. Я. с ЕГН ********** и дъщеря си
С. В. Я. с ЕГН **********, като заплаща чрез тяхната майка и законен
представител – В.А. Я. с ЕГН ********** месечна издръжка, съответно в
размер на 60 /шестдесет/ лева за В. В. Я. с ЕГН ********** и 50 /петдесет/
лева за С. В. Я. с ЕГН **********, съответно изменена като е била увеличена
с Решение № 451 от 05.02.2019 г., постановено по гражданско дело №
15242/2018 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, ІV-ти бр. с., влязло в
законна сила на 23.02.2019 г. на 140 /сто и четиридесет/ лева на месец за В. В.
Я. с ЕГН ********** и съответно изменена, като е била увеличена с Решение
№ 417 от 01.02.2019 г., постановено по гражданско дело № 15240/2018 г. по
описа на Районен съд гр. Пловдив, ІI-ти бр. с., влязло в законна сила на
19.02.2019 г. на 170 /сто и седемдесет/ лева на месец за С. В. Я. с ЕГН
**********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно 98 /деветдесет и осем/ месечни вноски – от
които 74 /седемдесет и четири/ месечни вноски по 110 лева всяка за двете
деца и 24 /двадесет и четири/ месечни вноски по 310 лева всяка за двете деца,
като общата сума за дължимите вноски по издръжката е в размер на 15 580
/петнадесет хиляди петстотин и осемдесет/ лева, като деянието в периода от
месец март 2012 г. до месец март 2021 г., включително е извършено повторно
– след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление /Присъда № 57/13.02.2012 г. по НОХД 163/2012 г. по описа на
Районен съд гр. Пловдив, VII – ми н. с., влязла в законна сила на 29.02.2012 г..
Установи се по несъмнен начин задължението на подсъдимия Я. да
издържа децата си В. В. Я. и С. В. Я. съгласно изброените влезли в сила
решения на ПРС. Установи се по несъмнен начин също така, че подсъдимият
Я. не е изпълнил това свое задължение, като не е изплатил нито една от
5

дължимите вноски, за нито едно от децата си.
Още от обективна страна се установи по несъмнен начин, че
подсъдимият извършил настоящото деяние в условията на повторност,
доколкото бил осъден с Присъда № 57/13.02.2012г. по НОХД 163/2012г. по
описа на Районен съд гр. Пловдив, 7 – ми н.с., взлязла всила на 29.02.2012г. -
за това, че за времето от месец март 2009г., до месец декември 2011г., в
гр.Пловдив, като е осъден да издържа свои низходящи – малолетните си деца
В. В. Я., ЕГН ********** и С. В. Я., ЕГН **********, съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, именно
33 месечни вноски по 50 лева за С. В. Я., ЕГН ********** и по 60 лева за В.
В. Я., ЕГН ********** или общо 3630 лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 от
НК. За извършеното престъпление на подсъдимия Я. на основание чл. 54, ал.
1 от НК му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на три
месеца.
Следва да се посочи, че моментът на влизане в сила на последния
съдебен акт - 29.02.2012г. е след началото на изпълнителното деяние на
престъплението, предмет на разглеждане на по настоящото производство,
реализирано за времето от месец януари 2012 г. до месец март 2021 г., като
почти целия инкриминиран период (месец март 2012 г. до месец март 2021 г.)
е след влизане в сила на предходния съдебен акт. Тук следва да се съобрази,
че доколкото деянието по
В този смисъл следва да се съобрази чл. 183, ал. 1 от НК съставлява
едно продължено престъпление, намиращо израз в трайно реализирано във
времето бездействие. При това достатъчно е дори част инкриминирания
период на бездействието да е реализиран в условията на повторност, за да
бъде престъплението реализирано като повторно по смисъла на чл. 183, ал. 4
вр. с ал. 1 вр. с чл. 28, ал. 1 от НК. В конкретния случай почти целия
инкриминиран период (месец март 2012 г. до месец март 2021 г.) е след
влизане в сила на предходния съдебен акт, като се установяват едва два
месеца (януари и февруари 2012г.), в които деянието не е било реализирано в
условията на повторност.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Деянието е извършено от подсъдимия Я. при пряк умисъл като форма и
вид на вината. Същият напълно е съзнавал противоправния характер на
поведението си, чиито забранени от закона последици непосредствено е
преследвал, като това се установява по несъмнен начин при анализ на
фактическата обстановка, във връзка с деянието. В този смисъл установява се
несъмнено, че подсъдимият е бил запознат със съдебните решения – което
самият той по никакъв начин не отрича и е съзнавал противоправността и
последствията от неспазването им.
Още не се установи да е била налице някаква обективна невъзможност
за подсъдимият Я. да изпълнява задълженията си. Последният е лице в
работоспособна възраст, не твърди обективна невъзможност да полага труд, а
напротив – сочи, че и към момента работи.
6

Ето защо, съдът призна подсъдимия В. К. Я. – роден на *** г. в ***,
адрес за призоваване в ***, ***, български гражданин, средно образование,
работи като ***, разведен, осъждан, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това,
че за времето от месец януари 2012 г. до месец март 2021 г. включително в гр.
Пловдив, след като е бил осъден с Решение № 110 от 25.04.2007 г.,
постановено по гражданско дело № 161/2007 г. по описа на Районен съд гр.
Пловдив, ІII-ти бр. с., влязло в законна сила на 22.05.2007 г., да издържа свои
низходящи – сина си В. В. Я. с ЕГН ********** и дъщеря си С. В. Я. с ЕГН
**********, като заплаща чрез тяхната майка и законен представител – В.А.
Я. с ЕГН ********** месечна издръжка, съответно в размер на 60 /шестдесет/
лева за В. В. Я. с ЕГН ********** и 50 /петдесет/ лева за С. В. Я. с ЕГН
**********, съответно изменена като е била увеличена с Решение № 451 от
05.02.2019 г., постановено по гражданско дело № 15242/2018 г. по описа на
Районен съд гр. Пловдив, ІV-ти бр. с., влязло в законна сила на 23.02.2019 г.
на 140 /сто и четиридесет/ лева на месец за В. В. Я. с ЕГН ********** и
съответно изменена, като е била увеличена с Решение № 417 от 01.02.2019 г.,
постановено по гражданско дело № 15240/2018 г. по описа на Районен съд гр.
Пловдив, ІI-ти бр. с., влязло в законна сила на 19.02.2019 г. на 170 /сто и
седемдесет/ лева на месец за С. В. Я. с ЕГН **********, съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 98 /деветдесет и осем/ месечни вноски – от които 74 /седемдесет и
четири/ месечни вноски по 110 лева всяка за двете деца и 24 /двадесет и
четири/ месечни вноски по 310 лева всяка за двете деца, като общата сума за
дължимите вноски по издръжката е в размер на 15 580 /петнадесет хиляди
петстотин и осемдесет/ лева, като деянието в периода от месец март 2012 г.
до месец март 2021 г., включително е извършено повторно – след като е бил
осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление /Присъда №
57/13.02.2012 г. по НОХД 163/2012 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив,
VII – ми н. с., влязла в законна сила на 29.02.2012 г. – престъпление по чл.
183, ал. 4 вр. с ал. 1 вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
След като намери подсъдимия Я. за виновна, при индивидуализиране на
наказанието съдът отчете като отегчаващи отговорността обстоятелство
изключително дългия период на неплащане задължението за издръжка –
повече от девет години, както и свързания с последното също голям размер на
неизплатената издръжка – общо 15 580 лева. Също прави впечатление
особената упоритост на подсъдимия Я. в бездействието му да изплаща
задължението си за издръжка, включително същият не е изплатил нищо след
влизане в сила на осъдителна присъда за същото престъпление. Като
смекчаващи отговорността такива се отчита единствено, признанието на
вината.
Предвид горното и установения превес на отегчаващите обстоятелства,
съдът намери, че от двете алтернативно предвидени наказания в разпоредбата
на чл.183, ал.1 от НК, на подсъдимия Я. следва да бъде наложено по-тежкото
такова, а именно – „Лишаване от свобода”, доколкото съдът намери, че в
7

случая за постигане целите на наказанието не би съдействало по лекото,
алтернативно предвидено наказание, а именно „Пробация“. При това следва
да се отбележи, че след като за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК
е бил осъден на наказание „Лишаване от свобода“, подсъдимият Я.
отново не е заплатил нито една от дължимите вноски за издръжка в
течение на повече от девет години. Ето защо очевидно е, че становището, че
целите на наказанието по смисъла на чл.36, ал.1 от НК могат да се постигнат с
по-лекото наказание, а именно – „Пробация“, трудно би могло да бъде
споделено.
При определяне по размер на същото наказание „Лишаване от свобода”
съдът съобрази, че доколкото вече веднъж е отчел превеса на отегчаващите
обстоятелства, мотивирали индивидуализацията на наказанието по вид, то
при индивидуализация на горното, по-тежко от двете алтернативно
предвидени наказания по размер, следва да определи такова в близък до
минималния размер, поради посочените вече смекчаващи обстоятелства.
Поради това съдът определи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в
размер на ШЕСТ МЕСЕЦА, като счете, че същото ще бъде справедливо,
съответстващо на извършеното престъпление и ще съдейства в максимална
степен за осъществяване целите по чл.36, ал.1 от НК, като същевременно ще
съблюдава и принципа за употреба на наказателна репресия в минимално
необходимо количество.
Съобразявайки императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, във
вр. с чл.372, ал.4 от НК, във вр. с чл.371, т.2 от НПК, във вр. с чл. чл.58а, ал.1
от НК, съда НАМАЛИ така определеното наказание с една трета и ОСЪДИ
подсъдимия В. К. Я. на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
Още при определяне на наказанието при условията на чл. 58а, ал. 1 вр. с
чл. 57, ал. 2 вр. чл. 54 от НК, на подсъдимия Я. следва да се наложи и
наказанието „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”, което е кумулативно
предвидено заедно с наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” и което
също следва да съдейства за чл.36, ал.1 от НК, включително – да подейства
предупредително и върху другите членове на обществото.
На следващо място съдът намери, че на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от
ЗИНЗС така наложеното на подс. В. К. Я. наказание „Лишаване от свобода” за
срок от четири месеца следва да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ
РЕЖИМ. В случая и доколкото Я. вече е определено наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на три месеца по Присъда № 57/13.02.2012г. по НОХД
163/2012г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, 7 – ми н.с., то не е налице
възможност за отлагане на наказанието по реда на чл.66, ал.1 от НК. Също
макар настоящото деяние да е извършено в изпитателния срок на
предходното условно осъждане, то сборът на двете наказания не надвишава
две години – по смисъла на чл.57, ал.1, бук. „в“ от ЗИНЗС.
Също така на основание чл. 52 от НК наказанието „обществено
порицание” следва да се изпълни чрез прочитане на присъдата в кметството
по местоживеене, който начин съдът намери за най-добре съдействащ за
8

осигуряване публичното въздействие с оглед спецификата на последното
наказание.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ.68 ОТ НК
Съдът намери, че на основание чл. 68, ал. 1 от НК подс. В. К. Я. следва
да ИЗТЪРПИ ИЗЦЯЛО И ОТДЕЛНО наложеното му с Присъда №
57/13.02.2012 г. по НОХД 163/2012 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив,
VII – ми н. с., наказание ТРИ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” от
определеното му с настоящата присъда наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
В този смисъл установява се, че Присъда № 57/13.02.2012г. По НОХД
163/2012г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, 7 – ми н.с., взлязла в сила на
29.02.2012г. - за това, че за времето от месец март 2009г., до месец декември
2011г., в гр.Пловдив, като е осъден да издържа свои низходящи –
малолетните си деца В. В. Я., ЕГН ********** и С. В. Я., ЕГН **********,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, именно 33 месечни вноски по 50 лева за С. В. Я., ЕГН ********** и
по 60 лева за В. В. Я., ЕГН ********** или общо 3630 лева – престъпление по
чл. 183, ал. 1 от НК. За извършеното престъпление на подсъдимия Я. на
основание чл. 54, ал. 1 от НК му било наложено наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на три месеца. Изпълнението на така определеното и
наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на три месеца, на
основание чл. 66, ал. 1 от НК, било отложено за срок от три години.
Доколкото същата Присъда № 57/13.02.2012г. По НОХД 163/2012г. по
описа на Районен съд гр. Пловдив, 7 – ми н.с., взлязла в сила на 29.02.2012г.,
то посочения изпитателен срок от три години. следва да се счита такъв до
29.02.2015г..
Същевременно и много преди изтичане на изпитателния срок на
29.02.2015г., а именно – още през месец март на 2012г., подсъдимият Я. вече е
реализирал престъплението, предмет на настоящото производство.
Ето защо са налице основанията същият подсъдими да изтърпи изцяло и
отделно наказание ТРИ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”,
наложеното му с Присъда № 57/13.02.2012 г. по НОХД 163/2012 г. по описа
на Районен съд гр. Пловдив, VII – ми н. с..
Същото наказание от ТРИ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”,
наложеното му с Присъда № 57/13.02.2012 г. по НОХД 163/2012 г. по описа
на Районен съд гр. Пловдив, VII – ми н. с, подсъдимият Я. на основание чл.
57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС следва да изтърпи при първоначален ОБЩ РЕЖИМ,
доколкото макар настоящото деяние да е извършено в изпитателния срок на
предходното условно осъждане – което в случая съдът постановява да се
изтърпи изцяло и отделно, то сборът на двете наказания не надвишава две
години.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

9

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

10