№ 26
гр. Асеновград, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20255310200013 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба подадена на 01.01.2025г. от Д. И. И., с ЕГН ********** с
адрес *, /оригинал от същата на лист 20 от съд.дело/ против Електронен фиш за
налагане на глоба № ********** издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ /А
„ПИ“/, с който на основание чл. 179, ал. 3, във вр. чл. 187а, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ на Д. И. И., с ЕГН ********** с адрес * е наложена
глоба в размер на 300.00 лв. за извършено нарушение по чл. 139, ал. 5 и 6 вр. чл. 102,
ал.2 от ЗДвП и по чл. 10а, ал. 2 от ЗДвП заплащане на такса в размер на 10 лв.
Жалбоподателят Д. И. И. се явява лично по делото, като чрез отразеното в
жалбата и в хода по същество счита, че обжалвания фиш нарушение следва да бъде
отменен, поради изтекла давност.
Представителя на въззиваемата страна АПИ София- юрисконсулт С. С. не се
явява по делото. Чрез депозираното писмено становище и допълнителната молба,
оспорва подадената жалба и възраженията направени с нея, като моли за
потвърждаване на ЕФ, като правилен и законосъобразен. Претендира за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно, при отмяна на обжалвания фиш, моли
за намаляване на присъдените разноски до предвидения минимум в Наредба № 1 от
2004г. на Висшия адвокатски съвет.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
1
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Атакуваният електронен фиш бил издаден затова, че на 24.01.2021г. в 14.31 часа
в Община Асеновград на път 86, км. 28+570, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, посока нарастващ километър, чрез автоматизирано устройство №30861,
представляващо елемент от Електронната система за събиране на пътни такси -
/ЕССПТ/ по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 86, км.
28+570, било установено нарушение с ППС -лек автомобил „Мерцедес Е 200 ЦДИ“ с
рег.№ РВ1285СМ с обща техническа допустима максимална маса 2135, брой оси 2,
категория ППС-ЕВРО 3. Последвало издаване на процесния електронен фиш срещу
собственика на автомобила - Д. И. И., с който на основание чл. 179 ал. 3, във вр. чл.
187а ал. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в размер на 300
лв. за нарушение по чл. 139, ал. 5 и 6 вр. чл. 102, ал.2 от ЗДвП, както и заплащане на
такса в размер на 10 лв. по чл. 10а, ал. 2 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните и проверени по делото писмени доказателства.
Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество, за
неоснователна. Безспорно по делото се установява, че Д. И. И. е извършил вмененото
му нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6, вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, а именно това, че на
24.01.2021г. в 14.31 часа в община Асеновград, на път 86, км. 28+570, с посока
нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като водач на
превозно средство - лек автомобил „Мерцедес Е 200 ЦДИ“ с рег.№ РВ1285СМ се е
движил по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за същото ППС да е
заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. От приложения към
преписката доклад се установява, че пътно превозно средство „Мерцедес Е 200 ЦДИ“
с рег.№ РВ1285СМ се е движило с посока - нарастващ километър, като движението на
същото ППС е било заснето от контролно устройство с идентификатор № 30861,
намиращо се на път 86, км. 28+570. От приложената справка се установява и липсата
на заплатена такса по чл. 10 от Закона за пътищата (винетна такса) за МПС, който
отрицателен факт, сам по себе си, не подлежи на доказване от въззиваемата страна.
Докладът от електронната система е официален свидетелстващ документ, в който
смисъл е и разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Приложените към доклада снимки
установяват движението на процесното МПС. От справката за собственост към
преписката се установява, че към онзи момент собственик на лекия автомобил е
именно жалбоподателят. Освен това собствеността върху лекия автомобил не се
оспорва от жалбоподателя, както и не се спори по липсата на заплатена винетна такса
към момента на констатиране на нарушението от електронната система за събиране на
такси.
Извършената служебна проверка от съда установява, че обжалваният електронен
2
фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за
задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: датата и точния
час на нарушението, мястото на нарушението; регистрационният номер на ППС,
посочен е собственикът на същото, описание на нарушението. Разяснена е
възможността за заплащане на компенсаторната таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за
пътищата, с което санкционираният да се освободи от понасянето на
административнонаказателна отговорност, правилно е определен размерът на глобата -
300 лева, който не подлежи на индивидуализация от административнонаказващия
орган или съдът, както и срокът и начините за доброволното й плащане. Относно
формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в
чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не се
изписва дата на издаване. Съвсем ясно е посочено и мястото на извършване на Д.ието
както относно административната единица, на чиято територия е настъпило, така и
точен километър и посока на движение от конкретен път - път 86, км. 28+570.
Съгласно Списъка на републиканските пътища в Република България път 86, км.
28+570 е този от гр. Пловдив за гр.Смолян, който път минава през гр. Асеновград.
Електронната система за събиране на пътни такси не представлява автоматизирано
техническо средство за измерване, тъй като по същността си тя няма за цел измерване
на някакви величини. Техническите средства или системи по смисъла на чл. 167а, ал.
2, т. 2 от ЗДвП заснемат само датата, часа и регистрационния номер на ППС. Целта е
единствено установяване дали ППС се е движили със заплатена пътна такса.
Разгледано по същество направеното възражение за отмяна на обжалвания фиш
поради изтекла давност се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.
Съгласно дадената легална дефиниция в т.63 към § 6 от ДР на ЗДвП „Електронен фиш“
е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.
От Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г., на
ОСК на ВАС, се установява, че „Електронен фиш“ е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции, а от гледна точка на правното му действие,
уредено в чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, той притежава специфики, характерни както за
АУАН, така и за НП, а изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за
издаване на АУАН и НП, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Следователно и що се отнася до форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване на електронни фишове, нормите на ЗАНН са неприложими,
включително и преценката относно давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Тъй като
обжалвания фиш е с дата от 24.01.2021г., то е видно, че след установяването на
нарушението, на същата то е било и санкционирано, т.е. три годишни срок по чл. 80,
ал.1, т.5 от НК, който касае възбуждането на наказателното преследване е бил
3
прекъснат. Предвид издадения вече ЕФ няма как да тече отново такъв тригодишен,
който касае само възбуждането на наказателното преследване, в каквато насока е
възражението в жалбата. В настоящия случай, следва да бъде съобразен единствено
общият срок за административнонаказателно преследване от четири години и шест
месеца, предвиден в чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, който в
настоящия момент не е изтекъл.
Правилно административнонаказателната отговорност на собственика е
ангажирана на посоченото правно основание по чл. 179, ал. 3, във вр. чл. 187а, ал. 1 от
ЗДвП, като му е наложена предвиденото в санкционната разпоредба административно
наказание във фиксиран размер. От текста на чл.179, ал.3 от ЗДвП се установява, че
„Водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т.
1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.“ От текста на чл.187а, ал.1
от ЗДвП се установява, че „При установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б в
отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от
собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното
превозно средство е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че
пътното превозно средство е управлявано от трето лице.“ За съдът не е налице
възможност да коригира така определената от АНО глоба в размер на 300 лева, като
единствено може да потвърди санкцията в този й размер.
При този изход на делото основателно се явява и искането на процесуалния
представителя на АНО за присъждане на основание чл.63д, ал.3 вр. ал.1 от ЗАНН на
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Предвид липсата на
изрична уредба в АПК, същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на
чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба, по административни
дела възнаграждението за една инстанция е от 80 до 150 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от
ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от съда. В случая, като се отчете
неговата фактическа и правна сложност, това, че делото приключи в едно заседание,
то съдът счита, че присъждането на максималното юрисконсултско възнаграждение
предвидено в чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ не би било
оправдано. Така, съобразно фактическата и правната сложност на делото и
проведените съдебни заседания, както се взе предвид и обема на писмените
доказателства, които следваше да се обсъдят,съдът счита, че на АНО се следва
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 80 лева на
основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ. Посочената сума следва да се присъди в полза на Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр.София, като Д. И. И. бъде осъден да я заплати.
4
Мотивиран от горното Съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба № ********** издаден от
Агенция „Пътна инфраструктура“ /А „ПИ“/, с който на основание чл. 179, ал. 3, във вр.
чл. 187а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на Д. И. И., с ЕГН
********** с адрес * е наложена глоба в размер на 300.00 лв. за извършено
нарушение по чл. 139, ал. 5 и 6 вр. чл. 102, ал.2 от ЗДвП и по чл. 10а, ал. 2 от ЗДвП
заплащане на такса в размер на 10 лв.
ОСЪЖДА Д. И. И., с ЕГН ********** с адрес * да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“ с адрес гр. София, бул.“Македония” № 3, сумата от 80.00 лв.
/осемдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
5