Р Е Ш Е Н И Е
№ 1293
гр.
Пловдив, 05.07.2023 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХ състав,
в открито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
МАРИЯ НИКОЛОВА
при
секретаря С С. и участието на прокурора К. Д., като разгледа докладваното от съдия
Николова КАД № 1023
по
описа за 2023 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство
по чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.285
ал.1 ЗИНЗС.
Образувано е по касационна жалба на адв.
А.К., като пълномощник на Б.П.И., ЕГН **********, против Решение № 422 от 06.03.2023г.,
постановено по административно дело № 2301/2022г. по описа на Административен
съд - Пловдив, с което Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" –
София е осъдена да заплати на Б.П.И., сумата от 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода на
задържането му в Затвора Пловдив от 28.06.2017 г. до 20.06.2018 г., в
резултат от нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, изразило се в бездействие на
затворническата администрация по осигуряване на достатъчно
жилищна площ за 76 дни в рамките на този период, ведно със законната
лихва върху сумата на обезщетението, считано от 20.06.2018 г. до
окончателното ѝ изплащане, като е отхвърлена исковата претенция на Б.П.И. по отношение на частите от заявения в исковата му молба
исков период, а именно за времето от 01.01.2017 г. до 27.06.2017 г. и от
21.06.2018 г. до 31.12.2018 г., а така също и за разликата до пълния предявен
размер на търсеното обезщетение за неимуществени вреди от 20 000 лева, както и
по останалите оплаквания в исковата молба. Със същото решение Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" – София е осъдена да заплати на
адв. К. сумата от 49,50 лева /четиридесет и
девет лева и петдесет стотинки/, съставляваща адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата,
съразмерно на уважената част от иска.
В касационната жалба се твърди, че
решението на Административен съд – Пловдив е неправилно, поради нарушение на
материалния закон, както и поради това, че не е съобразено с действителните
вреди, които е претърпял И. ***. По отношение на присъденото обезщетение се
сочи, че същото е недостатъчно и неотговарящо на претърпените вреди. Твърди се
още, че от ответната страна не са представени доказателства да е осигурила
условия за вентилация и свеж въздух, слънчева светлина и корекционна
работа с И.. Направено е възражение, че без основание съдът не е кредитирал
показанията на свидетеля. Иска се отмяна на решението и да се уважи изцяло
предявения иск.
Ответникът - Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" – София, чрез писмен отговор на юриск.
Чолаков, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив
изразява становище, за неоснователност и необоснованост на жалбата.
Настоящият
съдебен състав на Административен съд Пловдив, приема, че касационната жалба е
подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е частично основателна.
Производството пред Административен съд Пловдив
се е развило по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС, по
искова молба, подадена от Б.П.И. против Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" за заплащане на обезщетение в общ размер на 20 000 лева, ведно
със законната лихва, считано от датата
на преустановяване на бездействията на органите на ГДИН – София, за
причинени на И. неимуществени вреди, причинени му по
време на задържането му в Затвора Пловдив в периода от 01.01.2017 г. до
31.12.2018 г., настъпили като резултат от нарушения по чл.3 от ЕКЗПЧОС, извършени
от затворническата администрация. Претърпените неимуществени вреди се
изразявали в здравословни проблеми, като главоболие и
чести респираторни заболявания, обида, възмущение, стрес, притеснения,
психологически дискомфорт, огорчение, внушаване на чувство за малоценност. Неимуществени
вреди били настъпили в резултат на нарушенията по
чл.3 от КЗПЧОС, допуснати от администрацията на Затвора Пловдив, както следва:
пренаселеност на помещенията по настаняване - под 3 кв. метра нетна жилищна
площ; липса на вентилация в килиите и свеж въздух; лошо състояние
на тоалетната в килията; лошо състояние на банята; лошо качество на
водата в банята; неосигуряване на дневна светлина и липса на достатъчно
проникващ свеж въздух; липса на вътрешна и външна изолация на стените на
затвора; непредоставяне през зимата на достатъчно дебели
завивки; рядка смяна на спалното и постелъчно
бельо; непредоставяне на препарати за почистване; непровеждана спрямо ищеца
корекционна работа; липса на достатъчно шкафчета и липса на достатъчно мебели,
или наличие на такива в лошо състояние.
С оглед обстоятелствата изложени в
исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след
приложението на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета
на спора доказателства, включително е разпитал свидетел, изяснил е фактическата
обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане
доводите на страните е направил своите правни изводи. Съдът се е произнесъл по
всяко от изложените в исковата молба твърдения.
След преценка на всички събрани по
делото доказателства съдът е направил извод, че
за времето от 01.01.2017 г. до 27.06.2017 г., ищецът И. не е бил
задържан в Затвора Пловдив, като видно от справка за правното положение на
лишения от свобода, същият е постъпил в пенитенциарното
заведение на 28.06.2017 г. и е освободен на 20.06.2018 г. Поради това съдът е
отхвърлил, без да разглежда по същество оплакванията на ищеца, претенцията му
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, касателно частта от
исковия период, за която не се установява изобщо същият да е бил настанен в
Затвора Пловдив, а именно от 01.01.2017 г. до 27.06.2017 г. и от 21.06.2018 г.
до 31.12.2018 г.
По
отношение на периода от 28.06.2017 г. до 20.06.2018 г., съдът е обсъдил всяко едно
от оплакванията на ищеца и е приел за установено, че твърденията на ищеца
относно пренаселеността се подкрепят само отчасти от показанията на разпитания
свидетел Лазаров, който е дал конкретни данни относно това къде и с колко лица
е бил настанен И., но само през 2017 г. в Затвора Пловдив. Съдът приел за
доказано, наличието на пренаселеност при престоя в Затвора Пловдив конкретно за
периода, когато И. е пребивавал в спално помещение № 71 през 2017 г., доколкото
от показанията на свидетеля се установявало, че през 2017 г., същият е
пребивавал заедно с ищеца в стая № 71, в която общо лишените от свобода са
варирали между 10 и 13 души. В мотивите на оспорени съдебен
акт е посочено, че данни за наличие на пренаселеност за периода на пребиваване
на И. в стая № 56 през 2017 г. и за периода на пребиваването му в помещение №
71 през 2018 г., не са установени нито от писмените, нито от събраните по
делото гласни доказателства.
За недоказани са приети твърденията на ищеца за претърпени вреди от неосигуряването
на достатъчно естествена светлина и чист въздух, липса на уединение
поради липса на изградени прегради при ползването на санитарния възел и лошо
състояние на тоалетните и баните в затвора и наличието
на неработещи казанчета, чешми и умивалници.
Съдът е приел, че е спазено
изискването, въведено в разпоредбата на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС, съобразно което
на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването
на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
По отношение на твърденията,
че водата в банята не ставала за пиене, съдът е посочил, че тези твърдения
не могат да бъдат отчетени като основателни, тъй като ГДИН не е органът на
когото с нормативен акт са вменени отговорности за качеството на водата и няма
данни водоподаването да е отделно от мрежата на града.
В
мотивите на съдебния акт е посочено, че неосигуряването
на изолация на стените на затвора и липсата на шумоизолация в
тоалетните, не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение,
доколкото поставянето на външна изолация/шумоизолация е над средното ниво на
битови условия. По отношение на оплакването за студ през зимата и отказ за
предоставяне на завивки, съдът е посочил, че от становище представено от
ответника се установява, че в затвора отоплението през зимата се
осъществява посредством изградено локално парно, както и че няма данни ищецът
изобщо да е депозирал молби до администрацията на затвора за предоставяне на
завивки.
На следващо място е
посочено, че по делото е установено, че са създадени условия за поддържане на
елементарна хигиена в стаите, като отговорността за това е и на самите лишени
от свобода, както и че са осигурявани достатъчно хигиенни и почистващи
материали, а от ответника са предоставени данни, че при постъпване
на всеки лишен от свобода се осигурява комплект спално бельо, които се
подменят по желание, а и може да се внася на ротационен принцип лично спално
бельо и одеяла. Обсъдени са и доказателствата за осъществяване на дейности
по дезинсекция и дератизация периодично за
времето на престоя на ищеца в Затвора Пловдив.
За недоказана съдът е приел,
причинната връзка между наличието на по-малко мебели, както и на изпочупени
такива в помещенията, и причиняването на неимуществени вреди на ищеца.
По отношение на оплакването
на ищеца, че с него не е извършвана никаква индивидуална или групова
корекционна работа, съдът е посочил, че са събрани доказателства, че И. категорично
е отказвал да работи в затвора, както и да бъде включван в общите дейности на
лишените от свобода, груповите специализирани програми и дейностите с
развлекателна насоченост. В тази връзка съдът се е позовал на чл.124 от
ППЗИНЗС.
Първоинстанционен съд е
направил извод, че отговорността на ответника ГДИН София следва да бъде
ангажирана само по отношение на установеното незаконосъобразно бездействие,
свързано с поставяне на ищеца в помещения за изтърпяване на наказание лишаване
от свобода в Затвора Пловдив, които не са отговаряли на възведените стандарти
относно разполагаема площ на един лишен от свобода за установения конкретен
брой дни – 76 в рамките на разглеждания период от време от 28.06.2017 г.
до 20.06.2018 г., когато ищецът е бил действително задържан в Затвора Пловдив.
По отношение
размера на обезщетението, съдът е мотивирал решението си по справедливост, като
е приел исковата претенция за претърпени неимуществени вреди за частично
доказана и по размер, посочвайки, че същата следва да бъде уважена до размера
от 450 лева и е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 20 000
лева. Уважена е и претенция за присъждане на законната
лихва върху главницата, считано от датата на преустановяване на
бездействието на органите на ГДИН -20.06.2018г.,
до окончателното изплащане на сумата.
Решението
на съда е валидно и допустимо, като касационната жалба е частично основателна.
Съдът е изяснил напълно фактическата
обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора
доказателства и е обсъдил тяхната взаимна връзка.
Съгласно разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения по чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че тези лица не
могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Според чл.3 ал.2 ЗИНЗС, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето
в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на
административна дейност. Според чл.284 ал.5 ЗИНЗС в случаите по ал.1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Оспореното решение е правилно в частта,
с която искът е отхвърлен за периодите от 01.01.2017 г. до 27.06.2017 г. и от 21.06.2018 г. до
31.12.2018 г., доколкото е установено по делото, че И. не е бил настанен в
Затвора Пловдив. Според представеното пред първа инстанция писмо относно
правното положение на лицето Б.П.И., същият е постъпил в затвора Пловдив на
28.06.2017г. и е освободен на 20.06.2018г. Мотивите за недоказаност на
твърденията на ищеца, относно лошите
хигиенни условия в килиите, липсата на свеж въздух и естествена светлина,
липсата на постоянен достъп до течаща топла и студена вода, лошо качество на
водата, лошо състояние на банята, непредоставяне на препарати за
почистване, липса на достатъчно шкафчета и липса на достатъчно мебели, или
наличие на такива в лошо състояние, липса на вътрешна и външна изолация на стените
на затвора се споделят от настоящият състав. Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът е достигнал до правилни и обосновани изводи, които са
подробни и задълбочени, поради което настоящия съдебен състав с оглед
разпоредбата на чл. 221, ал. 2 изр. последно от АПК не следва да ги преповтаря.
По делото няма данни, че И. е искал по
съответния ред допълнителни завивки и такива са му отказани. Правилни са
изводите на съда, че всеки лишен от свобода има
възможност да разполага и ползва и собствени завивки, включително и
предоставени му от негови близки. По отношение на оплакването
от рядка смяна на спалното и постелъчно
бельо, правилно е посочено в мотивите на оспорения съдебен акт, че доколкото прането е по усмотрение на лишените от свобода и се извършва
в пералнята на затвора, за което има график или чрез изнасяне от близките, то
неизвършването на тези дейности няма как да се търси отговорност от
затворническата администрация.
В представената пред първа инстанция
докладна записка е посочено, че И. е отказвал да се включва в общопенитенциарните дейности, специализираните групови
програми и тези с развлекателна насоченост. В този смисъл правилен е извода на
съда, че случая не е установено противоправно
бездействие на ГДИН по отношение на корекционната
работа с ищеца.
Що се отнася до възражението на
касационния жалбоподател, че без основание не са кредитирани показанията на
разпитания по делото свидетел е необходимо да се отбележи, че първоинстанционния съд изрично е посочил, че свидетелят
също е ищец по дело в Пловдивски административен съд с правна квалификация по
чл.284 от ЗИНЗС, което предполага определена заинтересованост същият да твърди
конкретни изгодни за самия него факти и правилно показанията му са разгледани
критично. Нещо повече свидетелските показания са обсъдени по всяко едно от
оплакванията на ищеца и са съотнесени с приложените
по делото писмени доказателства.
Съдът е приел, че исковата претенция на Б.И.
се явява частично доказана по отношение на пренаселеност на килиите, тъй като
не е осигурена минимална жилищната площ на човек от 4 кв. м. съобразно
изискванията на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС. В случая безспорно е установено, че
претърпените негативни преживявания са в пряка причинно-следствена връзка с
битовите условия и по-конкретно жилищната площ на стая № 71 през 2017г., в
която е бил настанен И. от 17.10.2017г. до края на 2017г. (видно от докладна
записка на лист 33-34 по адм.д. № 2301/2022г.). Съдът е посочил, че все пак от
страна на ответника е представена справка относно местата по настаняване на
ищеца в Затвора, т.е. налице са само общи данни относно отделенията и
помещенията, в които е пребивавал. Развил е доводи, че данни за пренаселеност
за тези периоди не могат да се извлекат нито от докладите на Омбудсмана, нито от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, поради което и не е налице установяване на такова нарушение през
целия период, в който ищеца пребивавал в затвора - Пловдив от 28.06.2017 г. до
20.06.2018 г.
Неправилно съдът е приел за доказано, че
само за период от 76 дни ищецът е бил в спално помещение, в което не е
осигурена минимална жилищната площ на човек от 4 кв. м., позовавайки се на
свидетелските показания. Настоящия съдебен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд, че
в случая не са налице условията на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС за приемане за
изцяло доказан твърдения факт на пренаселеност на помещенията по задържане на
ищеца в Затвора Пловдив за целия разглеждан период от 28.06.2017 г. до
20.06.2018 г., тъй като администрацията не разполага с конкретно съхранена
информация, предвид утвърдения срок на съхранение на същата. Решението на съда
е неправилно в тази част.
Разпоредбата на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, сочи
възможност на съда при неизпълнение на дадени указания от страна на
администрацията относно предоставяне на информация за релевантни факти, да
приеме, че тези факти са доказани. Същевременно обаче непредставянето на
доказателства, с които да се опровергаят твърденията на ищеца, обуславя приложението
на презумпцията на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, съгласно която в случаите, когато се
претендират вреди, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3 от ЗИНЗС, настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване
на противното. Тежестта на доказване на правнорелевантните
факти е за затворническата администрация, която следва да опровергае изложените
в исковата молба обстоятелства. Когато тя не представя доказателства, с които
да обори тези твърдения, вредите се предполагат за настъпили. Като не е
представил необходимите справки за броя настанени лица, ответникът не е оборил
твърдените в исковата молба обстоятелства за нарушения на чл.3 от ЗИНЗС,
свързани с пренаселеност на помещенията, в които е бил настанен Б.И. *** за периода
от 28.06.2017 г. до 20.06.2018 г. Ето защо не са налице предпоставките да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан иска за обезщетение за настъпили
неимуществени вреди в тази му част.
На Б.И. се дължи обезщетение за причинените
му неимуществени вреди в резултат на пренаселеност на помещенията и
неосигуряване на жизнена площ над 4 кв. м., не само за 76 дни, а за целия
период от 28.06.2017 г. до 20.06.2018 г. (358 дни общо).
Касационен състав счита за правилни изводите
на съда за размера на определеното обезщетение за 76 дни, които съответстват на
правилната преценка на конкретните обективно съществуващи обстоятелства,
относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им
въздействие върху И., предвид условията на пренаселеност в килиите в които е
пребивавал в затвора Пловдив за тези конкретни дни. Размерът на така
определеното от първа инстанция обезщетение за 76 дни е и в съответствие с
изведената от закона и дължима справедливост, изразяваща се в овъзмездяване на причинените вреди. В случая при определяне
размера на обезщетението правилно съдът е взел предвид и практиката на ЕСПЧ,
като при спазване на принципите за справедливост е определил обезщетението.
Изложените в тази връзка мотиви на съда са подборни, обосновани и правилни, и
настоящия съдебен състав ги споделя изцяло.
Касационна инстанция, съобразявайки
обстоятелствата, съставляващи проявления на незаконосъобразната административна
дейност и периода на исковата претенция, както и при прилагането на чл.284,
ал.2 от ЗИНЗС счита, че справедливото обезщетение, което следва да се присъди
на ищеца, за неимуществените вреди настъпили от пренаселеността на помещенията
за останалите 282 дни (358 дни – 76 дни) в периода от 28.06.2017 г. до
20.06.2018 г., в който Б.И. *** е в размер на 1700 лева. Или общо за целия период
от 28.06.2017 г. до 20.06.2018 г. (358 дни) справедливото обезщетение за
претърпените от ищеца за неимуществените вреди е в размер на 2150 лева.
При така изложените
мотиви, обжалваното решение е неправилно в отхвърлителната част за сумата
над 450 лева до сумата от 2 150 лева и
следва да бъде отменено, а вместо него – постановено друго по съществото на правния
спор. В останалата част, за разликата от 2 150 лева до предявения размер от 20
000 лева искът е неоснователен. Тъй като ищецът е претендирал лихви върху
исковата сума пред първостепенния съд, такава следва да се присъди върху
размера на присъденото обезщетение, считано от датата на преустановяване на
бездействието на органите от ГДИН - 20.06.2018г. (освобождаването на Б.П.И. по
изтърпяване на наказанието му „лишаване от свобода“ в затвора Пловдив) до
окончателното изплащане на сумата.
Разноски за касационна инстанция не са претендирани.
Мотивиран от горното, Административен
съд – Пловдив, ХХ състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 422 от 06.03.2023 г.,
постановено по адм. дело № 2301/2022 г. по описа на Административен съд -
Пловдив в частта, с която искът на Б.П.И.,
ЕГН ********** ***,
срещу Главна дирекция"Изпълнение на наказанията", гр. София за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му при изтърпяването на наказанието
„лишаване от свобода“ в затвора Пловдив за периода от 28.06.2017 г. до 20.06.2018 г. е отхвърлен за сумата над 450 /четиристотин и
петдесет/ лева до сумата от 2 150 /две хиляди сто и петдесет/ лева, ведно със
законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 20.06.2018
г. до окончателното ѝ изплащане и
вместо него, ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”, гр. София, ДА ЗАПЛАТИ на Б.П.И., ЕГН ********** ***,
сумата от още
1 700 /хиляда и седемстотин/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени му при изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ в
затвора Пловдив в периода от 28.06.2017 г. до 20.06.2018 г., ведно със законната
лихва върху сумата на обезщетението, считано от 20.06.2018 г. до
окончателното ѝ изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 422 от 06.03.2023
г., постановено по адм. дело № 2301/2022 г. по описа на Административен съд -
Пловдив в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.