Русенска окръжна прокуратура е обвинила:

Д. Е. М. в това,че на 30.07.2012г. в гр.Русе, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи-пари: сумата от 8160 лева и сумата от 67 щатски долара, всичко на обща стойност 8 267 лева,от владението на Д.А.В. ***,без неговото съгласие,с намерение противозаконно да ги присвои-престъпление по чл.196 ал.1,вр.чл.194 ал.1 от НК.

Н.Р.Н. в това,че за периода 31.07.2012г.-05.08.2012г., включително,в гр.Русе и в гр.Варна, получил, държал, използвал и преобразувал имущество-парична сума в общ размер на 5 876,60 лева, за което знаел,че към момента на получаването му, че е придобито от Д. Е. М. ***, чрез тежко умишлено престъпление-кражба по чл.194 ал.1 от НК и извършил с това имущество сделки и финансови операции, с които прикрил произхода и действителните права върху имуществото,като:

На 31.07.2012г. придобил лек автомобил „Фолксваген Голф-3” с рег.№ ***, заедно с още 4 бр.автомобилни гуми „Нокиан” с джанти,за сумата от 2500 лева, по договор за покупко-продажба на МПС от 31.07.2012г.,с посочена в него фиксирана цена от 300 лева, сключен с Р.Л.Б. ***012г. платил сумата от 39,60 лева за нотариална такса, във връзка с покупката на горепосочения автомобил.

На 31.07.2012г. купил от магазин „Технополис”-Русе следните вещи: мобилен телефон „Самсунг”, модел „Галакси” за сумата от 449 лева; авто СД плейър „Пайнер” за сумата от 199 лева и монитор за компютър „Самсунг” за сумата от 199 лева.

На 31.07.2012г. купил от магазин „Конрад”-Русе бас-туба за сумата от 100 лева за горепосочения автомобил.

На 01.08.2012г. внесъл по сметката си в „Юробанк И Еф Джи България” АД ФЦ-Русе с № BG11ВРВІ79211043795801 сумата от 2 390 лева.

На 02.08.2012г. от сметката си в „Юробанк И Еф Джи България” АД ФЦ-Русе с № BG11ВРВІ79211043795801 изтеглил в брой сумата от 100 лева.

На 03.08.2012г. от сметката си в „Юробанк И Еф Джи България” АД ФЦ-Русе с № BG11ВРВІ79211043795801 изтеглил в гр.Варна в брой сумата от 100 лева.

На 03.08.2012г. от сметката си в „Юробанк И Еф Джи България” АД ФЦ-Русе с № BG11ВРВІ79211043795801 извършил безкасово плащане на сумата от 84,96 лева,чрез ПОС терминал Борика в магазин Практикер-Русе.

На 04.08.2012г. от сметката си в „Юробанк И Еф Джи България” АД ФЦ-Русе с № BG11ВРВІ79211043795801 изтеглил в брой сумата от 100 лева.

На 05.08.2012г. от сметката си в „Юробанк И Еф Джи Бългаиря” АД ФЦ-Русе с № BG11ВРВІ79211043795801 изтеглил в брой сумата от 400 лева,

като деянието с предмет получената и изразходена парична сума е извършено два и повече пъти- престъпление по чл.253 ал.4, вр.ал.3 т.2,вр. ал.2 пр.2, 3, 4, 5, вр.ал.1 пр.1, 2, 3, 6 от НК.

   Про­ку­ро­рът по­д­дър­жа об­ви­не­нията по отношение на двамата подсъдими и пледира за осъдителна присъда, с наказание лишаване от свобода около средния предвиден в текстовете, което конкретно индивидуализира за всеки един от подсъдимите, при ефективно изтърпяване, с прилагане на чл.68 от НК по отношение на подс.Н. и уважаване на предявения граждански иск по отношение на подс.М.. Излагат се подробни съображения в подкрепа на искането.

   По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от пострадалия Д.А.В. против подс.Д. Е. М., за причинени имуществени вреди от престъплението кражба. Той  е предявен в размер на 6538,56 лева /представляващи 6521 лева и левовата равностойност на 11 щатски долара, които не са възстановени на пострадалия/, със законната лихва от датата на деликта- 30.07.2012г. до окончателното им изплащане. Пострадалият иска подсъдимият да бъде признат за виновен, като предявеният граждански иск бъде уважен изцяло с лихвата.

Подсъдимият Д.М. не дава обяснения пред съда. По реда на НПК са приобщени към доказателствата по делото, дадените от него, в хода на ДП, обяснения, в които прави подробни признания за извършеното от двамата подсъдими. Признава за виновен и моли за минимално наказание. Служебният му защитник изразява становище, че обвинението е доказано и подсъдимият следва да бъде признат за виновен, като му бъде наложено минимално наказание лишаване от свобода.

Подсъдимият Н.Н. дава обяснения, не се признава за виновен и иска да бъде оправдан. Упълномощеният му защитник изразява становище, че обвинението не е доказано и подсъдимият следва да бъде оправдан изцяло. Алтернативно, ако съдът признае подсъдимия за виновен, моли да му бъде определено наказание към минимума.

Съ­дът, след пре­цен­ка на съ­б­ра­ни­те до­ка­за­тел­с­т­ва, при­е­ма за ус­та­но­ве­но от фа­к­ти­че­с­ка стра­на сле­д­но­то:

     Подсъдимият Д. Е. М. е на 31 години, български гражданин, с основно образование, неженен, не работи. Осъждан е общо 8 пъти за кражби и грабежи. Последните му две осъждания са както следва: С Определение № 210/ 23.12.2009г. по НОХД № 826/ 2009г. по описа на ОС-Русе, за престъпление по чл.199 ал.1 т.4, вр.чл.198 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК, за което му е наложено наказание 2 години лишаване от свобода, при строг режим в затворническо заведение от закрит тип. С Присъда № 258/15.12.2009г. по НОХД № 3042/2009 по описа на РС-Русе, за престъпление по чл.196 ал.1,н.2,вр.чл.195 ал.1 т.3,т.4,т.5, вр. чл.26 ал.1 от НК, за което му е наложено наказание 2 години и 6 месеца лишаване от свобода при строг режим в затворническо заведение от закрит тип. Присъдата е влязла в сила на 04.01.2010г. С Определение № 433/12.03.2010г. по ЧНД № 331/2010 по описа на РС-Русе, наказанията по тези два съдебни акта са групирани, като на подсъдимия е наложено едно общо наказание- 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, което на основание чл.24 от НК е увеличено с 6 месеца. Окончателния размер на наказанието от три години е постановено да бъде изтърпян при строг режим в затворническо заведение от закрит тип. Това наказание е изтърпяно на 12.04.2012г., когато подс.М. е освободен от затвора , видно от отразеното в свидетелство му за съдимост /папка 1, л.21-25 от ДП/.

Подсъдимият Н.Р.Н. е на 23 години, български гражданин, със средно образование, неженен, работи. Част от неговите познати го познават и с българското му име- Р.. Към момента на инкриминираното престъпление и понастоящем работи като *** в дискотека „Мюзик бокс” в гр.Русе, известно време е работил и като *** на тестени изделия в „С.” ЕООД-Русе. Осъждан е общо 3 пъти за кражби. Последната му присъда е № 63/ 18.03.2010г. по НОХД № 486/2010 на РС-Русе, с която за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.7 от НК му е наложено наказание 11 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което, на основание чл.66 ал.1 от НК, е отложено за изпитателен срок от  три години и 10 месеца. Присъдата е влязла в сила на 07.04.2010г. , видно от свидетелството му за съдимост /папка 1, л.57-58 от ДП/.  

Подсъдимият Д.М., за времето от м.септември 1996г. до м.юли 2001г., израснал без родителски грижи, като пребивавал в различни социални домове, включително и в ДДЛРГ „Димитър Басарбовски” в гр.Русе. Същата съдба имал и подс.Н.Н., който, в периода от м.септември 2002г. до м. април 2010г., също израснал в социални домове, включително и в посочения. Двамата се познавали от години и поддържали приятелски отношения. Поради тежкото им детство, у двамата подсъдими се формирали престъпни навици, които намерили отражение в извършените от тях престъпления, най-вече кражби, за които били осъдени на различни наказания, видно от свидетелствата им за съдимост, приложени към ДП.

На 12.04.2012г. подс.Д.М. го освободили от Затвора- Ловеч, след изтърпяване на наказание лишаване от свобода. На свобода той поддържал контакти и приятелски отношения  с бивши възпитаници на социалните домове за момчета и момичета в гр.Русе. Той нямал дом и препитание, пребивавал временно при такива свои приятели на различни адреси в гр.Русе. Срещал трудности в своето ежедневие, мъчно си набавял парични средства за живот. Всичко това го мотивирало за пореден път да извърши кражба.

На 30.07.2012г., около 17-18 часа, подс.Д.М. отишъл в кв. ”Възраждане” в гр.Русе. Влязъл във вх.5 на бл.”Борислав” и се качил с асансьора на последния етаж. Тръгнал пеша по стълбите надолу, като проверявал входните врати на всяка площадка, за забравена отключена врата. Подсъдимият забелязал, че входната врата на апартамента до стълбището на 4 етаж била отключена. Тя била боядисана в синьо, с метална топка на бравата от външната страна. Жилището било собственост на свидетеля Д.А.В. ***, който живеел сам и малко преди това напуснал апартамента и отишъл да играе карти.

Подсъдимият позвънил на вратата, за да провери дали има някой в жилището. След като никой не отговорил, той влязъл в апартамента, с намерение да краде. Влязъл в стаята вляво, която се обитавала от пострадалия В., но чул силен шум от работещия в кухнята хладилник, отишъл и го изключил, след което отново се върнал в стаята. Започнал да рови из гардероба, намиращ се в тази стая. На един от рафтовете открил прозрачна пластмасова кутия. В нея, в полиетиленова торбичка, се намирала сумата от 8000 лева, в купюри по 100 лева, по 50 лева и по 20 лева. В кутията отделно се намирала и сумата от 67 щатски долара, в следните купюри: 2  банкноти по 20 долара, 2 банкноти по 10 долара, 1 банкнота от 5 долара и 2 банкноти по 1 долар. На друго място в гардероба подсъдимият открил и сумата от 160 лева. Подсъдимият взел всички намерени пари и ги поставил в полиетиленовата торбичка, без да ги брои, като в този момент не знаел каква сума точно е намерил и взел. Подсъдимият напуснал жилището, като затворил след себе си входната врата.

 Подс.Д.М. отишъл пеша до казино „Цезар”, намиращо се на ул. ”Борисова” в гр.Русе. Към 19,30 часа там се срещнал със св.Г.А.К. ***, която познавал като бивша възпитаничка на ДДЛРГ „Райна Гатева”-Русе. Предложил й да играят на покер автоматите, като й казал, че има пари. Двамата проиграли общо сумата от 300 лева. Св.К. се учудила от къде подсъдимия има толкова пари и го попитала. Тогава той й показал парите в полиетиленовата торбичка, като заявил, че не знае колко са. Подсъдимият влязъл в тоалетната и там ги преброил, а след като излязъл  казал на св.К., че са 8000 лева. Обяснил й, че ги е откраднал от една стара къща и сам се учудил колко много пари имало там. След това  двамата, заедно с други техни приятели, отишли в заведението „Райбера” в гр.Русе. Там се черпели, като подс.М. платил сметката. Известно време след това подс.М., вече сам, тръгнал към заведението „Мюзик бокс”.

 В заведението подс.М. се срещнал с подс.Н., който бил на работа там. Подс.М. му обяснил, че е напрали „удар” и имал в себе си много пари. На въпроса на подс.Н. от къде са парите подс.М. му разказал,че ги е откраднал от един апартамент. Подс.М. му оставил част от парите, без да ги брои, като го помолил да ги държи в себе си, без да ги харчи.

 Към 23 часа същата вечер подс.М. отново поканил св.К. да играят хазарт, но този път в казино „Ел Дорадо” в гр.Русе. Двамата се срещнали там и отново подс.М. платил игрите, като изхарчил около 100 лева.

 Към полунощ подс.М. се върнал сам при подс.Н. в дискотеката. Пристигането на подс.М. било видяно от св.А.В.К.-колега на подс.Н.. Свидетелят имал велосипед, който по молба на подс.Н. дал за ползване на подс.М.. Така, около 01 часа, двамата подсъдими тръгнали с велосипеди към квартирата на подс.Н., намираща се в бл.”Потсдам-1” ,вх.2, ет.4 в гр.Русе. Жилището било собственост на св.М.А.Р. ***. Подс.Н. живеел там от м.май 2012г. и заплащал месечен наем в размер на 180 лева. Двамата подсъдими минали с велосипедите покрай бл.”Борислав” и подс.М. показал на подс.Н. входа, като му обяснил, че от тук е извършил кражбата.

На 31.07.2012г., около 09 часа сутринта, подс.Н. завел подс.М. в автокъща на фирмата „Чинчилатур” ООД-Русе, с управител св.М.И.П. ***. Автокъщата се намирала на бул. ”Трети март” № 21 в гр.Русе, в близост до завод „Жити”. Там, от Й.Я., бил оставен за продажба лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег.№ Р 88 81 АР, който бил собственост на приятелката му- св.Р.Л.Б. ***. Подс.Н. разбрал за продажбата на автомобила от обявата в интернет и го харесал. Преговорите за продажбата на л.а. със св.П. били водени подс.Н., който обяснил, че купува автомобила за подс. М., който обаче нямал книжка. В подс.Н. се намирали 2500 лева, които били част от откраднатите предната вечер пари, които държал в чантичка и ги показал на св. П. като доказателство, че има сериозно намерение да купи автомобила. Св.П. обяснил, че собственика на автомобила-св.Б., ще ги чака пред кантората на нотариус Цвятко Миланов, предал на подс.Н. ключовете и автомобила, заедно с намиращите се в багажника му още 4 бр.зимни гуми „Нокиан” с джантите. Двамата подсъдими се качили в автомобила и с него отишли до нотариалната кантора.

В нотариалната кантора бил сключен договор за покупко-продажба на МПС-л.а. „Фолксваген Голф” с рег.№ Р 88 81 АР, като в договора за продажна цена била записана фиктивната сума от 300 лева. Купувач по договора бил подс.Н.. подписите на страните били нотариално удостоверение, като това било регистрирано от нотариуса в регистъра му, под рег.№ 6247. На продавачката-св. Б. била заплатена сумата от 2500 лева, която покривала цената на автомобила и 4-те броя зимни автоколела. Нотариалната такса по сделката, в размер на 39,60 лева, била заплатена от подс.Н., което било удостоверено със сметка № 19243/ 31.07.2012г., издадена от нотариус Цв.Миланов.

Същият ден-31.07.2012г. двамата подсъдими посетили магазин „Технополис” в гр.Русе. С част от откраднатите пари, дадени му от подс.М., подс.Н. закупи за себе си следните вещи: мобилен телефон  „Самсунг Галакси” за сумата от 449 лева, авто СД плеър марка „Пайнер” за 199 лева и монитор за компютър „Самсунг” за сумата от 199 лева. За извършените покупки от магазина бил издаден фискален бон и съответните гаранционни карти, в които като купувач бил посочен подс.Н.. Той отнесъл вещите, с изключение на мобилния телефон, в квартирата си и ги ползвал през следващите дни. Мобилният телефон останал в подс.М., който по-късно го предал на св.Д., който от своя страна го заменил за друг апарат с неустановено лице. Накрая процесния мобилен телефон бил добросъвестно придобит от св.Г.К.Г. ***.

По-късно на същия ден- 31.07.2012г. от магазин „Конрад” в гр.Русе подс. Н. закупил, с част от парите предоставени му от подс.Миктов, бас-туба за лекия автомобил за сумата от 100 лева, след което двамата подсъдими се разделили.

Подс.М. с част от откраднатите пари си закупил от зоомагазин в гр.Русе: куче, храна и аксесоари за него за около 200 лева. По-късно през деня се прибрал в квартирата на подс.Н. и легнал да спи.

През това време, служителите на полицията, които работели по кражбата на парите от жилището на св.В., започнали да издирват подс.М.. Последният разбрал от св.К., в проведен между тях разговор, че полицията знае всичко. Подс.Н. казал на подс.М., че трябва да напусне квартирата му, тъй като на работното му място ходили полицаи, които го търсели и разпитвали за него. Подс.М. взел за себе си от откраднатите пари около 300 лева, а остатъка-български левове и щатски долари, без да ги брои, оставил на подс.Н., напуснал квартирата на подс.Н. и се укривал при различни свои познати.

 На следващия ден подс.Н. потърсил подс.М. при техния общ приятел-св.М.С.Х. ***, при когото подс.М. се укрил  за кратко, след като напуснал квартирата на подс.Н.. При срещата им подс. Н. казал на св.Х., че полицията издирва подс.М. за кражба на пари. Показал на свидетеля лекия автомобил, като му заявил, че тези вещи са купени с откраднатите от подс.М. пари.

По същото време подс.Н. за първи път предплатил на св.Р. наема за три месеца в общ размер на 480 лева.

Следващите няколко дни подс.М. се укривал от органите на полицията при свои приятели-посочения св.М.Х. и при св.Т.Д., който живеел при майка си в с.Бабово, обл.Русенска.

Подс.Н. притежавал разплащателна сметка с IBAN № BG11ВРВІ 79211043795801 в „Юробанк И Еф Джи България” АД  /бившата „Пощенска банка”/, открита от него на 02.04.2012г. Във връзка с което на 21.04.2012г. получил персонална дебитна карта с № 4790830301308728. Към 01.08.2012г. по сметката си той имал налично салдо в размер на 3,41 лева.

На 01.08.2012г. подс.Н. внесъл на два пъти по посочената сметка остатъка от оставените му от подс.М. пари от кражбата. Първият път сумата от 2000 лева, вторият път сумата от 390 лева. През следващите дни подс.Н. изтеглил и извършил плащания от посочената сметка на следните суми:

На 02.08.2012г. от АТМ устройство в гр.Русе изтеглил в брой сумата от 100  лева,

На 03.08.2012г. посетил гр.Варна, където от АТМ устройство изтеглил в брой сумата от 100 лева,

На 03.08.2012г. извършил безкасово плащане на сумата от 84,96 лева, чрез ПОС терминал Борика в магазин „Практикер”-Русе,

На 04.08.2012г. от АТМ устройство в гр.Русе изтеглил в брой сумата от 100 лева,

На 05.08.2012г. от АТМ устройство в гр.Русе изтеглил в брой сумата от 400 лева.

През същия период подс.М. се обадил на подс.Н. и му казал,че трябва да му даде пари. Двамата подсъдими се срещнали два пъти в гр.Русе,в присъствието на св.Д., като първият път подс.Н. дал на подс.М. 200 лева, а вторият път-сумата от 40 лева.

На 04.08.2012г. подс.Н. предал с протокол на полицейския служител от Второ РУП-Русе, който извършвал ОИМ по кражбата-св.С.П. следните вещи: 2 бр.банкноти с номинал 20 лева; 2 бр.банкноти с номинал 20 щатски долара; 1 банкнота от 1 щатски долар; 1 банкнота от 5 щатски долара; 1 банкнота от 10 щатски долара; лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег.№ *** и рама № WVWZZZ1HZSW338853; 1 бр. автомобилен ключ, черен на цвята с логото на „Фолксваген” с дистанционно за аларма; голям регистрационен талон за посочения автомобил с № *********; СД плеър марка „Pioner” DEH-3400 NB с № Р15710В1387988 с гаранционна карта от магазин „Технополис” с № LAGE 001302EW; монитор „Samsung” с №  ZUEWHMCC 104942M в едно със зарядно устройство, захранващ кабел и гаранционна карта; гаранционна карта за мобилен телефон  „Samsung S5690” с IMEI 35839804488181; касов бон от магазин „Технополис” № 57 за закупуване на авто СД плеър марка „Pioner” DEH-3400 NB, мобилен телефон „Samsung S5690 Galaxy” и монитор „Samsung” S19Ф 150 NS на стойност 847 лева; 4 броя употребявани накладки за автомобил; пожарогасител черен на цвят; бас-туба сива на цвята; книжка с указания за тапицерия с надпис „Profex”; мобилен телефон „Nokia” с IMEI № 359755042622866 със зарядно устройство; договор за покупко-продажба на л.а „Фолксваген Голф” с рег. № ***.

В протокола подс.Н. записал собственоръчно, че тези вещи са закупени от парите предоставени от подс.М.. Посочените вещи са приложени като веществени доказателства по делото.

На 07.08.2012г. подс.Н. изтеглил от горепосочената си банкова сметка ***, която срещу протокол предал на водещия разследването. В протокола собственоръчно записал,че сумата,която предава е остатък от парите на подс.М..  По сметката му останала като налично салдо сумата от 3,15 лева.

С разписка от 07.08.2012г. водещият разследването върнал на пострадалия Д.В. сумата от 1639 лева и 56 щатски долара в брой, предадени от подс.Н..

Към 30.07.2012г. съгласно фиксинга за валутните курсове на БНБ 1 щатски долар се обменял за 1,59712 лева. Така равностойността на 67 щатски долара  възлиза на 107 лева, към тази дата.

От приетата по делото и не оспорена от страните съдебно-ценова икономическа експертиза /т.2, л.118-119 от ДП/ е определена пазарната стойност на горепосочените движими вещи.

От назначената в хода на съдебното производство и не оспорена от страните почеркова експертиза /л.202-211 от делото/ е установено, че почерка и подписа  в протокола за доброволно предаване от 04.08.2012г., в частта относно поясненията за предадените вещи и за предал са изпълнени от подс.Н.; подписа в същия протокол и подписите в представените от подс.Н. заявления от 03.10.2013г. и в преводните нареждания, подробно описани в експертизата са изпълнени от едно и също лице и това е подс.Н..

Причинените на пострадалия Д.В. имуществени вреди от престъплението са в размер на 8267 лева. От тях на същия са възстановени 1728,44 лева. Не възстановени на пострадалия са пари в размер на 6538,56 лева.

Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказана от писмените и гласни доказателства и доказателствени средства. Това са показанията на свидетелите: пострадалия Д.В., Г.К., Т.Д., С.П., Р.Б., М.П., А.К., М.Х., М.Р., Г.В., А.А., Е.Х., И.Ж.И., Светослав А.. Писмените доказателства и доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие  и фотоалбум към него, протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум към него, 3 броя протоколи за доброволно предаване, нареждане-разписка от 07.08.2012г., 4 броя разписки, писма до мобилните оператори в РБ и отговори от тях и други; заключенията на приетите по делото съдебна ценова-икономическа експертиза и почеркова експертиза /л.202-214 от делото/, както и от Определение № 650/31.08. 2012 на РРС за допускане на обезпечение на отнемането на л.а. „Фолксваген Голф” с рег.№ ***, обезпечителна заповед от 31.008.2012г. по ЧНД № 2069/12 на РРС за налагане запор върху същия лек автомобил, писмо до държавен съдебен изпълнител и отговор, заверено копие от сметка № 19243/31.07.2012г. за платена нотариална такса, издадена от нотариус Цвятко Миланов, ведно със справка-удостоверение от него, протокол за отговорно пазене, Решение на РРС за разкриване на банкова тайна, писмо-отговор с извлечение от движението по сметка на подс.Н. в „Юробанк И Еф Джи България” АД, писмо-отговор от служба по вписванията-Русе, писмо-отговор от ТД на НАП-Варна, писмо-отговор от Сектор „ПП”-Русе за регистрирани МПС на името на подс.Н.; множество бележки от транзакции от банкомати, извлечение от сметка в „Райфайзен банк”, разписки за получени пари по „Уестърн юнион”, вносни бележки от нареждания за получени преводи от Банка ОББ за подс.Н. за периода 2010-2013г. и други документи в копия и в оригинал /приложени в папка 2, джоб на л.192,съдържащ 32 листа от ДП и на л.141-169 от делото/; заявление от подс.Н. от 02.10.2013г., справки за съдимост за двамата подсъдими, автобиографии, декларации по ЗСГ и други, както и от веществените доказателства, приложени по делото и подробно описани в обвинителния  акт и в присъдата.

Съдът дава вяра на заключението на съдебно-ценова икономическата експертиза /т.2, л.118-119 от ДП/, която е определила средната пазарна стойност на движимите вещи, предмет на обвинението, подробно описани в експертизата. Намира я за ясна и обоснована. В същото време съдът намира, че при определяне реално използваните пари от престъплението и имуществото, в което са трансформирани, следва да се вземат предвид реално платените от подсъдимите суми за лекия автомобил и останалите движими вещи /така както са отразени в обвинителния акт/, а не посочените от вещото лице, които са с приспаднат процент овехтяване. Именно тази реална стойност следва да се отчете при приспадането им от сумата предмет на обвинението по чл.253 ал.4 от НК при определянето на липсващия предмет на престъплението по реда на чл.253 ал.6 от НК. Това е така, тъй като целите на ал.6 от посочения текст и оценката съгласно, поставената на експерта задача, са различни. В случая от значение е реалната сума пари, за която са закупени вещите, тъй като именно така парите предмет на престъплението са трансформирани в имущество, което подлежи на отнемане. В случая е без значение фиктивно посочената цена /в договора за покупко-продажба на МПС/ или отразеното от експерта овехтяване на вещите. Именно на тази база съдът изчислява липсващия предмет на престъплението, който съгласно чл.253 ал.6 от НК следва да бъде присъден. В същото време това не прави експертизата необоснована.

Съдът дава вяра на приетата по делото почеркова експертиза /л.202-211 от делото/, като я намира за точна, ясна, компетентна и обоснована. Тя категорично установява, че почерка и подписа в протокола за доброволно предаване от 04.08.2012г., в частта относно поясненията за предадените вещи и за предал са изпълнени от подс.Н.; подписа в същия протокол и подписите в представените от подс.Н. заявления от 03.10.2013г. и в преводните нареждания, подробно описани в експертизата, са изпълнени от едно и също лице и това е подс.Н..

Анализа на тази експертиза установява, че представените от подс.Н. писмени доказателства /заявлението и преводните нареждания/ от една страна и  приложените по делото протокол за доброволно предаване, със съдържащите се в него обяснения, имащи характера на признания, са изпълнени от подс.Н.. Тези факти опровергават твърдения на подс.Н. в съдебно заседание, потвърждават обясненията на подс.Д.М. и установява,че подс.Н. е закупил вещите с пари дадени му от подс.М., а не със свои собствени, както и че е знаел действителния произход на тези пари.

Съдът кредитира с доверие обясненията на подс.Д.М., като последователни, логични и подробни. Те се потвърждават, като цяло и в детайли от показанията на останалите разпитани свидетели и от писмените доказателства по делото. От тях се установява както извършеното от подс.М. престъпление-кражба на горепосочените пари, факта, че е казал на подс.Н. от къде има парите, дори показал входа, където е апартамента, от който ги е откраднал, както и последващото им харчене от него и от подс.Н., което доказва както извършеното от подс.М. престъпление, така и това извършено от подс.Н..

Съдът не дава вяра на обясненията на подс.Н., като нелогични и тъй като са в противоречие с експертното заключение и с писмените и гласни доказателства по делото, поради което ги отчита за защитна теза. Подс.Н. отрича факти, които се потвърждават от разпита на останалите свидетели- за приятелските му отношения с подс.М., за пребиваването на последния в квартирата му, ползването на велосипедите на 31.07.2012г., показването на блока, от който е извършена кражбата и други. Този подсъдим твърди обстоятелства, свързани с произхода на парите, които не се потвърждават от писмените доказателства по делото- движение по сметките му, банкови документи и собственоръчни обяснения в протоколите за доброволно предаване от 04.08.2012г. /п.1,л.10 от ДП/ и от 07.08.2012г./п.1,л.38 от ДП/. С оглед на това неговите обяснения остават изолирани от останалите доказателства по делото и имат характера на защитна теза.

Дори да се приемат за обективни показанията на свидетелите Г.В. и А.А., те не потвърждават тезата на подс.Н.. Внимателния им анализ потвърждава близките отношения между двамата подсъдими, тъй като на посочената среща четиримата /двамата свидетели, заедно с двамата подсъдими/ са пристигнала заедно, с лекия автомобил, шофиран от подс. Н., факт, който подс.Н. отрича. Дори да е имало връщането на 1000 лева от подс.Н. на подс.М., този факт само потвърждава давани от М. на Н. пари, което от своя страна по никакъв начин не изключва това да са пари от кражбата. Напротив заявеното показно връщане пред свидетели на т.нар. заем налага по-скоро извода за извършването му с цел последващо алиби за подс.Н.. Важни детайли в тази насока се съдържат в показанията на св.А., а именно, че преди това подс.Н. е нямал пари, като дори сметки са били плащани от св.В., която е непълнолетна и е ученичка, вместо от работещия подс.Н., което от своя страна опровергава твърденията на подс.Н.,че винаги е разполагал с достатъчно средства. Друг момент е казаното пред свидетеля от подс.Н. на подс.Д.М. да напазарува храна, което сочи, че двамата подсъдими са близки и живеят заедно, факт, който подс.Н. също отрича. В тази насока са и фактите, свързани с последващите покупки на вещи от подс.Н., плащания при съвместните им пътувания с л.а. във Варна и в Букурещ. Заявеното от свидетеля, който пресъздава казаното му от подс.Н. за произхода на парите /че са от баща му/, не изключва действителния им произход, който съдът приема, че е именно от кражбата, тъй като в тази насока са останалите гласни доказателства, собственоръчните обяснения от подс.Н. в двата протокола за доброволно предаване и анализа на банковите документи за притежаваните към момента на кражбата пари от подс.Н. и покупките на вещите на значителна стойност след това.

Съдът кредитира с доверие показанията на пострадалия Д.В., тъй като са последователни, логични и детайлни и подкрепящи се от останалите писмени и гласни доказателства. Те напълно кореспондират с обясненията на подс.Д.М. като цяло и в детайлите.

Съдът дава вяра на показанията на св.Т.Д. като последователни, обективни и такива на свидетел, който е в приятелски отношения с двамата подсъдими и няма мотив да говори неистина, като в същото време това му позволява да има преки впечатления за техните отношения и имотното им състояние. Свидетелят установява, че двамата подсъдими са приятели. Категоричен е, че във времето преди инкриминираното престъпление подс.Д.М. е нямал никакви пари, а после си купил телефон, кола и куче. Пресъздава казаното му от подс.М., че е откраднал хиляди, които укрил в кучешката храна в жилището на подс.Н., което потвърждава пребиваването на подс. М. в квартирата на подс.Н. след кражбата. Подробно обяснява за трите срещи между двамата подсъдими, на които е присъствал, при които подс.Н. давал пари на подс.Д., а при последната /л.19 от ДП приобщени по реда на НПК/ се говорело и за бягство в чужбина. Показанията на този свидетел кореспондира с показанията на останалите разпитани свидетели и с обясненията на подс.Д.М. и опровергават обясненията на подс.Н..

Съдът дава вяра на показанията на св.Г.К. като обективни, последователни и логични. Тя е в добри отношения и с двамата подсъдими и няма основание да говори неистина, напротив предвид близките си отношения с тях първоначално тя дори се е опитала да прикрие подс.М. пред полицията. Свидетелката е категорична, че двамата подсъдими са приятели и след като подс. М. е напуснал апартамента, в който са живеели заедно е отишъл да живее при подс.Н.. Последователно и логично свидетелката пресъздава преките си впечатления от подс.Д.М.- че той не е разполагал с пари, срещите им в казината след извършената от него кражба и показаните от подсъдимия много пари, с обяснението, че ги е откраднал и уточнението, след като ги преброил в тоалетната на казиното, че са 8000 лева. Обективно и логично тя пресъздава, както срещите между двамата подсъдими, на които е присъствала, което потвърждава факта, че двамата подсъдими се познават и са в приятелски отношения, така и разговорите, във връзка със закупения от подс.Д.М. лек автомобил,  което от своя страна опровергава обясненията на подс.Н. за посочените две обстоятелства.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Е.Х. и И.Ж.И., като последователни и логични и тъй като кореспондират с показанията на св.Г.К. и с обясненията на подс.Д.М.. Първата изнася факти за приятелските отношения между двамата подсъдими, за  разговорите за общото купуване на лек автомобил и притежаваните от подс.Д.М. пари преди и след престъплението. Вторият свидетел установява,че  познава подс.Н. чрез подс.Д.М., което също е в подкрепа на извода за приятелките отношения между двамата подсъдими и в противовес на тезата на подс.Н. в тази насока. Всеки един от свидетелите: Г.К., Е.Х. и И.И. житейски правдиво и с оглед степента на близки отношения с подсъдимите, пресъздават това, което е възприел от тяхното поведение и казаното им от тях.  

Съдът дава вяра на показанията на св.М.Х., който установява,че двамата подсъдими „се движат заедно” и на въпрос към подс.Д.М. „Къде е?” той отговорил, че спи при подс.Н.. Този свидетел също е останал с впечатление, че лекия автомобил и вещите са купени с пари на подс.М., обстоятелство, което подс.Н. не е отрекъл пред свидетеля.

Съдът кредитира с доверие показанията на св.С.П., която пресъздава казаното й за престъпленията от подсъдимите и от св.Г.К.. Нейните показания потвърждават обясненията на подс.Д.М. и първоначалното съдействащо поведение на подс.Н., при което той не е отричал закупуването на лекия автомобил и вещите с парите на подс.М. от кражбата, доброволното връщане на вещите и парите от подс.Н.. Посоченото от св.П. опровергава дадените от подс.Н. обяснения пред съда, в които вече отрича съпричастността си към престъплението. Нейните показания се подкрепят от останалите гласни доказателства, от отразеното в протоколите за доброволно предаване от подс.Н., от заключението на почерковата експертиза и опровергават защитната теза на подс.Н..

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Р.Б. и М.П., които установяват фактите, свързани с покупката на лекия автомобил. Те са последователни, обективни и такива на свидетели, който нямат никакви отношения със страните, поради което са напълно незаинтересовани от изхода на делото. Те напълно се подкрепят от писмените доказателства, свързани с покупката на лекия автомобил и с обясненията на подс.Д.М.. Присъствието на двамата подсъдими в авто-къщата при огледа на лекия автомобил и при нотариуса са потвърждава от показанията на двамата свидетели. Като св.Б. изнася факти, които потвърждават казаното от останалите свидетели за купения л.а. от подс. М.. Важен детайл в нейните показания в тази насока се съдържа в твърдението на св.Б.,че купувач на лекия автомобил е лице с имена Н.Н., като в същото време в съдебно заседание тя посочва като лицето купувач подс. Д.М.. Това обстоятелство сочи, че именно двамата подсъдими са присъствали при покупката на л.а. при нотариуса и че парите ги е дало лицето посочено като купувач, което потвърждава обясненията на подс.М. и на останалите свидетели, които твърдят,че л.а. е купен с парите на подс.М., придобити от кражбата, въпреки,че по документи негов собственик е подс.Н.. Относно сумата, която реално е заплатена от подсъдимите за лекия автомобил съдът дава вяра на показанията на свидетелите, които установяват, че тя е 2500 лева, а не на отразената в договора за продажба фиктивна цена от 300 лева.     

Съдът кредитира с доверие показанията на св.М.Р. като обективни и логични. Той е категоричен, че подс.Н. е плащал наема за апартамента месец за месец, като единствения случай, в който е предплатил наема за три месеца /по 180 лева месечно/ е бил през м.август 2012г. Този факт е индиция, че именно след извършената от подс.Д.М. кражба на парите подс.Н. има възможност да заплати наведнъж 540 лева за наема. Този факт отнесен към последващото установено от св.Р. не плащане на консумативите за жилището и не плащането на наема за м.януари и февруари 2013г. и към закупуваните през този период от подс.Н. скъпи движими вещи /веществени доказателства по делото/, а от друга страна към доходите на същия подсъдим през този период,  налага извода, че харчените от него пари са именно тези дадени му от подс.М. и придобити от кражбата.

Съдът кредитира с доверие показанията на св.А.К., като обективни и логични. Напълно правдиво е свидетелят да си спомня за случая, с предоставения велосипед на колегата си- подс.Н. за приятеля му /подс.М./, тъй като това е станало на рождения ден на свидетеля. За този случай сочи в обясненията си и подс.Д.М. /п.1,л.33 от ДП,приобщени/, което потвърждава обективността на обясненията на подс.М. и в детайлите. В същото време подс.Н. отрича това обстоятелство, като дори твърди, че не познава св.К., което е още един аргумент за не обективните обяснения на подс.Н., на които съдът не дава вяра.

Съдът дава вяра на показанията на св.С.А. като обективни, като в същото време отчита, че те не допринасят съществено за изясняване на основните факти, имащи значение за делото.

Относно извършената кражба от апартамента на пострадалия Д.В.:

За датата на извършване на кражбата, начина на проникване в жилището, местонахождението, начина на съхранение на парите, техния размер и авторството на престъплението, събраните по делото писмени и гласни доказателства са еднозначни и непротиворечиви. Това са показанията на пострадалия Д.В., на които съдът дава вяра като последователни, логични и детайлни. Той много точно посочва времето на кражбата, мястото и начина, по който е съхранявал парите си, техния вид и купюри в български лева и щатски долари. Показанията на пострадалия се подкрепят от направените от подс.Д.М. подробни признания, още в хода на ДП /папка 1, л.32-33, папка 2, л.203 от ДП/, приобщени по реда на НПК към доказателствата по делото. Съдът им дава вяра като последователни, логични и подробни. Подс.М. много точно описва кога, с каква цел и как е проникнал в жилището и къде е намерил парите. Изнася подробности за разположението на стаите и мебелите в жилището на пострадалия, които кореспондират с показанията на пострадалия и с отразеното в огледния протокол и фотоалбума към него. Сочи и детайли, които до момента на първия разпит на пострадалия не са били известни на разследващите- изключването на хладилника в кухнята, който е бил много шумен. Това подсъдимият е направил най-вероятно, за да чуе, ако някой се прибира в жилището. Този детайл се потвърждава при последващия разпит на пострадалия, което от своя страна изключва каквато и да е намеса от страна на разследващите органи при направените от подсъдимия признания.

Извършената кражба се установява и от отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него. Факта на кражбата на парите се потвърждава и от показанията на св.Г.К., която пресъздава от една страна казаното й от подс.Д.М., че е взел около 8000 лева, като имало и долари, а от друга страна преките си впечатления от притежаваната от подсъдимия сума- видяла е показаните й от подсъдимия пари, които били в полиетиленова кесия, долари и български лева в банкноти по 20 лева /папка 1 л.9 от ДП, потвърдени пред РОС/ и от плащанията, които подс.М. е правил в казината. Съдът дава вяра на показанията на св.К., като обективни и подробни в детайлите и такива на лице в приятелски отношения с подс.Д.М., което няма мотив да го набеждава. Направените от подс.Д.М. признания се потвърждават и от показанията на полицейския служител св.С.П., която пресъздава казаното й от подс.Д.М. относно кражбата.

Съдът приема за безспорно установен размера на откраднатите пари- 8267 лева /8160 лева и равностойността на 67 щатски долара/. В тази насока кредитира с доверие показанията на пострадалия, тези на св.Г.К. и признанията на подс. Д.М.. Аргументи в тази насока са и стойността на извършените през следващите дни покупки и направени разходи от двамата подсъдими, установени от писмените доказателства за покупките и от показанията на свидетелите в тази насока. Сумирането на направените от двамата подсъдими разходи в максимална степен се доближава до размера на отнетото от пострадалия. Това са разходите за закупуване на л.а.и другите движими вещи общо 3447 лева, внесените от подс. Н. в банковата му сметка на 01.08.2012г. общо 2390 лева, похарчените от подс. Д.М. в казината вечерта след кражбата 400 лева и в зоомагазина 200 лева, възстановените от подс.Н. и впоследствие върнатите на пострадалия общо 1728, 44 лева.

Доказателства в тази насока се съдържат и в протокола за доброволно предаване от подс.Н. от 04.08.2012г./п.1 л.10 от ДП/, в който наред с вещите има и банкноти в лева и щатски долари, със същия номинал, какъвто сочи пострадалия. Съдържат се и в протокола за доброволно предаване от подс.Н. от 07.08.2012г /папка 1 л.38 от ДП/ и собственоръчните обяснения вписани в него- върнал 1559 лева „остатък от парите на Д.”.       

Косвени доказателства, във връзка с извършената кражба, се съдържат и в обстоятелствата, че само три месеца след излизането от затвора на подс.Д.М. той разполага с голямо количество пари, което му позволява да харчи за кратък период от време и то след кражбата големи суми, да дава пари на подс. Н., /който с оглед показанията на св.Г.В. му връща 1000 лева, за които твърди, че е даден му от подс.М. заем/. Тези факти отнесени към обстоятелството, че подс.Д.М. не е работил и не е имал доходи към него момент и дори е нямал къде да живее, а е живеел при приятелите си-свидетелите Г.К., Е.Х. и И.Ж., в апартамента на последния, потвърждават извършената от него кражба на пари и направените от подс.М. признания за престъплението.

С оглед изложеното по делото са събрани множество доказателства-преки и косвени, писмени и гласни, които доказват по несъмнен и безспорен начин извършената от подс.Д.М. кражба на пари от пострадалия В.. 

Относно извършеното от подс.Н. престъпление, квалифицирано като пране на пари:

Притежаваната от подс.Н. банкова сметка *** „Юробанк И Еф Джи България” АД, размера на сумите от края на м.юли 2012г. до 05.08.2012г.,  движението по сметката се установяват от приложените по делото банкови извлечения и справки.

Съдът не дава вяра на обясненията на подс.Н., че парите по сметката му /внесени на 01.08.2012г./, покупките на л.а. и другите движими вещи, предплата на наема за три месеца са с пари притежавани от него, от заплати и изпращани от баща му от чужбина. Те имат характера на защитна теза,тъй като противоречат на всички останали писмени и гласни доказателства. Житейски нелогични са обясненията на подс.Н., че не познава подс.Д., въпреки това последният му показва многото пари, за които твърди, че е спечелил в казино, предлага му да ги пази, а след няколко дни му дава голяма сума от тях на заем. Обясненията на подс. Н. противоречат на останалите писмени и гласни доказателства, както относно познанството и приятелските отношения между двамата подсъдими, така и относно произхода на парите на подс.Д. и знанието на подс.Н. за това.

Подс.Н. не отрича, че с парите дадени му от подс.Д.М. си е купил движимите вещи, като сочи, че останалата част използвал за покупката на лекия автомобил /л.98 от делото/, но твърди, че тези пари му били дадени на заем и не знаел, че са предмет на кражба. Тези негови твърдения освен, че противоречат на останалите събрани по делото и анализирани по-горе гласни доказателства и на собственоръчните обяснения записани от подс.Н. в протоколите за доброволно предаване, са и вътрешно противоречиви. Обясненията му, дадени в хода на ДП и пред съда съдържат противоречия в съществени детайли: относно размера на дадените на подс.Н. пари от баща му и от подс.Д.М., както и относно  доброволно предадени от подс.Н. долари /общо 36 щ.долара, описани в протокола за доброволно предаване папка 1,л.10 от ДП/, притежаването на които той отрича в обясненията си. Тези противоречия не се изясниха и след прочитането на обясненията на подсъдимия по предвидения в НПК ред.

Съдът приема,че подс.Н. е работел в дискотека „Мюзик бокс”-Русе, тъй като в тази насока са всички гласни доказателства- на свидетелите, които го познават, въпреки че видно от приложената в папка 2 л.162 от ДП справка от ТД НАП-Офис-Русе към инкриминирания период е нямал сключен трудов договор,тъй като единият му трудов договор е прекратен на 02.07.2012г.,а следващият е сключен на 22.10.2012г. В същото време не може да бъде споделено твърдението на подс.Н.,че той е разполагал с достатъчно средства-от заплати и изпращани от баща му от чужбина.

От отразеното в писмените доказателства-банкови извлечения,вносни бележки и други /приложени в плик съдържащ 31 листа, приложен в папка 2 л.192 от ДП и представени пред РОС, които се дублират,с изключение на тези отнасящи се за период след престъплението-през 2013г./ е видно, че към 01.08.2012г. по сметката на подс.Н. е имало налични 3,41 лева. На 01.08.2012г. той внася  в сметката си на два пъти пари в общ размер на 2390 лева. Като до този момент постъпленията по тази сметка в различни моменти са били в размери под и около 100 лева. От представените от подс.Н. писмени документи е видно,че действително той е получавал от баща си преводи от чужбина, но те не могат да бъдат отнесени към момента на престъплението, за което  е предаден на съд, а и са в размер под и до 100 евро. Най-близките по време спрямо периода на престъплението са получените по сметката и от чужбина суми, както следва: на 14.07.2012г.-100 евро /л.149 от делото/ и на 04.08.2012г.-60 евро /л.157 от делото/. Не се потвърдиха и твърденията на подс.Н.,че е получил пари на ръка и то в голям размер от баща си в Русе.

С оглед изложеното и предвид ежемесечните разходи на подс.Н.: за наем на жилището, за храна и издръжка, за връщане на заеми към различни лица /с оглед неговите изявления/ не може да се приеме, че парите, които е похарчил през инкриминирания период за закупуване на л.а. и останалите вещи, за което похарчи обща сума в размер около 3500 лева, са от негови собствени средства. Налага се извода, че към момента на кражбата на парите от подс.Д.М. подс.Н. не е разполагал с такава голяма сума, нито в банковата си сметка, нито в наличност. Стойността, за която е закупен лекия автомобил,съдът приема, че е 2500 лева,за което изложи по-горе съображенията си, а стойността на останалите вещи е безспорно установена, видно от приложените по делото писмени доказателства за закупуването им от магазин „Технополис”. Изложеното разгледано в контекста на обясненията на подс.Д.М. и останалите гласни доказателства доказва извършеното от подс.Н. престъпление. Следва да се отбележи, че сумирането на парите изхарчени от двамата подсъдими след 30.07.2012г., изразходвани за покупка на л.а. и останалите вещи, предплатени наеми и възстановените от подс. Н. пари- предадени от него и изтеглени от банковата му сметка и посочените от подс.Д.М. пари, които е оставил за себе си и похарчил, покриват сумата, предмет на кражбата.

Разгледани в своята съвкупност кредитираните от съда доказателства изграждат цялостната фактическа обстановка приета от съда и установяват по несъмнен начин времето и начина на извършване на деянията от всеки един от подсъдимите и тяхното авторство. Анализа на писмените и гласни доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, налага по безспорен начин следните правни изводи:

           Подс.Д. Е. М. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.196 ал.1,вр.чл.194 ал.1 от НК,тъй като на 30.07.2012г. в гр.Русе, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи-пари: сумата от 8160 лева и сумата от 67 щатски долара, всичко на обща стойност 8 267 лева,от владението на Д.А.В. ***,без неговото съгласие,с намерение противозаконно да ги присвои.

Деянието е довършено, тъй като подсъдимият влязъл през не заключената врата на апартамента на пострадалия, тършувал е в гардероба му и е взел гореописаните пари-български лева и щатски долари. Така той е  осъществил  отнемане на парите, като е прекъснал владението на собственика им върху тях, като с напускането на жилището е установил трайна фактическа власт върху парите. С последващите си действия по харчене и разпореждане с парите, той ги е присвоил противозаконно, тъй като е липсвало съгласие от страна на собственика им, тъй като пострадалият е непознато за подс.М. лице.

Деянието е осъществено в условията на опасен рецидив, по смисъла на чл.29 ал.1 б.”б.” от НК, тъй като подсъдимият е извършил деянието след като е осъждан повече от два пъти за умишлени престъпления, видно от свидетелството му за съдимост, като е изтърпял ефективното наказанието лишаване от свобода по последните две присъда. Наказанието по тях е било групирано и увеличено,като е   изтърпяно до 12.04.2012г., поради което не е изтекъл пет годишния срок по чл.30 от  НК.

От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл-съзнавал е обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е целял настъпването им, което се потвърждава от цялостното му поведение. Знаел е, че няма никакво основание да влиза в чуждото жилище, да търси и взема пари от там, където е живеел непознат за него човек, но въпреки това е извършил кражбата, което е видно от неговите действия и цялостното му поведение. Подсъдимият е съзнавал факта на предходните си осъждания, включително и посочените по-горе, определящи съставомерността на деянието по текста на обвинението. Воден от желанието да се снабди с парични средства по неправомерен и престъпен начин предварително обмислено и целенасочено, той е обикалял жилищата във входа, търсейки подходящото, за да извърши кражба на вещи от него и е извършил деянието.

Подс. Н.Р.Н. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.253 ал.4, вр.ал.3 т.2,вр. ал.2 пр.2, 3, 4, 5, вр.ал.1 пр.1, 2, 3, 6 от НК, тъй като за периода 31.07.2012г.- 05.08.2012г., включително, в гр.Русе и в гр.Варна, получил, държал, използвал и преобразувал имущество-парична сума в общ размер на 5 876,60 лева, за което знаел, че към момента на получаването му, че е придобито от Д. Е. М. ***, чрез тежко умишлено престъпление- кражба по чл.194 ал.1 от НК и извършил с това имущество сделки и финансови операции, с които прикрил произхода и действителните права върху имуществото, като:

На 31.07.2012г. придобил лек автомобил „Фолксавген Голф-3” с рег.№ ***,заедно с още 4 бр.автомобилни гуми „Нокиан” с джанти,за сумата от 2500 лева,по договор за покупко-продажба на МПС от 31.07.2012г.,с посочена в него фиксирана цена от 300 лева,сключен с Р.Л.Б. ***012г. платил сумата от 39,60 лева за нотариална такса, във връзка с покупката на горепосочения автомобил.

На 31.07.2012г. купил от магазин „Технополис”-Русе следните вещи: мобилен телефон „Самсунг”,модел „Галакси” за сумата от 449 лева; авто СД плейър „Пайнер” за сумата от 199 лева и монитор за компютър „Самсунг” за сумата от 199 лева.

 На 31.07.2012г. купил от магазин „Конрад”-Русе бас-туба за сумата от 100 лева за горепосочения автомобил.

На 01.08.2012г. внесъл по сметката си в „Юробанк И Еф Джи България” АД ФЦ-Русе с № BG11ВРВІ79211043795801 сумата от 2 390 лева.

На 02.08.2012г. от сметката си в „Юробанк И Еф Джи България” АД ФЦ-Русе с № BG11ВРВІ79211043795801 изтеглил в брой сумата от 100 лева.

На 03.08.2012г. от сметката си в „Юробанк И Еф Джи България” АД ФЦ-Русе с № BG11ВРВІ79211043795801 изтеглил в гр.Варна в брой сумата от 100 лева.

На 03.08.2012г. от сметката си в „Юробанк И Еф Джи България” АД ФЦ-Русе с № BG11ВРВІ79211043795801 извършил безкасово плащане на сумата от 84,96 лева,чрез ПОС терминал Борика в магазин Практикер-Русе.

На 04.08.2012г. от сметката си в „Юробанк И Еф Джи България” АД ФЦ-Русе с № BG11ВРВІ79211043795801 изтеглил в брой сумата от 100 лева.

На 05.08.2012г. от сметката си в „Юробанк И Еф Джи Бългаиря” АД ФЦ-Русе с № BG11ВРВІ79211043795801 изтеглил в брой сумата от 400 лева,

като деянието с предмет получената и изразходена парична сума е извършено два и повече пъти.

С приемането на горепосочените парични средства от подс.М. подс.Н. ги е получил, държал ги е през описания период и е използвал тези пари за различни плащания, сред които и наема на ползваната от него квартира. Периода на престъплението е с начална дата 31.07.2012г.,когато е закупен лекия автомобил и крайна дата 05.08.2012г., когато е последното теглене на сума от парите от сметката на подс.Н.. Престъплението е извършено в гр.Русе и в гр.Варна, тъй като в тези две населени места са ползвани процесните пари и с тях са извършвани сделки и финансови операции.

С внасянето и последващото теглене на парите от банковата си сметка, подсъдимият е извършил финансови операции, с които е осъществил действия в процеса на натрупване, движение и разходване на паричните средства, както и по реализацията на неговите волеизявления в сферата на гражданско- правните правоотношения.

Описаните покупки на лекия автомобил и другите движими вещи представляват извършени от подс.Н. гражданско-правни сделки.

Тези финансови операции и сделки извършени от подс.Н. са с имущество- парични средства, което представлява престъпна облага, генерирана от предходно /предикатно/ престъпно поведение на подс.М., изразяващо се в извършената от последния кражба на парите. С тази кражба е засегнат патримониума на пострадалия Д.В. ***.

Описаните сделки и финансови операции са довели до възникване и изключително благоприятно изменение в имущественото състояние на подс.Н.. Облага е „всяка икономическа изгода от престъпление”, съгласно чл.1 от Конвенцията от 1990г. на Съвета на Европа за изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление /ратифицирана от Народното събрание на РБ с Д.В. бр.31/1993г. и в сила за Р България от 01.10.1993г./.

С описаните финансови операции и сделки подс.Н. е прикривал произхода и действителните права и собственост върху това имущество- в случая паричните средства, придобити от кражбата, извършено от подс.М., както и средствата и начина на получаването на имуществото.

Посредством сделките той е преобразувал това имущество /паричните средства/ в движими вещи: МПС, мобилен телефон, авто плейър, монитор за компютър и други. Чрез извършените сделки подс.Н. въвел и легализирал в гражданския оборот получените от подс.М. пари, които последният преди това придобил по престъпен начин- чрез престъпление кражба.

Видно от описаните финансови операции и сделки, деянието е извършено от подс.Н. два и повече пъти, поради което е налице квалифициращото обстоятелство по чл.253 ал.3 т.2 от НК.

Налице е и квалифициращото обстоятелство по чл.253 ал.4 от НК,тъй като престъплението е извършено със средства /парите/, за които подс.Н. е знаел,че са придобити от подс.М. чрез кражба, което се потвърждава от обясненията на подс.М. и от останалите гласни доказателства, анализираните по-горе и от цялостното поведение на подс.Н.. Безспорно кражбата е тежко умишлено престъпление, по смисъла на чл.93 т.7 от НК.

От субективна страна подс.Н. е извършил деянието при пряк умисъл-съзнавал е обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е целял настъпването им, което се потвърждава от цялостното му поведение. Знаел е за произхода на средствата, въпреки това е получил горепосочената сума, която е част от откраднатите пари, държал ги е, ползвал ги е, преобразувал ги е в имущество, като е извършил горепосочените сделки и финансови операции, с които прикрил произхода на парите, като деянието е извършено повече от два пъти. Подсъдимият е имал ясното съзнание за всички елементи на престъплението, но воден от желанието си да прикрие действителните права върху имуществото е извършил гореописаното престъпление.

Касае се за осъществяване състава на престъплението пране на пари, а не на този на вещно укривателство, по смисъла на чл.215 от НК. Със знанието на факта, от страна на подс.Н., че парите са икономическа изгода от извършена преди това от подс.М. кражба се установява неговия умисъл именно за пране на тези пари. Докато при вещното укривателство се изисква специална користна цел –набавяне за себе си или за другиго на имотна облага. В настоящия случай такава цел не е налице и не е била налице предварително формирана такава в съзнанието на подс.Н.. Със своето поведение подс.Н. от една страна е осъществил активни действия, с които е въвел в гражданския оборот част от придобитото имущество от предходното /предикатно/ престъпление. От друга страна с тези свои действия той е затруднил органите на полицията да установят незаконния произход на собствеността върху инкриминираното имущество, което разкрива елемент от обективната страна именно на състава на престъплението по чл.253 от НК. В подкрепа на този извод е и другия разграничителен критерий между двете престъпления, а именно в обекта на посегателство. Докато при вещното укривателство се засягат отношенията върху собствеността върху вещи, в настоящия случай обекта на посегателство е по-широк- да бъде заличен престъпния произход на имуществото, предмет на престъплението, което в действителност подс.Н. е сторил.

С оглед изложеното подсъдимите следва да бъдат признати за виновни, като им бъдат определени съответни наказания.

При индивидуализация на наказанието, което следва да бъде наложено на подс.Д.М., съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства: направените от него признания, които не са декларативни, а много подробни и последователни и които в голяма степен са способствали за разкриване на обективната истина по делото, поради което в случая имат особена тежест; тежкото му социално положение и житейска съдба, без родители и подкрепа, което допълнително е способствало за престъпния му начин на живот; частичното възстановяване на вредите от престъплението, чрез връщане на част от отнетите пари на пострадалия, което въпреки, че не е извършено лично от този подсъдим, следва да се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство и по отношение на него; критичното отношение към извършеното. Като отегчаващи такива съдът отчете: миналите осъждания извън взетите предвид при квалификацията на деянието като извършено в условията на опасен рецидив; краткия период от освобождаването на подсъдимия от затвора до извършването на престъплението /три месеца/, което сочи на трайно установени   престъпни навици и налага извода, че определяните му до момента наказания не са изпълнили целения възпиращ ефект; наличието на щети за пострадалия в размер на не възстановената част от отнетите пари.

С оглед изложеното, не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито някое от посочените смекчаващи такива се явява изключително, по смисъла на чл.55 от НК. Съдът определи наказанието при наличието на предпоставките на чл.54 от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, между минимума и средата, като налага на подсъдимия наказание в размер на четири години лишаване от свобода. С оглед размера на наказанието не са налице предпоставките на чл.66 от НК. Предвид множеството предходни осъждания и на основание чл.60 и чл.61 от ЗИНЗС наказанието следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо заведени от закрит тип.

На основание чл.59 от НК съдът зачита предварителното задържане по настоящето дело,считано от 06.08.2012г., до влизането на присъдата в сила.

С оглед липсата на притежавано имущество от подсъдимия М., видно от декларацията и автобиографията му,не следва да му бъде налагано алтернативно предвиденото в чл.196 ал.2 от НК наказание конфискация.

С така определеното наказание, по вид и размер, при ефективното му изтърпяване, ще се постигнат целите на генералната и лична превенция-подсъдимият ще бъде изолиран от обществото за продължително време и ще има възможност да преосмисли поведението си занапред.

При индивидуализация на наказанието, което следва да бъде наложено на подс.Н.Н., съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства: тежкото му социално положение и житейска съдба, без родители и подкрепа, което допълнително е способствало за престъпния му начин на живот; частичното възстановяване на вредите от престъплението, чрез връщане на част от отнетите пари на пострадалия; полагането на труд, както към момента на деянието, така и към настоящия момент. Като отегчаващи такива съдът отчете: наличието на предходни осъждания, което сочи на трайно установени престъпни навици и налага извода, че определяните му до момента наказания не са изпълнили целения възпиращ ефект; наличието на щети за пострадалия.

С оглед изложеното, не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито някое от посочените смекчаващи такива се явява изключително, по смисъла на чл.55 от НК. Съдът определи наказанието при наличието на предпоставките на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, между минимума и средата, като налага на подсъдимия наказание в размер на четири години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лева. По отношение на определяне размера на глобата съдът съобрази освен посочените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и имущественото състояние на подсъдимия и неговите доходи, предвид разпоредбата на чл.47 от НК, поради което определи същата в минимално предвидения в текста на чл.253 ал.4 от НК размер. Глобата следва да бъде заплатена в полза на Държавата. Предвид съдебното минало на подсъдимия и на основание чл.60 и чл.61 от ЗИНЗС наказанието лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо заведени от закрит тип.

С така определените наказания, по вид и размер, при ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, ще се постигнат целите на генералната и лична превенция- подсъдимият ще бъде изолиран от обществото за продължително време и ще има възможност да преосмисли поведението си занапред.

Престъплението по настоящето дело подс.Н. е извършил в изпитателния срок, определен му с Присъда № 63/18.03.2010г., постановена по НОХД № 486/10 на Русенския районен съд. С нея на подсъдимият е наложено наказание в размер на 11 месеца лишаване от свобода, като изтърпяването му е отложено за изпитателен срок от три години и 10 месеца. Присъдата е влязла в сила на 07.04.2010г. и изпитателния срок изтича на 07.02.2014г. С оглед изложеното са налице предпоставките на чл.68 от НК и съдът ПРИВЕЖДА в изпълнение наказанието в размер на ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, наложено на подс. Н.Р.Н. с Присъда № 63/18.03.2010г., постановена по НОХД № 486/10 на Русенския районен съд, като определя за изтърпяването му първоначален строг режим, което да се изтърпи в затворническо заведение от закрит тип.

На основание чл.253 ал.6 от НК предмета на престъплението и имуществото, в което е трансформиран, следва да бъде отнет в полза на Държавата, а за липсващия такъв да бъде присъдена неговата равностойност. Равностойността на липсващия предмет съдът определи, като приспадна от получената от подс.Н. сума в размер на 5876,60 лева, сумата от 5175,44 лева. Последната представлява стойността на вещите, които той е закупил по действителната заплатена от него стойност за тях /в общ размер на 3447 лева/ и парите, които е върнал на пострадалия /в общ размер на 1728,44 лева/. Така размера на липсващия предмет на престъплението възлиза на 701,16 лева. Тази сума подс.Н. следва да заплати в полза на Държавата. Наличните вещи, на посоченото основание и във връзка с чл.53 от НК, следва да бъдат отнети в полза на Държавата. Същите са приложени като веществени доказателства по делото и съдът подробно ще ги посочи по-долу.

ПО ГРАЖДАСКИЯ ИСК:

Предявеният и приет за съвместно разглеждане граждански иск,от пострадалия Д.А.В., против подсъдимия Д.М. за причинени имуществени вреди от престъплението кражба в размер на 6538,56 лева /представляващи 6521 лева и левовата равностойност на 11 щатски долара/  е доказан по своето основание и размер. Престъплението, извършено от подсъдимия Д.М. е квалифицирано като кражба на пари. Видно от показанията на пострадалия, обясненията на подс.М. и останалите писмени и гласни доказателства сумата, предмет на кражбата, възлиза на 8267 лева/ 8160 лева и левовата равностойност на 67 щатски долара при курс на долара 1.59712 лева/. На пострадалия е възстановена сумата в размер на 1728,44 лева /български лева и щатски долара със съответната им левова равностойност/, поради което не възстановена, към момента на постановяване на присъдата, е сума в размер на 6538,56 лева. 

С оглед изложеното тази сума се явява имуществена вреда за пострадалия и тя е пряка и непосредствена последица от извършеното от подсъдимия М. престъпление. Деянието на подсъдимия представлява непозволено увреждане и на основание чл.45 от ЗЗД той е длъжен да репарира вредите, които пострадалия е понесъл. Налице са предпоставките на чл.51 ал.1 от ЗЗД,тъй като е налице виновно, противоправно извършено от подсъдимия деяние, от което е настъпила вреда за св.В.. Тази вреда е в пряка причинно-следствена връзка с деянието на подсъдимия. Предвид горното подсъдимият М. следва да заплати на пострадалия В. сумата от 6 538,56 лева, представляваща не възстановените имуществени вреди от престъплението. Тази сума той следва да заплати с претендираната от пострадалия законна лихва върху нея, от датата на деликта- датата на престъплението,а именно от 30.07.2012г. до окончателното й изплащане.

На основание чл.53 от НК съдът ОТНЕМА в полза на Държавата, следните вещи, веществени доказателства по делото:

Лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег.№ *** и рама № WVWZZZ1HZSW338853, с наложен запор по реда на чл.72 от НПК- намиращ се на съхранение на служебен паркинг на ОДМВР-Русе в двора на РСПАБ-2,

1 бр. автомобилен ключ, черен на цвята с логото на „Фолксваген” с дистанционно за аларма; голям регистрационен талон за посочения автомобил с № *********; СД плеър марка „Pioner” DEH-3400 NB с № Р15710В1387988 с гаранционна карта от магазин „Технополис” с № LAGE001302EW; монитор „Samsung” с №  ZUEWHMCC104942M в едно със зарядно устройство, захранващ кабел и гаранционна карта; гаранционна карта за мобилен телефон  „Samsung S5690” с IMEI 35839804488181; касов бон от магадзин „Технополис” № 57 за закупуване на авто СД плеър марка „Pioner” DEH-3400 NB, мобилен телефон „Samsung S5690 Galaxy” и монитор  „Samsung” S19Ф 150 NS на сотйност 847 лева;4 броя употребявани накладки за автомобил; пожарогасител черен на цвят; бас-туба сива на цвята; книжка с указания за тапицерия с надпис „Profex”; мобилен телефон „Nokia” с IMEI № 359755042622866 със зарядно устройство; договор за покупко-продажба на л.а „фолксваген голф” с рег. № ***.

С оглед изхода на делото подсъдимите следва да заплатят направените по делото разноски, както следва: подсъдимите Д.М. и Н.Н.: всеки един от тях по 15 лева в полза на ОД МВР-Русе-разноски  на предварителното производство и по 92 лева по сметката на РОС-съдебни разноски. Подсъдимия Д.М. следва да заплати в полза на Държавата и сумата от 261,60 лева - държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Мо­ти­ви­ран така, съ­дът по­с­та­но­ви при­съ­да­та си.

 

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: