Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 6
гр. Брезник 17.06.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Брезнишкият
районен съд гражданска колегия в публичното заседание на деветнадесети януари
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОМАН НИКОЛОВ
и при секретаря Н. СИМЕОМОВА като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 275 по описа за
Предявени са два субективно
съединени иска е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Предявен е иск от С.Й.К. ***, с ЕГН: **********,
К.Й.К. ***, с ЕГН: **********, Н.Й.С. *** 1), с ЕГН: **********, Л.Д.А. ***, с
ЕГН: **********, Р.Д.С. ***, с ЕГН: **********, С.Д. ***, с ЕГН: **********, А.К.
***, с ЕГН: **********, Н.К.Г. ***, с ЕГН: ********** срещу Л.П.А., с ЕГН: **********,
Е.А.А., с ЕГН: ********** и Р.А.А.,
с ЕГН: **********, всички с адрес: ***, с правно основание
чл. 124 от ГПК като молят да бъде постановено решение, с което съдът да признае
със сила на пресъдено нещо, че ищците са собственици по наследство на подробно
описаните в исковата молба имоти, а именно: 1/. нива
от 14,278 дка, 5 кат., местност „Бъчварец“, имот №
006002 по КВС, при граници имоти с №: № 006008, № 006007, № 006001, № 003014, №
003015, № 003016, № 000009, № 000006 по ПЗ; 2/. нива от 4,699 дка, 5 кат.,
местност „Драганов герен“, имот № 002020 по ПЗ, при
граници имоти с №: № 002022, № 000003, № 002019 и № 002013 по ПЗ; 3/. нива от
20,000 дка, 5 кат., местност „Двоянка“, имот № 003016
по ПЗ, при граници имоти с №: № 003015, № 003011, № 003010, № 003017, № 000009
и № 006002 по КВС; 4/. нива от 9,701 дка, 5 кат., местност „Равнище“, имот №
026018 по ПЗ, при граници имоти с №: № 026020, № 026019, № 000098, № 026017 и №
000086 по КВС; 5/. нива от 7,400 дка, 5 кат., местност „Стублица“,
имот № 008019 по ПЗ, при граници имоти с №: № 008022, № 008021, № 008020, №
008044, № 000022, № 008018 и № 008026 по ПЗ и 6/.нива от 1,999 дка, 5 кат.,
местност „Смърделян“, имот № 046016 по ПЗ, при
граници имоти с №: № 046017, № 000156, № 046015, № 046027 и № 046028 по ПЗ, при
следните идеални части: С.Й.К. - 3/48 ид.ч.; К.Й.К. - 3/48 ид.ч.; Н.Й.С.
- 3/48 ид.ч.; Л.Д.А. - 4/48 ид.ч.;
Р.Д.С. - 4/48 ид.ч.; С.Д.А. - 4/48 ид.ч.; А.К.А. -
12/48 ид.ч. и Н.К.Г. - 12/48 ид.ч.,
както и да им бъдат присъдени направените разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците, чрез процесуалния си представител –
адвокат В.П. са оспорили исковата претенция.
След като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 235 от ГПК, Брезнишкият районен съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Върху описаните недвижими имоти е възстановено правото на
собственост на наследниците на К. А. И., като с решение № 75 от 17.04.2000 г. е
възстановено правото на собственост на наследниците на К. А. И., съгласно плана
за земеразделяне в землището на с. *****, общо на 67.099 дка. С решение № 75-1
от 12.11.1999 г. е възстановено правото на собственост на наследниците на К. А.
И. в съществуващи (възстановими) стари реални граници в землището на с. *****,
общо на 18.78 дка.
Видно от нотариален акт за собственост върху недвижими
имоти, придобити по давност № 193, том II, рег. № 3516, дело № 373 от 25.10.2013
г. на Нотариус в район на действие – Районен съд гр. Брезник за собственик е
признат А. Й.А. на 6 броя земеделски земи-ниви, с обща площ от 58,08 дка. А. Й.А.
е внук на К. А. И. и син на Й. К.А..
В периода от
Горната фактическа обстановка се установява от представените и приети като
доказателства документи, както и от свидетелските показания на С. Р. Т., М. С.
С., В. И. А., Р. С. К. и С. И. М..
След
анализа на събраните по делото доказателства, съдът счита иска по чл. 124, ал.1
от ГПК, с който ищците искат да бъде признато за установено, че са
собственици на поземлените имоти за неоснователен и недоказан. В случая, ищците
основават правото си на собственост на база наследствено правоприемство, а
ответниците основават правото си на собственост на института на недобросъвестно
давностно владение по смисъла на чл. 79, ал. 1
от ЗС и правоприемство. За ищците е налице правен интерес от
установяването на обема на правото на собственост върху процесните недвижими
имоти, както и отричане по съдебен ред на правото на собственост на ответницата
по делото, която се легитимира като собственик на спорния имот въз основа на придобивна
давност. Спецификата на предявения установителен иск, в качеството му на
положителен такъв обуславя разпределението на доказателствената тежест между
страните досежно установяване на елементите от фактическия състав на спорното
право. В качеството й на страна, заявяваща право на собственост върху имот, ищците
следва да установят по пътя на главното и пълно доказване наличието на
предпоставките за възникване на въведеното от тях придобивно основание. При
оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се
носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК.
За
да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по
отношение на един – отчасти или изцяло чужд, недвижим имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1
от ЗС установява, че претендиращият собствеността на целия имот
следва да е упражнявал в период от 10 години фактическата власт по отношение на
конкретния имот, без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6
месеца, и да е демонстрирал по отношение на собствениците на имота поведение на
пълноправен собственик. Като елемент на придобивната давност, владението на
същия трябва да бъде явно и несъмнено, т.е. владелецът да манифестира
поведение, което да не оставя никакво съмнение, че той упражнява фактическата
власт за себе си. Несобственик, който владее чужд имот за себе си, трябва да
манифестира своето субективно отношение и намерението си за владение на чуждия
имот открито по такъв начин, че неговата воля да достигне до знанието на
собственика (собствениците) му, тъй като собствеността не се губи при
неползването на имота. Той трябва да демонстрира по отношение на невладеещия
собственик на имота поведение на пълноправен собственик, т.е. поведение, което
безсъмнено да сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем
единствено за себе си. А за да се приеме, че той е прекратил владението на
истинския собственик, трябва да е извършил такива действия, от които се вижда,
че фактическата власт на собственика е прекратена и че ако се опита да я
упражнява върху имота отново, ще бъде отблъснат. Владелецът е отнел владението
върху имота от собственика му, ако не го допуска да го ползва по никакъв начин
или пък ползва имота по такъв начин, който показва, че го счита за свой.
Обективният
елемент на владението – упражняването на фактическа власт – съвпада с този при
държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт
върху имот като владение. Законът (чл. 69 ЗС)
предполага наличието на намерението да се свои вещта. Именно затова, за да се
трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез
действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е
необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на
последиците от придобивната давност. Разпоредбата на чл. 120 ЗЗД
във връзка с чл. 84 ЗС
урежда волевото изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални
средства – предявяване на иск или възражение при наличие на спор за
собственост, или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед
участие в гражданския оборот, изпълнение на административни процедури по
попълване на кадастрална карта и т. н. До момента в който предполагаемото от
закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да
се придобие и правото на собственост. При наличие на позоваване, правните
последици – придобиване на вещното право се зачитат от момента на изтичане на
законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на
придобивното основание по чл. 79, ал. 1
ЗС и по чл. 79, ал. 2
ЗС.
В случая се твърди, че началото на давностното
владение е от началото на
Един от елементите на фактическия състав на
владението е това владение да е явно. Да е насочено към собственика на вещта,
като действията на владелеца да бъдат такива, че собственикът да разбере, че
друго лице е завладяло и владее вещта. В настоящият казус, от всички събрани по
делото доказателства, се установява по безспорен начин, че А. А., е
демонстрирал пред ищците, че владее имотите. В тях не са допускани ищците, наследодателя
на ответниците е заплащал консумативите необходими за обработката на земята.
През процесния период от време А. е ползвал имотите само за себе си, като е осъществявал редица фактически действия по отношение на
владените имоти – лично обработване на имотите, отдаване на имотите под наем,
отдаване на имотите под аренда. В случая според настоящият състав на съда е установено от показанията на
всички разпитани по делото свидетели, че ищците не са извършвали каквито и да
било фактически действия по отношение на процесните имоти. Свидетелят С. Р., който е първи братовчед на наследодателя
на ответниците твърди, че е работил земята през
Събраните доказателства сочат, че установеното
владение върху имотите от А. Й.А. е било явно, спокойно и непрекъснато. Правната последица от владението с намерение за своене, изразяващо се в
пълна власт върху вещ или вещно право, е настъпване ефектът на придобивната
давност. С оглед изложеното исковете се явяват неоснователни и недоказани.
Предвид изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдът счита искането за присъждане в
полза на ответницата на направените от нея разноски по делото за основателно.
Общата сума на направените разноски от ответниците се равнява на 700 лв.,
заплатен адвокатски хонорар на упълномощеният от тях адвокат, които съдът
следва да осъди ищците да им заплатят солидарно.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от С.Й.К. ***, с ЕГН: **********, К.Й.К.
***, с ЕГН: **********, Н.Й.С. *** 1), с ЕГН: **********, Л.Д.А. ***, с ЕГН: **********,
Р.Д.С. ***, с ЕГН: **********, С.Д. ***, с ЕГН: **********, А.К. ***, с ЕГН: **********,
Н.К.Г. ***, с ЕГН: ********** срещу Л.П.А., с ЕГН: **********, Е.А.А., с ЕГН: ********** и Р.А.А., с
ЕГН: **********, всички с адрес: ***, искове, че ищците са собственици въз
основа на наследство 1/. нива от 14,278 дка, 5 кат., местност „Бъчварец“, имот № 006002 по КВС, при граници имоти с №: №
006008, № 006007, № 006001, № 003014, № 003015, № 003016, № 000009, № 000006 по
ПЗ; 2/. нива от 4,699 дка, 5 кат., местност „Драганов герен“,
имот № 002020 по ПЗ, при граници имоти с №: № 002022, № 000003, № 002019 и №
002013 по ПЗ; 3/. нива от 20,000 дка, 5 кат., местност „Двоянка“,
имот № 003016 по ПЗ, при граници имоти с №: № 003015, № 003011, № 003010, №
003017, № 000009 и № 006002 по КВС; 4/. нива от 9,701 дка, 5 кат., местност
„Равнище“, имот № 026018 по ПЗ, при граници имоти с №: № 026020, № 026019, №
000098, № 026017 и № 000086 по КВС; 5/. нива от 7,400 дка, 5 кат., местност „Стублица“, имот № 008019 по ПЗ, при граници имоти с №: №
008022, № 008021, № 008020, № 008044, № 000022, № 008018 и № 008026 по ПЗ и
6/.нива от 1,999 дка, 5 кат., местност „Смърделян“,
имот № 046016 по ПЗ, при граници имоти с №: № 046017, № 000156, № 046015, №
046027 и № 046028 по ПЗ, при следните идеални части: С.Й.К. - 3/48 ид.ч.; К.Й.К. -
3/48 ид.ч.; Н.Й.С. - 3/48 ид.ч.;
Л.Д.А. - 4/48 ид.ч.; Р.Д.С. - 4/48 ид.ч.; С.Д.А. - 4/48 ид.ч.; А.К.А. - 12/48 ид.ч. и Н.К.Г.
- 12/48 ид.ч., като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С.Й.К. ***, с ЕГН: **********,
К.Й.К. ***, с ЕГН: **********, Н.Й.С. *** 1), с ЕГН: **********, Л.Д.А. ***, с
ЕГН: **********, Р.Д.С. ***, с ЕГН: **********, С.Д. ***, с ЕГН: **********, А.К.
***, с ЕГН: **********, Н.К.Г. ***, с ЕГН: **********да заплатят солидарно на Л.П.А., с ЕГН: **********, Е.А.А.,
с ЕГН: ********** и Р.А.А., с ЕГН: **********, всички
с адрес: ***, сумата 700 лв. (седемстотин лева), представляваща
направените от тях разноски пред тази инстанция.
Решението може да се обжалва пред Пернишкия окръжен съд по реда на
въззивното обжалване – в 14 дневен срок от датата на съобщаването му на
страните.