№ 22526
гр. София, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20251110132002 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано по искова молба на П. Е. Т. срещу „С. Г. БГ" АД, с която са предявени
искове с правно основание чл.128, т.2 и чл.224 КТ и чл. 221, ал. 1 от КТ за сумата в общ
размер на 82 633.07 лв., представляващи незаплатено нетно трудово възнаграждение за
периода м.09.2024 г. – м.02.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба – 04.06.2025 г. до окончателното плащане на
вземането, както и мораторна лихва за забава върху всяка една от главниците в общ размер
на 3599.56 лева, както и сумата от 8258,09 лв., представляваща неизплатено обезщетение по
чл.224 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2024 г., ведно със законна лихва върху
главниците, считано от исковата молба – 04.06.2025 г. до окончателното им изплащане, както
и мораторна лихва за забава върху главницата на основание чл.86 ЗЗД за сумата от 291,72
лева за периода 04.03.2025 г. – 03.06.2025 г., както и сумата от 11 046.78 лв., представляваща
неизплатено обезщетение по чл.221 КТ, ведно със законна лихва върху главниците, считано
от исковата молба – 04.06.2025 г. до окончателното им изплащане, както и мораторна лихва
за забава върху главницата на основание чл.86 ЗЗД за сумата от 388,97 лева за периода
04.03.2025 г. – 03.06.2025 г.
В открито съдебно заседание от 25.11.2025 г., ищецът е изменил размера и периода на
предявените искове по чл.86 ЗЗД върху дължимите главници, като с протоколно определение
от същата дата съдът е допуснал исканото изменение, с което исковете се считат предявени
за следните суми: по иска с правно основание чл.86 ЗЗД мораторна лихва за забава върху
неплатените главници за трудови възнаграждения – сума в размер на 3362.57 лв.
представляваща мораторна лихва за забава върху неизплатени месечни трудови
1
възнаграждения за периода 25.10.2024 г. – 04.06.2025 г.; по иска с правно основание чл. 86
ЗЗД за мораторна лихва за забава върху главницата сумата от 8258,09 лв., представляваща
неизплатено обезщетение по чл.224 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2024 г. за
сумата от 104.31 лева за периода 01.05.2025 г. – 04.06.2025 г., както и мораторна лихва за
забава върху главницата на основание чл.86 ЗЗД за сумата от 139,07 лева за периода
01.05.2025 г. – 04.06.2025 г. върху главницата от 11 046.78 лв., представляваща неизплатено
обезщетение по чл.221 КТ.
Ищецът П. Е. Т. твърди, че на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, във връзка с чл. 70,
ал. 1 КТ, сключил с ответника Трудов договор № 487/25.9.2020 г., по силата на който приел
да изпълнява длъжността: „Програмист Софтуерни приложения". Било уговорено основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 6043.81 лв., което било увеличено с няколко
допълнителни споразумения. Трудовото правоотношение на ищеца било прекратено на
основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, считано от 04.03.2025 година. Към датата на прекратяване
на трудовото правоотношение дружеството имало неплатени задължения за трудово
възнаграждение за периода м.09.2024 г. – м.02.2025 г., както и обезщетение по чл.221 и
чл.224 КТ. При тези твърдения, моли ответникът да бъде осъден да му заплати на ищеца 10
554,70 лева (десет хиляди, петстотин петдесет и четири лева и седемдесет стотинки) - на
основание чл. 128 т.2 от КТ -трудово възнаграждение за периода 01.09.2024 г. – 30.09.2024 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума в размер на 891.14 лева до предявяване на
настоящата искова молба на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 10 554,70 лева (десет
хиляди, петстотин петдесет и четири лева и седемдесет стотинки)- на основание чл. 128 т.2
от КТ - трудово възнаграждение за периода 01.10.2024 г. – 31.10.2024 г., ведно със законната
лихва върху тази сума в размер на 767.26 лева до предявяване на настоящата искова молба
на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 10 554,70 лева (десет хиляди, петстотин петдесет и
четири лева и седемдесет стотинки)- на основание чл. 128 т.2 от КТ -трудово
възнаграждение за периода 01.11.2024 г. – 30.11.2024 г., ведно със законната лихва върху тази
сума в размер на 647.37 лева до предявяване на настоящата искова молба на основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 10 554,70 лева (десет хиляди, петстотин петдесет и четири лева и
седемдесет стотинки)- на основание чл. 128 т.2 от КТ- трудово възнаграждение за периода
01.12.2024 г. – 31.12.2024 г. ведно със законната лихва върху тази сума в размер на 523.49
лева до предявяване на настоящата искова молба на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 10
554,70 лева (десет хиляди, петстотин петдесет и четири лева и седемдесет стотинки)- на
основание чл.128 т.2 от КТ трудово възнаграждение за периода 01.01.2025 г. – 31.01.2025 г.
ведно със законната лихва върху тази сума в размер на 399.61 лева до предявяване на
настоящата искова молба на основание чл. 86, ал. 1 от 33Д, сумата 10527.70лева (десет
хиляди, петстотин двадесет и седем лева и седемдесет стотинки) - на основание чл. 128 т.2
от КТ- трудово възнаграждение за периода 01.02.2025г. – 28.02.2025 г. ведно със законната
лихва върху тази сума в размер на 370.69 лева до предявяване на настоящата искова молба
на основание чл. 86, ал. 1 от 33Д: както и 8 285.09 лв. (осем хиляди двеста осемдесет и пет
лева и девет стотинки)-Обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван платен отпуск 15 дни,
ведно със законната лихва върху тази сума в размер на 291.72 лева от датата на прекратяване
2
на трудовото правоотношение-04.03.2025г. до предявяване на настоящата искова молба на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и сумата 11 046.78 лв. (единадесет хиляди четиридесет и шест
лева и седемдесет и осем стотинки)- Обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно със
законната лихва върху тази сума в размер на 388.97лева от датата на прекратяване на
трудовото правоотношение-04.03.2025г. до предявяване на настоящата искова молба на
основание чл. 86, ал. 1 от 33Д. Претендира законната лихва върху исковата претенция от
деня на завеждане на делото до окончателното изплащане от ответното дружество, ведно с
направените по делото съдебни разноски и адвокатско възнаграждение. Претендира
разноски.
Ответникът „С. Г. БГ" АД е подал отговор на исковата молба, с който признава
частично исковете. Признава всички факти в исковата молба, както и размера на нетното
възнаграждение на ищеца. Оспорва дължимата сума за мораторна лихва за забава върху
обезщетенията по чл.221 и чл.224 КТ, като посочва, че на основание чл.228, ал.3 КТ е
изпаднал в забава, считано от 30.04.2025 г.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и след като обсъди
доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
С доклада по делото по реда на чл.146, ал.1 ГПК, съдът е отделил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно съществувало между страните трудово
правоотношение от 25.09.2020 г., по което ищецът заемал длъжността: „Проектант,
информационни системи", прекратено считано от 04.03.2025 г.
От извънпроцсуалното и процесуално поведение на ответника се установява, че е
налице признание на размера и основанието на предявените искове, след допуснатото в
съдебно заседание изменение на размера и периодите на исковете по чл.86 ЗЗД.
Предвид липсата на изрично искане на ищцовата страна за постановяване на
решение при признание на иска, съобразно чл.237 ГПК, съдът следва да постанови решение
по общия ред.
По иска с правно основание чл.128, т.2 КТ, в тежест на ищеца е да установи
следните правопораждащи факти: съществуването на трудово правоотношение с ответника
и размера на уговореното трудово възнаграждение.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил на ищеца процесната сума.
По иска с правно основание чл.128, т.2 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 128 КТ работодателят е длъжен да плаща в
установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. При предявен иск по чл. 128 КТ в тежест на работника/служителя е да
докаже, че претендираното от него неизплатено възнаграждение действително е било
уговорено с работодателя, че то е било част от съдържанието на трудовото правоотношение
и че е престирал реално уговорената работа, доколкото от тези положителни факти именно
работникът черпи изгодни правни последици, а в тежест на работодателя е да докаже, че
дължимото възнаграждение действително е било изплатено. Насрещната престация на
3
работодателя за предоставената му и използвана от него работна сила, е задължението му да
заплаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа /чл. 124 КТ/. Съгласно чл. 8, ал. 2 КТ
добросъвестността при изпълнението на трудовите задължения се предполага до доказване
на противното. В конкретния случай липсва твърдение и доказателства от ответната страна
оборващи законовата презумпция, поради което съдът приема, че ищецът е изпълнявал
възложените му трудови задължения съобразно договореностите му с работодателя. Не се
спори между страните, а и от приложените писмени доказателства се установява, че
размерът на главниците за неплатени трудови възнаграждения възлиза на сумата в общ
размер на 82 633.07 лв., представляващи незаплатено нетно трудово възнаграждение за
периода м.09.2024 г. – м.02.2025 г., като следва да се присъди и законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.06.2025 г. до окончателното
плащане на вземането. Насрещната престация на работодателя за предоставената му и
използвана от него работна сила, е задължението му да заплаща в установените срокове на
работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа /чл.
124 КТ/. Съгласно чл. 8, ал. 2 КТ добросъвестността при изпълнението на трудовите
задължения се предполага до доказване на противното. В конкретния случай липсва
твърдение и доказателства от ответната страна оборващи законовата презумпция, поради
което съдът приема, че ищецът е изпълнявал възложените му трудови задължения съобразно
договореностите му с работодателя.
Поради това на ищеца се дължи заплащане на трудово възнаграждение за периода
м.09 2024 г. – м.02.2025 г., чийто размер възлиза на сумата от общо 82 633.07 лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 04.06.2025 г., до окончателното изплащане.
На основание чл.86 ЗЗД на ищеца следва да се присъди и мораторна лихва за забава върху
всяка една от главниците в общ размер на 3362.57 лв. за периода 25.10.2024 г. – 04.06.2025 г.
По иска с правно основание чл. 224 във вр. с чл.228, ал.3 КТ: Съгласно чл. 224 КТ,
при прекратяване на трудовото правоотношение служителят има право на обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск, чийто размер се определя въз основа на полученото
брутно трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди прекратяването.
За дължимостта на обезщетението е без значение основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение. Предвид изложените по-горе правни изводи, по делото се установява
съществуването и прекратяването на трудовото правоотношение между страните. В тежест
на работодателя е да докаже положителния факт на ползване на отпуска или заплащането на
дължимото обезщетение за неизползването му. В трудовия договор е уговорено, че
работникът има право на 25 работни дни платен годишен отпуск. За доказване ползването на
платения годишен отпуск от ищеца от страна на ответника не са ангажирани доказателства.
От признанието на ответника в отговора на исковата молба се установява, че ищецът има
неизползван платен годишен отпуск за 2024 г. за 15 дни и дължимото обезщетение възлиза
на сума в размер на 8285.09 лв. Ето защо предявеният иск се явява основателен в неговата
цялост, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 04.06.2025 г., до
4
окончателното плащане.
На основание чл.86 ЗЗД на ищеца следва да се присъди и мораторна лихва за забава
върху главницата в общ размер на 104.31 лв. за периода 01.05.2025 г. – 04.06.2025 г.
По иска с правно основание чл. 221, ал.1 КТ:
Съдът като съобрази признанието на основанието и размера на предявения иск
от ответника, счита, че на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 11 046.78 лв.,
представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника
или служителя без предизвестие, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
04.06.2025 г., до окончателното плащане. На основание чл.86 ЗЗД на ищеца следва да се
присъди и мораторна лихва за забава върху главницата в общ размер на 139.07 лв. за периода
01.05.2025 г. – 04.06.2025 г.
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски има ищецът чл.78, ал.1 ГПК. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в
размер на 30006.80 лв. за адвокатско възнаграждение и такса преписи. На основание чл. 78,
ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметката на СРС сумата от 4313,09 лв. –
държавна такса по всеки един от предявените шест иска за главници и мораторна лихва за
забава. Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С. Г. БГ” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
бул. „Ц. ш.“ № 115-Н, ет.5, да заплати на П. Е. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „С. К.“
№ 3, на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 82 633.07 лeва, представляваща неплатено
трудово възнаграждение за периода м.09 2024 г. – м.02 2025 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 04.06.2025 г., до окончателното изплащане, на основание чл.86
ЗЗД сумата от 3362.57 лв. мораторна лихва за забава върху всяка една от главниците за
периода 25.10.2024 г. – 04.06.2025 г., както и на основание чл. 224 във вр. с чл.228, ал.3 КТ
сумата от 8258.09 лeва, представляваща неизплатено обезщетение по чл.224 КТ за
неизползван платен годишен отпуск за 2024 г., ведно със законна лихва върху главниците,
считано от исковата молба – 04.06.2025 г. до окончателното и изплащане, на основание чл.86
ЗЗД мораторна лихва за забава върху главницата в общ размер на 104.31 лв. за периода
01.05.2025 г. – 04.06.2025 г., както и на основание чл. 221, ал.1 КТ сумата от 11 046.78 лeва,
представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника
или служителя без предизвестие, ведно със законна лихва върху главниците, считано от
исковата молба – 04.06.2025 г. до окончателното и изплащане, на основание чл.86 ЗЗД
мораторна лихва за забава върху главницата в общ размер на 139.07 лв. за периода
01.05.2025 г. – 04.06.2025 г., и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3006.80 лeва,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и такса преписи.
5
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „С. Г. БГ” АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. ш.“ № 115-Н, ет.5, да заплати по сметка на СРС сумата
от 4313.09 лeва държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от 09.12.2025 г.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6