О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 139/02.06.2020 година Град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд наказателно отделение
На първи юни
две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА
ЯНА ПАНЕВА
като разгледа докладваното
от съдия Д.Сапунджиева
ЧНД номер 149 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава
XXII от НПК.
Образувано е по жалба на
подсъдимия Л.Г.В. срещу определение №53 от 14.05.2020г. по НОХД№34/2010г. на
Окръжен съд гр.Силистра, с което е потвърдена взетата спрямо жалбоподателя
мярка за неотклонение "задържане под стража". Искането е за изменение
на мярката в по-лека, а именно "подписка".
Варненският апелативен съд,
след като се запозна с делото намира, че жалбата срещу определението на окръжен
съд е недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството пред въззивната инстанция- прекратено.
Правната възможност за
обжалване на актовете на първостепенния
съд по чл.309 от НПК са изрично регламентирани
в разпоредбата на чл.309,ал. 6 от НПК и обхващат хипотезите на ал.2- ал.5 от чл.309 от НПК. Предвидената
от законодателя възможност за въззивен контрол на първоинстанционно съдебно
определение по реда на чл. 309, ал. 6 НПК, се отнася до съдебен
акт, постановен на основание на една от четирите хипотези, визирани в алинеи от
втора до пета на чл. 309 НПК, а именно - когато
съдът е изменил или отменил прилаганите до момента мерки за неотклонение, или други мерки за процесуална принуда.
В конкретния случай, с
протоколното определение №53 от 14.05.2020г. по НОХД№34/20г., произнесено след постановена присъда, първоинстанционният съд не е изменил или отменил прилаганата до
момента мярка за неотклонение спрямо подс.В., а я е потвърдил, на основание чл. 309, ал. 1 от НПК /погрешно посочено в
определението по чл.309,ал.2 от НПК/. В тази хипотеза, НПК не допуска
възможност за въззивен контрол на съдебния акт, поради което процесното
определение не подлежи на обжалване пред
въззивния съд. Указаната от съда възможност за обжалване не променя направения
извод.
Нормата на чл.341 от НПК изрично регламентира
определенията и разпорежданията, които подлежат на проверка от въззивния съд.
По реда на Глава ХХII от НПК подлежат на контрол само определенията и
разпорежданията, за които това е изрично предвидено в Наказателно-процесуалния
кодекс /чл. 341, ал. 2 НПК/. Съдържанието на ал. 3 на чл. 341 от НПК, на свой ред,
императивно изключва възможността определения и разпореждания, извън тези,
обхванати от ал. 1 и ал. 2 на същата разпоредба, да бъдат проверявани отделно
от съдебния акт по същество. Определението на първоинстанционния съд, с което е
потвърдена прилаганата до момента мярка за неотклонение срещу подсъдимия, не
подлежи на самостоятелна въззивна проверка, отделно от присъдата, поради което,
независимо от обстоятелството, че се касае за мярка за неотклонение
"Задържане под стража", по този специален процесуален ред
първоинстанционното определение не може да бъде обект на контролно въззивно производство.
Ето защо, частната жалба на подс.В.
следва да бъде оставена без разглеждане. Това не засяга правата на защита на
въззивния жалбоподател, тъй като същия има правната възможност във всеки момент
може да поиска изменение на изпълняваната спрямо него мярка за неотклонение по
общия ред на чл. 270 НПК.
Водим от горното и на
основание чл. 341, ал. 3 НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустима, частната жалба на подсъдимия
Л.Г.В. срещу определение №53 от 14.05.2020г. по НОХД№34/2010г. на Окръжен съд
гр.Силистра, с което е потвърдена взетата спрямо жалбоподателя мярка за
неотклонение "задържане под стража".
ПРЕКРАТЯВА производството по НЧД
№149/2020г. по описа на ВАпС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.