РЕШЕНИЕ №
260760
гр. Пловдив, 09.03.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на шестнадесети февруари две хиляди и деветнадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова,
като разгледа докладваното гр. дело № 20650
по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Т.Й.М.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание по чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване на
паричните притезания, удостоверени в Заповед № 2949/09.04.2019 г. за
изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 5298/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, III граждански състав, както следва: 533, 32 лв., представляваща дължима главница по договор за паричен
заем № ***от 05.04.2016 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, вземанията по
който са прехвърлени на 01.12.2016 г. с Приложение № 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. на „Агенция за
събиране на вземания” ООД, чийто правоприемник е „Агенция за събиране на
вземания” АД; договорна лихва в размер на 73,
44 лв. – за периода от 08.05.2016 г. до 04.12.2016 г.; сумата от 45 лв. – такса разходи; сумата от 476, 80 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 07.06.2016 г. до 04.12.2016 г., сумата от 148, 26 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от
09.05.2016 г. до 03.04.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в
съда – 04.04.2019 г., до окончателното погасяване.
Ищецът
твърди, че е кредитор на ответника по силата на Приложение № 1 от 01.12.2016 г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010
г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, с което цедентът прехвърлил на ищеца
процесните вземания срещу длъжника. За прехвърлянето на вземането длъжникът бил
уведомен с уведомително писмо от цедента, изпратено до длъжника, но върнато в
цялост с отбелязване, че пратката е останала непотърсена. Прилага уведомлението
към исковата молба и счита, че с връчването й за отговор, изявлението на
цедента следва да се счита достигнало до длъжника. Твърди, че на 05.04.2016 г.
ответната страна сключила с „Изи Асет Мениджмънт” АД договор за паричен заем №
2530180, по силата на който заемодателят се задължил да предаде на заемателя
сумата от 600 лв. срещу насрещното му задължение, да върне последната, ведно с
възнаградителна лихва от 93,44 лв. на 8 равни месечни погасителни вноски, всяка
в размер от 86, 68 лв. Падежът на първата погасителна вноска бил на 08.05.2016
г., а на последната – 04.12.2016 г. Страните уговорили, че в случай, че
заемателят забави плащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница
и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя
заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни разговори, лични посещения и др.) за
събирането на просрочените вземания в размер на 9 лв. Таксата за направените
разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има
погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати заемателят, не могат да надхвърлят сумата от 45 лева,
която е й начислена като дължима от ответника. Твърди, че
заемателят се е задължил, в тридневен срок от подписване на договора да
предостави обезпечение на договора, чрез осигуряване на поръчителство от две
физически лица, които да отговарят на посочените в договора изисквания. Поради
неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение, на длъжника била
начислена неустойка в размер от 545, 12 лв., платима на 8 равни вноски, всяка в
размер от 68, 14 лв. Сочи, че заемополучателят погасил сумата в общ размер от
155 лв., с която били погасени задълженията му, както следва - сумата от 68, 32 лв. – за неустойка, сумата
от 20 лв. – договорна лихва и сумата от 66, 68 лв. за главница. Претендира
заплащане на останалите непогасени задължения по вноски. Поради неизпълнение на
задължението на заемополучателя за заплащане на задължението му, последният
следвало да заплати и обезщетение за забава. По така изложените съображения се
моли за уважаване на предявените установителни искове, ведно със законните
последици.
Ответната страна Т.Й.М., не е депозирала в
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран
с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД., вр. с чл.
99 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.
Производството
е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед
№ 2949/09.04.2019 г. за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 5298/2019 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, III граждански състав, както следва: 533, 32
лева, представляваща дължима главница по договор за паричен заем № ***от
05.04.2016 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, вземанията по който са
прехвърлени на 01.12.2016 г. с Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. на „Агенция за събиране на
вземания” ООД, чийто правоприемник е „Агенция за събиране на вземания” АД;
договорна лихва в размер на 73 ,44 лв. – за периода от 08.05.2016 г. до
04.12.2016 г.; сумата от 45 лв. – такса
разходи; сумата от 476, 80 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода 07.06.2016 г. – 04.12.2016 г., сумата от 148, 26 лв. –
обезщетение за забавено плащане за периода от 09.05.2016 г. до 03.04.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 04.04.2019 г. до окончателното погасяване.
Против заповедта за изпълнение
е депозирано възражение в срок, поради което и съдът на основание чл. 415, ал.
1, т. 1 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства
за изпъление на указанията на съда в срок.
Искът е предявен в
законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което
отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.
От договор за паричен заем № 2530180/05.04.2016
г., сключен между “Изи Асет Мениджмънт” АД и Т.Й.М., се установява, че между
страните е породено правоотношение по договор за заем, по силата на което
заемодателят се е задължил да предостави на заемателя сумата от 600 лв. срещу
насрещното задължение на заемателя да върне сумата от 693, 44 лв. на 8 равни месечни
погасителни вноски от по 86, 68 лв., с падеж на първата вноска на 08.05.2016 г.
и на последната вноска – 04.12.2016 г. Установен е фиксиран годишен лихвен
процент на заема от 40 % и годишен процент на разходите на заема от 47, 69 %. С
разпоредбата на чл. 3 от Договора е установено, че с подписване на договора
заемополучателят рефинансира и погасява задължението си по договор № 2423682 в
размер от 299, 49 лв., като след прихващане на задължението заемодателят
изплаща на заемополучателя остатъка от заемната сума.
В клаузата на чл. 4 от Договора
страните са уговорили, че заемателят поема задължение в тридневен срок от
сключване на договора да представи обезпечение от две физически лица –
поръчители, които да отговарят на посочените в договора условия за платежоспособност или банкова
гаранция в размер на дължимата сума със срок на действие – 30 дни след крайния
срок за плащане на задълженията по договора. В клаузата на чл. 4, ал. 2 от
Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на
сумата от 545, 12 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от
погасителните вноски, към които се добавя сумата от 68, 14 лв. Страните са се
съгласили, че при забава за заплащане на някоя от погасителните вноски за всеки
ден забава се начислява законна лихва за забава върху забавената сума - чл. 8,
ал. 1 от Договора. С разпоредбата на чл. 9, ал 1 от Договора страните са
уговорили, че ако заемателят не изпълни задължението си за изплащане на
дължимите погасителни вноски, заемодателят има право да предприеме всички
позволени от закона действия, за да събере своето вземане, което може да доведе
до значително повишаване на размера на дължимите суми.
По делото е представена Тарифа
на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в която е установено, че разходите за събиране на
вземането при забава в плащането на вноска с повече от 30 дни са в размер на
сумата от 9 лв. за изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения и
провеждане на телефонни разговори. Установено е , че тези разходи не могат да
надвишават сумата от 45 лв.
С Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключени между “Изи Асет
Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД страните са уговорили,
че продавачът прехвърля на купувача станалите ликвидни и изискуеми в пълен
размер вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени с
физически лица, които не изпълняват задълженията си, индивидуализирани в
Приложение № 1, неразделна част от договора, считано от датата на неговото
съставяне. По делото е представено Приложение № 1 от 01.12.2016 г. към
договора, в което е посочено вземането на цедента “Изи Асет Мениджмънт” АД
против Т.Й.М., с посочен единен граждански номер, по договор от 05.04.2016 г. с
размер на отпуснатата главница от 600 лв.; обща дължима сума по кредита 1 238,
56 лв.; остатък от дължимата сума към 01.12.2016 г. – 1 140, 60 лв., в
това число и лихва за просрочие към 01.12.2016 г. от 12, 04 лв.
По този начин прехвърленото
вземане е надлежно индивидуализирано чрез посочване на неговия носител – три
имена и единен граждански номер, правното основание, от което произтича
вземането на цедента – договор за кредит от 05.04.2016 г. и неговият размер –
към датата на сключване на приложението към договора. Следователно е налице воля
за прехвърляне на процесното вземане, доколкото и последното е надлежно
индивидуализирано в представеното приложение към договора.
Същевременно в клаузата на чл.
10 от Договора за кредит изрично е предвидена възможността заемодателят да
прехвърли правата си по договора на трето лице, поради което в случая не е
налице противоречие с нормата на чл. 26 от ЗПК.
Съдът намира, че прехвърлянето
на вземането е произвело правното си действие по отношение на длъжника в
съответствие с изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. На
първо място следва да се посочи, че по делото е представено пълномощно от
цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл. 99,
ал. 3 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, в който смисъл е и Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. №
2639/2014 г. на II т. о. на ВКС.
Длъжникът не е получил
уведомлението за прехвърляне на вземането, доколкото видно от представената по
делото обратна разписка се е върнала с отбелязване за непълен адрес.
Следва обаче да се приеме, че
приложеното към исковата молба уведомление, изхождащо от цесионера в качеството
му на пълномощник на стария кредитор, и достигнало до длъжника с нея, представлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с
което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда на основание чл. 23a5, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на
цесионера срещу длъжника. В този смисъл е и константната практика на Върховния
касационен съд - напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. №
1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.
В случая книжата са връчени на
ответника чрез прилагане на фикцията по чл. 41, ал. 2 ГПК, съгласно която
призовката се счита за редовно връчена, когато ответникът не е открит в рамките
на месец на адреса, на който вече е бил открит в производството по делото. Книжата
се считат за редовно получени от ответната страна, като последната е била
уведомена за задължението й да уведоми съда при промяна на адреса, който е
посочила по делото – този в депозираното възражение в заповедното производство,
което уведомяване в случая е осъществено при връчване на препис от заповедта за
изпълнение по ч.гр.д. №5298/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III
граждански състав.
Договорът за цесия е договор,
по силата на който носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице и по
силата на който настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение -
кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си.
Предвид изложеното следва да се приеме, че цесионерът – ищец разполага с
материланоправна легитимация в исковото производство пред настоящата съдебна
инстанция, образувано по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ЗЗД.
Вземането, предмет на договора
за цесия, е породено от сключен между първоначалния кредитор "Изи Асет
Мениджмънт" АД и длъжника – ответник договор за паричен заем, по силата на
който заемодателят се е задължил да предостави сумата в размер на 600 лв., а
заемателят да върне последната, ведно с договорна лихва или сумата от 693, 44
лв. на 8 равни месечни вноски с падеж на последната вноска на 04.12.2016 г. –
т.е. вземането е станало изцяло изискуемо към датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.04.2019 г.
По отношение на породеното
между страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение
разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното
правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.
С доклада
по делото, изготвен по ред n чл. 146, ал. 1 ГПК съдът е указал на ищеца, че
следи служебно следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договора за
кредит, като му е указал, че съдът ще осъществи преценка за действителността на
договорните клаузи, в който смисъл е разпределена доказателствената тежест между
страните.
По отношение задължението на съда да преценява
служебно неравноправния характер на договорните клаузи, включени в
потребителските договори е налице установена съдебна практика (Решение № 23 от
07.07.2016 г. по т.д. № 3686 по описа за 2014 г., ВКС, ТК, І т.о.), която
задължава първоинстанционният и въззивният съд да следят служебно за наличие по
делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на
клауза/и в потребителския договор и да се произнасят, независимо дали страните
са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи
и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС;
Решение № 384/02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010 г., I-во ГО и Определение №
751/17.08.2010 г. по гр.д. № 2022/2009 г., I-во ГО.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не
са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване.
Договорът за паричен заем е
сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин.
Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите,
фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички
плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя,
елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните
вноски и размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на
потребителя да погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен план за
извършени и предстоящи плащания - чл. 7 от Договора.
Съдът обаче намира, че
договорът за заем е частично недействителен – досежно клаузата на чл. 4, ал. 2
от Договора, с която е уговорена неустойка за неизпълнение на задължението за
учредяване на обезпечение в установения в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от
Договора вид, както и досежно клаузата на Тарифата на „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
с която е уговорена такса разходи за принудително събиране на вземането.
В клаузата на чл. 4, ал. 2 от
Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на
сумата от 545, 12 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от
погасителните вноски, към които се добавя сумата от 68, 14 лв. Страните са се
съгласили, че при забава за заплащане на някоя от погасителните вноски за всеки
ден забава се начислява законна лихва за забава върху забавената сума - чл. 8,
ал. 1 от Договора.
Съгласно задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.07.2010 г. по
тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС неустойката следва да се приеме за нищожна,
ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В цитираното тълкувателно
решение е посочено, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени
критерии: 1. естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека
и др.; 3. вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; 4.
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди
Следва да се посочи, че освен
типичната обезпечителна и обезщетителна функция, на неустойката може да се
придаде и санкционна функция. В случая неустойката е уговорена с оглед
санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение
за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Предоставянето
на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното
удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това
задължение с фиксиран размер, близък до този на главницата, съдът намира за
установено в разрез с добрите нрави. Това е така, тъй като по този начин се
цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение на кредитора, извън
установения годишен процент на разходите.
По така изложените съображения
неустоечната клауза е недействителна и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1
във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът не е породил правно действие и
искът за присъждане на сумата от сумата от 476, 80 лв. - неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 07.06.2016 г. до 04.12.2016
г., следва да се отхвърли като неоснователен.
В Тарифата на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е установено, че разходите за събиране на вземането при забава в
плащането на вноска с повече от 30 дни са в размер на сумата от 9 лв. за
изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения и провеждане на телефонни
разговори. Установено е , че тези разходи не могат да надвишават сумата от 45
лв.
Съдът намира тази клауза за
нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, която установява, че всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на закона, е нищожна. В случая последната е установена с цел
заобикаляне на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, съгласно която при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, като тази лихва за забава не може да надвишава законната
лихва. Това правило е уредено от норми от императивен порядък, които са
установени в обществен интерес с оглед целта на закона - да осигури защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна
на кредиторите при предоставянето на потребителски кредит – арг. чл. 2 ЗПК.
Тази клауза е установена и в противоречие на разпоредбата на чл. 10 а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разходите
за “изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения и провеждане на
телефонни разговори”, т.е. такива свързани с изпълнение на поетото договорно
задължение, представлява разходи по управление на договора. Нещо повече
разноските за осъществяване на така посочените дейности не могат да бъдат
определени и оценени предварително, а зависят от конкренкретно сторените
разходи от кредитора за събиране на вземането – необходимия брой покани,
уведомления и телефонни разговори с длъжника в зависимост от периода на
забавата.
С оглед на изложеното
начислената от кредитора сума за такса разходи от 45 лв. е недължима, като
произтичаща от недействителна договорна клауза. За пълнота и прецизност на
изложението следва да се посочи, че дори тази договорна разпоредба да се приеме
за действителна, в производството по делото не са ангажирани доказателства, че
кредиторът е осъществил действия, свързани с принудителното събиране на
вземането и съответно такива разходи.
Досежно задължението за
заплащане на главница и договорна лихва, договорът за заем е съобразен с
изискванията на Закона за потребителския кредит, поради което е възникнало
задължението за връщане на предоставената в заем сума, доколкото е настъпил
падежа за заплащане и на последната вноска за погасяване на задължението.
От заключението на вещото лице
по приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че задължението на ответната страна е в общ размер от 1 128,
56 лв., както следва – главница в размер 533, 32 лв.; договорна лихва в размер
на 73, 44 лв.; неустойка в размер на 476, 80 лв.; разходи за събиране на
вземането в размер от 45 лв., като вещото лице е съобразило извършените от
длъжника плащания от 155 лв. Със заплащане на посочената сума била погасена
договорна лихва до размер от 20 лв., главница до размер от 66, 68 лв. и
неустойка до размер на 68, 32 лв. Експертизата е установила, че след приспадане
на сумата за рефинансиране от 299, 49 лв., заемната сума от 300, 51 лв. е
предадена на заемополучателя в деня на подписване на договора. Вещото лице е
установило размера на обезщетението за забава за всяка погасителна вноска, като
е посочило, че за периода от 08.06.2016 г. до 04.04.2019 г. размерът на
мораторната лихва възлиза на сумата от 138, 65 лв.
Съдът цени съдебно-счетоводната
експертиза като компетентно и безпристрастно изготвена, дала пълен и обоснован
отговор на всички поставени въпроси, поради което възприема фактическите
(доказателствени) изводи, до които вещото лице е достигнало.
Следователно и предвид
установения от вещото лице размер на незаплатената главница от 533, 32 лв. и на
договорната лихва от 73, 44 лв., така предявените искове са основателни.
Предвид установената от съда
нищожност на клаузата за неустойка, осъщественото от страна на длъжника
заплащане на сумата от 68, 32 лв. за погасяване на задължението, установено в
посочената разпоредба, е извършено при начална липса на правно основание и
последното е било недължимо заплатено. Следователно и ищецът е следвало да
погаси задължението по правилата на чл. 76 ЗЗД. Предвид така изложеното следва
по правилата, установени в разпоредбата на чл. 76 ЗЗД сумата заплатена за
погасяване на задължението за неустойка да се съобрази от съда, като се
приспадне от непогасеното задължение за възнаградителна лихва в размер от 73,
44 лв., като се погасят вноските за възнаградителна лихва за периода от
07.06.2016 г. до 05.10.2016 г. и частично вноската за 04.11.2016 г., доколкото
съгласно заключението на вещото лице с осъщественото доброволно заплащане на
сумата от 155 лв. е погасена изцяло първата вноска за възнаградителна лихва с
падеж на 08.05.2016 г. По така изложените съображения искът за присъждане на
възнаградителна лихва следва да се уважи за сумата от 5, 12 лв. за периода от
04.11.2016 г. до 04.12.2016 г., като се отхвърли за разликата над 5, 12 лв. до
пълния му предявен размер 73, 44 лв. и за периода от 08.05.2016 г. до
03.11.2016 г.
Тъй като длъжникът не е
изпълнил точно в темпорално отношение задължението си за заплащане на
главницата на седмични вноски с установен в договора падеж за погасяване,
ответникът следва да заплати и обезщетение за забава в размер на законната
лихва. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжник изпада в
забава след изтичането му – арг. чл. 84, ал. 1, изр. първо ЗЗД. Следователно и
обезщетение за забава следва да се присъди, считано от датата, следваща падежа
на първата непогасена вноска – 08.06.2016 г. – съгласно заключението на вещото
лице, до датата – предхождаща деня на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 03.04.2019 г., тъй като от този момент се дължи законна
лихва за забава, като законна последица от уважаване на исковата претенция за
главница и би се достигнало до присъждане на обезщетение в двоен размер за един
и същи ден. Нещо повече – в случая заповедта за изпълнение е издадена за период
на обезщетението за забава до 03.04.2019 г., в който смисъл е искането на
ищеца, обективирано в исковата молба. По отношение на първата погасителна
вноска обезщетение за забава следва да се присъди от датата, следваща датата на
падежа – 09.06.2016 г. до датата на заплащане на сумата от 155 лв.- 19.05.2016
г., когато е погасено задължението за главница, формиращо първата погасителна
вноска. Предвид изложеното съдът служебно и на основание чл. 162 ГПК установи
размера на обезщетението за забава, посредством интернет калкулатор (https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html), доколкото вещото лице е изчислило размера
на обезщетението за посочения от ищеца период, като е включило и деня на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Така определен
размерът на обезщетението за забава е за сумата от 138, 89 лв. за периода от
09.05.2016 г. до 03.04.2019 г., до който размер акцесорната искова претенция е
основателна, като за сумата над този размер до пълния й предявен размер от 148,
26 лв., искът следва да се отхвърли.
Предвид така установеното искът
за главница по договор за паричен заем № ***от 05.04.2016 г., сключен с „Изи
Асет Мениджмънт” АД следва да бъде уважен за сумата от 533, 32 лв.,
представляваща дължима главница и за сумата от 5, 12 лв. – договорна лихва за
периода от 04.11.2016 г. до 04.12.2016 г., като този иск се отхвърли за
разликата над 5, 12 лв. до пълния му предявен размер 73, 44 лв. и за периода от
08.05.2016 г. до 03.11.2016 г. Следва да се присъди обезщетение за забава за
периода от 09.05.2016 г. до 03.04.2019 г. в размер от 138, 89 лв., като за
разликата над така установения размер до пълния му предявен размер от 148, 26 лв.
искът по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да
се отхвърли. Неоснователни са и исковете за установяване дължимостта на сумата
от сумата от 45 лв. – такса разходи; сумата от 476, 80 лв. – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 07.06.2016 г. до 04.12.2016
г., предвид установената нищожност на клаузите от договора, по силата на които
последните са били уговорени.
С оглед изхода на правния спор
в полза на ищеца, съобразно уважената част от иска, и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК следва да бъдат присъдени пропорционално сторените, както в настоящото
съдебно производство разноски, така и тези в заповедното производство по
ч.гр.д. № 5298/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III граждански състав
– арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът
се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно
размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски
съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В заповедното производство
ищецът е доказал сторени разноски в размер на 75, 54 лв., като следва да му се
присъдят по съразмерност 40, 07 лв. В исковото производство ищецът е доказал
заплащането на държавна такса в размер от 25, 54 лв. и депозит за вещо лице в
размер на 120 лв. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК претендира юрисконсутско
възнаграждение от 350 лв. Съдът при съобразяване на действителната фактическа и
правна сложност на делото размерът на юрисконсултското възнаграждение,
определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде в размер от 100 лв. Следователно общият
размер на сторените от ищеца разноски в исковото производство е 245, 54 лв., от
които с оглед уважената част от предявените искове следва да бъде присъдена
сумата от 130, 25 лв.
В полза на ответната страна се
следват разноски съобразно отхвърлената част от иска, но такива не подлежат на
присъждане, доколкото не са сторени.
Така мотивиран,
Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр.
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД., вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че Т.Й.М., ЕГН **********,
с адрес ***, дължи на "Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
сумата от 533, 32 лв.,
представляваща дължима главница по договор за паричен заем № ***от 05.04.2016
г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, вземанията по който са прехвърлени на
01.12.2016 г. с Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 16.11.2010 г. на „Агенция за събиране на вземания” ООД,
чийто правоприемник е „Агенция за събиране на вземания” АД; договорна лихва в
размер на 5, 12 лв. – за периода от
04.11.2016 г. до 04.12.2016 г., както и сумата от 138, 89 лв. – обезщетение
за забавено плащане за периода от 09.05.2016 г. до 03.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на постъпване на заявлението в съда – 04.04.2019 г., до окончателното
погасяване, за които вземания е издадена Заповед № 2949/09.04.2019 г. за
изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 5298/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, III граждански състав, като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД за разликата над уважения размер от 5,
12 лв. до пълния му предявен размер от до пълния му предявен размер 73, 44 лв.
и за периода от 08.05.2016 г. до 03.11.2016 г., както и искът по чл. 422 ГПК
във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 138,
89 лв. до пълния му предявен от 148, 26 лв. и дата – 28.06.2017 г., както и
исковете по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 92 ЗЗД за заплащане
на сумата от 45 лв. – такса разходи и сумата от 476, 80 лв. – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 07.06.2016 г. до 04.12.2016
г.
ОСЪЖДА Т.Й.М. да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД сумата
от 40, 07 лв. – разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 5298/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, III граждански състав и сумата от 130,
25 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 20650/2019 г. на
Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК