Р Е Ш Е Н И Е
№4421, 06.11.2012г.,
гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, осми състав, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди и единадесета година, в следният състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
Секретар: М.Д.
като
разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело №3823 по описа за 2011
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от
“Б*** против С.А.Хо, с ЕГН **********, с адрес:***.
Предявен иск с правно основание чл.415
вр. чл.422 от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за установяване на дължимостта на
сумите, за които по ч.г.д.№17877/2011г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК, а именно: 3131.06лв.,
представляващи главница по Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-01342650 от 06.02.2009г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-14.11.2011г.
до окончателното й изплащане, 719.54лв., представляващи възнаградителна
лихва-надбавка по чл.4 от договора за периода от 14.08.2009г. до 15.09.2010г. и
716.73лв., представляващи обезщетение за забава-мораторна
лихва за периода от 15.09.2009г. до 14.10.2011г., както и на сторените в
заповедното производство разноски в размер на 191.35лв., от които
91.35лв.-внесена държавна такса и 100лв.- юрисконсултско
възнаграждение. Претендират се разноските направени в настоящото производство.
В исковата молба се твърди, че въз
основа на подадено от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е образувано
ч.г.д.№17877/2011г. по описа Районен съд Варна, като срещу ответника е издадена
заповед за изпълнение за горепосочените суми. Твърди се, че в срока по чл.414
от ГПК от ответника е постъпило възражение срещу издадената заповед за
изпълнение, което е породило интерес за ищеца да предявяви
иск за установяване вземането си. Твърди се, че страните са сключили Договор за
потребителски паричен кредит PLUS-01342650
от 06.02.2009г.,
по силата на който ищеца предоставил на ответника заем в размер на 4000лв.,
която сума е преведена по банков път. Твърди се, че по силата на чл.4 от
договора, за ответника възникнало задължение да погаси заема на 19 месечни
вноски, всяка в размер на 293.68лв., които вноски включват дължимите главницата
и добавка, представляваща печалба на ищеца. Твърди се, че ответника е
преустановил плащането на вноските по договора за кредит, считаното от
14.08.2009г., като към тази дата са били погасени 5 месечни вноски. Твърди се,
че към 15.09.2009г. на основание чл.5, изр.2 от договора, задължението на
ответника е станало предсрочно изискуемо в пълен размер, тъй като
кредитополучателят е просрочи две месечни вноски. Твърди се, че към последната
посочена дата ответникът следвало да изплати заема увеличен с надбавката, чиито
общ размер възлиза на 3850.60лв., съставляващ сбора от оставащите 14 броя
погасителни вноски. Твърди се, че поради неизпълнение на задължението си
ответника дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
настъпване на предсрочна изискумост на
кредита-15.09.2009г. до момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение-14.10.2011г., чиито размер възлиза на 716.73лв.
В отговора на исковата молба ответника
сочи, че не оспорва дължимостта на сумата от
4567.33лв., с което по същество признава иска. Моли за разсрочване на
задължението поради финансова невъзможност за неговото погасяване.
В с.з. ищеца, чрез писмена молба от процесуалният
му представител поддържа иска, като твърди, че липсата на средства, не
освобождава ответницата от задължебнието й да погаси
дълга.
Съдът, след като прецени събраните в
процеса писмени доказателства, поотделно
и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
Настоящото производство се развива
след проведено заповедно такова по реда на чл.410 от ГПК по ч.г.д.№17877/2011г.
по описа Районен съд Варна, където в полза на заявителя-ищец, против
длъжника-ответник е издадена заповед за изпълнение за сумите от: 3131.06лв.,
представляващи главница по Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-01342650 от 06.02.2009г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-14.11.2011г.
до окончателното й изплащане, 719.54лв., представляващи възнаградителна
лихва-надбавка по чл.4 от договора за периода от 14.08.2009г. до 15.09.2010г. и
716.73лв., представляващи обезщетение за забава-мораторна
лихва за периода от 15.09.2009г. до 14.10.2011г., както и на сторените в
заповедното производство разноски в размер на 191.35лв., от които
91.35лв.-внесена държавна такса и 100лв.- юрисконсултско
възнаграждение.
По делото не е налице спор и от приетия
заверен препис от Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-01342650 от 06.02.2009г., ведно с Общи условия ОУ към
договор за потребителски кредит, носещи подписите на страните, е видно, че
същите са обвързани от договор по силата, на които ищецът е предоставил на
ответника заем в размер на 4000лв., която сума е преведена по банков път.
Според чл.4 от договора, ответника следва да погаси заема на 19 месечни вноски,
всяка в размер на 293.68лв., които включват дължимите главницата и добавка,
представляваща печалба на ищеца. Съгласно чл.5, изр.2 от договора, при просрочие в плащането на
две месечни вноски, цялото задължението става предсрочно изискуемо.
Не се спори по делото, че считаното от
14.08.2009г., ответника е преустановил плащането на вноските по договора за
кредит, както и че към тази дата са били погасени 5 месечни вноски. Ето защо и
на основание чл.5, изр.2 от договора, считано от 15.09.2009г. задължението на
ответника е станало предсрочно изискуемо в пълен размер, за който липсва спор и
видно от писмените доказателства е, че възлиза на 3850.60лв., от които
3131.06лв.-главница и 719.54лв.-възнаградителна лихва
за периода от 14.08.2009г. до 15.09.2010г.
Поради забава в плащането на
главницата ответника дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от настъпване на предсрочна изискумост на
кредита-15.09.2009г. до момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение-14.10.2011г. Изчисляем от съда с помощта на ”Калкулатор
на законната лихва” от правно информационна система ”Апис”
размера на мораторните лихви върху главницата от
3131.06лв. за горепосочения период възлиза на 681.30лв.
С оглед горепосоченото съдът намира,
че иска е основателен по отношение на главницата и възнаградителната
лихва, и частично основателен по отношение на мораторната
лихва, а именно до размера от 681.30лв., като за разликата до претендираните 716.73лв., следва да се отхвърли като
неоснователен.
На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.422 от ГПК и предвид направеното от ищеца искане,
се дължи заплащане на законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението в съда-14.11.2011г. до окончателното й изплащане.
При този резултат на спора, следва да
се редуцира размера на разноските направени в заповедното производство,
съразмерно с основателната част от претенцията, а именно за сумата от 90.64лв.,
представляваща дължимата ДТ, като за разликата до претендираните
91.35лв., претенцията следва да се отхвърли. Размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение на подлежи на намаление, тъй
като същото е под минималният размер предвиден в НМРАВ.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и в
съответствие с направеното искане от ищеца, в негова полза следва да се
присъдят и разноски по делото, съобразно представените доказателства за
извършването им и съразмерно на уважената част от иска, чиито размер възлиза на
132.85лв. за внесена ДТ. На основание чл.78, ал.8 от ГПК и в съответствие с
направеното искане, в полза на ищеца следва да се присъди претендираното
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.,
което е под минималният размер предвиден в НМРАВ.
Мотивиран от изложеното и, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА за
установено, че С.А.Хо, с ЕГН **********,
с адрес:***, дължи на “Б***, сумата
от 3131.06лв., представляваща
главница по Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-01342650 от 06.02.2009г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда-14.11.2011г. до окончателното й изплащане, сумата от 719.54лв., представляваща възнаградителна
лихва-надбавка по чл.4 от договора за периода от 14.08.2009г. до 15.09.2010г. и сумата от 681.30лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2009г.
до 14.10.2011г., както и сторените в
заповедното производство деловодни разноски в размер на 190.64лв., от които
90.64лв.-внесена държавна такса и 100лв.-юрисконсултско
възнаграждение, за които суми по ч.г.д.№17877/2011г. на РС Варна, е издадена
Заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
иска на “Б*** за приемане на установено, че С.А.Хо, с ЕГН **********, с адрес:***, дължи мораторни
лихви върху главницата за разликата над 681.30лв. до претендираните
716.73лв., както и деловодни
разноски за внесена държавна такса за разликата над 90.64лв. до претендираните 91.35лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА С.А.Хо, с ЕГН **********, с адрес:***, да заплати на “Б*** съдебноделоводни разноски за настоящото производство, в размер
на 232.85лв., от които 132.85лв.
за внесена ДТ и 100лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
След влизане в сила на настоящото решение, приложеното
ч.г.д.№17877/2011г. на ВРС, да се върне в състава, ведно с препис от решението.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: