Решение по дело №2297/2019 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ …….

Гр. В. Търново, 24.10.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

                Великотърновския районен съд, първи състав, в публичното заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Районен съдия: Явор Данаилов

 

при секретаря Анита Бижева, като разгледа докладваното от съдията Данаилов  гр.д. № 2297 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищецът И.И.Т., чрез пълномощника си адвокат В.С. твърди в исковата си молба, че в периода от 1.6.2016 г. до 31.3.2019 г. е заемал длъжността „младши експерт” при Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” (РДПБЗН) – Велико Търново, като е полагал 24-часови смени при сумирано работно време. Заявява, че към основното му месечно възнаграждение е следвало да му бъде изплащано и допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен след преизчисляване на положения от него нощен труд с коефициент 1.143. Сочи, че до началото на м. април 2015 г. е съществувала изрична разпоредба за преобразуването на нощния труд при изчисляване на работното време, но след въвеждането на нова наредба относно работното време тази методика е останала неуредена със специална норма, поради което следва да се прилага общата такава – в частност Наредба за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) и Кодекса на труда (КТ). Твърди, че за процесния период е положил общо 1296 часа нощен труд, който преизчислен с горепосочения коефициент възлиза на 1481.33 часа, като разликата между двете стойности в размер на 185.33 часа следва да бъде заплатена от ответника като извънреден труд по правилото на чл. 187, ал. 6 от ЗМВР. Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 1193.19 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 1.6.2016 г. до 31.3.2019 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. 

Ответникът ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” в МВР, чрез упълномощения си процесуален представител в отговора си излага доводи, че НСОРЗ не следва да се прилага в случая, тъй като ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в ЗМВР, а по аргумент от чл. 187, ал. 3 ЗМВР нормалната продължителност на работното време през нощта е осем часа. Твърди, че през процесния период са действали две наредби, уреждащи въпросите относно реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, като в чл. 3, ал. 3 и на двете наредби съответстват на чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Отделено от горното, ответникът сочи, че полаганият в рамките на установеното работно време нощен труд не се явява извънреден и с оглед неговата продължителност не се преобразува в дневен, а се заплаща именно като нощен труд по смисъла на Заповед № 8121З-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи, както и същият вече е заплатен на ищеца. Заявява, че дори при прилагане на общите трудови норми е недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с горепосочения коефициент да служи за генериране на извънреден труд, тъй като и в тази ситуация не се работи извънредно, а самите норми целят увеличено заплащане на нощния труд.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявения иск. Заявява, че КТ посочва каква е нормалната продължителност на нощния труд, а ЗМВР само определя допустимия максимум за полагане на такъв труд, но не и различна нормална продължителност на същия.

Процесуалният представител на ответника поддържа становището за неоснователност на предявения иск. Заявява, че ЗМВР определя именно нормалната продължителност на нощния труд, като моли съдът да съобрази приложеното по делото писмо с изх. № 94-НН-198/29.8.2011 г. на Министерство на труда и социалната политика.

С протоколно определение от 25.09.2019 г. съдът е допуснал изменение на исковата претенция чрез увеличаване на нейния размер до сумата от 1274.84 лева.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР вр. чл.187, ал.6 от ЗМВР.

По делото не са спорни обстоятелствата, че през процесния период между страните е съществувало правоотношение, по силата на което ищецът е заемал  длъжността „младши експерт” при РД „ПБЗН” – Велико Търново, както и че за процесния период е работил на смени при сумирано изчисление на работното време за тримесечен период.

Безспорно е и обстоятелството, че ищецът е полагал труд на 24-часови смени по график, включително за времето от 22:00 часа до 06:00 часа. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 – седмично при 5-дневна работна седмица, като за работещите на 8, 12 или 24-часови смени, работното време се изчислява сумирано за тримесечен период, с възможно полагане на труд и през нощта – между 22:00 и 06:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период – ал. 3. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение – според ал. 6.

Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

През процесния период са действали Наредба № 8121з-407/11.8.2014 г., Наредба № 8121з-592/25.5.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.7.2016 г. Това е така, доколкото Наредба № 8121з-592/25.5.2015 г. е отменена с решение по адм. д. № 5450/2016 г. на ВАС, като в периода от отмяната до обнародването на Наредба № 8121з-776/29.7.2016 г. приложима е била Наредба № 8121з-407/11.8.2014 г. Така, за периода 1.6.2016 г. - 29.7.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.5.2015 г.; за периода 29.7.2016 г. - 2.8.2016 г. - Наредба № 8121з-407/11.8.2014 г.; а за периода 2.8.2016 г. - 31.3.2019 г. - Наредба № 8121з-776/29.7.2016 г.

Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични – при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.8.2014 г. е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава с 0.143. В Наредба № 8121з-592 и в Наредба № 8121з-779 липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 1.143, като в разпоредбите на чл. 31 от тези наредби е предвидено, че отработеното време между 22:00 и 06:00 часа се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.

В трите посочени наредби е записано, че работните смени се организират в седмичен и месечен график, изготвен от началника на съответната структура или от служител, определен със заповед. В същите подробно е уреден редът за отчитане и заплащане на положения извънреден труд - същият се отчита почасово с протокол, който се утвърждава от ръководителя на структурата, протоколът се вписва в специална книга, като в зависимост от вида на компенсацията на извънредния труд, екземпляр от протокола се изпраща на съответното финансово звено или в звено „Човешки ресурси”.

При така описаната нормативна уредба във връзка с полагане, отчитане и компенсиране на положения извънреден труд от държавните служители в системата на МВР, доколкото ищецът ясно посочва в исковата си молба, че претендира заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24- часовите му дежурства, искането му се явява неоснователно.

Извънреден труд е работата, която се извършва извън установеното по трудовото правоотношение редовно работно време, като въпросният труд води до превишаване на обичайното за работника или служителя работно време. При сумирано изчисляване на работното време извънредният труд ще бъде работата извън установената за периода на сумиране норма за редовна продължителност на редовното време. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР сочи, че работните часове през нощта не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период, която продължителност в случая не се твърди и не се установява да е превишена. На свой ред, разпоредбата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР изрично предвижда делегация на министъра на вътрешните работи относно редът за разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители извън установеното редовно работно време, като в случая е налице специфична държавна дейност, която е регламентирана в специален закон - ЗМВР. В този смисъл, не може да бъде споделено становището, че приложение следва да намери Наредба за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), доколкото с разпоредбата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР е дадена изчерпателна регламентация на отчитането и компенсирането на положения от държавните служители към МВР извънреден труд - съгласно горепосочените наредби, издадена във връзка с изрична законова делегация. (така и Решение № 55/7.4.2015 г. по гр. д. № 5169/2014 г. на III г.о. на ВКС). Т.е. не е налице нормативна празнота, която да налага субсидиарното приложение на НСОРЗ, на което се позова ищецът.       

На следващо място, в Наредба № 8121з-407/11.8.2014 г., действала за част от процесния период, изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 06:00 часа за отчетния период се умножава с коефициент от 0.143, докато в Наредба № 8121з-592/25.5.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.7.2016 г. подобна изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен липсва. В този ред на мисли, дори да се възприеме становището, че е налице нормативна празнота и че следва да се приложи по аналогия общото трудово законодателство – КТ и разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, следва се има в предвид следното:

Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Според чл. 140, ал. 1 от КТ, нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ, а според чл. 136, ал. 1 и 2 от КТ, нормалната продължителност на седмичното работно време при дневен труд е 8 часа на ден/40 часа седмично. Т.е. приложимият коефициент по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалните продължителности на дневния и на нощния труд. Това е така, понеже за положения нощен труд работещите се компенсират по две направления - чрез увеличение на часовата ставка и чрез преизчисляване на нощните часове в дневни, с последващо съобразяване продължителността на работния ден. От горното следва извод, че посоченото преизчисляване има отношение към увеличеното заплащане на нощния труд, а не към натрупването на часове, чието надвишение да води до извънреден труд. В подкрепа на това е и обстоятелството, че в Наредба № 8121з-407/11.8.2014 г., за разлика от НСОРЗ, изрично е предвидена възможност за натрупване на часове положен труд, след преизчисляването им със съответния коефициент („...се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период...”), докато в общата наредба преизчисляването е с цел увеличено заплащане на нощния труд („...трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми, се увеличава с коефициент...”). Впрочем, това е и становището, изложено в писмо с изх. № 94-НН-198/29.8.2011 г. на Министерство на труда и социалната политика (така и писмо с изх. № 94-4103/22.7.2014 г. МТСП), според което превръщането на нощните часове в дневни съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд, който би бил налице само ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях работно време. Ето защо, няма значение, че при сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни, като посочената в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ методология е само с оглед установения начин за отчитане на нормата фактически положен труд. Въпросната разпоредба се прилага едновременно с правилата за заплащане на нощния труд - т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд (така Решение № 14/27.3.2012 г. по гр. д. № 405/2011 г. на IV г.о. на ВКС).

Или, в обобщение на изложеното по-горе, по сега действащата нормативна уредба, включително и ако се има в предвид приложимата по аналогия такава, ищецът не е положил извънреден труд, тъй като липсват доказателства (а и твърдения) да е работил на смени, превишаващи заложените 24 часа за смяна.

Тук следва да се има в предвид, за положения нощен труд, след преизчисляването му с коефициента, предвиден в НСОРЗ, на ищеца се дължи възнаграждение в съответния увеличен размер, но тъй като такова не е поискано (което изрично е посочено от ищеца), а се претендира възнаграждение за извънреден труд, какъвто не се установи да е положен, предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.8 от ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100.00 лева.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

                                             Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ искът с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР вр. чл.187, ал.6 от ЗМВР, предявен от И.И.Т. с ЕГН ********** със съдебен адрес *** Иван Срацимир № 2А, офис 318, против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” към Министерство на вътрешните работи на Република България, за заплащане на сумата от 1274.84 лева - възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 1.6.2016 г. до 31.3.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА И.И.Т. с ЕГН ********** със съдебен адрес *** Иван Срацимир № 2А, офис 318, да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” към Министерство на вътрешните работи на Република България сумата от 100.00 (сто) лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.

 

 

 

Районен съдия: