№ 20218
гр. София, 15.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110103517 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Посочените с исковата молба писмени доказателства, съдът намира да са
относими и необходими за правилното решаване на спора и събирането им по
делото следва да бъде допуснато.
Искането за допускане на СТЕ и ССЧЕ следва да бъдат оставени за
произнасяне в о.с.з.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като
помагач „МХ ***” ООД, като обосновава правния си интерес с
обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение
за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще
възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно.
Следва да бъдат уважени и заявените в исковата молба искания по чл.192
ГПК.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 12.06.2024г. от 11:30 часа , за която дата и час да
се уведомят страните с препис от настоящото определение. Ищецът и с
препис от отговора на ответника.
1
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца
трето лице-помагач – „МХ ***” ООД с посочен в исковата молба адрес на
управление.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач „МХ ***”
ООД в срок до съдебното заседание да представи намиращите се у него
документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в
исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на ССчЕ и
СТЕ на този етап от производството.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-
взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал.1
ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „***” ЕАД твърди, че е доставил на ответника Р. П. Т. с ЕГН
**********, топлинна енергия по силата на общи условия, приети на
основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията,
като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да осъди
ответника да му заплати сума в общ размер на 188,82 лева, от които 145,81
лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020Г, ведно със законната лихва от
09.03.2023г. до окончателното изплащане на вземането, 42,56 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 16.02.2023г„ както и суми за
дялово разпределение: 0,35 лева - главница за периода от 01.07.2020г. до
31.07.2020г., ведно със законната лихва от 09.03.2023г. до окончателното
изплащане на вземането, и 0,10 лева - лихва за периода от 15.09.2020г. до
16.02.2023г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Р. П. Т. не е депозирала писмен
отговор на исковата молба. В депозираното възражение срещу издадената
заповед за изпълнение твърди, че не е собственик на посочения недвижим
имот, доколкото същият е продаден на 27.07.2020г., поради което не дължи
2
цената за топлинна енергия. Моли съда да отхвърли изцяло предявените
искове.
Отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
Р. П. Т. е била съсобственик в процесния недвижим имот до 27.07.2020г. с
квота в размер на ¼ ид.ч., както и че до процесния недвижим имот през
претендирания от ищеца период е била доставяна топлинна енергия.
По исковете по чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл. 79,ал.1,пр.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ
в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с
ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е
топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответницата е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
По исковете по чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг /доколкото се твърди
главното задължение да е срочно/.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3