Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 15.10.2020г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и първи септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при участието на секретар Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 10582 по описа за 2019г., взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 29.03.2019г., гр.д.72346/14г., СРС, 164 с-в
признава за установено по предявените от Ж.К.Р., а след нейната смърт,
поддържани от нейните наследници Л.Д.К. и З.Д.П., И.Р.Т., К.Р.Т., Б.В.Б., К.Г.И.
и В.Г.И. отрицателни установителни искове с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК, че Държавата, представлявана от Министерство на
земеделието и храните (и горите), П.П.А. и К.М.К. не са
собственици на земеделска земя с площ 4.400 дка, землище с. Мърчаево, местност
„Кръсто“, попадаща в ПИ с идентификатор по КККР 49597.1725.105, идентичен с
имот № 000416 от КВС на с. Мърчаево и парцел IV от парцеларния план на
стопанския двор на с. Мърчаево към ТКЗС „Г. Кирков“, община Витоша, гр. София и
ПИ с идентификатор 49597.1725.107, представляващ обслужващ път съгласно парцеларния план на имотите в стопанския двор на бившето
ТКЗС в с. Мърчаево, като осъжда Държавата да заплати на ищците сумата 556.55
лв. – разноски, а ответниците – физически лица да им заплатят сумата 556.55 лв.
– разноски.
Срещу решението в частта, с която е
уважен искът срещу ответника Държавата, представлявана от Министерство на
земеделието, храните и горите, постъпва въззивна жалба. Релевират
се доводи, че Държавата е собственик на имота по силата на чл.45, ал.10 ППЗСПЗЗ,
предвид застрояването му със сгради и съоръжения на ТКЗС, които са пречка за
възстановяване на собствеността в реални граници. Иска се отмяна на решението в
тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърли искът.
Срещу решението в частта, с която са
уважени исковете срещу ответниците П.П.А. и К.М.К., постъпва тяхна въззивна
жалба. Считат, че постройките в имота възпрепятстват възстановяването му в
полза на ищците. Двамата ответници са собственици въз основа на договор за
покупко-продажба, сключен с Ликвидационния съвет на ТКЗС и след проведен търг.
Процедурата не е нищожна и е извършена при спазване на всички нормативни
изисквания. Придобили са имота и по давност през периода 1993г. – 2007г. Иска
се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се
отхвърли искът.
Въззиваемите Л.Д.К.,
З.Д.П., И.Р.Т., К.Р.Т., Б.В.Б., К.Г.И. и В.Г.И. оспорват жалбата. Считат, че
проведената тръжна процедура и последвалата продажба на имота са нищожни, като
извършени въпреки подаденото заявление за възстановяване на собствеността и в
нарушение на забраната за продажба на имущество на ТКЗС по § 11. Имотът не е
придобит по давност, защото ответниците са
били обезспокоявани и не са ползвали постройките и
съоръженията по предназначение.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежни страни и са допустими. Разгледани по същество,
жалбата на ответниците К.е основателна, а жалбата на ответника Държавата е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и отчасти
правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК
С решение №
7275/15.03.2006т., пр. по заявление вх. № 59/07.02.1992г., ОСЗГ „Витоша“ признава
правото на собственост за наследниците на К.П.М. в съществуващи стари реални
граници върху нива от 2 дка и процесната нива от 4.400 дка, местност „Кръсто“,
землище с. Мърчаево, установени с емлячен регистър,
но отказва възстановяването им в стари реални граници на основание чл.45, ал.6,
8 и 9 ППЗСПЗЗ.
С влязло в сила решение от
30.11.2006г., гр.с.8492/06г., СРС, 27 с-в отменя по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ
решението в частта относно отказа за възстановяване и връща преписката на ОСЗГ за
изследване на евентуална колизия между права на трети лица, придобили постройката,
както и права на държавата.
Обстоятелството, че ищците
са законни наследници – деца и внуци, на бившия собственик К.П.М. се установява
от УН № 05/28.01.2008г. на СО район „Витоша“ - кметство с. Мърчаево и УН №
116/05.09.2018г. на Община Перник – кметство с. Студена.
Общият наследодател сключва
писмен договор за продажба на недвижим имот, без дата, за 6 дка нива в м.
„Кръсто“, с. Мърчаево. В
преписа от емлячната книга, в неговата партида 91,
фигурират нива от 2 дка и
процесната нива от 4.4 дка, находящи се в м. „Кръсто“.
Безспорно е между
насрещните страни, а и видно от представените скици, протокола от 05.11.2013г.
на комисия при ОД „Земеделие“ и съвпадащите показания на четиримата свидетели, спорният
имот попада в стопанския двор на ТКЗС – с.Мърчаево и най-рано до 1995 – 1996г. е
зает от краварник и противопожарен басейн. Всички свидетелите по сходен начин
установяват, че изграденото съществува в напълно запазен вид дълго време, но
постепенно бива разграбено, полуразрушено и обрасва в
растителност.
Краварникът, с площ 510
кв.м. и противопожарният басейн, с площ 4
кв.м. съществуват и към дата 08.12.1993г., когато с договор за
покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 82, т.LLLII,
д.30929/1993г., I н-с при СРС, Ликвидационният съвет на ТКЗС „Г.
Кирков“ продава на ответницата П.П.А., чрез нейния пълномощник и съпруг - ответника К.М.К.,
горните обекти, заедно с прилежащата за ползването според предназначенето
земя, с площ 4 724 кв.м., имот пл. № 743 по неодобрения кадастрален план
на гр.София – с. Мърчаево.
След като към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ,
имотът е зает от постройка и съоръжение, независимо от техния вид,
предназначение и законност, ведно с прилежащите им площи, които обхващат целия
имот, налице е пречка за неговото възстановяване в стари реални граници по
смисъла на чл.10, ал.12 ЗСПЗЗ. Разпоредбата предвижда, че се възстановяват
правата на собствениците по реда на чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ само върху земите
във и извън границите на урбанизираните територии (населени места), включени в
стопански дворове на ТКЗС, ДЗС или други, образувани въз основа на тях
селскостопански организации, но стига да не са застроени или да не
представляват прилежащи площи към сгради. Със застрояването на стопанския двор,
земята вече не е годна за земеделско ползване и изгубва земеделския си характер, очертан в чл.2, т.3
ЗСПЗЗ и чл.1, ал.1, т.3 ППЗСПЗЗ, според които не представляват земеделски земи
по смисъла на този закон, застроените със сгради на стопански предприятия,
почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени
организации, както и земи, които представляват дворове или складови помещения
към такива сгради. Извършеното мероприятие за обществени цели по смисъла на чл.10б,
ал. 1 от ЗСПЗЗ не позволява реално възстановяването на собствеността и обуславя
право на обезщетение.
Настъпил е вещноправният
ефект на договора за покупко-продажба от
08.12.1993г. по нот.
акт № 82/1993г, сключен след проведен търг от Ликвидационния съвет на
ТКЗС „Г. Кирков“, с. Мърчаево в полза на ответницата П.А., придобила имота през
време на брака с представляващия я по сделката неин съпруг – ответникът К.К.. Възмездната сделка по реда на чл.27 ЗСПЗЗ вр. чл.48а ППЗСПЗЗ вр. чл.17 от
Наредба за търговете (отм.) представлява годно юридическо основание за придобиване
на съсобствеността от прекратеното по
силата на закона ТКЗС, надлежно представлявано от председателя на
ликвидационния съвет.
Не са представени доказателства за нарушение на тръжната
процедура, нито е издавана заповед за прогласяване нищожност на търга от компетентния административен орган. Даже при постановена
такава заповед (каквато в случая няма), когато нищожността на търга е прогласена при
действието на новата редакция на § 11, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ с ДВ, бр. 45/16.05.1995г.,
не намира приложение § 30, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Цитираната разпоредба има
предвид само сделките, обявени за нищожни по § 11 от ПЗР на ЗСПЗЗ в редакцията
му преди влизане в сила на ЗИД ЗСПЗЗ с ДВ бр. 45 от 1995г., тъй като в нея е
записано че касае само сделките обявени за нищожни „по досегашния § 11 ...“, т.е.
до 16.05.1995г. (решение № 939/04.08.2008г., гр.д.
2749/07г., ВКС и решение № 2502/17.11.2005г.1 гр. д.1826/04г., ВКС, IV г.о.). Отделно, според § 30, ал.3 ПЗР на ЗСПЗЗ – ДВ бр.45/1995г. сделките, обявени за нищожни по
досегашния § 11 ПЗР запазват действието си, ако страните по тях не са си
върнали полученото до влизане в сила на този закон. В случая не се твърди, нито
се провежда доказване за извършено насрещно възстановяване на престациите по
договора за покупко-продажба. При липса на нищожен търг, не е нищожна и
сключената въз основа на него прехвърлителна сделка.
По силата й, ответниците П.П.
А.-К. и К.К. се легитимират като собственици на
имота, придобит през време на брака при условията на семейна имуществена
общност.
Ответниците К.придобиват имота и на основание изтекла в тяхна
полза придобивна давност през периода 1993г. – 2007г.
Свидетелката Ч., участвала в заснемането на стопанския двор на ТКЗС в
с.Мърчаево, въз основа на личните си впечатления при посещения през периода от 1992г.-1993г.
до 2004г.-2005г. установява, че първоначално ответниците посещавали имота и се
консултирали с нея по повод намерението си да изградят складова база там. Свидетелите
Ч. и К. изясняват, че ответниците наемали и плащали за охрана на имота,
осъществявана от пенсионери, местни жители, за да осигурят постоянно
присъствие, каквото положение свидетелката Ч. установява до 2004г. – 2005г. Според
свидетеля К., имотът на ответниците К.е бил ограден до
преди 10 години и никой не е оспорвал собствеността им. И двамата свидетели по
еднакъв начин установяват, че краварникът и съоръжението в имота са били в
запазено и много добро състояние, както към 1992г.-1993г., така и дълги години
след това, като постепенно са рушени. Свидетелите Г. и Т. също посочват, че
построеното с годините бива занемарено, разграбено, разрушавано и буренясва.
Обстоятелството, че не заявяват да са виждали ответниците в имота, не е пречка да
се кредитират показанията на свидетелите Ч. и К.. Последните имат собствени
непосредствени и продължителни възприятия упражняваната трайна фактическа власт
върху имота от ответниците и установеното не е разколебано или опровергано с
други преки доказателствени средства.
Отрицателните установителни искове по чл.124, ал.1 ГПК
за признаване, че ответниците К.не са собственици на
имота, следва да се отхвърлят като неоснователни.
Предвид всичко
изложено, именно прехвърлянето на имота от Ликвидационния съвет на ТКЗС в полза
на ответниците К., като зает изцяло от сграда и
съоръжение с прилежаща площ в рамките на стопанския двор, изключва
съществуването на частна държавна собственост по силата на закона чл.10б, ал.5
ЗСПЗЗ и чл.45, ал.10 ППЗСПЗЗ, независимо но изпълненото обществено мероприятие.
Основателен е отрицателният установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за
признаване, че ответникът Държавата не е собственик на имота.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
частично съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1,
изр.1, пр.3 ГПК следва да се отмени в
частта, с която са уважени исковете срещу ответниците
К.и тази за възложените в тяхна тежест
разноски, като вместо него се постанови друго, с което тези искове се отхвърлят.
Решението в останалата част, с която се уважава искът срещу Държавата, следва
да се потвърди.
Ответниците К.,
пред първа инстанция установяват разноски за 600 лв. – платено в брой възнаграждение за един адвокат, а
пред въззивна – 25 лв. – д.т., или общо 625 лв. за двете инстанции, които се
дължат от ищците.
Пред настоящата инстанция, въззиваемите
установява разноски от 1 600 лв. – платено в брой възнаграждение за един
адвокат, от които в тежест на въззивника Държавата следва да се възложат 533
лв.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 29.03.2019г., гр.д.72346/14г., СРС, 164
с-в в частта, с която се признава за установено по предявените от Ж.К.Р., а
след нейната смърт, поддържани от нейните наследници Л.Д.К. и З.Д.П., И.Р.Т., К.Р.Т.,
Б.В.Б., К.Г.И. и В.Г.И. отрицателни установителни
искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че П.П.А.
и К.М.К. не са собственици на земеделска земя с площ 4.400 дка, землище с.
Мърчаево, местност „Кръсто“, попадаща в ПИ с идентификатор по КККР
49597.1725.105, идентичен с имот № 000416 от КВС на с. Мърчаево и парцел IV от парцеларния план на
стопанския двор на с. Мърчаево към ТКЗС „Г. Кирков“, община Витоша, гр. София и
ПИ с идентификатор 49597.1725.107, представляващ обслужващ път съгласно парцеларния план на имотите в стопанския двор на бившето
ТКЗС в с. Мърчаево, като осъжда ответниците – физически лица да заплатят на
ищците сумата 556.55 лв. – разноски и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.Д.К., ЕГН **********, З.Д.П., ЕГН **********,
наследници на първоначалната ищца Ж.К.Р., И.Р.Т., ЕГН **********, К.Р.Т., ЕГН **********,
Б.В.Б., ЕГН **********, К.Г.И., ЕГН ********** и В.Г.И., ЕГН **********,
представлявани от адв. Д.Н., САК, със служебен адрес:
***, кантора № 2 отрицателни установителни искове с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК за признаване за установено, че П.П.А., ЕГН **********
и К.М.К., ЕГН **********, двамата с адрес: ***-***не са собственици на
земеделска земя с площ 4.400 дка, землище с. Мърчаево, местност „Кръсто“,
попадаща в ПИ с идентификатор по КККР 49597.1725.105, идентичен с имот № 000416
от КВС на с. Мърчаево и парцел IV от парцеларния план на стопанския двор на с. Мърчаево към ТКЗС
„Г. Кирков“, община Витоша, гр. София и ПИ с идентификатор 49597.1725.107,
представляващ обслужващ път съгласно парцеларния план
на имотите в стопанския двор на бившето ТКЗС в с. Мърчаево.
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 29.03.2019г., гр.д.72346/14г., СРС, 164 с-в в останалата част.
ОСЪЖДА Л.Д.К., ЕГН **********, З.Д.П., ЕГН **********, И.Р.Т.,
ЕГН **********, К.Р.Т., ЕГН **********, Б.В.Б., ЕГН **********, К.Г.И., ЕГН **********
и В.Г.И., ЕГН **********, представлявани от адв. Д.Н.,
САК, със служебен адрес: ***, кантора № 2 да заплатят на П.П.А.,
ЕГН ********** и К.М.К., ЕГН **********, двамата с адрес: ***-***сумата 625 лв.
– разноски за първа и въззивна инстанция.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министерство на
земеделието, храните и горите, с адрес: гр.София, бул. „***да заплати на Л.Д.К.,
ЕГН **********, З.Д.П., ЕГН **********, И.Р.Т., ЕГН **********, К.Р.Т., ЕГН **********,
Б.В.Б., ЕГН **********, К.Г.И., ЕГН ********** и В.Г.И., ЕГН **********,
представлявани от адв. Д.Н., САК, със служебен адрес:
***, кантора № 2 сумата 533 лв. – разноски за въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.