ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1564
гр.Плевен, 19.10.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, касационен състав, в закрито съдебно
заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Господинов
ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева
Ралица Маринска
при секретаря ……………… и с участието на прокурора …………. като
разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 264 по описа на Административен съд - Плевен
за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба,
подадена от Д.Й.Д., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора- Белене,
чрез процесуалния му представител адв. В.К. ***, срещу Решение № 75 от 30.01.2020 г.,
постановено по адм. дело № 812/2019 г.
по описа на Административен съд – Плевен, с което е отхвърлена исковата
молба, подадена по реда на чл.284 и сл. от ЗИНЗС срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ - София, с
която се претендира заплащане на обезщетение в общ размер на 2222 лева за
причинени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на
затворническата администрация - л.св. да бъде заведен на очен лекар, да бъде
освидетелстван от ТЕЛК, да му бъдат закупени очила, както и да му се предостави
работа, за да получава пари и да може да лекува зрението си, вследствие на
които Д. е търпял уронване на човешкото
достойнство, за периода от началото на 2019г. до 18.06.2019г.
С постановения по делото касационен съдебен акт- Решение № 347/22.06.2020 г., е оставено в
сила Решение № 75 от 30.01.2020 г.,
постановено по адм. дело № 812/2019 г.
по описа на Административен съд – Плевен.
С писмо изх.№ ПЛ-245-1-14919/2020 от
дата 26.08.2020 г. от НБПП е представено решение № ПЛ-245-1-14919/2020 от
26.08.2020 г., с което въз основа на представен отчет от адв. В. П. К. е
определено възнаграждение в размер на 200 лв., за предоставената правна помощ.
С писмото е отправено искане съдът да присъди в полза на НББ сумата от 200 лв.,
в негова полза, и да бъде издаден ИЛ; посочена и е банкова сметка.
***, че искането на НБПП е
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. В случая се касае до осигуряване на безплатна адвокатска помощ- под формата
на процесуално представителство, по реда
на чл. 94 от ГПК, вр. чл.23, ал.3 от ЗПрП на лице, спрямо което е признато,
че няма достатъчно средства само да си
осигури такава. Безплатна означава, че лицата, на които е предоставена, не
дължат по начало възстановяване на средствата, чрез които тя им се осигурява.
Именно това е принципното положение, върху което почива уредбата на правната
помощ в ЗПрП- правната помощ, която се предоставя на физически лица, съгласно чл. 5 ЗПрП, и се поема от
Държавата като по този начин се гарантира конституционно признатото им право на
защита в процеса. От този принцип чл. 27а ЗПрП предвижда, че е
възможно изключение, като постановява, че възстановяването на средствата на
Държавата, в лицето на НБПП, от лицата, на които правната помощ е предоставена,
е възможно в предвидените със закон случаи. Съдът намира, че уредените в нормата на чл. 78, ал.7 от ГПК
две хипотези не са такива случаи. Нормата на чл. 78, ал. 1, изр. 1 от ГПК
посочва, че ако лицето, на което е предоставена правна помощ спечели делото и
следователно има право да му се присъдят срещу насрещната страна разноските,
които е направило във връзка с делото, за НБПП възниква вземане срещу
изгубилата спора страна, за разноските за адвокатско възнаграждение на
назначеният процесуален представител. Тогава, при наличие на искане от НБПП,
подкрепено с доказателства, че възнаграждението на служебния защитник е
изплатено от Бюрото, съдът следва да присъди на същото сумата, осъждайки
изгубилата спора страна за нея. В тази хипотеза по изключение е признато
директно вземане на НБПП, без Бюрото да е страна в процеса, срещу изгубилата
спора страна, която не е страната, на която е предоставена правна помощ. Това
негово вземане не го прави страна нито в процеса, нито страна по
материалноправната по своето естество безвиновна отговорност за разноски.
Именно отговорността за разноски урежда чл. 78 ГПК, която е отговорност
на страните в процеса, но не и на трети лица, и която е поставена в зависимост
основно от материалноправния изход на делото между тях. Ето защо хипотезата на чл. 78, ал. 7, изр. 2 ГПК,
следва да се тълкува не във връзка с изр. 1, който урежда и въвежда вземането
на НБПП като изключение, а в общия контекст на чл. 78 ГПК, касаещ разпределяне
на отговорността за разноски между страните по делото съобразно изхода по него.
Съгласно чл. 78, ал. 7, изр. 2 ГПК, в
случаите на осъдително решение, лицето, получило правна помощ, дължи разноски
по делото съобразно принципа, установен в чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК – или съобразно
изхода на спора. Този текст идва да акцентира единствено върху това, че в
случай на уважен осъдителен иск срещу лицето, получило правна помощ, последното
дължи разноски на насрещната страна по делото, а не, че дължи на НБПП
средствата, които бюрото е разходвало за възнаграждение за служебен защитник.
Съдът намира, че нормата на чл. 78, ал. 7, изр. 2 ГПК не е
от изключенията, предвидени в чл. 27а ЗПрП, каквито са
например случаите по чл. 97, ал. 2 ГПК, и по чл. 96, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 27 ЗПрП./ в т. см.
определение № 99/14.04.2016г, по ч. гр.д.№730/2016г. на І г.о., определение
№238/27.10.2016г. по гр.д.№5920/2015г, определение № 671/11.12.2015г по ч.
гр.д.№5715/2015г. на ІІІ г.о./. Освен това следва да се посочи, че в конкретния
случай предявеният иск от лицето, ползвало правна помощ е бил отхвърлен, а с
касационния съдебен акт постановеното от първостепенния съд решение е оставено
в сила, поради което не са налице визираните от чл.78, ал.7 от ГПК
предпоставки.
На основание гореизложеното, искането на НБПП за
присъждана на сумата от 450лв.- заплатено възнаграждение на назначеният процесуален представител, следва
да бъде оставено без уважение като неоснователно.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ
искане на НБПП – София за присъждане
в полза на Бюрото на разноски по касационно адм. дело № 264/2020 година по
описа на Административен съд- Плевен с изх.№ ПЛ-245-1-14919/2020 от 26.08.2020
г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/П/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/ 2. /П/