Р Е Ш Е Н И Е
№ 92 17.07.2023
година гр. Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Търговище втори
състав
на шестнадесети
юни
две
хиляди двадесет и трета година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ПЕТРОВА
секретар : Ивалина Станкова
като разгледа докладваното от председателя Анета Петрова административно
дело №20237250700073 по описа за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 40
от Закона за достъп до обществена информация във вр. с чл. 145 и сл.от Административно
– процесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на Д.Д.К. ***
против частичен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация,
обективиран в писмо № *******************. на Директора на Дирекция „Правни
дейности“ в Министерство на правосъдието. В жалбата се изтъква, че обжалваният
частичен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация е направен по
подадено от жалбоподателя К. заявление вх.№ ********************. до Министъра
на правосъдието. Сочи се, че в писмо №*******************. на Директора на
Дирекция „Правни дейности“ в Министерство на правосъдието не се съдържа отговор
на поставените със заявлението въпроси, респ. не е предоставена исканата от
заявителя информация, като същевременно не е обективиран изричен и мотивиран
отказ за предоставянето ѝ. В жалбата се обосновава характера на търсената
информация като обществена по смисъла на чл. 2 ал.1 от ЗДОИ. Изтъкват се
съмнения относно компетентността на органа, разгледал заявлението, сочи се
неспазване на предписаната от ЗДОИ форма на произнасяне по това заявление и
нарушение на материалния закон, тъй като отговорът не засягал пряко конкретните
зададени въпроси, а давал обща информация за определението за официална
информация и посочване на нормативни актове, със същия не се давало ясно
обяснение на процедурата за избор на членове на комисията и не се разглеждала
възможността за назначаване на лица, които не отговарят на законовите изисквания
за членство, нито пък критериите за избор на „представителите“. Жалбоподателят
моли съда да отмени оспореното решение в частта му, с която не му е предоставен
достъп до търсената обществена информация, и да се дадат задължителни указания
на административния орган да предостави същата. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски. В проведеното по делото открито съдебно
заседание жалбоподателят поддържа подадената жалба.
Ответникът по оспорването – Директор на Дирекция „Правни дейности“ в
Министерство на правосъдието, редовно призован, не се явява, но се представлява от
надлежно упълномощения главен юрисконсулт И.Т., която оспорва жалбата и
поддържа изцяло становището, застъпено в постъпилото по делото писмо
изх.№95-00-48/09.06.2023г., подписано от надлежно упълномощен от ответника
юрисконсулт. Според последното, в съответствие с чл.12 ал. 1 и ал. 4 ЗДОИ оправомощеното по чл. 28, ал. 2 ЗДОИ лице посочило с
обжалваното писмо на заявителя къде са публикувани подлежащите на обнародване
актове, в които се съдържа информацията, визирана в заявлението. Изтъква, че
като краен резултат на заявителя е отговорено на поставените въпроси и от
отговора било видно, че няма нормативно изискване определените от министъра на
правосъдието и посочени от съответните органи и институции представители в
състава на изпитната комисия - основен и резервен член, да бъдат „членове“ на
съответните органи и институции. Счита, че на жалбоподателя реално е
предоставена исканата и обективно съществуваща в МП информация, както при
изпълнението на чл. 12, ал. 4 ЗДОИ, така и с изрично посочване на текста на
приложимите разпоредби, при което не е налице незаконосъобразен отказ. На следващо място заявява, че сведенията, представляващи „обществена
информация“ по смисъла на ЗДОИ по дефиниция следва да се съдържат в документи и
други материални носители, да съществуват в обективната действителност и да се
съхраняват от задължения по закон субект. Поради изложеното моли съда да
отхвърли жалбата като неоснователна. Прави претенция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лв., определено съобразно Наредба
за заплащането на правната помощ.
В Определение №187/18.05.2023г.
по настоящото дело съдът е преценил жалбата като редовна по изложените в
съдебния акт съображения. Относно приемането на жалбата като допустима съдът
се е произнесъл с мотивирано определение в проведеното на 16.06.2023г. открито
съдебно заседание.
След преценка на становищата на страните и събраните по делото
доказателства, съдът приема за установени следните фактически положения по
административноправния спор:
В заявление, заведено с вх.№ *******************г. в Министерство на правосъдието, жалбоподателят Д.Д.К.
е поискал предоставяне на следната информация:
-
Министърът на правосъдието извършва ли проверки, за да провери дали
предложените за членове на комисията за провеждане на изпита за юридическа
правоспособност са членове на определените от закона органи, напр. Висшия
адвокатски съвет, избрания университет, съответните съд, прокуратура и пр.? Ако
е така, какъв е процесът за извършване на тези проверки?
-
Възможно ли е лице, което не е член на някой от посочените в закона органи,
да стане член на комисията за изпит за правоспособност, например, но не само,
съдия в окръжен съд, нехабилитиран учен, учител по „Етика и право“ в средно
училище, представител по пълномощие и пр.? Ако е така, какви критерии се
използват за избор на такива лица и какви мерки са въведени, за да се
гарантира, че процесът на подбор е справедлив и безпристрастен?
-
Има ли незаконосъобразни критерии или практики, които могат да доведат до
назначаването на лица, които не отговарят на законовите изисквания за членство
в комисията? Ако е така, какви стъпки се предприемат за справяне с тези
проблеми и за гарантиране, че комисията се състои от квалифицирани и
безпристрастни членове в съответствие със закона?
Заявителят е мотивирал
заявлението си с това, че от Заповед № ********************г. на Министъра на
правосъдието било видно, че представителят от квотата на Висшия адвокатски
съвет(резервен член) е член на Адвокатски съвет - Благоевград, а не на Висшия
адвокатски съвет. Уточнил е, че желае да получи информацията по електронен път
чрез ССЕВ. По повод постъпилото заявление, с писмо №**********************.
Директорът на Дирекция „Правни дейности“ в
Министерство на правосъдието П.Р.е поискала от Директора на Дирекция
„Взаимодействие със съдебната власт“ в МП да представи в 6-дневен срок писмен
отговор за предоставяне или мотивиран отказ за предоставяне на исканата
информация на Дирекция „Правни дейности“, като при положителен отговор да
приложи и копия на документите, които счита, че следва да бъдат предоставени на
заявителя. С писмо № *********************. Директорът на Дирекция
„Взаимодействие със съдебната власт“ в МП е отговорил на Директора на Дирекция „Правни дейности“, че съгласно чл. 299, ал. 3 от ЗСВ,
изпитът за придобиване на юридическа правоспособност се провежда два пъти
годишно от петчленна комисия в състав: председател - представител от Инспектората
към министъра на правосъдието, и членове - представител на Висшия адвокатски
съвет, двама представители на органите на съдебната власт, хабилитиран учен по
правни науки, като органите на съдебната власт и на Висшия адвокатски съвет
уведомяват министъра на правосъдието за определените от тях представители.
Посочил е, че в разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 1 от 1.02.2019 г. за
придобиване на юридическа правоспособност е конкретизиран съставът на изпитната
комисия по отношение на представителите на органите на съдебната власт, а
именно: двама представители, определени измежду следните органи на съдебната
власт - Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Върховната
касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура и Националната
следствена служба, а в ал. 2 на същия член отново е посочено, че органите на
съдебната власт и на Висшия адвокатски съвет уведомяват министъра на
правосъдието за определените от тях представители. Обобщил е, че видно от
цитираните разпоредби, представителите на ВАдвС, ВКС, ВАС, ВКП, ВАП и НСлС в
изпитната комисия се определят от съответните ръководители, а министърът на
правосъдието определя единствено висшето училище, което да излъчи хабилитирания
учен по правни науки/чл. 24 ал.3 от цитираната наредба/. Пояснил е, че в посочените разпоредби е
използвано понятието „представител“ на съответния орган или институция, поради
което не е задължително определените със Заповед № ********************г. на
министъра на правосъдието представители в състава на изпитната комисия на
Висшия адвокатски съвет - основен и резервен член, да бъдат членове на Висшия
адвокатски съвет. Въз основа на получената информация от директора на дирекция
„Взаимодействие със съдебната власт“ в МП ответникът – Директор на Дирекция „Правни дейности“ в Министерство на
правосъдието, заместван от Ю.Р.Б.– гл.юрисконсулт в Д“ПД“, е подписал и изпратил до жалбоподателя
писмо с изх.№ №**********************./предмет на оспорването/, с което след
направено разяснение за следното: „Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДОИ, обществената
информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е
официална и служебна. Официална информация по смисъла на чл. 10 от ЗДОИ е тази
информация, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на
местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия. Съгласно чл.
12, ал. 1 от ЗДОИ, достъпът до официална информация, която се съдържа в
нормативни актове, се осигурява чрез обнародването им“, е уведомил на основание
чл. 12 ал.4 ЗДОИ заявителя, че исканата от него информация се съдържа в
разпоредбите на Глава 14 от Закона за съдебна власт /като са посочени всички
изменения и допълнения на закона/и в Наредба №1 от 01.02.2019г за придобиване
на юридическа правоспособност (обн. ДВ. бр. 13 от 12 февруари 2019 г., изм. и
доп. ДВ. бр. 36 от 1 май 2021г.). В писмото е обърнато внимание, че в
приложимите разпоредби е използвано понятието „представител“ на съответния
орган или институция, а не „член“ на същите.
Заявителят е уведомен за отговора
по подаденото от него заявление на 30.03.2023г. чрез ССЕВ.
По делото са приети като
доказателства, представени от жалбоподателя, цитираната в подаденото от него
заявление по ЗДОИ Заповед № *********************. на Министъра на правосъдието,
и писмо изх. №983/29.11.2022г. от Председателя на ВАдвС до Министъра на
правосъдието.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.
1 във връзка с чл. 146 от АПК, стигна до следните правни изводи:
Оспореният административен акт,
за който жалбоподателят твърди, че представлява частичен отказ за предоставяне
на заявения от него достъп до обществена информация, е обективиран в писмо с
изх.№**********************., подписано с КЕП от Ю.Р.Б.от името на П.Р.–
директор Дирекция „ПД“, явяваща се упълномощено лице по ЗДОИ със Заповед №********************.
на Министъра на правосъдието. Видно от представената по делото Заповед №********************.
на Министъра на правосъдието, на Директора на Дирекция „Правни дейности“ са
делегирани от Министъра на правосъдието правомощия да издава решения за
предоставяне или отказ на достъп до обществена информация по ЗДОИ, да препраща постъпилите в МП заявления по ЗДОИ в хипотезата на чл. 32 ЗДОИ,
както и да уведомява писмено заявителя в случаите, при които се установи, че
подаденото в МП устно запитване и писмено заявление за предоставяне на достъп
до обществена информация не попада в приложното поле на ЗДОИ. По делото е
налице Заповед №*****************. на Министъра на правосъдието, съгласно която
считано от 05.12.2022г. П.Р.е преназначена на длъжност „Директор на Дирекция
„Правни дейности“. От Заповед №******************. на и.д. гл.секретар МП
следва, че е наредено през периода на отсъствие на П.Х.Р.-А., Директор на
Дирекция „Правни дейности“, за времето от 30.03.2023г. до 31.03.2023г.вкл.,
същата да бъде замествана от Ю.Р.Б.– гл.юрисконсулт в Д“ПД“, като по време на
заместване последната да изпълнява задълженията на отсъстващия служител.
Обсъдените доказателства сочат, че на датата на издаване на оспорения акт
правомощията на органа, на когото са били делегирани същите, са изпълнявани по
заместване от изрично оправомощен служител. Ето защо съдът приема, че е
доказана материалната компетентност на органа по смисъла на чл. 28, ал. 2 във
вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. При това положение липсва основание за отмяна по
смисъла на чл. 146 т.1 АПК.
С оспорения административен акт –
писмо, органът се е произнесъл в дължимата според чл. 59 ал.2 АПК и
разпоредбите на Раздел I Глава Трета от ЗДОИ писмена
форма. Преценката относно спазването на изискванията към съдържанието на акта
следва да се направи след съобразяване на направеното в този акт изявление. В
случая органът е преценил, че като цяло търсената от заявителя К. информация е
официална обществена информация по смисъла на чл. 10 от ЗДОИ, като според
дадената в посочената разпоредба легална дефиниция на този вид информация,
същата се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното
самоуправление при осъществяване на техните правомощия. Задълженият субект се е
позовал в писмото на нормата на чл. 12 ЗДОИ, регламентираща, че достъпът до
официална информация, която се съдържа в нормативни актове, се осигурява чрез
обнародването им, и на основание чл. 12 ал.4 ЗДОИ е отговорил на заявителя с
писмо, в което е посочил изданието, в което търсената информация е обнародвана,
броя на ДВ и датата на издаване. В тези случаи задълженият субект по чл.3 ЗДОИ
не е длъжен да се произнася с решение, с което да предоставя достъп до
обществена информация, тъй като фактът на обнародването на нормативните актове,
в които се съдържа търсената информация, осигурява достъпът до нея. Ето защо
съдът не намира, че в случая е налице и отменителното основание по чл. 145 т.2 АПК.
Относно отменителните основания
по чл. 145 т.3-5 АПК съдът намира за необходимо да направи съвкупна преценка
предвид спецификата на случая. При протичане на административното производство,
започнало по подаденото от жалбоподателя К. заявление, не се установяват
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Подаденото
заявление е било редовно като напълно съответстващо на изискванията на чл. 25
ЗДОИ, а след приемането му задълженият субект е отговорил по същото в рамките
на регламентирания в чл. 28 ал.1 ЗДОИ 14-дневен срок. С оглед релевираните в
жалбата оплаквания следва да бъде установено дали заявителят е получил чрез изготвения
писмен отговор в оспорения акт търсената от него информация. Поставените в
заявлението въпроси се отнасят в общи линии до процеса на формиране състава на
комисията за провеждане на изпита за юридическа правоспособност и са насочени към установяване на критериите за избор на членовете на тази
комисия. Правилно и в съответствие с нормата на чл. 12 ал.4 ЗДОИ, съгласно
която при искане на достъп до официална информация, която е обнародвана,
съответният орган е длъжен да посочи изданието, в което тя е обнародвана, броя
и датата на издаване, задълженият субект е уведомил заявителя за нормативните
актове, съдържащи законовата регламентация на процедурата по формиране на
комисията за провеждане на изпита за юридическа правоспособност. Разпоредбата
на чл. 299 ал.1 ЗСВ, намираща се в посочената в оспореното писмо Глава 14 на
ЗСВ, ясно регламентира, че министърът на правосъдието определя със заповед деня
и часа на провеждане на изпита за придобиване на правоспособност, състава на комисията за провеждане на изпита, както и
допуснатите до изпит стажант-юристи, а чл. 299 ал.3 от ЗСВ предвижда следното :
„Изпитът се провежда два пъти годишно от
петчленна комисия в състав: председател – представител от Инспектората към
министъра на правосъдието, и членове – представител на Висшия адвокатски съвет,
двама представители на органите на съдебната власт, хабилитиран учен по правни
науки. Органите на съдебната власт и на Висшия адвокатски съвет уведомяват министъра
на правосъдието за определените от тях представители.“. Издадената от
министъра на правосъдието на основание чл. 297а т.5 ЗСВ и цитирана в оспореното
писмо Наредба №1 от 1.02.2019 г. за придобиване на юридическа правоспособност съдържа в чл. 24 следната регламентация : Изпитът се провежда от петчленна
комисия в състав: председател – представител от Инспектората към министъра на
правосъдието, и членове – хабилитиран учен по правни науки, представител на
Висшия адвокатски съвет и двама представители, определени измежду следните
органи на съдебната власт – Върховния касационен съд, Върховния административен
съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура
и Националната следствена служба /ал.1/; Органите на съдебната власт и на
Висшия адвокатски съвет уведомяват министъра на правосъдието за определените от
тях представители/ал.2/; Министърът на правосъдието определя висшето училище,
което да излъчи хабилитирания учен по правни науки/ал.3/; Съставът на комисията
се определя със заповед на министъра на правосъдието, в която се посочват и
петима резервни членове/ал.4/. От тези норми следва, че включването на
определените от ВАдвС и органите на съдебната власт /ОСВ/ представители е
подчинено на уведомителен режим за министъра на правосъдието и нито в ЗСВ, нито
в Наредба №1 от 1.02.2019 г. е регламентирано правомощие на последния да
извършва проверки относно излъчените от посочени органи представители. При това
положение следва извода, че заявителят е получил единствения възможен съгласно
действащата законова регламентация отговор и не може да се приеме, че е налице
отказ. Същевременно, предвид оплакването на жалбоподателя, че не е получил
точен отговор на поставените от него въпроси съобразно тяхната формулировка,
поради което същият визира мълчалив отказ, съдът намира, че административният
орган в случая не е дължал произнасяне по тези въпроси. Предвид посочената по –
горе липса на законова регламентация, задължаваща министъра на правосъдието да
извършва проверки относно това дали предложените от ОСВ и ВАдвС представители в
изпитната комисия са членове на посочените в закона органи, следва извода за
липса на създадени в МП и поддържани информационни масиви за извършването на
такИ.проверки и резултатите от тях. Съгласно законовото определение на
понятието „обществена информация“, дадено в чл. 2 ал.1 ЗДОИ, обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана
с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да
си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона
субекти, а съгласно чл. 2 ал.3 ЗДОИ информация от обществения сектор е всяка
информация, обективирана върху материален носител, включително съхранена
като документ, звукозапис или видеозапис, и събрана или създадена от
организация от обществения сектор. В същия смисъл е и регламентацията на
чл. 3 ал.1 ЗДОИ, съгласно който този закон се прилага за достъп до обществената
информация, която се създава или се
съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на
местното самоуправление в Република България. Следователно, за да подлежат на
достъп като обществена информация, съответните данни следва, освен да
позволяват съставяне на мнение относно дейността на задължените субекти, да
бъдат събирани или създавани и съхранявани от този субект. Предвид
формулировката на поставените в заявлението на жалбоподателя въпроси и с оглед
гореобсъденото следва, че търсената информация не е създавана и съхранявана в
Министерство на правосъдието, поради което и не може да бъде предоставена.
Съгласно ЗДОИ задълженият субект има задължението да предостави налична
създадена или събрана от него информация, но няма задължение да създава тепърва
такава за нуждите на подадено до него заявление по ЗДОИ. Ето защо съдът приема,
че според конкретното си съдържание въпросите в заявлението не очертават като
предмет обществена информация. С тях се търси по – скоро становище от МП по
тълкуването и прилагането на ЗСВ и Наредба №1 от 1.02.2019 г. и се цели
извършване на своеобразен контрол върху изпълнението на правомощията на
министъра на правосъдието, в рамките на който се изисква от МП да направи
преценка за това дали министърът допуска прилагането на незаконосъобразни
критерии и практики при формиране състава на изпитните комисии. Описаният
подход категорично не попада в обхвата на предвидените от ЗДОИ процедури. Ето
защо съдът намира, че ответният административен орган не е дължал произнасяне
по така поставените в заявлението въпроси, доколкото очертаният със същите
предмет не покрИ.признаците на обществена информация, поради което не е налице
и визирания от жалбоподателя отказ. В т.см. са и Решение № 13262 от 31.10.2018
г. на ВАС по адм. д. № 4714/2017 г., V о., Решение № 7345 от 13.06.2017 г. на
ВАС по адм. д. № 3347/2016 г., V о., Решение № 7972 от 13.06.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 1396/2017 г., V о.
Предвид изложените съждения съдът
приема, че направеното с жалбата оспорване е неоснователно и следва да бъде
отхвърлено, тъй като не са налице отменителните основания по чл. 146 АПК.
По отговорността за разноски – Съгласно чл. 143
ал.3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването, ответникът има право на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от
Закона за правната помощ. По настоящото дело жалбата е отхвърлена изцяло и ответната
страна има право на присъждане на съдебни разноски. В случая е направена
претенция от ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 240 лева /л.45 от делото/. Предвид препращането в чл. 37 ЗПП към НЗПП в
случая е относима нормата на чл. 24 изр.първо от Наредбата за заплащането на
правната помощ, съгласно която по административни дела възнаграждението за една
инстанция е от 100 до 240 лв. Участието
на юрисконсулта, представляващ ответната страна по делото, се е изразило в
присъствие в единственото проведено по делото съдебно заседание и съответно в
поддържане на изготвеното по делото писмено становище. Предвид тези данни и с
оглед факта, че делото не е със завишена фактическа и правна сложност, следва претенцията
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение да бъде уважена в размер около и
над минималния, а именно 120 лева. Ето защо следва жалбоподателят да бъде
осъден да заплати на Министерство на правосъдието на Р България сумата в размер
на 120 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на
основание чл.172, ал.2, предл.посл., във връзка с 40 от ЗДОИ, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователно оспорването по жалба на Д.Д.К. ***, ЕГН – **********,
против частичен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация,
обективиран в писмо №*******************. на Директора на Дирекция „Правни
дейности“ в Министерство на правосъдието.
ОСЪЖДА на основание
чл. 143 ал.3 АПК във връзка с чл. 40 ЗДОИ във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от
НЗПП Д.Д.К. ***, ЕГН – **********, да заплати на Министерство на правосъдието
на Република България, сумата в размер на 120/сто и двадесет/лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно оспорване съгласно чл. 40 ал.3 ЗДОИ.
Препис от настоящото решение да
се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: