№ 429
гр. Русе, 26.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20244520200966 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ю. П. П., чрез упълномощен защитник, до Русенския
Районен съд против наказателно постановление № 24 – 0453 - 000056/ 18.03.2024 г. на
началника на РУ Сливо поле при ОД на МВР гр. Русе, с което за нарушение на чл. 42 ал. 1 т.
1 ЗДвП, на осн. чл. 179 ал. 2 вр. ал. 1 пр. 5 от с. з. му било наложено наказание “Глоба” в
размер на 200 лв.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като
необосновано и незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява; вместо него се явява редовно
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 17.02.2024 г. по път втори клас 21 в гр. Силистра – гр. Русе, км 14,
жалбоподателят управлявал л.а. „Фиат Браво“ с ДК№ Р **** PB. Пред него се движел
неустановен по делото автомобил, а зад него се движела св. М. З., която управлявала л.а.
„Сеат Леон“ с ДК№ *****. Св. З. предприела изпреварване и на двата автомобила, които се
движели пред нея, тъй като преценила, че има достатъчно видимост. След изпреварването на
автомобила на жалбоподателя и когато почти се изравнила с първия автомобил, усетила удар
в задната дясна част на своя автомобил и на огледалото за обратно виждане видяла, че този
удар е причинен от автомобила на жалбоподателя, който също тръгнал да изпреварва първия
автомобил. Св. З. изпреварила и първия автомобила и веднага отбила вдясно и спряла. След
нея спрял и жалбоподателят. Св. З. се обадила на ЕЕН 112 и в резултат на това били
изпратени полицейски служители на произшествието. След като огледал вредите по двата
автомобила и пътното платно св. С. Б. преценил, че отговорен за настъпилото ПТП е именно
жалбоподателят и съставил против него АУАН. Въз основа на него АНО издал обжалваното
наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 42 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, на осн. чл. 179
ал. 2 вр. ал. 1 пр. 5 от с. з. му било наложил наказание “Глоба” в размер на 200 лв.
1
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на
настоящото производство доказателства.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от
ЗАНН и от лице, което има право на жалба.
Разгледана по същество е неоснователна.
При издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, правилно е приложен и материалният закон.
Съдът констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
В АУАН, а впоследствие и в наказателното постановление, нарушението било
описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на
състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин била
осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно
нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да
организира пълноценно защитата си, което в крайна сметка той сторил в развилото се
съдебно производство.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че св. З. е
започнала изпреварването по отношение на автомобила, управляван от жалбоподателя,
когато и той е предприел изпреварване. В резултат на това той е ударил с предната лява част
на своя автомобил задната част, странично, на автомобила, управляван от св. З.. В своите
показания св. З. твърди: „Изпреварих втората кола и когато бях почти успоредно с първата,
гледано в посоката към моето движение, усетих удар в задната част на колата“, показанията
и в с. з. от 08.08.2024 г. По този начин жалбоподателят не е спазил нормативното си
задължение по чл. 42 ал. 1 т. 1 ЗДвП, съгласно който: „Водач, който ще предприеме
изпреварване, е длъжен преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго
пътно превозно средство и което именно е довело до причинно-следствена връзка с
настъпилите съставомерни последици“. В този смисъл той е следвало да изчака св. З. да го
изпревари и едва тогава да предприеме изпреварването си. Това се потвърждава и от
показанията на разпитания по делото полицейски служител св. С. Б., която макар и да не е
очевидец е възприел правнорелвантни факти – същият е възприел уврежданията по двата
автомобила, а същото така и факта, че ширината на пътното платно не позволява „тройно“
изпреварване както първоначално е твърдял жалбоподателят.
Нито в жалбата, нито в съдебно заседание се изтъкват някакви възражения срещу
така установената фактическа обстановка – единствено се твърди, че наказателното
постановление е незаконосъобразно.
При това положение съдът намира, че действително жалбоподателят е осъществил
състава на нарушението по чл. 179 ал. 2 вр. ал. 1 т. 5 пр. 5 ЗДвП, тъй като не е спазил
правилата за изпреварване и в резултат на това е настъпило ПТП.
Наказанието е законосъобразно, тъй като същото е от категорията на абсолютно
определените санкции и размерът му не зависи от волята на АНО и съда, т.е. същото не
подлежи на индивидуализиране.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното постановление следва да
бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно, тъй като не са налице основания за
неговата отмяна или изменение.
Мотивиран така и на основание чл. 63 ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24 – 0453 - 000056/18.03.2024г. на
Началника на РУ Сливо поле при ОД на МВР гр. Русе, с което на Ю. П. П. му е наложено
2
административно наказание “Глоба” в размер на 200 лв. на основание чл. 42 ал. 1 т. 1 пр. 1
вр. чл. 179 ал. 2 вр. ал. 1 т. 5 пр. 5 ЗДвП.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Русе чрез Районен
съд – гр. Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3