№ 219
гр. Варна, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Деспина Г. Георгиева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20253000500389 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалба на
Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез
процесуален представител В. Д. – Директор на ТД - Бургас, против решение
№ 260007/16.04.2025 г. по гр.д. № 2289/2019 г. на ОС – Варна, с което са
отхвърлени предявените от въззивника против М. П. Д., ЕГН **********, и А.
И. К., ЕГН **********, искове с правно основание чл.153 вр. §5 ДР на
ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на подробно описано в диспозитива
на решението имущество и посочена обща стойност в размер на 69 801.40
лева.
Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност и необоснованост
на обжалвания съдебен акт, постановен в противоречие с материалния закон,
съдебната практика и установеното от доказателствата, при допуснати
процесуални нарушения. С подробни правни доводи се оспорва извода на
първоинстанционния съд, че необходимо условие за несъответствие по см. на
§1, т.3 ДР на ЗОНПИ е наличното в края на периода имущество да е на
стойност над 150 000 лева, поради което и се счита, че неправилно съдът не е
изследвал/обсъдил събраните по делото доказателства/относно размера на
1
реализираните приходи, доходи, източници на финансиране, разходи, нетен
доход, които е следвало да съпостави с наличното имущество, за да направи
извода си налице ли е несъответствие. Твърди се също така, че съдът
неправилно е определил стойността на процесен л.а., без да обсъди
заключението на повторната съдебно-оценителна експертиза. Навеждат се
аргументи по съществото на спора, в частност за установено от
доказателствения материал несъответствие в размер на 288 257.99 лева и
доказаност на предпоставките за отнемане на процесното имущество.
Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и
уважаване на предявените искове.
Срещу въззивната жалба в срок е постъпил отговор от насрещните
страни – въззиваемите М. П. Д. и А. И. К., чрез процесуален представител, с
който жалбата се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи за
правилност и законосъобразност на обжалваното решение като краен
резултат, респ. за неоснователност на предявените срещу тях искове.
В с.з. жалбата, съответно подаденият отговор, се поддържат.
За да се произнесе по спора, съобразно наведените в жалбата
оплаквания, становищата на страните, ангажираните по делото
доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС – Варна
съобрази следното:
Исковото производство е образувано по предявени от Комисията за
отнемане на незаконно придобитото имущество, с наименование към датата
на предявяване на иска Комисия за противодействие на корупцията и
отнемане на незаконно придобито имущество, против М. П. Д. и А. И. К.
искове с правно основание чл.153 ЗОНПИ ЗПКОНПИ до изменението, обн.
ДВ бр.84/2023г./.
Изложените в исковата молба фактически твърдения са, че въз основа на
уведомление на Специализирана прокуратура с вх. № УВК-9/05.01.2018 г. за
повдигнати срещу М. П. Д. обвинения по чл.354в, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал.
1 НК и чл.354а, ал.1, изр. 2, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК /отглеждане на
марихуана и държане на прекурсор за производство на наркотични вещества/,
попадащи в приложното поле на чл.20, ал. 1, т. 25 от действащия към този
момент ЗОПДНПИ /отм./, с протокол № ТД03-БС/УВ-80/08.01.2018г. е
образувана проверка, обхващаща периода 08.01.2028г. – 08.01.2018г. В хода на
същата е било обследвано имущественото състояние на проверяваното лице и
на свързаните лица - съжителстващата с него А. И. К./за периода 05.12.2021г. –
08.01.2018г./, роденото от това съжителство дете, както и на контролирано от
2
тях дружество – „Фея 86“ ООД /за периода от учредяването му на 26.06.2017 г.
до 08.01.2018 г./, при която се твърди, че е установено значително
несъответствие в имуществото по см. на чл. 107, ал. 2 вр. § 1, т. 3 от ДР на
приетия в хода на проверката ЗПКОНПИ /ЗОНПИ/ и приложим, на основание
§5, ал.2 от същия закон. Наведени са подробни твърдения за притежаваното и
придобито имущество, трансформации, за кои от имуществата се счита, че са
придобити с неустановен източник на средствата и за кои се признава такъв, за
реализираните доходи с признат законен източник и за направените от
проверяваното лице и семейството му разходи. Въз основа на направен
икономически анализ и извод за установено несъответствие в размер над
законоустановения минимум се иска отнемане на подробно описаното в
исковата молба имущество.
След направен частичен отказ по чл.233 ГПК и постановено
прекратително определение от 17.01.2024 г., искането, по което се е
произнесъл и първоинстанционният съд, е за отнемане от М. П. Д. на сумата
от 100 лева, представляваща равностойност на притежаваните от него 10 дяла
във „Фея 86“ ООД, ЕИК ********* и от А. И. К. на: 1/. сумата от 100 лева,
представляваща равностойност на притежаваните от нея 10 дяла във „Фея 86“
ООД, ЕИК *********; 2/. сумата от 22 901.40 лева, представляваща
направени вноски по спестовен влог с IBAN BG***, с титуляр А. И. К.,
налични по сметката в края на проверявания период; 3/. 1/15 ид.ч. от ПИ
07598.405.3, целият с площ от 12 718 кв.м., находящ се в гр. Бяла, област
Варна, м. „Аян плай“, придобити от нея с нот. акт за замяна № 169, том ІІІ, рег.
№ 8378, д. № 569/2016 г. и 4/. л.а. БМВ 530ХД, рег. № ***, придобит по
договор за покупко-продажба от 15.09.2014 г.
С подадените писмени отговори по чл.131 ГПК въззиваемите са
оспорили предявените искове с възражения за тяхната недопустимост и
неоснователност. А. К. счита искът за недопустим поради неприключване на
проверката в изискуемия се от закона срок и необоснованост на периода на
извършената срещу нея проверка като съжителстващо с проверявания М. Д.
лице и претендираното несъответствие. Последното се поддържа и от Д..
Наведените възражения по основателността на исковете в двата отговора са
идентични и се свеждат до оспорване на твърдяното фактическо съжителство,
евентуално на началния период на същото, на претендираните от Комисията
пазарни цени за част от придобитото имущество, твърденията за неустановен
произход на средствата за придобиването му и извършения икономически
анализ, въз основа на който е направено твърдението за несъответствие в
3
установения в закона размер, липса на връзка с престъпната дейност и
придобитото имущество. Изложени са правни доводи по приложението на
закона.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съгласно приетото в хода на първоинстанционното производство ТР №
1/2018г. на ОСГК на ВКС срокът за извършване на проверката по т.нар.
„закони за гражданска конфискация“ не е преклузивен и неспазването му не е
процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване на правото
на иск, нито за съществуването на материалното право на държавата.
Възражението относно това дали А. К. е лице по см. на чл.142, ал.2, т.5
ЗОНПИ и ако „да“ за какъв период, е въпрос по основателността на иска.
За да възникне потестативното право на държавата за отнемане на
незаконно придобито имущество следва да се налице следните материални
предпоставки: 1/. Проверяваното лице да е привлечено през проверявания
период като обвиняем за престъпление по някой от изчерпателно изброени в
закона фактически състави на НК или по отношение на него да е налице някоя
от другите хипотези, предвидени в чл.22 ЗОПДНПИ /отм./, съответно чл.108,
ал.2 – ал.6 ЗОНПИ; 2/. Да е налице значително несъответствие в имуществото
на проверяваното лице по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ, респ. §1, т.3
от ДР на ЗОНПИ, а именно несъответствие между имуществото и нетния
доход, надвишаващо 150 000 лв. за целия проверяван период; 3/. Въз основа на
доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че
придобитото през този период от проверяваното лице и свързаните с него
лица по чл. 63, чл.65 и чл.66 ЗОПДНПИ /отм./, респ. чл.142, чл.144 и чл.145
ЗОНПИ имущество е от незаконен източник; 4/. Макар и в ЗОПДНПИ /отм./,
съответно действащия ЗОПНИ, да не е въведено като изрично условие, с оглед
постановената практика на ЕСПЧ /дело „Тодоров и други срещу България“,
дело „Йорданов и други срещу България“/ и решения на ВКС /решение №
50098/18.01.2024г. по гр.д. № 1074/2022г., ІІІ г.о.; решение №
50104/23.01.2024г. по гр.д. № 4647/2021г., ІІІ г.о. и др./ легитимната цел на
законите за конфискация на незаконно придобито имущество изисква
пропорционалност на мярката за отнемане на имущество и намесата в
мирното ползване на притежанията, съгласно §1 от Протокол 1 към ЕКПЧ,
което налага обосноваване на връзка между престъпната дейност, по повод на
която е образувано производството от КОНПИ и придобитото от лицето
имущество.
Наличието на първата от посочените предпоставки е доказана.
4
Видно от ангажираните по делото доказателства, проверката срещу
въззиваемия М. П. Д. е била образувана по реда на чл. 21, ал.2 ЗОПДНПИ
/отм./ с протокол № ТД03-БС/УВ-80/08.01.2018 г. на директора на ТД - София
въз основа на постъпило уведомление с вх. № УВК-9/05.01.2018 г. на
Специализирана прокуратура за повдигнати срещу Д. обвинения за
извършени от него престъпления по чл. 354в, ал. 1 и чл.354а, ал. 1, попадащи в
хипотезата на чл. 20, ал. 1, т. 25 от ЗОПДНПИ /отм./.
Въз основа на доклад на директора на съответната ТД е взето решение
№ 1331/03.07.2019 г. за образуване на производство за отнемане на незаконно
придобито имущество, а след това и решение № 3007/04.12.2019 г. за
предявяване на исковете.
На основание § 5, ал. 2 от ЗОНПИ предпоставките за съществуването на
правото на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество за
производства, образувани по реда на вече отменения ЗОПДНПИ и
неприключили към 07.01.2019 г., когато е влязъл в сила § 5, ал. 2 ПЗР на
ЗОНПИ /ДВ, бр. 1/2019 г./, каквато хипотеза е налице в настоящия случай, се
определят от ЗОНПИ. В тази връзка съдът отчита, че престъплението, за което
са повдигнати обвинения и за извършването на което въззиваемият е признат
за виновен с одобрено по НОХД № 333/2020 г. на ОС – Бургас споразумение,
попада и в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 18 от приложимия ЗОНПИ, а
проверяваният период /08.01.2008 г. – 08.01.2018 г./ е съответен на
предвидения 10-годишен период по см. на чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ.
Съобразно наведените във въззивната жалба оплаквания и възражения в
отговора, основните спорни въпроси са относно това налице ли е изискуемото
се от приложимия закон несъответствие по см. на чл.107, ал.2 вр. §1, т.3 от
ЗОНПИ, как следва да бъден направен изводът за това, в т.ч. и следва ли в
проверката да участва придобитото имущество от А. К. и за какъв период
/предвид поддържаното в отговора оспорване на твърдяното от Комисията
фактическо съжителство/, дали изискуемото се от закона несъответствие
предпоставя наличното в края на периода имущество да е на стойност над
150 000 лева, каква е стойността на притежаваното от въззиваемите
имущество, съобразно ангажираните по делото доказателства.
Съгласно приетото с ТР № 4/2021г. на ОСГК на ВКС на отнемане
подлежи само налично имущество, разглеждано като актив. Получените от
проверяваното лице и свързаните лица парични средства с неустановен
законен източник, придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество,
за което не е установен законен източник на средства за придобиването му,
5
както и получените при отчуждаването му суми, в случай че всички те не са
налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, не
представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ и същите
не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата
на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ.
Няма спор, че легалната дефиниция по §1, т.3 ДР на ЗОНПИ въвежда
изискване изводът за несъответствие да бъде направен въз основа на
съпоставката между имуществото и нетния доход на лицата по чл.142, ал.2
ЗОНПИ за целия проверяван период. За да бъде направена обаче тази
съпоставка на първо място следва да бъде направен извод за наличното в края
на проверявания период имущество, определено съобразно дадените с
цитирания тълкувателен акт разрешения, и само ако между наличното в края
на периода имущество и имуществото, притежавано в началото на
проверявания период е налице превишение в размер над 150 000 лева, то при
отчитане на доказаните законни доходи и направените обичайни и извънредни
разходи за целия проверяван период може да се направи предположение, че
наличното имущество в края на периода е незаконно придобито. В мотивите
на ТР № 4/2021г. това е обосновано с аргумента, че целта на закона е да
отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице
имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез
придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е
налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в
началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице
необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на
проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е
налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период,
то не е налице обогатяване, следователно липсва имущество, което да
подлежи на отнемане.
Съдът приема, че само когато стойността на придобитото през
проверявания период и налично в края на периода имущество /при това само
на придобитото по възмезден начин, тъй като за придобитото по безвъзмезден
начин не са влагани средства и същото се явява ирелевантно към направата на
изводите за несъответствие/ е над 150 000 лева, може да се обоснове извод за
превишение спрямо притежаваното такова в началото на периода в размер над
тази стойност. И само в този случай може да се стигне до изчисление, при
което несъответствието да отговаря на изискването на §1, т.3, доколкото по см.
на §1, т.8 вр. т.2 ДР на ЗОНПИ нетният доход съставлява имуществено благо, с
6
което се увеличава патримониума на лицето, след приспадане на разходите,
извършени за придобиване на това благо. В хипотеза на отрицателна величина
на нетния доход, изчислен по правилото на §1, т.8 ще означава, че лицето
въобще не е разполагало с парични средства с установен законен източник, с
които да придобива каквото и да било имущество, поради което при
изчисленията дали е налице превишение нетният доход не би следвало да се
прибавя към стойността на имуществото /тъй като при формулата по §1, т.3
„нетен доход минус имущество“ при отрицателно число на нетния доход двете
суми ще трябва да се сумират/.
Едва след направата на извод за увеличение на имуществената сфера на
проверяваното лице и свързаните с него лица в размер над посочения
минимум, съдът следва да извърши и съпоставка с нетния доход на лицата,
изчислен съобразно разпоредбата на §1, т.8 вр. т.2 и т.9 от ДР на ЗОНПИ –
доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на
извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и
членовете на семейството му, и след съпоставката му със стойността на
наличното в края на периода имущество да направи заключение дали е налице
изискуемото се от закона несъответствие.
В изложения смисъл е и преобладаващата съдебна практика на
касационната инстанция, постановена след приемане на ТР № 4/2021г., която
настоящият състав споделя /напр. решение № 50130/03.01.2024г. по гр.д. №
5134/2021г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 50116/03.04.2024 г. по гр.д. №
3698/2021 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 522 от 7.08.2024 г. на ВКС по гр. д. №
3010/2023 г., IV г. о.; решение № 732/12.12.2024 г. на ВКС по гр.д. № №
2652/2023 г., ІІІ г.о. и др., както и определения по чл.288 ГПК /. Цитираното
във въззивната жалба решение № 95/19.02.2025 г. по гр. д. № 704/2024 г. на
ВКС не съставлява задължителна съдебна практика и не корелира с
преобладаващата такава, посочена от настоящия състав, която също не е
задължителна, но се споделя от съда.
Изложените във въззивната жалба правни аргументи по приложението
на §1, т.3 ДР на ЗОНПИ не опровергават горното. Съдът не отрича
възможността подлежащото на отнемане имущество да е на стойност под
150 000 лева. Възможно е не всичкото притежавано в края на проверявания
период имущество да подлежи на отнемане /напр. при доказан произход на
средствата, с които е придобито, погиване, погасени по давност права на
Комисията/. Подобни хипотези обаче не дерогират изискването придобитото и
налично в края на проверявания период имущество да е на обща стойност над
7
150 000 лева, за да може да се обоснове извод за превишение в изискуемия се
от закона размер на несъответствието.
Не се отрича и възможността нетният доход, изчислен по правилото на
§1, т.8 ДР на ЗОНПИ да е отрицателна величина, но както бе посочено и по-
горе, следващият от това извод е, че лицето не е разполагало с необходимите
му парични средства, за да придобие притежаваното в края на периода
имущество. И ако стойността на същото е над 150 000 лева, то тогава ще е
налице изискуемото се несъответствие. Направената аналогия с механизмите
за определяне на размери на недекларирани доходи е неправилна, тъй като при
същите стойността на имуществото се разглежда като направен разход, а не
като самостоятелна величина, каквато характеристика има по см. на §1, т.3
ЗОНПИ.
Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2, т.5 ЗОНПИ за имущество на
проверяваното лице се счита и придобитото такова от лицето, с което е във
фактическо съжителство – доброволно съвместно съжителство на съпружески
начала на две пълнолетни лица, по отношение на които не съществуват
законови пречки за сключване на брак, продължило повече от две години и
при което лицата се грижат един за друг и за общо домакинство /§1, т.18 ДР на
ЗОНПИ/.
В настоящия случай не е спорно, че въззиваемите нямат сключен
граждански брак, както и че същите имат общо дете, родено на 24.12.2015 г.
Възраженията им за липса на осъществявано фактическо съжителство по см.
на цитираната легална дефиниция на §1, т.18 ДР на ЗОНПИ, съдът намира за
неоснователни.
В сведение до органите на МВР от 07.12.2018 г. въззиваемият М. Д. е
декларирал, че от три години /раждането на детето/ живее заедно с А. на адрес
- гр. Поморие, ул. Плиска № 6, а по информация на бащата на А. К. от
05.12.2018 г. – И.К., също дадена пред органите на МВР от 05.12.2018 г., това
съжителство е от около 6 години и е на същия адрес.
В показанията си, дадени в качеството на свидетел, разпитан по
настоящото дело пред окръжния съд, К. също сочи, че дъщеря му и М. Д. са
живели заедно и като гаджета преди пет-шест години. Неподкрепено и в
противоречие с даденото от него сведение пред държавен орган обаче е
соченото, че след 40-я ден от раждането на детето въззиваемите не живеят
заедно. Поради това и отчитайки неговата заинтересованост от изхода от
спора, съдът не кредитира същите в тази им част.
8
Свидетелите Т. Д. /брат на въззиваемия/ и С.К. дават неконкретизирани
и неясни сведения относно продължителността на фактическото съжителство,
но не изключват същото, а показанията на свидетелката С.Ш. /съжителстваща
на семейни начала с бащата на въззиваемата/ са изцяло противоречащи на
останалия доказателствен материал.
В същото време по делото са налице и писмени данни, сочещи на
съвместно съжителство към 2016 - 2017 г. /съвпадащи настоящи адреси/,
изявление от М. Д. пред органите на МВР, че и към 07.12.2018 г. живее с А. К.,
косвено и от извършени плащания от А. К. за определена по наказателно
производство МНО „гаранция“, учредяване на общо дружество, съвместни
задгранични пътувания.
Съвкупния анализ на горното сочи на извод за основателност на
твърденията на КОНПИ относно наличието и периода на фактическото
съжителство, включен в рамките на общия проверяван период. Осъдителната
присъда /одобреното споразумение по НОХД № 333/2020 г. на ОС – Бургас/,
съгласно която въззиваемият Д. е бил ефективно лишен от свобода е след края
на проверявания период, а постановеното задържане като МНО, чиято
продължителност не е установена, не е достатъчно, за да се приеме, че към
2018 г. е налице прекъсване на съвместното съжителство.
В подкрепа на приетото е и обстоятелството, че фактът за
осъществявано фактическо съжителство в периода 05.12.2012 г. – 08.01.2018 г.
е установен и с влязлото в сила решение на ОС – Бургас по гр.д. № 926/2021 г.,
постановено по предявен от КОНПИ срещу въззиваемите иск по чл.153
ЗОНПИ за друг проверяван период, но включващ същия период на съвместно
съжителство.
Независимо от така направения извод, обстоятелството дали периодът
на проверката срещу А. К. ще е с начална дата 05.12.2012 г. или 24.12.2015 г.,
не би се отразило на следващия извод на съда за липсата на налично в края на
проверявания период имущество, което да сочи на превишение над
притежаваното такова в началото на периода със сумата от 150 000 лева.
Въз основа на ангажираните по делото доказателства /извлечения от
банкови сметки, нот. актове, САТЕ и обобщените данни в заключението на
СИЕ/, съдът приема, че към 08.01.2008г. не е установено проверяваният М. Д.
да е притежавал недвижими имоти, МПС, парични средства или други активи.
Към 05.12.2012г. въззиваемата А. К. е притежавала само л.а. Ауди А 3, рег. №
***, закупен на 18.09.2012 г.
9
През проверявания период са придобивани недвижими имоти и МПС
само от А. К., от които налични в края на периода са 1/15 ид. ч. от ПИ с
идентификатор 07598.405.3, придобити срещу две движими вещи на стойност
222.75 лв. съгласно договор за замяна, сключен с № 169, том ІІІ, рег. № 8378,
д. № 569/2016 г. и л.а. БМВ 530ХД, рег. № ***, закупен от нея с договор от
15.09.2014 г.
В първоинстанционното производство допуснатата съдебно-оценителна
експертиза за определяне пазарните стойности на недвижимите имоти към
датата на придобиването им не е проведена. В същото време в отговорите по
чл.131 ГПК въззиваемите не са оспорили определената в административната
фаза на производството от КОНПИ пазарна стойност на придобитите ид.ч. от
описания недвижим имот – 17 277.25 лева, след приспадане стойността на
отчуждените в замяна движими вещи. С оглед на това съдът намира, че на
основание чл.148, ал.2, т.1 ЗОНПИ стойността на това имущество следва да
бъде съобразно приета от Комисията пазарна оценка към датата на
придобиването му.
Относно придобивната стойност на л.а. БМВ 530ХД, рег. № ***, по
делото са приети две заключения – на в.л. А., оспорено и от двете страни, и на
в.л. В.ев по повторната САТЕ. Настоящият състав кредитира второто
заключение, не само поради неоспорването му от страните, но и поради това,
че изводите за пазарната оценка на този автомобил са направени въз основа на
конкретни аналози с подобни автомобили, същите са компетентни и
обосновани, в т.ч. и с оглед твърдения от въззиваемите дефект на автомобила
при закупуването му /фактът, че автомобилът е бил регистриран два дни след
закупуването му сочи, че дефектът в двигателя не е бил съществен, че да се
приеме значително по-ниска пазарна стойност/.
Ето защо съдът приема, че придобивната стойност на този л.а. към
15.09.2014 г. е определената от в.л. В.ев - 75 700 лева.
Към края на проверявания период А. К. притежава наличности по
банкови сметки в общ размер на 23 607.71 лева /отговор по т. 4 от СИЕ/,
включващи претендираните за отнемане 22 901.40 лева, както и 688.67 лева и
17.64 лева, наличности по други нейни сметки.
По банковите сметки на М. Д. не са установени суми, налични в края на
периода.
Към придобитото през процесния период и налично в края му
имущество следва да се включат и притежаваните от двамата въззиваеми по
10
10 дяла на обща стойност 200 лева от учреденото на 26.06.2017 г. дружество
„Фея 86“ ООД.
Или общата стойност на имуществото, релевантно за определяне
наличието на превишението спрямо притежаваното имущество в началото на
периода, респ. несъответствието, е в размер на 116 784.96 лева, съставляваща
сбора от посочените придобивни цени на 1/15 ид.ч. от ПИ 07598.405.3, л.а.
БМВ 530ХД с рег. № ***, стойността на притежаваните дружествени дялове и
установените наличности по банкови сметки /таблица по т. 4 от СИЕ/.
Така определената от настоящия съд стойност е под 150 000 лева и
същата не може да обоснове превишение между притежавано в началото на
периода и придобито по възмезден начин през периода налично имущество в
размер над 150 000 лева, поради което и предвид изложените по-горе мотиви
не би могло да се формира несъответствие в изискуемия се от закона
минимален размер по §1, т.3 ЗОНПИ. Това обуславя и извода, че предявените
искове на КОНПИ за отнемане на имуществото, предмет на искането, са
неоснователни, без да е необходимо да се формират изводи относно размера
на нетния доход, участващите в изчисленията му приходи/доходи и разходи, и
по направените в тази връзка твърдения на страните, както и да се излагат
мотиви за връзка с престъпната дейност и пропорционалност на искането за
отнемане.
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция относно
крайния изход от спора с постановения от първостепенния съд резултат,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските за настоящата инстанция:
С оглед изхода от спора в настоящата инстанция КОНПИ дължи и
следващата се държавна такса за въззивното обжалване, която съобразно
цената на отхвърлените искове /66 351.40 лева, предвид приетата оценка на
недвижимия имот към датата на предявяване на исковата молба/ е в размер на
1 327.03 лева.
На основание чл.78 ГПК и направеното искане въззиваемите имат право
на разноски.
Съгласно представения списък и договори за правна защита и
съдействие заплатеното от М. Д. адвокатско възнаграждение е в размер на
6 000 лева. От страна на А. К. се претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗАдв.
Направеното от ответната страна възражение за прекомерност по см. на
11
чл.78, ал.5 ГПК е относимо само към претендираното от въззиваемия Д.
адвокатско възнаграждение, доколкото при определянето на възнаграждение
за осъществена безплатна правна помощ по чл.38 ЗАдв. съдът не е обвързан от
уговорения между страните размер. Същото е основателно, отчитайки, че
осъществената защита от адв. Д. предвид и характера на спора, е обща за
двамата въззиваеми. От процесуалния представител е депозиран общ отговор
и писмени бележки, осъществено е и процесуално представителство в
проведеното едно открито с.з., в което не са събирани доказателства и не са
излагани правни аргументи по спора, различни от заявените в
първоинстанционното производство. В договора за правна помощ е посочено,
че защитата включва и процесуално представителство в десет съдебни
заседания, каквито безспорно не са проведени. Следва да бъде отчетено също
така, че към момента на постановяване на обжалваното решение
съществувалата при предявяване на исковете противоречива съдебна практика
е преодоляна с постановеното ТР № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, след което по
основните спорни въпроси по приложението на закона са постановени и
значителен брой актове на касационната инстанция, което не сочи на
съществена правна сложност на спора пред въззивната инстанция. С оглед на
всичко това, при съобразяване защитавания материален интерес за
въззиваемия М. Д. /претендираното за отнемане от него имущество е на
стойност 100 лева/, но и обстоятелството, че по отношение на исковете срещу
въззиваемата А. К. същият като проверявано лице срещу което е била
образувана проверката има процесуалното положение на задължителен другар
по тези искове, съдът намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение
следва да бъде определено в размер на 1/3 от размера по Наредба № 1/2004 г.
за адвокатските възнаграждения, изчислен върху цената на всички искове /5
958 лева при цена 66 351.40 лева/, т.е. намалено на 1 986 лева.
Следващото се на адв. Д. възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на А. К., при отчитане цената на исковете срещу нея /66
251.40 лева/, общата процесуална защита и изложените по-горе обстоятелства
досежно фактическата и правна сложност на спора, следва да бъде определено
в размер на ½ от размера по Наредба № 1/2004 г. за иск с идентичен
материален интерес, а именно в размер на сумата от 2 975 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260007/16.04.2025г., постановено по гр.д.
12
№ 2289/2019 г. по описа на ОС – Варна.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество
ДА ЗАПЛАТИ на М. П. Д., ЕГН **********, сумата от 1 986 /хиляда
деветстотин осемдесет и шест/ лева, представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение във въззивното производство, на основание чл.78
ГПК.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество
ДА ЗАПЛАТИ на адв. Ц. Д. от АК – Варна сумата от 2 975 /две хиляди
деветстотин седемдесет и пет/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на А. И. К., ЕГН
**********, за въззивното производство, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество
ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, бюджета на съдебната власт, по сметка
на съда сумата от 1 327.03 лева /хиляда триста двадесет и седем лева и три
стотинки/, представляваща дължима държавна такса за въззивната инстанция,
на основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280
ГПК пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13