М О Т И В И
към присъда № 260050
от 24.03.2021 година
по н.о.х.дело № 54 на
Старозагорския районен съд
по описа за 2021
година:
Обвинението против подсъдимия А.Т.А., ЕГН **********, е в това, че в периода от месец април
2019 год. до месец ноември 2020 год. включително в с.Могила, община Стара
Загора, след като е бил осъден с решение № 406 от 28.03.2019 год. по гр.дело № 6310/2018
год. на Pайонен съд Стара Загора, влязло в
сила на 28.03.2019 год., да издържа свои низходящи – малолетните си деца ...,
ЕГН **********, и Иван А.А., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен
представител М.И.И., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 20 месечни вноски в размер на 180 лв.
всяка за ..., общо в размер на 3600 лв., и 20 месечни вноски в размер на 140 лв.
всяка за Иван А.А., общо в размер на 2800 лв., общо всички дължими вноски в
размер на 6400 лв. – престъпление по чл.183,
ал.1 от НК.
В съдебно заседание М.И.И., ЕГН **********, в качеството
й на майка и законен представител на малолетните си деца ..., ЕГН **********, и
Иван А.А., ЕГН **********, беше конституирана като частен обвинител в
наказателното производство.
Представителят на
Районна прокуратура Стара Загара поддържа обвинението и пледира подсъдимия да бъде признат за виновен, като му бъде наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от десет месеца, размерът на което да бъде намален с една трета, а
изпълнението му – отложено на основание чл.66 от НК за срок от три години.
Частната обвинителка М.И.И. и повереникът адв.С.Р., редовно призовани, не се явяват
в съдебното заседание, когато беше приключено съдебното следствие и даден ход
на съдебните прения.
Служебният защитник адв.Р.А. не оспорва обвинението и
моли на подзащитния й да бъде наложено наказание „лишаване от свобода”, без да сочи
размер, изпълнението на което да бъде
отложено с изпитателен срок от три години.
Подсъдимият А.Т.А. по реда на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и поддържа пледоарията
на защитника си, като в последната си дума изразява съжаление за извършеното.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери за установена
следната фактическа и правна обстановка:
Подсъдимият А.Т.А. е неосъждан.
От 2008 год. до м. ноември 2017 год. подсъдимият живял на
семейни начала със св. М.И.И., като от съвместното им съжителство през 2009 год. им
се родили
две деца – ..., ЕГН **********, и Иван А.А., ЕГН **********. След като се раздели през м. ноември 2017
год. подсъдимият спрял да се интересува
от децата си и не помагал по никакъв начин за отглеждането и възпитанието им,
включително и финансово. С решение по гр.дело № 6310/2018 год. на Pайонен
съд Стара Загора, влязло в
сила на 28.03.2019 год., подсъдимият бил осъден да издържа своите низходящи –
малолетните си деца ..., ЕГН **********, и Иван А.А., ЕГН **********, чрез
тяхната майка и законен представител М.И.И., като заплаща ежемесечна
издръжка за тях в
размер общо на 320 лева – 180 лева на дъщеря си Донка и
140 лева на сина си Иван, считано от 13.12.2018
год. След като бил осъден да заплаща издръжка на децата си
Донка и Иван, до момента подсъдимият е заплатил на два пъти общо за издръжката
на двете си деца сумата от 1100 лева, с която погасил задължението си за
издръжката им за минало време – преди влизане в сила на съдебното решение. За
инкриминирания период от м. април 2019 год. (т.е. от влизане в сила на
съдебното решение за издръжка) до м.ноември 2020 год. включително подсъдимият
дължи за издръжката на децата си Донка и Иван общо сумата в размер на 2800
лева.
Гореизложеното се установява от самопризнанията на
подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК и кореспондиращите
с тях писмени и гласни доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство (решение № 406 от 28.03.2019 год. по гр.д. №
6310/2018 год. на РС-Стара Загора, изпълнителен лист № 6310 от 09.05.2019 год.
по гр.д. № 6310/2018 год., удостоверение за раждане на ..., удостоверение за
раждане на Иван А.А., справка за съдимост рег. № 3691 от 02.09.2020 год., протокол за разпит на обвиняемия от 07.12.2020 год.,
протокол за разпит на св. М.И.И. от 13.11.2020 год., декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние на обвиняемия, писмо рег. №
10-09-12-1157 от 10.11.2020 год., служебна бележка изх. № 60-09-12-68024 от
09.11.2020 год. на Агенция по заетостта, писмо изх. № 24ВО/К50-729#1
от 23.11.2020 год. на ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора, справка актуално
състояние на действащи трудови договори за период он 01.01.2019 год. до
10.11.2020 год. на А.А., справка рег. № 915 от 13.11.2020 год. на Агенция по
заетостта), както и от приетите в хода на съдебното следствие
писмени доказателства – справки за съдимост на подсъдимия, като в
тази насока следва изрично да се отбележи, че събраните и
изброени по-горе доказателства кореспондират помежду си и взаимно се допълват,
поради което и не се налага същите да бъдат
обсъждани поотделно.
Съдът прие, че подсъдимият е извършил деянието си,
описано по-горе, виновно – при пряк умисъл, тъй като е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е
искал настъпването им. На този извод навежда обстоятелството, че той е знаел за
съдебно установеното му задължение да плаща ежемесечна издръжка на малолетните си деца ...и Иван А.А., но въпреки това през инкриминирания период не го е
изпълнявал. Без правно значение в случая е обстоятелството дали подсъдимият е имал
финансова възможност да изпълнява задължението си за издръжка на децата си през
инкриминирания период, тъй като липсват данни той да е предприел по надлежния
ред действия за намаляване на размера на присъдената издръжка, още по-малко
доказателства, установяващи успешния за него изход от подобни юридически действия.
При тези данни съдът призна подсъдимия А.Т.А. за виновен в извършването на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, изразяващо се в това, че в периода от месец април
2019 год. до месец ноември 2020 год. включително в с.Могила, община Стара
Загора, след като е бил осъден с решение № 406 от 28.03.2019 год. по гр.дело № 6310/2018
год. на Pайонен съд Стара Загора, влязло в
сила на 28.03.2019 год., да издържа свои низходящи – малолетните си деца ...,
ЕГН **********, и Иван А.А., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен
представител М.И.И., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 20 месечни вноски в размер на 180 лв.
всяка за ..., общо в размер на 3600 лв., и 20 месечни вноски в размер на 140 лв.
всяка за Иван А.А., общо в размер на 2800 лв., общо всички дължими вноски в
размер на 6400 лв.
При определяне на вида и размера на наказанието съдът се
съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на същото,
залегнали в чл.54 от НК, изхождайки от предвидените в закона наказания за
извършеното престъпление (лишаване от свобода до
една година или пробация) и наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, както и с целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК – т. нар. генерална и специална превенции.
В случая съдът отчете чистото съдебно минало на
подсъдимия и изразеното от него критично отношение към извършеното като
смекчаващи отговорността му обстоятелства (направените
самопризнания по
реда на чл.371, т.2 от НПК не биха могли да бъдат отчетени като
смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като обуславят провеждането на процедурата
по Глава двадесет и седма от НПК и в този смисъл са взети предвид от
законодателя при определяне на наказанието „лишаване от свобода“ при условията
на чл.373, ал.2 във връзка с чл.58а от НК – намаляване на размера му с една
трета), а дългият период на
неплащане на издръжката и високият размер на неплатената до момента такава –
като отегчаващо отговорността му обстоятелство.
От друга страна съдът намери, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия следва му да определи и
наложи наказание по първата алтернатива, предвидена в чл.183, ал.1 от НК – „лишаване
от свобода”, както и че не е необходимо същото да бъде търпяно ефективно.
Ето защо съдът определи
на подсъдимия А.Т.А. *** за срок от
шест месеца, като на основание чл.58а от НК намали размера му с една трета,
предвид което наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок от
четири месеца и на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението му за срок
от три години, считано от влизане в сила на присъдата.
С оглед на постановената осъдителна присъда съдът осъди подсъдимия да заплати на частната обвинителка М.И.И. сумата от 300 лева, представляваща направени
по делото разноски.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: