Р Е
Ш Е Н
И Е
№
455, 01.08.2019 година, град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд Търговище, седми състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори
юли, две хиляди и деветнадесета година , в състав:
СЪДИЯ: Боряна Петрова
СЕКРЕТАР:
Михаил Пенчев
След
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 25 по описа за 2019 г., по описа
на Районен съд Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени
установителни искове за съществуване на вземане с
правно основание чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК,
във вр. с чл. 87,ал.1 от ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК;
Ищецът “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД гр.София, твърди в исковата си молба, че с Договор за цесия от 01.03.2018
г., „Изи Асет Мениджмънт”
АД е цедирал
на ищеца вземането си по договор за кредит № ********* от 15.09.2016 г., сключен
между ответника М.В.И. *** и „Провидент Файненшъл България” ООД. На 01.07.2017 година кредиторът по
договора е цедирал това свое вземане на „Изи Асет Мениджмънт” АД. Ищецът
твърди, че по силата на договор за кредит, ответникът е получил в заем сумата
от 950 лв. Страните са договорили лихва по договора в размер на 187.39 лв., при
което общата стойност по договора възлиза на 1 137.39 лв. Кредитът е
следвало да се погасява на равни седмични вноски от по 18.96 лв. Първата
погасителна вноска е била на 24.09.2016 г., а последната на 11.11.2017 година. Ответникът не изпълнявал задълженията си по
договора, а срокът му изтекъл. Поради горното ищецът е депозирал заявление по
чл. 410 от ГПК , като в негова полза е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение за сумите 1581.67 лв., представляваща неизпълнено задължение
по договор за потребителски кредит, от която главница в размер на 743.92 лв.,
договорна лихва в размер на 109.07 лв. за периода 07.01.2017 год. – 11.11.2017 год., такса за оценка на досие в размер на 35.50
лв. за периода 07.01.2017 год. – 11.11.2017 год.,
такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по
местоживеенето на кредитополучателя в размер на 182.20 лв. за периода
07.01.2017 год. – 11.11.2017
год., такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по
местоживеенето на кредитополучателя в размер на 416.03 лв. за периода
14.01.2017 год. – 11.11.2017 год. и лихва за забава в размер на 94.95 лв. за
периода 14.01.2017 год. – 11.11.2017 год., ведно със
законната лихва, считано от 02.10.2018 год. до окончателното плащане на
главницата. Заповедта е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което ищецът е предявил настоящите искове и моли съда да постанови
решение, с което да признае съществуване ето им, ведно със законните последици.
В срока
и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, ответникът, чрез назначения му особен
представител адв. А.М. ***, упражни правото си на
отговор, с който исковете се оспорват.Излагат се твърдения, че ищецът не е
уведомен за извършеното прехвърляне на вземането, поради което няма действие по
отношение на него.
Съдът, след преценка на
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Страните не спорят за това, че
ответникът е сключил с „Провидент Файненшъл
България” ООД договор за кредит № ********* от 15.09.2016 г. за сума от 950 лв., като вземанията по
договора са цедирани на настоящия ищец с Договор за
цесия от 01.03.2018 г., която е съобщена на ответника.Спорът е относно това,
дали прехвърлянето на вземането е надлежно съобщено на ответника.
От процесния
договор за
кредит е видно, че е сключен за срок от 60 седмици, като първата вноска е на 24.09.2016,
а последната – 11.11.2017 година. Лихвеният процент е
фиксиран от 31.82 %, договорната лихва е
в размер на 256.43 лв. и ГПР 48 %, сума в размер на 321.43 лв. Ответникът е
поел задължение да възстанови сумата на равни седмични вноски в размер на 33.26
лв., съгласил се е да заплати на кредитора такса за оценка на досие в размер на
47.50 лв. При сключване на договора за кредит, ответникът се е съгласил да ползва допълнителни услуги,
изразяващи се в предоставяне на заемната сума по местоживеенето му и събиране
на вноските по местоживеенето му, наречени в договора услуги „ Кредит у дома“,
които услуги се предоставят от кредитодателя срещу
заплащане на такса в размер на 810.33 лв. Договорът е подписан при действия на
ОУ, предоставени на ответника при сключването му. Безспорно е по делото, че
ответникът е погасил част от задължението. Кредиторът „Провидент
Файненшъъл България“ ЕАД е прехвърлил вземането си по
договора на „Изи асет
мениджмънт” АД, които в последствие отново го прехвърлят, на ищеца. Съгласно
договора за цесия цедента се е задължил да предостави на цесионера пълномощно, по силата на което от името на цедента цесионера да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне, като кредиторът е
упълномощил ищеца да извърши от негово име уведомяване по смисъла на чл.99,
ал.4 от ЗЗД на длъжниците. По делото са приложени две
уведомления за цесия от 07.03.2017 година и от 12.12.2018
год., изходящи от ищеца, като пълномощник на цедента,
за извършените прехвърляния, адресирани до ответника.Първото съобщение от
07.03.2018 година, кредиторът е направил опит да връчи на ответника чрез
„Български пощи“. Пратката е върната, тъй като не е била потърсена от адресата.
Второто съобщение от 12.12.2018 година е изпратено чрез друг куриер, като е
отразено от куриера, че: „е ходил до
адреса, но клиента твърди, че не е той“. Адресът , на който длъжникът е търсен
от кредитора съвпада със заявения постоянен и настоящ адрес от самия него. От
тук следва извода, че кредиторът е положил достатъчно усилия, за да уведоми
длъжника за извършеното прехвърляне и е бил добросъвестен при извършване на
уведомяването, а последният от своя страна е направил опит да се укрие, което
не следва да се вмени във вина на кредитора и да носи неблагоприятните
последици от неправомерното поведение на длъжника. Поведението на длъжника,
следва да бъде приравнено на отказ да получи съобщението. Ето защо, съдът
намира, че длъжникът е бил надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на
неговите задължения.
От заключението по
назначената СИЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като безпристрастно
и отговарящо на поставените задачи се установява, че останалите непогасени суми
по договора са в размер на 743.92 лв., главница, договорна лихва, в размер на 109.07
лв., за периода 07.01.2017 г. до 11.11.2017 г., такса
за оценка на досие, в размер на 35.50 лв., за периода 07.01.2017 г. до 11.11.2017 година, такса услуга „Кредит у дома”, за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене, в размер на 182.20 лв., за
периода 07.01.2017 г. до 11.11.2017 г., такса услуга „Кредит у дома”, за събиране на
погасителните вноски по местоживеене, в размер на 416.30 лв., за периода
14.01.2017 г. до 11.11.2017 г. и обезщетение за забава в размер на 130.60
лв., върху главницата по договора, за периода 08.01.2017 г. до 02.10.2018 г. до
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда- 02.10.2019 година.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достига до следните правни изводи:
Поради факта, че се касае за сключен
договор за предоставяне на потребителски кредит и съгласно трайната практика
на Съда на Европейския съюз и на ВКС на РБ, исковият съд дължи
извършването на служебна проверка по валидността и действителността на договора
за потребителски кредит, неговото съдържание, както и дали са налице
неравноправни клаузи, които да водят евентуално до недействителност респективно
до нищожност на договора за предоставяне на потребителски кредит. Извършването
на служебна проверка относно наличие на противоречие на договора на императивни
материално-правни разпоредби от ЗПП и ЗПК не зависи от това дали
някоя от страните се позовава на наличието на такива пороци в документа.
Предявените установителни
искове за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК са обосновани с неизпълнение на задълженията на ответницата по договора
за заплащане на дължимите месечни вноски, като ищецът твърди, че към момента на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, срокът на договора е изтекъл, при
което следва да се приеме, че се претендират задължения по процесния
договор, изискуеми на краен падеж- 20.05.2017 г. Видно от съдържанието на
договора, същият е сключен лично между кредитен инспектор и ответницата, а
сумата е предадена в брой, спрямо него е неприложима регламентацията по Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), а следва да се
приложи тази по Закона за потребителския кредит (ЗПК), установяващ императивни
изисквания към необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, с
оглед неговата действителност, като съдът има служебно задължение да следи за
спазването на императивния материален закон. Съгласно легалното определение в
чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Съгласно § 4 от ДР на ЗПК този закон въвежда
разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23
април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити. При съобразяване на
цитираните разпоредби следва да се приеме, че договорът за кредит по своята
правна характеристика е двустранен, възмезден, консенсуален
и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е
релевантна за съществуването на самия договор. Договорът за кредит
както и останалите търговски сделки се подчинява на общите правила за
сключването и действителността на сделките, установени в гражданското право с разпоредбите
на ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния Закон за потребителския кредит не са
предвидени особени правила за сключването и действителността му. Съгласно
разпоредбата на чл. 10,ал.1 от ЗПК, договорът следва да е сключен в писмена
форма на хартиен или друг траен носител, което изискване в случай е налице. С
разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК законодателят е определил необходимото
съдържание на договора за потребителски кредит, като с оглед разпоредбата на
чл. 22 от ЗПК следва да се приеме, че визираните в същата реквизити са
съществени и липсата им е предпоставка да се приеме, че договорът е
недействителен. Приложения по делото договор притежава изискуемите по ЗПК
клаузи, същия е действителен и е породил както права, така и задължения за
страните по него.
Съгласно чл. 99, ал.4 ЗЗД прехвърлянето на вземането има
действия спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено
на последния от предишния кредитор. Разпоредбата е императивна и има за цел да
защити длъжника от възможността да изпълни на некредитор. Неспазването има за
последица освобождаване на длъжника от задължението в случай, че изпълни на
стария кредитор. От събраните по делото доказателства, е безспорно, че новият
кредитор е упълномощен да извърши уведомяването до длъжника за сключения
договор за цесия, както и за последиците от това, а именно, че плащане се дължи
на новия кредитор. Установено, е че длъжникът е направил опит да се укрие при
извършване на уведомяването, поведение, което не може да се вмени във вина на
кредитора. С оглед на, което съдът приема, че длъжникът е редовно уведомен за
извършеното прехвърляне на вземането и за задължението му да погаси кредита на
новия кредитор. Извън гореизложеното, за пълнота следва да се отбележи, че
длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомление /каквито са
основаните възражения на ответника/ само ако едновременно с това твърди, че
вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено
от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквато твърдение въобще не
е направено в настоящото производство и съответно не са ангажирани
доказателства в тази насока. След като бъде известен за цесията, дори и чрез
връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на
уведомяване, в каквато насока са напр. Решение № 40/13.05.2010 г. по т.д.№
566/2009 г.на ВКС;Определение № 987/18.07.2011 г.по гр.д.№ 867/2011 г.на ВКС. С
оглед така изложените съображения и предвид липсата на доказателства за
погасяване на дължимата от длъжника на главницата по процесния
договор за потребителски кредит, възлизаща на 743.92 лв., договорна лихва, в
размер на 109.07 лв., за периода 07.01.2017 г. до 11.11.2017
г., както и лихва за забава в размер на 94.95 лв., ., върху главницата по
договора за кредит, за периода 08.01.2017 г. до 02.10.2018 г. до датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда са основателни и следва да
бъдат уважени
С
оглед задължението на съда да се произнесе по действителността на всички клаузи
от процесния договор и по-конкретно за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,
изразяващи се в предоставяне на заемната сума по местоживеенето на
кредитополучателя и събиране на вноските по местоживеенето му, наречени в
договора услуги „ Кредит у дома“, както и такса оценка на досие, съдът намира
същите за нищожни, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и добрите нрави.
Клаузите определящи задължение за плащане
на сума за включен пакет от допълнителни услуги са нищожни, тъй като заобикалят закона, като въвеждат
допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство и надхвърлящи
значително допустимите разходи по кредита определени в ЗПК.
Ответникът-
клиент се е задължил срещу предоставеното му от кредитора право да се възползва
от посочените услуги като заплати уговореното възнаграждение в размер на 810.33
лв. Следва да се отбележи, че в съотношение с искания кредит, който е в размер на 950 лв., договореното възнаграждение
за този пакет е почти равен на размера на получения кредит, което е основание за извод, че е налице противоречие с принципите
на справедливост и равнопоставеност на участниците в
облигационната връзка и основния правен принцип за
защита на всеки признат от правото интерес.
Така
определената сума по допълнителния пакет,
следва да се приеме, че реално оскъпява кредита чрез въвеждане на допълнителни
такси и комисионни, чиято цена не е включена в определения в договора ГПР. Води
до значително и драстично увеличение на тежестта на изплащане на задължението
по договора за кредит. Действително страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на
закона и на установените в обществото морални норми, етични възгледи и правила за поведение. Накърняване на добрите нрави е
налице, когато с оглед установените в обществото норми на поведение и
общоприетия морал, сделката или договорът или тяхна отделна клауза, се явяват
несъвместими с тях. Ответникът- клиент дължи на кредитора възнаграждение за предоставянето, респективно възможността за предоставянето на допълнителни услуги, т.е. дължи възнаграждение дори и в
хипотеза на непредоставена насрещна еквивалентна на възнаграждението престация от кредитора по договора. Поради това и с оглед
цената на тези услуги, те се явяват несъвместими с установените в обществото
норми на поведение и общоприетия морал и с принципа на справедливост и равнопоставеност на участниците в облигационната връзка.
Като такива те са нищожни и не могат да породят правно действие между страните
по договора.
От
друга страна дадените възможности в процесния пакет, определено не могат да се приемат, че
зависят само от волята на потребителя. Напротив, последния е зависим от волята
на кредитора. В същото време няма доказателства, че ответникът е ползвал една
или част от услугите, а в договора за
него се поражда задължение да заплати стойността им, независимо от това дали се
е възползвал от тях.
Всички
това дава основание да се приема, че клаузите касаещи допълнителния пакет услуги
действително са в противоречие с разпоредбите на чл. 10а, ал.2-4 от ЗПК.
Този
пакет услуги
противоречи и с разпоредбата на чл. 19, ал.4
от ЗПК. Това следва от обстоятелството, че с начисляването и
събирането на посочените суми по услуга „Кредит у дома” не представлява плащане
за услуга, а реално представлява прикрити
разходи по кредита и с които разходи се надхвърлят ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.
С оглед на изложените мотиви, съдът намира, че
предявените искове за установяване на вземане за такса за оценка на досие в
размер на 35.50 лв. за периода 07.01.2017 год. – 11.11.2017
год., такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по
местоживеенето на кредитополучателя в размер на 182.20 лв. за периода
07.01.2017 год. – 11.11.2017
год., такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по
местоживеенето на кредитополучателя в размер на 416.03 лв. за периода
14.01.2017 год. – 11.11.2017 год.,са неоснователни и
като такива, следва да бъдат отхвърлени.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, разноските направени в заповедното и в настоящото
производство, а именно 694.68 лв., разноски в настоящото производство, в
заповедното производство в размер на 48.82 лв., съразмерно уважената част от
предявените искове.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че вземането на
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.София, ЕИК *********, представлявано
от М. Д. Д. и Н. Т. С. , действащ чрез юрисконсулт Б.Н.Р., съдебен адрес ***, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, оф.4 от М.В.И., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, представляван
от назначения му особен представител адв.А.м. ***, установителни искове за съществуване на вземания за сумата
от 743.92 лв., представляваща главница по договор за кредит, договорна лихва в
размер на 109.07 лв. за периода 07.01.2017 год. – 11.11.2017
год. и лихва за забава в размер на 94.95
лв. за периода 14.01.2017 год. – 11.11.2017 год.,
ведно със законната лихва, считано от 02.10.2018 год. до окончателното плащане
на главницата, за което е издадена по реда на чл.410 от ГПК, Заповед № 982 от
04.10.2018 г., по ч.гр.д.№ 1713/18 по описа на РСТ, СЪЩЕСТВУВА, на основание чл.422,ал.1 вр.
чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 87,ал.1 от ЗЗД и
чл. 9 и сл. от ЗПК, чл.99 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.София, ЕИК *********,
представлявано от М. Д. Д. и Н. Т. С. , действащи Б.Н.Р., съдебен адрес ***,
офис сграда „Лабиринт“, ет.2, оф.4 против М.В.И., ЕГН
**********, с настоящ адрес: ***, представляван от назначения му особен
представител адв.А.м. ***, установителни
искове за съществуване на вземания за такса за оценка на досие в размер на
35.50 лв. за периода 07.01.2017 год. – 11.11.2017
год., такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по
местоживеенето на кредитополучателя в размер на 182.20 лв. за периода
07.01.2017 год. – 11.11.2017
год., такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по
местоживеенето на кредитополучателя в размер на 416.03 лв. за периода
14.01.2017 год. – 11.11.2017 год., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 982 от
04.10.2018 г., по ч.гр.д.№ 1713/18 по описа на РСТ, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М.В.И.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, представляван от назначения му особен
представител адв.А.м. *** да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.София, ЕИК
*********, представлявано от М. Д. Д. и Н. Т. С. , действащи чрез пълномощника
си Б.Н.Р., съдебен адрес ***, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, оф.4,
направените в настоящото производство, разноски, в размер на 694.68 лв. и разноски
в заповедното производство в размер на
48.82 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен
съд - Търговище.
Съдия: