№ 7701
гр. София, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Димитър Ковачев
Йоанна Н. Станева
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20241100505482 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК. Образувано е по въззивна жалба
от Т. Ц. чрез адвокат В. - назначен за служебен адвокат по реда на ЗПрП срещу
Решение 20107 от 06.12.2023г., постановено по гр. д. № 44579/2020г. по описа на
Софийски районен съд, 161 с-в, която са уважени предявените от „Софийска
вода“ЕАД срещу жалбоподателя установителни искове по чл. 422 от ГПК с предмет
дължимост на суми за доставени „ВиК“ услуги по издадени фактури за периода
03.08.2017г.-04.04.2020г. и лихви за забава за периода 03.09.2017г.-04.04.2020г. .
Изложени са оплаквания за неправилност на решението поради процесуални
нарушения - СРС не обсъдил направените възражения за плащане. Не било съобразено
искане от нейна страна за представяне на допълнителни писмени доказателства касови
бележки, установяващи плащане по споразумение от 2017г., което споразумение и
плащанията по него не били обсъдени. Счита, че е налице хипотеза на чл. 266 ГПК-
поради непълен доклад, с оглед на непредоставена възможност да се представят тези
писмени доказателства, но няма представени към жалбата никакви документи и няма
искане за приемане на нови доказателства.
Не е постъпил отговор на жалбата.
След проверка по реда на чл. 269 ГПК въззивния съд намира обжалваното
1
решение за валидно и допустимо. За проверка допустимостта на исковете са изискани
от Софийски районен съд и приложени по настоящото дело следните ч.гр.дела, а
именно ч.гр.д. 5875/2020г.-заповедно , 44 с-в, както и ч.гр.д. 77286/2017г.-заповедно,
162 с-в, както и ч.гр.д. 21751/2017г.-заповедно, 113 с-в, както и ч.гр.д. 29448/2020г. –
заповедно 226 с-в. всички между същите страни. От тях се установява, че се отнасят за
вземания на ищцовото дружество за периоди различни от заявения в настоящият
процес, като частично дублиране на периода е имало по ч.гр.д. 5875/2020г, но
заповедта за изпълнение по посоченото дело е обезсилена с влязло в сила
разпореждане на СРС преди даване на ход на устни състезания по настоящото дело и
не е налице пречка по чл. 126 ГПК.
По същество жалбата е неоснователна. Противно на твърденията в нея СРС е
обсъдил представените от ответника-жалбоподател доказателства 9макар да не е бил
длъжен-не е подаден отговор на иска и е настъпила преклузия, но с оглед на
споразумението което касае друг период (2020-2023г.) ги е счел за неотносими и
правилно е уважил исковете с оглед на липсата на оспорване на наличието на
облигационно отношение и на размера на дължимите суми. За споразумение с ЧСИ
С.Х. е направено твърдение в ОСЗ на 12.12.2022г. и с възражението по чл. 414 ГПк, но
доказателства в тази насока и че то касае процесния период не са събрани по делото.
След постановяване на обжалваното решение с молба от 02.01.2024г. са представени
запорно съобщение от ЧСИ С.Х. и квитанции за плащания, но с жалбата не е
направено искане за събиране на нови доказателства, а и от запорното съобщение
касае изпълнителен лист по дело от 2014г. и няма как да се отнася за процесния по
настоящото дело период.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 20107 от 06.12.2023г., постановено по гр. д. №
44579/2020г. по описа на Софийски районен съд, 161 с-в
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2