Решение по КНАХД №307/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по постъпила касационна жалба от Ц. Г. П., с адрес [населено място], [улица], чрез адв. В. Г. Х. – САК, със служебен адрес [населено място], [улица], ет. 2, ап. 4, против Решение № 12 от 19.03.2025 г. по АНД 20231410200467/2023 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, с което е потвърдено Наказателно постановление № 1/15.06.2022 г. на Началник РУ – Бяла Слатина при ОДМВР – Враца, с което на Ц. Г. П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 лв., на основание чл. 264, ал. 1 Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, за нарушение на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР, като законосъобразно.

Касаторът счита, че решението на Районен съд – Бяла Слатина е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, при непълнота на доказателствената преценка и в противоречие с изискването на чл. 13, ал. 1 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН за разкриване на обективната истина. Навежда възражения, че при издаването на АУАН № АД № 167336/25.05.2022 г. и НП № 1/2022 от 15.06.2022 г. са допуснати съществени нарушения на ЗАНН – налице е несъответствие между фактическите констатации и правната квалификация, като липсват данни за извършено деяние по чл. 264, ал. 1 ЗМВР. Поддържа, че не е осъществено „противозаконно пречене“ на органи на МВР, тъй като се е подчинила на полицейските разпореждания и е предоставила документ за самоличност, въз основа на който е съставен друг АУАН. Сочи, че правилната квалификация би била по чл. 257, ал. 1 ЗМВР. Твърди съществено нарушение от страна на първоинстанционния съд, който не е изискал предупредителен протокол от 23.06.2022 г., въпреки направено доказателствено искане. Изтъква, че за едно и също деяние са издадени два противоречиви акта – НП № 1/2022 и предупредителен протокол, което поставя под съмнение датата на издаване на постановлението. Поддържа, че НП е антидатирано, издадено след изтичане на шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Посочва несъответствие в индивидуализацията на акта – в НП е вписан АУАН № АД № 167336/25.05.2022 г., а на жалбоподателката е връчен АУАН № 1/22/25.05.2022 г., което нарушава правото ѝ на защита и представлява самостоятелно основание за отмяна. Навежда и довод за липса на компетентност на актосъставителя и наказващия орган по чл. 47–48 ЗАНН, тъй като не е доказано оправомощаването им със съответна заповед. Поддържа, че в административнонаказателната преписка липсват доказателства за вина, а съдът не е обсъдил приложението на чл. 28 ЗАНН, въпреки че са налице предпоставките за „маловажен случай“ – първо нарушение, липса на вредни последици и ниска обществена опасност. Наложеното наказание се явява явно несправедливо. Оспорва свидетелските показания като противоречиви и пристрастни, тъй като свидетелите са служители на МВР. Сочи, че въззивният съд е нарушил чл. 14, ал. 1 НПК, като е изградил вътрешното си убеждение без пълно и всестранно изследване на доказателствата. Навежда и възражение за изтекла абсолютна давност по отношение на наложеното наказание „глоба“. Моли касационният съд да отмени оспореното решение и вместо него да постанови отмяна на Наказателно постановление № 1/2022 от 15.06.2022 г., издадено от Началника на РУ – Бяла Слатина. В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява и не се представлява. От същия е постъпило становище, с което поддържа касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, ако надвишава минималните размери, и претендира присъждане на направените разноски по делото съгласно представения списък.

Ответникът Началник РУ при ОДМВР – Враца, РУ – Бяла Слатина не взема становище по касационната жалба. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представяла.

Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана, конституирана в настоящето производство в защита на значим обществен интерес, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че атакуваното решение на Районен съд – Бяла Слатина е правилно, законосъобразно и постановено при спазване на административнопроизводствените правила. Сочи, че издаденото наказателно постановление отговаря на законовите изисквания, фактическата обстановка е правилно установена и коректно описана в него, а извършеното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин. Решението на районния съд е обосновано и мотивирано и предлага да бъде потвърдено.

С Определение № 8793/24.09.2025 г. по адм. дело № 8865/2025 г. по описа на ВАС, по реда на чл. 133, ал. 6, т. 2 от АПК, делото е изпратена за разглеждане на Административен съд – Монтана.

С Решение № 351 от 18.10.2023 г. по КАНД № 488/2023 г. на АдмС – Враца е обезсилено решение № 63 от 06.07.2023 г. по АНД № 217/2023 г. на Районен съд – Бяла Слатина и на основание чл. 227, ал. 2 АПК е образувано АНД № 467/2023 г. на Районен съд – Бяла Слатина, предмет на касационното производство.

Настоящото производство се развива по реда на чл. 227, ал. 2 АПК

Административен съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално допустима.

С касационната жалба не са представени нови доказателства, променящи възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка.

От фактическа страна районният съд е възприел, че на 25.05.2022 г. около полунощ, при отзоваване на повторен сигнал за нарушаване на нощната тишина в района на „Нон Стоп“ на [улица]в [населено място], полицейските служители В. Н. и П. Д., изпълняващи редовна смяна, установили на място няколко лица, създаващи безредици. След отправено предупреждение да преустановят нарушението, жалбоподателката Ц. П. отказала да се подчини, изричайки „Това няма как да стане!“, и влязла в словесна, агресивна разправа с полицейските служители, като отказала и да представи документ за самоличност. С тези си действия тя попречила на органите на реда да изпълнят задълженията си по осъществяване на обществения ред, поради което била отведена в сградата на РУ – Бяла Слатина за установяване на самоличността ѝ. На място ѝ бил съставен АУАН, въз основа на който впоследствие е издадено процесното Наказателно постановление. Жалбоподателката отказала да подпише акта, като отказът бил удостоверен с подписа на свидетеля Ц. М. – служител на РУ – Бяла Слатина. Районният съд е приел изложената фактическа обстановка за установена въз основа на събраните писмени доказателства – АУАН № 1/25.05.2022 г., НП № 1/15.06.2022 г., заповед № 8121з-1371/11.11.2015 г. на министъра на вътрешните работи, докладна записка от 13.06.2022 г. и сведенията на служителите Нетовски и Д. – както и на гласните доказателства, включващи показанията на тримата полицейски служители В. Н., П. Д. и Ц. М., които съдът е кредитирал като последователни, логични и взаимно подкрепящи се.

За да потвърди оспореното НП, от правна страна районният съд е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят отмяна на наказателното постановление. Съдът е кредитирал показанията на актосъставителя и свидетеля очевидец, от които е установил, че жалбоподателката не е изпълнила дадено от служители на МВР полицейско разпореждане, поради което правилно е ангажирана нейната отговорност. Районният съд е приел, че в АУАН и НП правилно е приложена разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР, като е описано, че жалбоподателката е отказала да преустанови нарушаването на нощната тишина, въпреки отправеното предупреждение, както и е отказала да представи документ за самоличност. Съдът е счел, че тези действия съставляват „противозаконно пречене“ на органите на МВР при изпълнение на служебните им задължения. Въззивният съд е посочил, че наказателното постановление съдържа всички задължителни реквизити по чл. 57 ЗАНН – индивидуализация на нарушителя, точно описание на нарушението, време, място и обстоятелства на извършването му, нарушената правна норма и вида и размера на наказанието. Наказващият орган е възпроизвел фактическата обстановка, описана в акта, и е издал НП в съответствие с изискванията на чл. 53 и чл. 58 ЗАНН. Съдът е приел за неоснователни доводите на жалбоподателката, че за едно и също деяние са издадени два административни акта – НП и предупредителен протокол, както и твърдението за антидатиране на постановлението, тъй като по делото не са представени доказателства в тази насока. Не е възприето и възражението за липса на компетентност на наказващия орган – съдът е приел, че НП е издадено от компетентен орган в рамките на правомощията му, въз основа на заповед № 8121з-1371/11.11.2015 г. на министъра на вътрешните работи, която оправомощава длъжностни лица от МВР да издават наказателни постановления по ЗМВР. При тези съображения районният съд е приел, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно, постановено от компетентен орган и в предписаната от закона форма, поради което е потвърдил същото.

Предмет на касационен контрол е постановеното съдебно решение и съответствието му с материалния закон, евентуално допуснати съществени процесуални нарушения на съда, каквито възражения се твърдят в касационната жалба.

Касационният състав, след като обсъди наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните доказателства, намира касационната жалба за неоснователна.

Районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, в който правилно е приел, че административнонаказателното производство е проведено при спазване на всички процесуални изисквания на ЗАНН. Същите са издадени от компетентни длъжностни лица и в предвидените от закона срокове. Не се установяват нарушения, водещи до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице.

Въззивният съд е обсъдил всички релевантни факти и правилно е приложил материалния закон, като е потвърдил наказателното постановление. Настоящата касационна инстанция напълно споделя изложените от него мотиви, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, и препраща към тях, тъй като те са подробни, логични и съответстват на доказателствата по делото. Последващото навеждане, едва в касационната инстанция, на нови възражения, без същите да са навеждани пред въззивния съд, е недопустимо, поради това, че касационната инстанция е такава по правото, не по фактите.

Оплакването на касатора за несъответствие между фактическите констатации и правната квалификация е неоснователно. АУАН и НП съдържат задължителните реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН – индивидуализация на нарушителя, време, място, описание на деянието, нарушената норма и приложената санкционна разпоредба. Изложените факти, а именно отказ за прекратяване на нарушението на нощната тишина, агресивно противопоставяне и отказ за удостоверяване на самоличност, са достатъчни да индивидуализират изпълнителното деяние, а именно създаване на пречки пред органите на МВР при изпълнение на функциите им.

Касационният състав не констатира нарушаване на правото на защита на администратинонаказаното лице, тъй като същата е била запозната с вмененото й нарушение и е могла да организира възраженията си. Допуснати несъществени технически неточности, вкл. позоваване на вътрешен номер на акт, не водят до ограничаване на защитата, доколкото става въпрос за един и същи акт, видно от датата, мястото, участниците и еднозначно посочените факти, което позволява безспорна идентификация на деянието. Съгласно трайната практика формалните пропуски са релевантни, само ако препятстват разбирането за какво нарушение се търси отговорност, каквото в случая не е налице.

Съгласно чл. 257, ал. 1 от ЗМВР се наказва лице, което не изпълни полицейско разпореждане. В конкретния случай обаче поведението на касатора не се изчерпва само с отказ да изпълни такова разпореждане. То включва и отказ да представи документ за самоличност по време на проверка, в случая поради нарушаване на обществения ред през нощта. С това си поведение лицето реално е възпрепятствало полицейските служители да изпълнят задълженията си, както по възстановяване на реда, така и по установяване на самоличността на проверяваното лице, което е наложило отвеждането му в управлението. Поради това правилно нарушението е квалифицирано по чл. 264, ал. 1 ЗМВР, който предвижда отговорност за всеки, който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си. За да е налице това нарушение е достатъчно с поведението си лицето обективно да създава пречки за изпълнение на служебни задължения. Законът не изисква и наличие на специална цел, достатъчно е съзнателното противопоставяне на изпълняваната от полицейските служители функция, което в случая е ясно изразено чрез отказа и афишираното поведение на място.

Наведеното възражения за антидатиране и изтичане на срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, настоящият състав намира за неоснователен, тъй като АУАН е от 25.05.2022 г., а НП е издадено на дата 15.06.2022 г., тоест в рамките на шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Връчването на НП на по-късна дата не дерогира законосъобразната дата на издаване, при положение че липсват доказателства за различна реална дата. Въззивният съд основателно е приел, че твърдението за антидатиране не е доказано.

Възражението за „двойно санкциониране“ с предупредителен протокол и НП, отново касационния съд намира за неоснователно, тъй като следва да се има предвид, че предупредителният протокол по ЗМВР е превантивна полицейска мярка, и с него не се налага административно наказание. Същият не установява вина и не препятства налагане на санкция за вече извършено нарушение. Правилно въззивният съд е приел, че липсват доказателства за издаване на два санкционни акта за едно и също нарушение.

Оплакването за липса на компетентност на административните органи е неоснователно. НП е издадено от Началника на РУ – Бяла Слатина, оправомощен с общата заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-1371/11.11.2015 г., която предоставя правомощие на длъжностни лица от системата на МВР да издават НП по ЗМВР. Не се изисква индивидуална поименна заповед извън обхвата на посочения акт. Актосъставителят е действал в кръга на правомощията си, поради което не се установява липса на материална компетентност при съставяне и на АУАН.

Възражението, че свидетелите са пристрастни поради служебното им качество, е принципно неоснователно. Само по себе си служебното качество не дискредитира показанията. Релевантни са вътрешната им непротиворечивост, кореспонденцията с останалите доказателства и съответствието с житейската логика. Въззивният съд е извършил съвкупна оценка и е кредитирал показанията като ясни, последователни и взаимно подкрепящи се, поради което те са годна основа за фактическите изводи.

Неоснователно е и искането за прилагане на чл. 28 от ЗАНН относно „маловажен случай“. В случая следва да се отчете, че засегнатите обществени отношения са свързани с опазването на обществения ред през нощта – сфера, която изисква особена защита. Противоправното поведение на нарушителя не се изразява единствено в отказ да изпълни полицейско разпореждане, а включва и демонстративно противопоставяне и отказ за представяне на документ за самоличност, при това по време на повторен сигнал за нарушаване на нощната тишина. Подобно поведение показва по-висока степен на обществена опасност от обичайните случаи на формално нарушение. Фактът, че не са настъпили имуществени вреди, сам по себе си не прави деянието маловажно, тъй като с него се засягат обществени отношения, свързани с реда и спокойствието на гражданите. Поради това разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима, а въззивният съд правилно е отказал да квалифицира случая като маловажен.

Въззивният съд е изпълнил задължението си да изясни напълно и всестранно фактическата обстановка по делото. В решението са обсъдени както писмените, така и гласните доказателства, разгледани в тяхната цялост и взаимна връзка. Съдът е изложил мотиви защо кредитира показанията на едни свидетели, а не приема други доказателствени източници за достоверни. Направените изводи почиват на логична и обоснована оценка на доказателствата и не се установява съдът да е пренебрегнал релевантни факти или данни от значение за делото.

По отношение на твърдението за изтекла „абсолютна давност за изпълнение“ съдът намира възражението за неоснователно. Съгласно чл. 82, ал. 1 ЗАНН давността за изпълнение на административното наказание започва да тече от момента, в който наказателното постановление влезе в сила. Докато съдебното производство по оспорването му е висящо, постановлението не е влязло в сила и давностният срок не може да започне да тече. Ето защо не може да се приеме, че давността е изтекла.

По същество се установява, че действията на касатора съставляват нарушение по чл. 264, ал. 1 от ЗМВР – противозаконно пречене на органи на МВР да изпълняват служебните си функции, свързани с възстановяване на обществения ред и установяване на самоличност. От събраните доказателства е видно, че е налице пряк умисъл – съзнателен отказ за изпълнение на полицейските разпореждания и за представяне на документ за самоличност, както и арогантно поведение. Наложеното наказание е в рамките на предвидения от закона размер и съответства на тежестта на нарушението и целите на административното наказване.

С оглед на всичко изложено касационните оплаквания се явяват неоснователни. Въззивното решение е валидно, допустимо и правилно. То е постановено при правилно приложение на материалния закон и без допуснати съществени процесуални нарушения. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма и в срок, като по безспорен начин е доказано извършването на нарушението по чл. 264, ал. 1 ЗМВР.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Монтана

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА като законосъобразно Решение № 12 от 19.03.2025 г., постановено по АНД № 467 по описа на Районен съд – Бяла Слатина.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.