Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янка Павлова | |
за да се произнесе съобрази следното: Производство по реда на чл.258 и сл ГПК. С решение № 935 от 04.10.2012г. по гр.д.№ 2177/2012г. Районен съд В.Т. е приел за установено по реда на чл.344,ал.1,т.1, предл.първо от КТ, "Л. к. Е." О. С. от една страна и И. Г. Б. от гр. Г. от друга страна, че уволнението по заповед № 99/04.07.2011г. на изпълнителния директор на "Л. к. Е." О. С., е незаконно, отменил е по реда на чл.344,ал.1,т.1,предл.първо КТ посочената заповед и е възстановил И. Б. на заеманата преди уволнението длъжност" продавач-консултант" с място на работа гр. В. Т., и е осъдил дружеството да й заплати сумата от 965лв. представляваща обезщетение за времето от 06.07.2011г.-27.09. 2011г., през което е останала без работа в резултат на уволнението, ведно със законната лихва по чл.86 ЗЗД върху тази сума от подаване на исковата молба в съда-19.07.2011г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата от 965лв. до пълния предявен размер от 2022лв. за периода от 27.09.2011г.- 07.01.2012г. като неоснователен, осъдил е дружеството да заплати на Б. разноски по делото от 270лв., а по сметка на ВТРС държавна такса от 210лв. Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът "Л. к. Е." О. С., който в предвидения за това срок го обжалва чрез процесуалния си представител. В жалбата се твърди решението да е необосновано при неправилно обсъдени доказателства относно наличието на несправяне на работника с вменените му служебни задължения. Твърдят неправилно направени изчисления досежно дължимото обезщетение по чл.225 КТ, изчислено от тях в размер на 895.46лв. Молят решението да се отмени и да бъде потвърдена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, алтернативно да се намали присъденото обезщетение по чл.225 КТ на 895.46лв. и същото да се намали със сумата от 337лв., изплатена на лицето на осн.чл.220 КТ, както и да се намали присъденото възнаграждение. От ответника по жалба - И. Г. Б. не е постъпил писмен отговор. В съдебно заседание е постъпило писмено становище, с което се заема становище по жалбата с твърдение същата да е неоснователна и недоказана. Излагат се съображения. Моли атакуваното решение да се остави в сила, претендира разноски за тази инстанция за което е представено адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие. Като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, становищата на страните и развитите от тях доводи и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ВТОС приема за установено следното: Производството пред Районен съд В. Т. е образувано по искова молба на И. Г. Б., подадена на 19.07.2011г., в която се излага, че до 06.07.2011г. е заемала длъжността „продавач-консултант" по безсрочен договор от 12.08.2008г. № 122 с "Л. к. Е." О. С. в офис В.Т. Твърди на 05.07.2011г. по пощата на домашен адрес да е получила препоръчано писмо с обратна разписка, в което имало заповед № 99/04.07.2011г., с която от 07.07.11г. е прекратен трудовия й договор, както и предизвестие по чл. 328,ал.1,т.5 КТ за прекратяване на договора. Твърди, че уволнението е незаконосъобразно, че поради незаконното уволнение е останала без работа и й се дължи обезщетение в размер на 2022лв. за 6 месеца, през които е останала без работа. Моли за осъдително решение, с което да се признае уволнението за незаконосъобразно, за възстановяване на предишната заемана от ищеца длъжност, да се осъди ответника да му заплати обезщетението. Претендира и разноски по делото. Ответникът не е депозирал писмен отговор в предвидения за това срок. По образуваното пред ВТРС гр.д.№ 3275/2011г. съдът е постановил неприсъствено решение, което е отменено от ВТОС и делото е върнато за ново произнасяне от друг състав. Атакувано е решението постановено по образуваното гр.д.№ 2177/2012г. на ВТРС. По делото е безспорно, че страните са били в трудово правоотношение по силата на договор № 122/12.08.08г., и на допълнително споразумение от 28.02.11г., с което е променена длъжността, която е заемала преди и същата е на длъжността "продавач-консултант", от която е уволнена. За да постанови обжалваното решение по гр.д.№ 2177/2012г., Районният съд е приел, че процесната заповед за уволение е незаконосъобразна след като само възпроизвежда законовия текст на чл.328,ал.1,т.5 КТ без да съдържа конкретно кои качества липсват на работника, които са необходими за изпълнение на възложената му работа. Направил е извод, че са недоказани от страна на работодателя, върху който лежи доказателствената тежест за доказване законосъобразността на оспорваната заповед, липсата на конкретни качества на работника, неефективно изпълнение на възложената работа и причинна връзка между тях. И в подадения от дружеството отговор на исковата молба не са наведени никакви обстоятелства относно релевантните за спора, не е заето становище по обстоятелствата, на които се основава иска и съгл. нормата на чл.131 ГПК. Правилно и въз основа на представените по делото писмени доказателства, в т.ч. трудов договор, и допълнително споразумение от 28.02.2011г., длъжностна характеристика "продавач -консултант", гласни доказателства, съдът е изяснил фактическата обстановка. Направения извод, че заповед № 99/04.07.2011г. е незаконосъобразна при липса на конкретни данни в какво точно се изразява липсата на качества на работника за ефективно изпълнение на работата е правилен и се споделя от ВТОС. След като заповедта не е мотивирана и в нея не са изложени обстоятелства какви качества, необходими за ефективно изпълнение на работата не притежава работникът: морални, дÕлови, професионален капацитет, и пр. или се касае за липса на умения и опит, е невъзможна преценката за наличието или липсата им и съответно дали заповедта е законосъобразна на посоченото основание. Предвид изложеното, въззивният съд приема, че решението, с което заповедта за уволнение е отменена като незаконосъобразна, е правилно и следва да бъде потвърдено. Признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна е предпоставка за уважаване на иска за възстановяване на работа и на иска за заплащане на обезщетение за времето, през което ответницата по жалба е останала без работа, вследствие уволнението. При безспорност на обстоятелството, че периода в който Б. е останала без работа е от 06.07. до 27.09.2011г., правилно е определен и размера на дължимото обезщетение за това в размер на 965лв., в какъвто размер е и присъден. Несъстоятелно е искането да се направи прихващане с изплатено обезщетение от 337лв. по чл.220 КТ. Искането е направено едва пред въззивната инстанция и е недопустимо да се обсъжда по същество. Несъстоятелно е и възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение с оглед вида и обема на престираната правна помощ от страна на пълномощника на страната. При така изложеното Окръжният съд намира, че жалбата на "Л.К.Е." О. С. е неоснователна и недоказана, поради което и като такава следва да бъде оставена без уважена, а обжалваното решение следва да се потвърди. Претендираното на осн.чл.78, ал.3 ГПК от ответника по жалба възнаграждение от 200лв. за адвокат няма данни да е заплатено - същото е само договорено да се заплати в брой до 20.01.2013г., поради което не се присъжда. Водим от горното и на осн.чл.271,ал.1 ГПК, В. окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 935/04.10.2012г. по гр.д.№ 2177/2012г. на Районен съд В. Т. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |