№ 7846
гр. София, 03.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20211110152594 по описа за 2021 година
намери следното:
Производството е по реда на глава 25 ГПК.
По доклада на делото:
Предявен е от М. Д. Н. срещу „м.б.“ ЕООД конститутивен иск за отмяна на дисциплинарно
уволнение, извършено със Заповед № 1017/08.07.2021г. – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и осъдителен
иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца, считано
от 12.07.2021г. в размер на 19200 лв. - чл.344, ал.1, т.3 във вр. чл.225, ал.1 КТ, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане и с разноските по делото.
Процесните права произтичат от следните твърдени от ищеца факти:
наличие на трудово правоотношение с ответника за процесния период при уговорено
месечно трудово възнаграждение в размер на 3200 лв.;
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ поради
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл. 187, ал. 1, т. 3, т.
7, т. 8 /изр. 1/и т. 10 КТ;
незаконност на уволнението по същество /твърди се, че не са извършени нарушения на
трудовата дисциплина;
Възраженията на ответника, изложени в писмения отговор, произтичат от следните
твърдени от него факти:
наличие на трудово правоотношение с ищеца;
извършени от ищеца нарушения на трудовата дисциплина, обосноваващи налагането
1
на дисципинарно наказание „уволнение”;
спазване на императивните разпоредби на КТ досежно дисциплинарната процедура по
неговото налагане по чл. 193 КТ, чл. 194 КТ и чл. 195 КТ;
В тежест на ищеца е да установи съществувалото между страните трудово правоотношение,
при уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 3200 лв.; размера на
претендираното от него обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, както и факта на оставане без
работа за процесния период след уволнението.
В тежест на ответника е да докаже, че трудовото правоотношение е прекратено
законосъобразно, което в конкретния случай включва: установяване, че при налагане на
дисциплинарното наказание са спазени императивните разпоредби на чл.193 КТ, чл. 194 и
чл.195 КТ; че ищеца е извършил описаните в заповедта нарушения на трудовата
дисциплина.
В случая липсва направено изрично признание на права и обстоятелства от страните, но
фактически не се оспорва съществуването на трудово правоотношение между тях,
прекратяването на трудовия договор на посоченото основание, както и че последното
получено от него брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец не е по-малко от
3200 лева, като тези обстоятелства не се нуждаят от доказване /арг. чл. 153 ГПК/.
Страните сочат доказателства за по-голямата част от останалите си твърдения така, както са
счели за подходящо да организират защитата си, а доколко същите са достатъчни за
уважаване, респ. отхвърляне на исковите претенции, съдът няма право да коментира преди
постановяване на акта си по съществото на спора.
Съдът следва единствено да укаже на страните за кои от твърдените спорни факти и
обстоятелства не се сочат изобщо доказателства, в конкретния случай – ищеца не сочи
доказателства, установяващи, че след 12.07.2021г., в рамките на шестмесечния срок,
претендиран по делото, не работи по трудов договор, като единствено поради уволнението
си не получава брутно трудово възнаграждение.
По доказателствените искания:
С исковата молба и с отговора към нея са представени писмени доказателства под опис,
които са относими към предмета на делото и следва да бъдат допуснати. На ищеца следва да
се укаже в срок до първото съдебно заседание да представи надлежен превод на български
език на представените с исковата молба документи на чужд език, като при неизпълнение
същите ще бъдат изключени от доказателствения материал по делото. Искането на ищеца по
чл. 190 ГПК не следва да бъде уважавано, доколкото същите се представят с писмения
отговор на ответника. Не следва да се допускат поисканите от ищеца гласни
доказателствени средства, доколкото не са конкретизирани от гледна точка на чл. 156, ал. 1
и ал. 2 ГПК, което препятства преценката относно тяхната допустимост, относимост и
2
необходимост. Искането на ответника за събиране на гласни доказателствени средства е
допустимо и следва да се допусне чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане с
оглед разпоредбата на чл. 159, ал. 2 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 312, ал.1 ГПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО съобразно изложените по-горе мотиви.
ПРИКАНВА страните към спогодба.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на ответника писмени
доказателства.
УКАЗВА на ищеца в срок до първото съдебно заседание да представи надлежен превод на
български език на представените с исковата молба документи на чужд език, като при
неизпълнение същите ще бъдат изключени от доказателствения материал по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за събиране на доказателства по реда на чл.
190 ГПК, както и за допускане на гласни доказателствени средства.
ДОПУСКА на ответника събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетели при режим на довеждане, при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК.
НАСРОЧВА о.с.з за 09.02.2022г. от 11.30 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис
от писмения отговор и от доказателствата към него.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на определението могат да
вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат
съответните процесуални действия. Ако страните не направят това в указания срок, те губят
възможността да направят това по-късно - чл.313 вр чл.312, ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4