РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Силистра, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жанет Ив. Борова
при участието на секретаря М. П. Л.
като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело №
20223420101239 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена жалба от Н. Т. Й.
с ЕГН **********, от гр.Сс, ул. ............ № ......., ет...., ап. ... против Заповед №
РД 04 – 73 – 101 / 22. 07. 2022 г. на Директора на ОД „З.” гр. Сс, издадена на
основание чл. 34, ал. 1 във вр. с чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ, с която е
постановено да се изземе земеделски имот в землището на с. С., включен в
държавния поземлен фонд, от ответника, който го ползва без правно
основание, като е постановена и възможност за внасяне по банкова сметка
сумата от 740.94 лева, представляваща трикратния размер на средното
годишно рентно плащане за землището на с. С., общ. Сс при желание за
спиране на изпълнението на заповедта.
Жалбоподателят счита, че заповедта е незаконосъобразно и
неправилна, тъй като в същата не е посочено в какви точно действия се
изразява осъществяваното от него ползване на земята. Счита, че заповедта е
издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, в противоречие с материалноправните норми, като акцентира на
обстоятелството, че в случая не е съобразено изменението на разпоредбата на
чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ, съгласно което срокът за заплащане на сумата е 7 –
дневен.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата –ДИРЕКТОР на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ
„З.” – Сс, не подал отговор по жалбата, не изпраща представител в съдебно
заседание и не изразява становище.
СЪДЪТ, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
1
Производството е по чл.145 и сл. от АПК, във вр. с жалба по чл.34, ал.
8 от ЗСПЗЗ във връзка с чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. С жалбата се сочат нарушения
по чл. 146, т.3 и т. 4 от АПК, които според жалбоподателя водят
до незаконосъобразност на издадения административен акт.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна
страна и в срока по чл. 149, ал.2 от АПК. Разгледана по същество е
основателна, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 34 от ЗСПЗЗ, по искане на
собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти
с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на
общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без
правно основание, и се предоставят на собствениците им. За установяване на
неправомерното ползване кметът служебно изисква информация от
общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите,
съответно от службата по геодезия, картография и кадастър. В случаите на
неправомерно ползване на земи от държавния поземлен фонд заповедта по ал.
1 се издава от директора на областна дирекция "З." /чл.34,ал.8 от ЗСПЗЗ/.
Процесната заповед е издадена в писмена форма, съдържа изложение на
фактическите и правни основания, мотивирали решението на органа.
Заповедта е издадена в писмена форма, съдържа изложение на
фактическите и правни основания, мотивирали решението на органа.
От изложеното в административния акт става ясно, че в изпълнение на
законните си задължения, вменени му с разпоредбата на чл.47,ал.8 от
ППЗСПЗЗ, Директорът на ОД”З.” е наредил да се извърши проверка на земите
от Държавния поземлен фонд /ДПФ/ - Заповед № РД 04-37-1/20.05.2022 г. В
изпълнение на тази заповед, назначената комисия му е предоставила
Констативен протокол № 3 за състоянието и ползването на земите от ДПФ,
намиращи се в землището на с. Сребърна към 30. 05. 2022 г. Комисията
констатира, че част имот с идентификатор 68299.208.72, а именно 4.660 дка-
неправомерно се обработва от Н. Т. Й.. Принадлежността на този имот към
ДПФ не се оспорва от жалбоподателя нито в производството пред
административния орган, нито пред съда.
С писмо от 11.07.2022 г. жалбоподателят е уведомен за резултатите от
проверката и му е предоставена възможност за възражения, както и да посочи
доказателства. Няма данни той да се е възползвал от предоставената му
възможност.
Това налага извода, че не са налице сочените в жалбата нарушения.
При извършената цялостна проверка на представената от административния
орган преписка, съдът не констатира нарушения на процесуалните правила.
Констативният протокол е придружен с копие от картографско замерване със
снимка, от което се установява както извършения оглед на място, така и се
оборват твърденията на жалбоподателя, че имотът или конкретната част от
него не се обработва и е обрасъл с гъста и висока растителност.
2
Съдът не счита, че обжалвания административен акт противоречи на
материалноправни разпоредби, нито на целта на закона.
Неоснователни са възраженията и по отношение на т.2 от обжалваната
заповед.
Целта на тези изявления на административния орган е да укаже на
засегнатото лице за правната възможност за спиране на издадената заповед,
предвидена в разпоредбата на чл.34,ал.6 от ЗСПЗЗ. Предвидено е, че в
тридневен срок от датата на издаване на заповедта по ал. 1 ползвател, който
ползва без правно основание земеделска земя, може да внесе по банкова
сметка за чужди средства на общината сума, представляваща трикратния
размер на средното годишно рентно плащане за землищата от общината през
предходната година за времето на неправомерното ползване. В този случай се
спира изпълнението на заповедта, като правоимащите лица се уведомяват в
тридневен срок от кмета на общината по реда на
Административнопроцесуалния кодекс за правото им да получат
депозираната сума. В случай, че в 10-дневен срок от получаване на
уведомлението правоимащите лица изразят писмено съгласие за получаване
на депозираната сума, издадената заповед се отменя от кмета на общината.
При липса на изрично писмено съгласие издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение. Цитираната разпоредба е приложима и за Заповедите,
издавани от Директорите на ОД”З.”. По силата на ал. 7 от обсъжданата
разпоредба, този правна възможност задължително се посочва в заповедта по
чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ. По тази логика, посочената сума от 740.94 лева няма
характер на санкция за неправомерно поведение на ползвателя, а правна
възможност да бъде спряно изпълнението на издадената заповед, поради
което и в тази част административния акт е законосъобразен и правилен.
От изложеното следва извода, че обжалваната заповед на страда от
съществени пороци, водещи до нейната нищожност. Не са налице и
предвидените в закона предпоставки за отмяната й. Поради това жалбата
следва да се отхвърли като недоказана и неоснователна.
Мотивиран от тези съображения и на основание чл.172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА ЖАЛБАТА на Н. Т. Й. с
ЕГН **********, от гр.Сс, ул. ..................... № ...., ет........., ап....... срещу
Заповед № РД 04 – 73 – 101 / 22. 07. 2022 г. на Директора на ОД „З.” гр. Сс,
издадена на основание чл. 34, ал. 1 във вр. с чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ, с която се
изземва имот с идентификатор № 68299.208.72, от които обработваеми 4.660
дка, намиращ се в с. С., включен в държавния поземлен фонд и е задължен да
заплати сумата от 740.94 лева, представляваща трикратния размер на
средното годишно рентно плащане за землището на с. С., общ. Сс за
стопанската 2021 / 2022 година – по 53 лв. на декар.
3
Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба пред
Административен съд - Сс в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4