Решение по дело №2879/2020 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 260487
Дата: 28 юли 2021 г. (в сила от 24 август 2021 г.)
Съдия: Анна Великова
Дело: 20203230102879
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

                                                           

 

Град Добрич, 28.07.2021 година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД втори състав в публично съдебно заседание на девети юли две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ВЕЛИКОВА

 

          Секретар Диана Кирова

          разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №  2879 по описа за 2020г. и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано по повод искова молба на „АЛТА БГ"ООД, град Стара Загора, ул. „Майор Кавалджиев” № 3, вх. А, ап. 24, ЕИК *********, с която против „Атанасов Бионереджи“ ЕООД, ЕИК *********, град Добрич, ж.к. „Дружба„ 1, № 72, са предявени осъдителни искове за следните суми: сумата от 16 760 лева, представляваща главници по фактура № **********/22.08.2017г., фактура№ **********/ 14.08.2018г. и фактура № **********/ 31.05.2019г., както и сумата от 4010,39 лева, представляваща обезщетение за забава от датата на изпадане в забава до 19.10.2020г.

Претендира се законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на главното задължение, както и направените деловодни разходи в производството.

Исковете се основават на следните обстоятелства: търговско дружество „АЛТА БГ” ЕООД е постигнало съгласие с управителя на „АТАНАСОВ БИОЕНЕРДЖИ” ЕООД за закупуване на инокулант за силажиране, като е била договорена цената, количества и начина на доставка и плащане - 30 дни след издаване на фактурата.

Ответникът е получил и приел договорените количества стоки - 10 кг. с единична цена 610.00 лв. Сил-ол 4х4 - инокулант за силажиране по фактура с № **********/22.08.2017г., с падеж 22.08.2017г., на стойност 7320,00 лв. На 12.08.2019г. по тази фактура са платени 2200.00лв. Претендира се неизплатена сума от 5120,00 лв.

Ответникът е получил и приел договорените количества стоки - 12 кг, Сил-ол 4х4-инокулант за силажиране с единична цена на кг. 700,00лв. по фактура с № **********/ 14.08.2018г., с падеж 14.09.2018г. Претендира се неизплатената сума от 10 080,00 лв.

Ответникът е получил и приел договорените количества стоки - 2 кг. Сил-ол 4х4-инокулант за силажиране с единична цена на кг. 650,00лв. по фактура с № **********/ 31.05.2019г. Претендира се неизплатена сумата от 1560,00лв.

Стоката е предадена на ответника посредством използването на куриерски услуги. Вземането по фактура става изискуемо от следващия ден след издаването й, но тъй като между страните за две от фактурите е договорен 30 дневен срок за заплащане след издаване на фактурата, като не е преведена дължимата по фактура сума на тази дата, то длъжникът е изпаднал в забава спрямо търговското дружество и за начална дата на забава ищецът счита упоменатите падежи на всяка една от фактурите.

Ответникът представя отговор, с който изразява становище, че исковете са допустими и вероятно основателни. Същото становище поддържа и в хода на производството.

Добричкият районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните няма спор по възникването на облигационните отношения от сключени договори за търговска продажба, документирани с фактура с № **********/22.08.2017г., с падеж 22.08.2017г., на стойност 7320,00 лв.; фактура с № **********/ 14.08.2018г., с падеж 14.09.2018г., на стойност 10 080,00 лв. и фактура с № **********/ 31.05.2019г., на стойност 1560,00 лв. Всяка от фактурите съдържа подробно описание на продуктите, количествата, цената и начина на доставка и плащане - 30 дни след издаване на фактурата. Към всеки от счетоводните документи е съставен приемо-предавателен протокол, който доказва получаването на стоките от купувача. Не е оспорено изпълнението на задълженията на продавача.

По делото е прието заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните. То установява надлежното осчетоводяването на вземанията/задълженията по договорите от двамата търговци. Ищецът е отразил извършеното от ответника на 13.08.2019г. плащане по банков път по първата фактура в размер на 2200 лв. На 19.10.2020г. дължимите суми са прехвърлени в счетоводна сметка 444 - Вземания по съдебни спорове, партида „РС Добрич-Атанасов Биоенерджи“, както следва: фактура № **********/22.08.2017г. със сумата от 5120 лв.; фактура № **********/14.08.2018г. със сумата от 10080 лв. и фактура № **********/31.05.2019г. със сумата от 1560 лв. От предоставения детайлен регистър по записи от счетоводството на ответника на счетоводна сметка 401 - Доставчици, партида „Алта БГ“ ООД се установява, че процесните фактури са осчетоводени съответно в дебита на счетоводна сметка 302 - материали, сметка 4531 - с начисления ДДС и в кредита на счетоводна сметка 401 - доставчици. В счетоводния регистър е отразено и извършено плащане по ф-ра 1534/22.08.2017г. в размер на 2200 лв. Размерът на обезщетението за забавено плащане върху претендираните с исковата молба суми е общо 4382,70 лв., по фактури както следва: фактури №**********/22.08.2017г. - 2018,20 лв., № **********/14.08.2018г.  - 2144,80 лв. и №**********/31.05.2019г. - 219,70 лв. В хода на производството между страните е постигнато споразумение за разсрочено плащане от 06.04.2021г. на задълженията по процесиите фактури на 5 вноски до 30.07.2021г. Към датата на изготвяне на заключението са платени следните суми по фактура № 1534/22.08.2017г.: на 02.04.2021г. - 1000 лв.; на 26.05.2021г. - 1000 лв.

От заключението на вещото лице и представените от страните писмени доказателства се установява, че до датата на подаване на исковата молба извършените плащания по фактурите са в размер на 2200 лв. Размерът на задължението до 22.10.2020г. е 16760 лв. След датата на завеждане на исковата молба, в резултат на постигнато споразумение между страните от 06.04.2021г., са извършени плащания в размер на 2000 лв. Към датата на изготвяне на заключението размерът на задължението е 14760 лв.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Исковете черпят правно основание от разпоредбите на чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 318 и сл. от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца и ответника са възникнали облигационни отношения по сключени договори за търговска продажба. Договорът за търговска продажба е неформален, с облигационно-вещно действие, чиито основни елементи са предметът и цената. Страните са постигнали съгласие относно предмета и цената – посочени детайлно в представените по делото двустранно подписаните фактури. При търговската сделка продавачът по искане на купувача е длъжен да издаде фактура, а по съгласие на страните и други документи. Принципно фактурата може да се приеме като доказателство, установяващо договор за продажба, тъй като законът не изисква специално сключен писмен договор за продажба на движими вещи, за каквито се касае в случая. За да е така, тя трябва да съдържа всички необходими елементи, квалифициращи договора за продажба като такъв - вид на закупена стока, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписа си като получател и предавател, съответното време и място. В настоящия случай фактурите, с които ищецът твърди, че са документирани доставките на ответника, имат номер, дата и място на съставяне, име и фамилия на съставител на документа, т.е. съдържат всички изискуеми според закона данни и установяват съдържанието на договорите, а съставените приемателно-предавателни протоколи към всяка от тях и факта на изпълнение на задължението на продавача да предаде на купувача стоката. Ответникът не е възразил по изпълнението на задълженията на продавача. Не е оспорил постигането на съгласие за предмета и цената на договорите, получаването на стоките и размера на задължението си. Няма твърдения и доказателства, че плащане на претендираните по делото задължения, освен установените от вещото лице,  е извършено. Исковете за главниците са основателни до размера от 14760 лева и подлежат на отхвърляне за горницата до 16760 лева поради извършеното в хода на производството частично плащане от страна на ответника. От датата на подаване на исковата молба ответникът дължи и законната лихва.

Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ купувачът е длъжен да заплати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи. В случая страните са уговорили отложено плащане – 30 дни от датата на издаване на фактурите. Следователно от 31-я ден купувачът е в забава и дължи обезщетение за неточното си във времето изпълнение на паричното задължение. Съобразно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 309а от ТЗ обезщетението за неизпълнение на парично задължение е в размер на законната лихва от деня на забавата. Размерът на дължимите суми е доказан от заключението на вещото лице в по-голям размер от претендирания от ищеца, поради което искът подлежи изцяло на уважаване.

Като последица от изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и по аргумент от чл. 78, ал. 2 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца всички разноски по водене на делото, независимо частичното отхвърляне на иска за главница, защото този резултат е следствие частичното изпълнение на задължението след завеждане на делото – 831 лева държавна такса; 200 лева депозит за вещо лице; 2000 лева платено адвокатско възнаграждение.

С оглед изложените съображения, Добричкият районен съд

 

                                    Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА „Атанасов Бионереджи“ ЕООД, ЕИК *********, град Добрич, ж.к. „Дружба„ 1, № 72, да плати на „АЛТА БГ"ООД, град Стара Загора, ул. „Майор Кавалджиев” № 3, вх. А, ап. 24, ЕИК *********, следните суми:

- сумата от 14 760 лева, представляваща неплатени главници по фактура № **********/22.08.2017г., фактура№ **********/ 14.08.2018г. и фактура № **********/31.05.2019г., ведно със законната лихва върху 16760 лева от 20.10.2020г. до 01.04.2021г., върху 15760 лева от 02.04.2021г. до 25.05.2021г. и върху 14760 лева от 26.05.2021г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата от 14760 лева до претендираните 16 760 лева;

- сумата от 4010,39 лева, представляваща обезщетение за забава върху главните задължения по фактура № **********/22.08.2017г., фактура№ **********/14.08.2018г. и фактура № **********/31.05.2019г., от датата на изпадане в забава по всяка доставка до 19.10.2020г.

ОСЪЖДА „Атанасов Бионереджи“ ЕООД, ЕИК *********, град Добрич, ж.к. „Дружба„ 1, № 72, да плати на „АЛТА БГ"ООД, град Стара Загора, ул. „Майор Кавалджиев” № 3, вх. А, ап. 24, ЕИК *********, разноските по водене на делото: 831 лева държавна такса; 200 лева депозит за вещо лице; 2000 лева платено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                              

              СЪДИЯ :