Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 28.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на десети април две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: П. ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 2471 по описа за 2017г. и
взе предвид следното:
Производството е по предявен от „Б.с.“ ООД
(понастоящем ЕООД) срещу „Г.И.“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 266,
ал. 1 ЗЗД за сумата 75 862,50 лв. – неизплатено възнаграждение по договор
от 12.09.2013г. за изпълнение на СМР с предмет „рехабилитация на уличната мрежа
в гр. Бобов дол“, за което са издадени фактури №3249/10.04.2014г.,
№3596/30.12.2014г. и №3597/30.12.2014г.
При процесуалното условие, че
главният иск бъде отхвърлен поради липса на договорни правоотношения между
страните, с исковата молба е предявен и евентуален осъдителен иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД за сумата 75 862,50 лв., с която ответникът
неоснователно се е обогатил като последица от изпълнението на процесните СМР от
ищеца.
Ответникът не оспорва наличието на
облигационни правоотношения между страните по договор за СМР със съдържанието,
твърдяно в исковата молба и представените доказателства към нея.
Оспорва главния осъдителен иск по
чл. 266, ал. 1 ЗЗД с възражения за частично неизпълнен договор, възражения за
ненастъпил падеж на претендираното възнаграждение и възражения за плащания в
погашение на задълженията му за възнаграждение над размера на плащанията,
признати с исковата молба.
Оспорва евентуалния осъдителен иск
по чл. 59 ЗЗД с възражение, че не е собственик на уличната мрежа, в която са
изпълнени процесните СМР, поради което не може да се обогати от извършването
им.
При
условията на евентуалност заявява възражение за съдебно прихващане на
предявените вземания на ищеца със свое вземане за сумата 60 140,41 лв. –
компенсаторна неустойка, дължима съгласно чл. 24, ал. 2 от процесния договор,
евентуално с вземане за същата сума 60 140,41 лв. – мораторна неустойка,
дължима съгласно чл. 24, ал. 1 от договора.
С процесния договор от 12.09.2013г. (приет като писмено доказателство по делото) ищецът се задължава да
изпълни всички СМР с предмет „рехабилитация на уличната мрежа в гр. Бобов
дол“, възложени на ДЗЗД „Обединение Бобов дол 2013г.“ от
Община Бобов дол с договор за обществена поръчка №36 от 19.07.2013г., срещу
задължение на ответника да заплати възнаграждение в общ размер 501 420,12
лв. без ДДС или 601 704,14 лв. с ДДС, индивидуализирано по единични цени за
конкретните СМР в приложение №1 към договора от 12.09.2013г.
С исковата молба ищецът твърди извършени и приети СМР по
договора с ответника с обща цена 376 584,92 лв. без ДДС (от която сумата 319 917,46 лв. без ДДС – цена на СМР, за
които е съставена сметка 22 №1, а сумата 56 667,46 лв. без ДДС – цена на
СМР, за които е съставена сметка 22 №2), като признава, че след приспадане на извършени
авансови и последващи частични плащания от ответника и след приспадане на
стойността на доставени от ответника материали за изпълнението на СМР по
договора в размер на 207 830,78 лв., непогасени остават задължения на
ответника за възнаграждение за СМР по сметка 22 №1 за сумата 19 195,04
лв., за която е издадена фактура №3249/10.04.2014г. и която сума представлява
част от възнаграждението, която ответникът има право да задържи като гаранция
при условията на чл. 4, ал. 6 от договора между страните.
По отношение на СМР, за които е съставена сметка 22 №2,
ищецът е издал фактура №3596/30.12.2014г. за сумата 60 593,28 лв. и
фактура №3597/30.12.2014г. за сумата 7 407,67 лв. (втората фактура е
издадена за частта от възнаграждението за СМР по сметка 22 №2, която ответникът
има право да задържи като гаранция при условията на чл. 4, ал. 6 от договора
между страните), като признава частични плащания от ответника на сумата
10 098,88 лв. по първата фактура и на сумата 1 234,61 лв. по втората
фактура.
Цитираните сметки 22 №1 и №2 са приети като писмени
доказателства по делото, подписани са от името на ответника и с
противопоставима по отношение на него доказателствена сила установяват
извършване от ищеца и приемане от ответника на СМР по процесния договор с обща
цена 376 584,92 лв. без ДДС.
Приемането от ответника на процесните СМР се доказва и от
заключението на счетоводната експертиза, което установява, че сумите по
процесните фактури
№3249/10.04.2014г., №3596/30.12.2014г. и №3597/30.12.2014г. са записани в счетоводството на ответника като задължение към ищеца и са
включени в дневника за покупките на ответника и в справките декларации по ЗЗДС
за месеците на издаване на фактурите.
Съгласно чл. 266, ал. 1 ЗЗД ответникът дължи
възнаграждение за приетите СМР по процесния договор, но още тук следва да се
посочи, че обсъдените по-горе доказателства установяват само частично
изпълнение на задълженията на ищеца по процесния договор, а именно извършени
СМР по договора на стойност от 376 584,92 лв. без ДДС при възложени СМР на
обща стойност 501 420,12 лв. без ДДС съгласно приложение №1 към процесния
договор.
От изисканите от Община Бобов дол и приети като писмени
доказателства по делото строителни книжа относно процесния обект (три улици в
гр. Бобов дол), включително при съвкупната им преценка със заключението на
изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, се установява, че
възложените на ищеца от ответника с процесния договор от 12.09.2013г. СМР по рехабилитация на улиците са изпълнени в пълния им обем
(доказателствата и заключението на техническата експертиза установяват разлики
в конкретния вид и обем възложени СМР и конкретния вид и обем изпълнени СМР в
рамките на обичайните за конкретния вид строителни дейности), но това което е
от значение в процесния случай е, че ищецът не е ангажирал доказателства, а и
твърдения по делото, че пълният обем на възложените СМР по договора с ответника
са изпълнени именно като последица от дейност, извършена от името и за сметка
на ищеца, което при спазване на правилата на формалната логика, но и в
приложение на последиците на доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК,
предпоставя неизбежен и единствен доказателствен извод по делото, че ищецът е изпълнил
само част от възложената работа по договора с ответника, а именно СМР на
стойност по цени, уговорени с приложение №1 към договора, възлизаща на сумата 376 584,92 лв. без ДДС, като е в
неизпълнение на задълженията си за изпълнение на възложените с договора СМР в
пълния им обем, определен по конкретни СМР и цени в общ размер 501 420,12
лв. без ДДС с цитираното приложение №1 към договора.
Така установеното по делото частично неизпълнение на
задълженията на ищеца по договора между страните обаче не предпоставя извод за
недължимост на съдебно предявените вземания на ищеца за възнаграждение за
извършената работа по договора с посочената цена от 376 584,92 лв. без ДДС,
тъй като частичното неизпълнение може да представлява основание за недължимост
на вземанията по договора поради развалянето му от насрещната страна, но ответникът
не е ангажирал доказателства, а и твърдения да е развалил договора поради
частичното неизпълнение на задълженията на ищеца, като по-съществено в случая
е, че доказателствата по делото обуславят интерес за ответника и от частично
извършената работа по договора, който поначало изключва възникване на право на
ответника да развали договора с едностранно изявление по чл. 87, ал. 1 ЗЗД.
С чл. 4, ал. 4 от процесния договор е предвидено, че
възнаграждението се дължи след издаване на удостоверение за въвеждане в
експлоатация на процесния обект и в срок от 5 дни от датата на окончателното
плащане от Община Бобов дол към ДЗЗД „Обединение Бобов дол 2013г.“ по договора
за обществена поръчка №36 от 19.07.2013г., а с чл. 4, ал. 6 от процесния
договор е предвидено, че ответникът има право да задържи като гаранция суми в
размер на 5% от цената на изпълнените СМР от ищеца, чието плащане дължи на
ищеца в срок от 10 дни след изтичане на 12 месеца от датата на издаване на
удостоверение за въвеждане в експлоатация на обекта и при условие, че няма
констатирани и неотстранени дефекти по изпълнените СМР.
От изисканите от община Бобов дол писмени доказателства
се установява, че удостоверения за въвеждане в експлоатация на строежите в
процесния обект са издадени на 17.10.2014г., а между страните е безспорно, че
Община Бобов дол е платило възнаграждение на ДЗЗД „Обединение Бобов дол 2013г.“
по договора за обществена поръчка №36 от 19.07.2013г. преди датата на исковата
молба по настоящото дело, което предпоставя, че падежите и на вземанията за
възнаграждение по чл. 4, ал. 4 от процесния договор, и на вземанията за
възнаграждение, удържано като гаранция по чл. 4, ал. 6 от процесния договор, са
настъпили към датата на подаване на исковата молба.
Възраженията на ответника, че ДЗЗД „Обединение Бобов дол
2013г.“ не е получило от Община Бобов дол възнаграждение в пълния уговорен
размер по договора за обществена поръчка №36 от 19.07.2013г., не могат да
обусловят извод за ненастъпил падеж по чл. 4, ал. 4 от договора между страните,
тъй като цитираната клауза определя падежа на задължението съобразно датата на
окончателното плащане по договора за обществена поръчка, а не съобразно размера
на това плащане.
Основателно се явява възражението на ответника за
извършено частично плащане в погашение на вземанията на ищеца по фактури
№3596/30.12.2014г. и №3597/30.12.2014г. над размера на признатите от ищеца
плащания по фактурите, тъй като от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза по делото се установява, че освен извършените на 13.01.2015г. плащанията
на сумата 10 098,88 лв. по фактура №3596/30.12.2014г. и на сумата 1 234,61
лв. по фактура №3597/30.12.2014г. (признати с исковата молба), на 28.05.2015г.
ответникът е извършил плащане и на сумата 3 119,17 лв. за погасяване на
задълженията му по фактура №3596/30.12.2014г.
Доказано по основание и размер се явява и възражението на
ответника за прихващане на вземанията на ищеца по процесните фактури с насрещно
вземане на ответника за неустойка по чл. 24, ал. 2 от
процесния договор в размер на 60 140,41 лв.
С цитираната клауза е предвидено, че при лошо или
частично изпълнение на възложените СМР по договора ищецът дължи неустойка в
размер на 10% от стойността на договора (тоест именно сумата 60 140,41
лв., която представлява 1/10 от уговорената с чл. 3, ал. 1
от договора цена на възложените СМР), а по вече изложените по-горе съображения
дори само твърденията в исковата молба относно цената на извършените от ищеца
СМР по процесния договор предпоставят, че ищецът е в частично неизпълнение на
задълженията си за изпълнение на възложените СМР в пълния предвиден с договора
обем (ищецът твърди изпълнени СМР с цена 376 584,92 лв. без ДДС при
възложени по договора СМР с обща цена 501 420,12 лв. без ДДС).
Различни изводи не следват от заключението на
съдебно-техническата експертиза по делото, според което стойността на
извършените СМР в процесния обект съобразно данните в констативните актове обр.
15 възлиза на сумата 506 430,79 лв. без ДДС, тъй като на първо място
съдържанието на цитираните констативни актове (също приети като писмени
доказателства по делото) не дава възможност за извод от чие име и за чия сметка
са извършени отразените в тях СМР, но по-съществено в случая е, че самият ищец
твърди и доказва изпълнение на задълженията си по процесния договор именно в
обем, който предполага възнаграждение по договора до общата цена от
376 584,92 лв. без ДДС.
По изложените съображения предявеният иск с правно
основание чл.
266, ал. 1 ЗЗД се явява доказан по основание и до размера от
72 743,33
лв., като за разликата до пълния му предявен размер от 75 862,50
лв. искът подлежи на отхвърляне като погасен с частичното
плащане на сумата 3 119,17 лв., извършено от ответника на 28.05.2015г.
С оглед основателността на
възражението на ответника за прихващане с насрещно вземане за неустойка по чл. 24, ал. 2
от процесния договор за сумата 60 140,41 лв. предявеният осъдителен иск подлежи на отхвърляне и в частта му, в която е
предявен за сума в посочения размер, като при зачитане на погасителния ефект на
заявеното по реда на чл. 367, ал. 2, т. 5, вр. чл. 298, ал. 4 ГПК съдебно
прихващане, искът следва да бъде уважен за сумата 12 602,92 лв.
При този изход на делото съдът не дължи
произнасяне по предявения от ищеца евентуален осъдителен иск с правно основание
чл. 59 ЗЗД, но също и по евентуално заявеното възражение на ответника за
съдебно прихващане с вземане за неустойка по чл. 24, ал. 1 от процесния
договор, тъй като процесуалните условия, при които са заявени посочените
искания за съдебна защита и съдействие, не осъществени.
С оглед изхода на делото и
съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК всяка от страните дължи да възстанови част от
разноските, които насрещната страна е направила за производството по делото,
съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявения иск.
Така мотивиран, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Г.И.“ ЕООД с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, Бизнес сграда
"Г.Х.“ да заплати на „Б.С.“ ЕООД с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата 12 602,92
лв. - неизплатено възнаграждение по договор от 12.09.2013г. за изпълнение на
СМР с предмет „рехабилитация на уличната мрежа в гр. Бобов дол“, за което са
издадени фактури №3249/10.04.2014г., №3596/30.12.2014г. и №3597/30.12.2014г.,
ведно със законната лихва от 04.08.2017г. до изплащането на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
266, ал. 1 ЗЗД за разликата над 12 602,92 лв. до сумата от 72 743,33
лв. като погасен чрез ПРИХВАЩАНЕ с
насрещно вземане на „Г.И.“ ЕООД срещу „Б.С.“ ЕООД за сумата 60 140,41 лв.
– неустойка по чл. 24, ал. 2 от договора за СМР от 12.09.2013г., а за разликата
над 72 743,33 лв. до пълния предявен размер от 75 862,50 лв. като
неоснователен поради плащане, извършено на 28.05.2015г.
ОСЪЖДА „Г.И.“
ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес сграда "Г.Х.“ да заплати на „Б.С.“
ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 919,52 лв. – разноски за съдебното производство.
ОСЪЖДА „Б.С.“
ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Г.И.“ ЕООД с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, Бизнес сграда
"Г.Х.“ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 3 752,42
лв. – разноски за съдебното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: