Присъда по дело №322/2022 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 34
Дата: 13 септември 2022 г.
Съдия: Мая Банчева
Дело: 20221230200322
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 1 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРИСЪДА
№ 34
гр. Петрич, 08.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мая Банчева
СъдебниВалентина Андр. Свечева

заседатели:Таня П. Чаушева
при участието на секретаря Дияна Петкова
и прокурора Н. Ив. Ш.
като разгледа докладваното от Мая Банчева Наказателно дело от общ
характер № 20221230200322 по описа за 2022 година
и въз основа на закона и доказателствата
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата С. Г. Р., родена на ***г. в гр. Р., с постоянен
адрес с. Т., общ. М., област П., българка, българска гражданка, с начално
образование, омъжена, осъждана, безработна, понастоящем изтърпяваща
наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора в гр. С., ЕГН **********, за
ВИНОВНА, в това че на 13.11.2019г. в гр. П., в района на бившата инвалидна
кооперация, зад сладкарница „С.“ е отнела чужди движими вещи- дамско
портмоне на стойност 20лева, ведно със съдържащите се в него лични
документи на името на В. Н. М. и И. Я. М. - и двамата от гр. П. и пари- сумата
от 550 лева, от владението на В. Н. М. (на ***г.) без нейното съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при
условията на „опасен рецидив”, след като е била осъждана за тежки
1
умишлени престъпления на „Лишаване от свобода“ не по-малко от 1 година,
изпълнението на които наказания не е отложено по чл.66 от НК, а именно:
с определение № 305/2017г., по чнд № 377/2017г. по описа на РС-Д., по
което й е било наложено общо наказание в размер на 2години и 5 месеца
„Лишаване от свобода“ ефективно при строг режим (изтърпяно на
10.09.2018г.)
с определение № 305/2017г., по чнд № 377/2017г. по описа на РС-Д., по
което й е било наложено общо наказание в размер на 1година „Лишаване
от свобода“ ефективно при строг режим (изтърпяно на 26.11.2015г.)
и след като е била осъждана два и повече пъти на „Лишаване от свобода”
за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанията не е било отложено по чл.66 от НК, а именно:
с присъда № 33/12.10.2015г. по нохд № 229/2015г. по описа на РС-Д., по
което й е било наложено наказание в размер на 6 месеца „Лишаване от
свобода“ ефективно при строг режим (изтърпяно на 30.10.2018г.)
с протоколно определение № 1485/21.12.2012г. постановено по чнд №
8011/2012г. по описа на П. РС, по което й е било наложено общо наказание
„Лишаване т свобода“ условно, приведено в ефективно изпълнение с
присъда № 325/30.05.2013г. по нохд № 329/2013г. на РС-С. (изтърпяно на
08.06.2015г.) и от изтърпяването на наказанията по тези присъди не е изтекъл
5 годишния срок по чл.30 от НК,
поради което и на основание чл.196 ал.1 т.1 вр. с чл.194 ал.1 от НК вр.
с чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК, във връзка с чл.373, ал.2 от НПК във връзка
с чл.58а, ал.1 НК във вр. с чл.54 от НК ОПРЕДЕЛЯ наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 3 /три/ години и 9 /девет/ месеца, което
НАМАЛЯВА с една трета и я ОСЪЖДА на наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца, което следва да бъде
изтърпяно при първоначален СТРОГ режим.

На основание чл. 25, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК
НАЛАГА на подсъдимата С. Г. Р. /със снета по – горе самоличност/ ОБЩО
наказание за деянията, за които е осъдена по настоящето НОХД и по НОХД
№ 3/2020 г. по описа на Районен съд – Т. в размер на най-тежкото от тях, а
2
именно – наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години и 6
/шест/ месеца, при първоначален СТРОГ режим.

На основание чл.25, ал. 2 от НК от така определеното ОБЩО най тежко
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години и 6 /шест/
месеца ПРИСПАДА изтърпяната до момента част от наказанието по НОХД
3/2020г. по описа на РС – Т., считано от 28.01.2022г., съгласно справка от
Затвора в гр. С..

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимата С. Г. Р. /със
снета по – горе самоличност/ да заплати по сметка на ОД на МВР – Б.
сторените по делото разноски в размер на 138.03 лв /сто тридесет и осем лева
и три стотинки/.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок от
днес, пред Окръжен съд - Б..
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите Свали мотивите


МОТИВИ към Присъда № 34/08.09.2022 година по НОХД № 322/2022 година по описа
на РС – П..

Производството пред съда е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от ТО – П.
към РП – Б., с който е повдигнато обвинение срещу С. Г. Р., родена на *** г. в гр. Р., с
постоянен адрес с. Т., общ. М., област П., българка, българска гражданка, с начално
образование, омъжена, осъждана, безработна, понастоящем изтърпяваща наказание
„Лишаване от свобода“ в Затвора в гр. С., ЕГН **********, за това, че на 13.11.2019 г. в гр.
П., в района на бившата инвалидна кооперация, зад сладкарница „С.“ е отнела чужди
движими вещи - дамско портмоне на стойност 20 лева, ведно със съдържащите се в него
лични документи на името на В. Н. М. и И. Я. М. - и двамата от гр. П. и пари - сумата от 550
лева, от владението на В. Н. М. (на *** г.) без нейното съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на „опасен
рецидив”, след като е била осъждана за тежки умишлени престъпления на „Лишаване от
свобода“ не по - малко от 1 година, изпълнението на които наказания не е отложено по чл.
66 от НК, а именно:
- с определение № 305/2017 г., по чнд № 377/2017 г. по описа на РС-Д., по което й е било
наложено общо наказание в размер на 2 години и 5 месеца „Лишаване от свобода“
ефективно при строг режим (изтърпяно на 10.09.2018 г.);
- с определение № 305/2017 г., по чнд № 377/2017 . по описа на РС-Д., по което й е било
наложено общо наказание в размер на 1 година „Лишаване от свобода“ ефективно при строг
режим (изтърпяно на 26.11.2015 г.)
и след като е била осъждана два и повече пъти на „Лишаване от свобода” за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанията не е
било отложено по чл. 66 от НК, а именно:
- с присъда № 33/12.10.2015 г. по нохд № 229/2015 г. по описа на РС Д., по което й е било
наложено наказание в размер на 6 месеца „Лишаване от свобода“ ефективно при строг
режим (изтърпяно на 30.10.2018 г.)
- с протоколно определение № 1485/21.12.2012 г. постановено по чнд № 8011/2012 г. по
описа на П. РС, по което й е било наложено общо наказание „Лишаване т свобода“ условно,
приведено в ефективно изпълнение с присъда № 325/30.05.2013 г. по нохд № 329/2013 г. на
РС С. (изтърпяно на 08.06.2015 г.) и от изтърпяването на наказанията по тези присъди не е
изтекъл 5 годишния срок по чл. 30 от НК – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл.
194, ал. 1 от НК вр. с чл. 29, ал. 1, б. “а“ и б .“б“ от НК.

В съдебната фаза, по молба на подсъдимата и нейния защитник бе проведено предварително
изслушване на страните, при което подсъдимата призна по реда на чл. 371, т. 2 от НПК
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не
се събират доказателства за тях. Със свое определение съдът обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимата, дадени по реда на чл. 371, т. 2 от
НПК.
Пострадалото от деянието на подсъдимата лице – В. Н. М., редовно призована не се яви в
съдебно заседание.
Участващият в делото прокурор поддържа повдигнатото обвинение, като изразява
становище, че деянието на подсъдимата е доказано от обективна и субективна страна, че е
съставомерно по текстовете, по които е повдигнато обвинението. Предлага на съда да
наложи на подсъдимата С. Р. наказание „Лишаване от свобода” за срок от около 5 години,
което на основание чл. 58а НК да се намали с една трета поради, както и на основание чл. 25
и чл. 23 от НК, наказанието по настоящето дело, да се кумулира с наказанието, наложено й
по НОХД № 3/2020 г. по описа на РС – Т., като от общо най-тежкото наказание бъде
1
приспаднато изтърпяното до момента наказание, считано от 28.01.2022 г., съгласно
представена справка.
Подсъдимата С. Г. Р. се явява лично и с определения служебен защитник – адв. С. Т. от АК
- Б.. Признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, не
желае събирането на нови доказателства, признава вината си. В последната си дума заявява,
че съжалява за извършеното. Моли за по-леко наказание.
Защитникът на подсъдимата Р. – адв. Т. пледира за налагане на наказание около
минималното предвидено в закона, като на основание чл. 25 и чл. 23 от НК, да бъде
наложено едно общо най-тежко наказание измежду това по настоящето дело и това по
НОХД № 3/2020 г. по описа на РС – Т.,
Граждански иск по делото не е предявен. Липсва искане за конституиране на частен
обвинител.
По делото бяха събрани писмени доказателства, събраните такива в цялост по ДП № 314-
ЗМ-503/2019 г. по описа на РУ – П..
По реда на чл. 372, ал. 3 НПК /ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г./, бяха прочетени и приобщени към
делото показанията на свидетелите В.Н.М., Б.Й.В., Д. И. Х., К. Г. А., В. И. И., както и
видеотехническа – лицево идентификационна експертиза, обективирана в Протокол №
10/25.02.2020 г., изготвена от Й. О. Б. – експерт в РУ – П..
По реда на чл. 372, ал. 4 НПК /ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г./, със съдебно определение, съдът
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимите без
да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.

Съдът, като съобрази направеното признание от подсъдимата и след като установи,
че то се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, намира
за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата С. Г. Р. е на 45 години, омъжена, с начално образование, безработна,
понастоящем изтърпяваща наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора гр. С..
Подсъдимата Р. е осъждана 14 пъти за извършени престъпления от общ характер, предимно
против собствеността на гражданите. Видно от справката й за съдимост Р. е извършвала
престъпленията си, предимно джебчийски кражби, на територията на цялата страна, като
срещу нея има издадени присъди от съдилища в различни краища на страната като Б., П., В.,
С., С., Д., С., Б., Д.. Въпреки това, наложените наказания не постигнали целения
поправителен и предупредителен ефект върху подсъдимата Р. и същата продължила да
извършва посегателства срещу чуждата собственост. На 30.10.2018 година подсъдимата
била освободена от затвора в гр. С. по изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“
по последната влязла в сила от посочените по-горе присъди. След освобождаването й от
затвора С. Р. продължила да се занимава с джебчийство, като същата се е придвижвала по
неустановен начин и е живеела на неустановени адреси в страната ни, а вероятно и в
чужбина.
Установи се по делото, че около година след освобождаването й от затвора, Р. се
придвижвала и пребивавала в различни населени места в Югозападна България. На
13.11.2019 г. с автобус пристигнала в гр. П.. Същата се позиционирала в района на магазин
„Л.“ и започнала да наблюдава посетители на търговския обект, с цел извършване на
поредното посегателство върху чужди вещи. По същото време, около обяд на 13.11.2019
година към входа на магазин „Л.“ се приближила свидетелката В. М., възрастна жена на 77
години, от гр. П.. Около 12.00 часа на същия ден, свидетелката М. била взела от офиса на
„Български пощи“ в гр. П. нейната и на съпруга й пенсии, възлизащи общо на сумата от
550.00 лева. Минала през общинския пазар в града, купила чушки, които поставила в ръчна
пазарска количка и отишла в магазин „Л.“. Пред входа на магазина оставила количката със
2
зеленчуци отвън до входа, взела портмонето си и празна найлонова чантичка и влязла вътре
в магазина. Това й поведение не останало незабелязано от подсъдимата Р., която решила да
се възползва от ситуацията и да ограби възрастната жена. Докато свидетелката М. била
вътре в магазин „Л.“, подсъдимата взела количката й, намираща се отвън пред входа на
магазина и я закарала към намиращата се в непосредствена близост сграда, позната в града
като бившата инвалидна кооперация. На партерния етаж на сградата се намира закусвалня
„С.“, а зад входа на закусвалнята е входа на инвалидната кооперация. Р. влязла във входа,
обърнала и разпръснала чушките от пазарската количка на М. по пода и се върнала обратно
пред магазин „Л.“. Видяла в един момент свидетелката М., която излизайки от магазин „Л.“
установила, че й няма количката със зеленчуци и започнала да се суети. В този момент Р. се
приближила до нея и й казала, че нейна позната й е взела количката, но тя е видяла къде я е
оставила и ще я заведе до там. Възрастната жена се доверила на непознатата за нея жена
/подсъдимата Р./ и заедно с нея тръгнали към закусвалня „С.“. Р. я завела до входа на
инвалидната кооперация и там й показала разпръснатите по земята зеленчуци. Свидетелката
М. се навела и започнала да събира зеленчуците, като оставила на земята найлоновата си
чантичка с портмонето. Подсъдимата също клекнала до М. под предлог да й помага и
възползвайки се от факта, че свидетелката оставила портмонето си настрани и вниманието й
било насочено към разпръснатите зеленчуци, взела портмонето й, в което била сумата от
550.00 лева и личните карти на В.М. и съпруга й И.М.. След като пострадалата събрала
зеленчуците си, двете заедно напуснали входа на сградата, като свидетелката М. тръгнала
към магазин „А.“, а подсъдимата тръгнала пеш по улицата, посока към нон-стоп „Е.“. Пред
магазин „А.“ свидетелката М. установила, че й липсва портмонето, съмнявайки се
единствено в непозната жена, както и че портмонето й е откраднато докато е събирала
зеленчуците си във входа на инвалидната кооперация. Прибирайки се в къщи, споделила с
дъщеря си, свидетелката В. И. и на другия ден била депозирана жалба в РУ-П..
Междувременно, след извършването на кражбата и напускането на входа на инвалидната
кооперация, подсъдимата стигнала до намираща се наблизо таксиметрова „стоянка“ пред
нон-стоп „Е.“. По същото време на „стоянката“ бил свидетелят К. А. с управлявания от него
таксиметров автомобил с рег. № ***. Р. се приближила до него и го попитала дали може да я
закара до гр. С.. След като се договорили да извърши превоза, Р. се качила на задната
седалка на таксито и А. потеглил за гр. С.. По пътя подсъдимата помолила шофьора да спре
на бензиностанция „Е.“, която се намира на излизане от гр. П., посока гр. С.. А. отбил
автомобила и навлязъл в района на бензиностанцията. Там подсъдимата слязла от
автомобила, влязла в обекта и си поръчала кафе на едно от гишетата за обслужване на
клиенти. Междувременно влязла в тоалетната в обекта. Там Р. извадила парите от
откраднатото преди това портмоне, а самия портфейл, ведно с личните карти в него
изхвърлила в кошчето за отпадъци в мокрото помещение на тоалетната. Излязла след това,
взела си кафето от гишето и се качила отново в таксиметровия автомобил. А. продължил в
посока към гр. С., като по време на пътуването Р. го помолила да кара по-бързо, тъй като
бързала. След като влезли в гр.С., след първия светофар в града, подсъдимата помолила
таксиметровия шофьор да спре, платила му за услугата и освободила таксито. Оттам с
автобус се придвижила до гр. Б.д..
В същият ден на 13.11.2019 г. свидетелката Д.Х., служителка в бензиностанция „Е.“, около
18.00 часа влязла в сервизното помещение на обекта. Тогава забелязала, че в кошчето за
отпадъци в мокрото помещение на тоалетната до мивката имало дамско портмоне, черно на
цвят. Извикала управителката на бензиностанцията и в нейно присъствие отворила
портмонето и двете установили, че в него са личните карти на пострадалата М. и съпруга й.
Управителката позвънила в полицията в гр. П. и съобщила за намереното портмоне и
личните карти.
С протокол за доброволно предаване от 14.11.2019 година, свидетелката Х. предала на
полицейските органи портмонето и двете лични карти на името на В.Н.М. и И. Я.М., като на
3
същата дата вещите са били върнати на пострадалото лице. Поради това било образувано и
настоящето досъдебно производство.
По време на разследването било установено, че известно време след извършването на
настоящето престъпление, подсъдимата Р. е заминала и живяла в Б. През 2021 г. същата е
била задържана от белгийските власти, заради извършена кражба. Междувременно, спрямо
нея е била задвижена процедура по изпълнение на ЕЗА, издадена от РС-Т. по НОХД №
3/2020 година. На основание издадената ЕЗА, на 28.01.2022 г. С.Р. е била предадена от
белгийските власти на българските власти и настанена в затвора в гр. С.. Изпълнението на
ЕЗА на РС - Т. е било допуснато при прилагането на принципа на особеността съгласно
ЗЕЕЗА. След проведена кореспонденция в тази връзка с Районен съд гр. Т. като компетентен
орган, издал заповедта, на 07.03.2022 г. в присъствието на своя защитник, на основание чл.
61, ал. 3 във вр. с ал. 2, т. 5 от ЗЕЕЗА, С. Р. доброволно се е отказала от принципа на
особеността и е дала съгласие да бъде разследвана за настоящето престъпление, което е
предмет на ДП № 314-ЗМ- 503/2019 г. по описа на РУ-П. , което е било извършено преди
нейното предаване по ЕЗА, издадена от РС – Т..

Горната фактическа обстановка, която по същество е изложена и в обвинителния
акт, се потвърждава от самопризнанието на подсъдимата, а също и от показанията
на свидетелите и заключението на вещото лице. Събраните доказателства са
еднопосочни и непротиворечиви, поради което не се налага самостоятелното им
обсъждане.

От приетата за установена фактическа обстановка е видно, че деянието на подсъдимата С.
Г.Р. осъществява от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 196, ал.
1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК във връзка с чл. 29, ал. 1, б. “а“ и б. “б“ от НК.
Касае се до извършено отнемане на чужди движими вещи от владението на другиго, без
неговото съгласие и с намерение противозаконно да се присвоят, като деянието е извършено
при условията на опасен рецидив.
От обективна страна са налице всички елементи на изпълнителното деяние на
престъплението „кражба” – на 13.11.2019 г. в гр. П., в района на бившата инвалидна
кооперация, зад сладкарница „С.“ подсъдимата С.Г.Р. е отнела чужди движими вещи -
дамско портмоне на стойност 20 лева, ведно със съдържащите се в него лични документи на
името на В.Н.М. и И.Я.М. - и двамата от гр. П. и пари- сумата от 550 лева, от владението на
В. Н. М. (на *** г.) без нейното съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието е извършено при условията на „опасен рецидив”, след като е била осъждана за
тежки умишлени престъпления на „Лишаване от свобода“ не по-малко от 1 година,
изпълнението на които наказания не е отложено по реда на чл. 66 от НК. По категоричен
начин бе установено, че подсъдимата е прекъснала досегашната фактическа власт на
собственика над вещите и е установила своя такава.
Касае се до отнемане, тоест фактическо прекъсване на владението на друго лице върху
конкретни вещи и установяване на фактическа власт от страна на извършителя. Налице е
довършено изпълнение на умишлено престъпление - кражба, като деецът е установил своя
фактическа власт върху инкриминираните вещи и се е разпоредил с тях в своя полза.
Безспорно е, че инкриминираните вещи са чужди вещи - такива, които не са принадлежали
никога преди това на извършителя. Налице е и реализирано намерение за противозаконно
присвояване на чуждите вещи и разпореждането впоследствие със същите в полза на дееца.
Безспорно е, че деянието е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29,
ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, след като подсъдимата е била осъждана за тежки умишлени
престъпления на „Лишаване от свобода“ не по-малко от 1 година, изпълнението на които
наказания не е отложено по чл. 66 от НК, и след като е била осъждана два и повече пъти на
„Лишаване от свобода” за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
4
изпълнението на наказанията не е било отложено по чл. 66 от НК и от изтърпяването на
наказанията по тези присъди не е изтекъл 5 годишния срок по чл. 30 от НК.
От субективна страна престъплението е извършено при условията на пряк умисъл.
Подсъдимата С.Г. Р. е вменяемо лице, нестрадащо от психични заболявания, разбирала е
свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си. Съзнавала е,
че вещите са чужди, че владелецът не е бил съгласен те да му бъдат отнети, както и е
съзнамала, че извършва това деяние след като е била осъждана и преди това за други
рецидивни престъпления. Р. е съзнавала, че отнема чужди вещи и че това отнемане е
противозаконно и е имала и специфичната цел да се разпореди с тези вещи. Поради това е
налице пряк умисъл – деецът е съзнавал обществено опасните последици на деянието си и е
искала и целяла тяхното настъпване.
Причина за извършеното престъпление от подсъдимата Р. е слабите морално волеви
задръжки, желанието й за лично облагодетелстване и проявеното лекомислие от нейна
страна. Мотив за престъплението е желанието на подсъдимата да се снабди по бърз и
престъпен начин с вещи, с които да се разпореди.
Обект на посегателство са обществените отношения, свързани със собствеността на
гражданите, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост
или правото на владение или държане върху движими вещи.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата,
съдът взе предвид разпоредбите на НК, а също и целите на наказателната репресия,
визирани в чл. 36 от НК. Съдът съобрази всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и обстоятелството, че делото бе разгледано по реда на съкратеното
съдебно следствие, при което, съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът
определя наказанието при условията на чл. 58а НК.
При провеждане на съкратено съдебно следствие разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 НК
позволява приложението на чл. 55 НК в случаите, в които са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства и тази разпоредба е по-благоприятна за дееца. В
настоящия казус обаче съдът счита, че липсват многобройни смекчаващи вината на
подсъдимата обстоятелства. Като смекчаващо такова съдът отчете единствено направеното
от подсъдимата самопризнание и проявеното съжаление от нейна страна за извършеното.
Налице са отегчаващи вината обстоятелства – упоритостта на подсъдимата в извършване на
посоченото престъпление, обремененото й съдебно минало – осъждана за престъпления от
общ характер, за престъпления против собствеността на гражданите. Всички тези осъждания
ясно сочат, че подсъдимата С. Г. Р. е личност с утвърдени престъпни навици, показващи
пълни незачитане на правните норми. Наложените предходно наказания за извършени от нея
престъпления ясно сочат, че за нея стои на последното място спазването на закона, а на
първо такова постигането на целения резултат. Очевидно е, че наложените до момента
наказания по никакъв начин не са въздействали на подсъдимата Р. в насока поправяне и
възпирането й от извършване на престъпления.

Ето защо, съдът определи наказанието на подсъдимата при условията на чл. 58а, ал. 1 НК,
във вр. с чл. 54 НК, както следва:
Осъди подсъдимата С. Г. Р. на наказание "Лишаване от свобода" за срок от 3 /три/ години и
9 /девет/ месеца, което наказание с оглед разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК намали с 1/3 и
при условията на чл. 196, ал. 1, т.1 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и
б. „б“ от НК и наложи на подсъдимата наказание “Лишаване от свобода” за срок от 2 /две/
години и 6 /шест/ месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.
На основание чл. 25, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК наложи на подсъдимата С.
Г. Р. общо наказание за деянията, за които е осъдена по настоящето НОХД и по НОХД №
3/2020 г. по описа на Районен съд – Т. в размер на най-тежкото от тях, а именно – наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца, при първоначален
5
СТРОГ режим.
На основание чл.25, ал. 2 от НК от така определеното общо най - тежко наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца, приспадна изтърпяната
до момента част от наказанието наложено по НОХД № 3/2020 г. по описа на РС – Т.,
считано от 28.01.2022 г., съгласно справка от Затвора в гр. С..
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди подсъдимата С. Г. Р., да заплати по сметка на ОД
МВР гр.Благоевград сумата от 138.03 /сто тридесет и осем лева и три стотинки/ лева
разноски по делото.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6