Определение по дело №173/2023 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 469
Дата: 28 февруари 2023 г.
Съдия: Веселин Валентинов Енчев
Дело: 20237040700173
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                               

№ 469/28.02.2023 година, град Бургас,

 

Административен съд – Бургас, в закрито заседание на двадесет и осми февруари, две хиляди двадесет и трета година,  в състав:

 

 СЪДИЯ: Веселин Енчев   

            разгледа адм. д. № 173/2023 година

 

            Производството е по чл.197 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.56 ал.4 от АПК.

Образувано е по жалба от И.Ч.И. с ЕГН ********** ***, жилищен комплекс „Меден Рудник“, блок 133, вход 1, етаж 2, със съдебен адрес ***, чрез адвокат Р.Ц. ***, против разпореждане с №  1056-02-35#1/06.01.2023 година на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП – Бургас на НОИ.

С обжалваното разпореждане е оставено без разглеждане, като недопустимо,  искане вх. № 1056-02-35/09.12.2022 година, подадено от И.Ч.И., на основание чл. 12 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) във връзка с чл. 99 ал. 1 т. 2 б. „г“ основание 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), с което се иска иницииране на административно производство за отмяна на влязло в сила разпореждане № 1012-02-129#5/11.09.2019 година на ръководител по „ПО“ в ТП - Бургас на НОИ, с което на основание чл.69б, ал.1-2 от КСО е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето.

С настоящата жалба се твърди, че оспореното разпореждане е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, като постановено в нарушение на чл. 6, ал. 1, чл. 7, чл. 9 ал. 2 и ал. 4 и чл. 12 ал. 1 от АПК. Сочи се, че искането по чл. 99 ал. 1 т. 2 б. „г“ от КСО е обусловено от факта, че жалбоподателят е узнал за постановени съдебни актове, с които - по идентични случаи, на негови колеги са отпуснати пенсии на основание чл .69б ал. 1 - 2 от КСО, след установени на основание чл. 67 от ПКТП (отм.) условия на вредност в същото предприятие, на същото работно място и през същия период. Жалбоподателят счита, че направеното от него искане за признаване правото му на пенсия на основание чл. 99 ал. 2 т. 2 от КСО е основателно. Иска обжалваното разпореждане да бъде отменено и преписката да бъде върната на ТП – Бургас на НОИ за отстраняване на допуснатите нарушения. Претендира разноски.

След като се запозна с представената административна преписка, съдът приема от фактическа страна следното.

 На 13.02.2019 година И.Ч.И. *** на НОИ заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б ал. 1 - 2 от КСО (лист 16).

С разпореждане № 2113-02-291#4 от 21.05.2019 година на ръководителя на „ПО“ в ТП - Бургас на НОИ на И. е отказана пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б  ал. 1 - 2 от КСО (лист 52).

Така издаденото разпореждане е обжалвано от И. (лист 55) и с решение на директора на ТП – Бургас на НОИ разпореждането е отменено и преписката е върната на ръководителя по „ПО“ в ТП – Бургас на НОИ за допълнително изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая (лист 72).

На 11.09.2019 година ръководител „ПО“ при ТП – Бургас на НОИ е издал ново разпореждане № 1012-02-129#5, с което отново е отказал на И. пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б  ал. 1 - 2 от КСО (лист 125).

Разпореждането е обжалвано от И. (лист 128) и с решение № 2103-02-7#1/11.11.2019 година на директора на ТП – Бургас на НОИ разпореждането е оставено в сила (лист 139).

И. е обжалвал решението на директора на ТП - Бургас на НОИ по съдебен ред. С решение № 1633 от 24.11.2020 година по адм.д. № 1015/2020 година по описа на Административен съд – Бургас същото е отменено, а с решение № 4654 от 13.04.2021 година по адм.д. № 1382/2021 година по описа на Върховен административен съд (ВАС) решението на Административен съд – Бургас е отменено и вместо него е постановен диспозитив, с който жалбата на И.И. срещу решение № 2103-02-7#1/11.11.2019 година на директора на ТП - Бургас на НОИ е отхвърлена. 

С искане с рег. № 1056-02-35 от 09.12.2022 година до директора на ТП - Бургас на НОИ, И.И. е поискал на основание чл. 12 от НПОС, във връзка с чл. 99 ал. 1 т. 2 б. „г“ от КСО иницииране на административно производство по отмяна на влязло в сила разпореждане № 2012-02-129#5/11.09.2019 година на ръководител „ПО“ на ТП – Бургас на НОИ, тъй като неправилно е отказано отпускането на пенсия. Посочил е, че година след постановяване на решение № 3024/09.03.2021 година по адм.д. № 9397/2020 година по описа на ВАС вече са постановени други съдебни актове по идентични случаи, въз основа на които на негови колеги, на основание чл.67 от ПКТП (отм.), след установени условия на вредност в същото предприятие, на същото работно място и през същия период, ТП – Бургас на НОИ е признало и отпуснало пенсия на основание чл. 69б ал. 1 - 2 от КСО.

С разпореждане № 1056-02-35#1 от 06.01.2023 година на ръководител „ПО“ при ТП – Бургас на НОИ, подаденото от И.Ч.И. искане вх. № 1056-02-35/09.12.2022 година, е оставено без разглеждане на основание чл. 27 ал. 2 т. 1 и т. 6 от АПК във връзка с чл. 99 от КСО. Изложени са съображения, че според разпоредбата на чл. 99 от КСО, лицето може да инициира образуване на административно производство за изменение на влязъл в сила административен акт единствено на основанията, изчерпателно посочени в чл. 99 ал. 1 т. 1 от КСО. Лицето не е субект на правото да инициира административно производство за изменение или отмяна на влязъл в сила административен акт на основанията, посочени в чл. 99 ал. 1 т. 2 от буква „а“ до буква „д“ от КСО, тъй като законодателят е предоставил инициативата на образуване на административно производство на същите основания на административния орган. Отделно от това е посочено, че в настоящият случай е налице и основанието на чл. 27 ал. 2 т. 1 от АПК, доколкото разпореждане № 1012-02-129#5/11.09.2019 година е влязъл в сила административен акт, който е процесуална пречка за образуване на ново административно производство със същия предмет и страни при липса на нови обстоятелства. Разпореждането от 06.01.2023 година е получено лично от И.И. на 10.01.2023 година, съгласно приложеното известие за доставяне ИД PS 8000 02V7AG J.

Въз основа на така установените факти, съдът прави следните правни изводи.

Жалбата, сезирала съда, е подадена чрез административния орган по пощата на 23.01.2022 година, т.е. при спазване на преклузивния 14-дневен срок, предвиден в чл. 197 от АПК, депозирана е от надлежна страна - адресат на разпореждането, за която е налице правен интерес от търсената защита, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред административния орган е започнало въз основа на искане подадено от И.Ч.И. на основание чл. 12 от НПОС във връзка с чл. 99 ал. 1 т. 1 буква „г“ от КСО за иницииране на административно производство по отмяна на влязло в сила разпореждане № 1012-02-129#5/11.09.2019 година на ръководител „ПО“ на ТП– Бургас на НОИ, с което му е отказана пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б ал. 1 - 2 от КСО.

Съгласно разпоредбата на чл. 99 ал. 1 от КСО, влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал. В настоящият случай разпореждане № 1012-02-129#5/11.09.2019 година, чиято отмяна се иска, е издадено от С. Башаева - ръководител „ПО“ на ТП – Бургас на НОИ, издала и оспореното пред настоящия съд разпореждане № 1056-02-35#1/06.01.2023 година, поради което същото е издадено от компетентен орган, доколкото в правомощията на този орган е и да извърши проверката за допустимост на административното производство на всички основания по чл. 27 ал. 2 от АПК, съответно - да прекрати административния процес, ако счете, че е налице някое от тези основания.

Оспореният акт е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа пълно и точно изложение на фактическите обстоятелства, обосновали постановяването му.

Съгласно разпоредбата на чл. 99 ал. 1 т. 1 от КСО влязлото в сила разпореждане по чл. 98 от КСО може да се измени или отмени от органа, който го е издал по заявление на пенсионера – когато същият представи нови доказателства за: a) осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит преди пенсионирането, извън случаите по чл.70, ал.17 от КСО и б) гражданското си състояние. А в разпоредбата на чл. 99 ал. 1 т. 2 букви „а“ – „д“от КСО са посочени случаите при които влязлото в сила разпореждане по чл. 98 от КСО може да се измени или отмени по инициатива на органа.

Жалбоподателят И. е поискал иницииране на административно производство по отмяна на влязло в сила разпореждане на основание чл. 99 ал. 1 т. 2 буква „г“ от КСО, в която хипотеза, влязлото в сила разпореждане може да бъде изменено само по инициатива на пенсионния орган. Предвид това искането му се явява недопустимо. То не създава задължение за длъжностното лице по чл. 98 ал. 1 от КСО да образува административно производство и да отмени влязлото в сила разпореждане. Така подаденото на 09.12.2022 година искане от жалбоподателя И.И. би могло да представлява единствено отправено към пенсионния орган предложение или сигнал, тъй като подателят му не разполага с право да инициира административно производство на соченото правно основание.

С оглед на това правилно административният орган е приел, че са налице други специални изисквания, установени със закон, по смисъла на чл. 27 ал. 2 т. 6 АПК и е формирал извод за недопустимост на искането на жалбоподателя от 09.12.2022 година.

От административният орган е прието, че е налице и основанието по чл. 27 ал. 2 т. 1 от АПК, съгласно което наличието на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни е пречка за допустимост на искането за издаване на индивидуален административен акт.

В конкретния случай, с влязлото в сила на 09.03.2021 година разпореждане № 1012-02-129#5/11.09.2019 година на ръководител „ПО“ в ТП - Бургас на НОИ, въпросът дали жалбоподателят има право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б ал.1 - 2 от КСО, съобразно представените от него документи и служебно събрани такива за придобит осигурителен стаж към заявлението за отпускане на лична пенсия от 13.02.2019 година, е решен с решение № 3024/09.03.2021 година, постановено по адм.д. № 9397/2020 година по описа на ВАС, т.е. налице е влязъл в сила административен акт.

Доколкото с искане с вх. № 1056-02-35/09.12.2022 година, по което е постановено оспореното в настоящото производство разпореждане на ръководител „ПО“ в ТП - Бургас на НОИ, не са представени никакви нови удостоверителни документи, касаещи придобития от лицето осигурителен стаж, то е налице искане с предмет и страни, по което вече има издаден и влязъл в сила стабилен индивидуален административен акт. За идентичността на предмета в случая е от значение наличието или липсата на нови данни, т.е. на нови писмени доказателства за придобития осигурителен стаж от страна на жалбоподателя И.И., тъй като по отношение на наличните такива, удостоверяващи осигурителния стаж, представени от жалбоподателя с първото заявление и служебно събрани, пенсионният орган е направил преценка при издаването на разпореждане № 1012-02-129#5/11.09.2019 година на ръководител „ПО“ в ТП - Бургас на НОИ. Подаденото последващо искане без наличието на нови писмени доказателства, т.е. на документи, установяващи нови факти и обстоятелства, касаещи осигурителния стаж на жалбоподателя, не може да доведе до иницииране на ново производството за преценка на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. От това се налага извод, че при наличие на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, е налице основанието по смисъла на чл. 27 ал. 2 т. 1 от АПК.

Предвид изложеното разпореждането на пенсионния орган, с което се оставя без разглеждане искане с вх. № 1056-02-35/09.12.2022 година, подадено от И.И. е законосъобразно, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

По изложените съображения, на основание чл. 200 ал. 1 от АПК, съдът 

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ОТХВЪРЯ жалбата на И.Ч.И. с ЕГН ********** ***, жилищен комплекс „Меден Рудник“, блок 133, вход 1, етаж 2, със съдебен адрес ***, чрез адвокат Р.Ц., против разпореждане с №  1056-02-35#1/06.01.2023 година на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП – Бургас на НОИ.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд, като съгласно тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021 година, постановено по тълкувателно дело № 10/2019 година на ОСС на ВАС, определението е окончателно за ръководител „ПО“ при ТП - Бургас.

 

 

СЪДИЯ: