Р Е Ш
Е Н И Е
№ 175
гр.Бургас,
23.07.2019
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД наказателно отделение, в открито съдебно
заседание на двадесет и осми септември две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цвета Попова
ЧЛЕНОВЕ: Стефан Стойков
Ваня Ванева
Секретар:
Галина Драганова
Като разгледа докладваното от съдия Попова ВНЧХ дело № 715 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 121 от
13.07.2018 г., постановена по н.ч.х.д.№ 264/2018 г., Бургаският районен съд
признал подсъдимата В.Г.Б. за невиновна в това, че на 15.10.2017 г. в гр.
Бургас разгласила позорни обстоятелства за Р.С.Ч. пред С. Д., , заявявайки за
него и за работата му в представляваното от него Сдружение „Ти си това“:
„психопат, манипулатор и лъжец…, НПО-то е информационна секта…, искам да спася
Т. от неговия контрол. Тя си призна, че той е гаден, но не може да го напусне,
защото е зависима от него в битието… Казвам ти всичко това, защото искам да те
спася от контрола на Р., не му казвай, че сме се видели, защото може да ти
навреди“, за които Ч. е узнал същия ден, след като са му разказани от С. Д.,
поради което и на основание чл. 304 НПК я оправдал по повдигнатото обвинение по
чл. 147, ал. 1 НК.
С присъдата районният съд признал
подсъдимата В.Г.Б. за невиновна в това, че на 19.10.2017 г. във Фейсбук групата
„К. – Б. – Б.“, пред членовете на тази група, които са и членове на
представляваното от Р.С.Ч. Сдружение „Ти си това“, е разпространила обидни и
унизителни за честта и достойнството на Ч. твърдения, като написала: „Тъй като Р.
прекрачи всички граници и оклевети детето ми, искам да ви кажа истината… Защо
се занимава с фирмата и с децата ми, което е толкова долно… Защо е тази злоба
срещу личния ми живот… Да клевети мен и семейството ми, както и репутацията ми
на честен човек и бизнес партньор… Аз не се крия зад завесите от страх, че ще
ми направи нещо, защото открих, че нищо не може да ми направи…“, поради което и
на основание чл. 304 НПК я оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 148, ал.
1, т. 2 вр. чл. 146, ал. 1 НК.
Със същата присъда районният съд
признал подсъдимата В.Г.Б. за невиновна в това, че на 19.10.2017 г. във Фейсбук
групата „К. – Б. – Б.“, пред членовете на тази група, които са и членове на
представляваното от Р.С.Ч. Сдружение „Ти си това“, е разпространила позорни
обстоятелства за Ч., пишейки следното: „Самият Р. ме накара да се отделя
емоционално преди три месеца от тях, заради поведението си към Т., така
„прогледнах“, че сме в секта и то много сериозна! Предвидих три следващи хода
по профила на манипулатора…; действа подмолно, зад гърба, с есемеси и
заплахи…“, поради което и на основание чл. 304 НПК я оправдал по повдигнатото
обвинение по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 НК.
С посочената присъда районният съд
признал подсъдимата В.Г.Б. за невиновна в това, че на 20.10.2017 г. във Фейсбук
групата „К. – Б. – Б.“, пред членовете на тази група, които са и членове на
представляваното от Р.С.Ч. Сдружение „Ти си това“, публикувала в личния си
Фейсбук профил и във Фейсбук профила на групата позорни обстоятелства,
изразяващи се в написаното: „така „прогледнах“, че сме секта и то много
сериозна!“ и с прикачената от нея статия по въпроса за сектите, която статия
прикачила от статуса си в свой личен Фейсбук профил на същата дата – 20.10.2017
г., за която Ч. узнал същия ден, след като прочел написаното от нея във Фейсбук
и в групата „К. – Б. – Б.“, поради което и на основание чл. 304 НПК я оправдал
по обвинението по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 НК.
С присъдата районният съд признал
подсъдимата В.Г.Б. за невиновна в това, че на 20.10.2017 г. във Фейсбук групата
„К. – Б. – Б.“, пред членовете на тази група, които са и членове на
представляваното от Р.С.Ч. Сдружение „Ти си това“, публикувала в личния си
Фейсбук профил и във Фейсбук профила на групата и разгласила обидни и унизителни
за честта и достойнството на Ч. твърдения, а именно: „Прочетете цялата статия и
ще припознаете до един нашата секта едно с нашия гуру“, поради което и на
основание чл. 304 НПК я оправдала по повдигнатото обвинение по чл. 148, ал. 1,
т. 2 вр. чл. 146, ал. 1 НК.
Със същата присъда районният съд
отхвърлил предявените срещу подсъдимата граждански искове в общ размер от
30 000 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от
непозволено увреждане – обиди и клевети, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата.
Накрая съдът се произнесъл по въпроса
за направените по делото разноски, които на основание чл. 190, ал. 1 НК
възложил в тежест на частния тъжител.
Срещу така постановената присъда е
постъпила въззивна жалба от адв. Нина Костенарова от ПАК, повереник на частния
тъжител Р.Ч.. В жалбата и в допълнението към въззивната жалба се излагат
съображения за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Претендира
се неговата отмяна и постановяване на
присъда, с която подсъдимата Б. бъде призната за виновна и осъдена за
извършените от нея престъпления.
В съдебно заседание на въззивната
инстанция повереникът и частният тъжител поддържат жалбата и молят същата да
бъде уважена.
Защитникът адв. Иванов и подсъдимата Б.
молят съда да потвърди първоинстанционната присъда.
Бургаският окръжен съд, след като
обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на правилността на
обжалваната присъда, прие следното:
Районният съд е провел съдебно
следствие, в хода на което е изследвал обективно, всестранно и пълно всички
обстоятелства, имащи значение на правилното решаване на делото. Въз основа на
събраните доказателства съдът е изяснил фактическата обстановка по делото.
Изложените фактически положения са правилно установени, поради което въззивният
съд намира за ненужно да ги преповтаря.
От показанията на свид. С. Д. е
установено, че на 15.10.2017 г. в гр. Б. тя се срещнала с подсъдимата Б., като
срещата била инициирана от подсъдимата. Тогава В.Б. казала на свидетелката, че
осъзнала, че била пет години в информационно затъмнение, в секта. Заявила, че
частният тъжител е „психопат, манипулатор, лъжец, измамник“ и че свидетелката
била в опасност. Подсъдимата казала още, че „иска да спаси А. Г. от неговия
контрол {на тъжителя}, защото тя се
страхувала да го напусне, понеже била зависима в битието си от него“ (цит.
показания на С. Д. – л. 60). Показанията на свид. Д. потвърждават изложеното в
тъжбата, че на посочените дата и място подсъдимата е казала инкриминираните с частната
тъжба и молбата към нея (т. 1) думи и изрази.
Районният съд правилно е приел, че нито
един от тези изрази не съдържа твърдение и информация за съществуването на
конкретно определени факти, които да изпълнят състава на клеветата. Несъмнено
определянето на тъжителя като „психопат, манипулатор, лъжец, измамник“ е
унизително за честта и достойнството му. Обидните думи обаче не са били казани
в присъствието на засегнатото лице. Вярно е, че същите са били възприети от
тъжителя, тъй като са му били съобщени от свид. Д.. Последното обстоятелство не
е било съзнавано и целено от подсъдимата, който извод се извежда от показанията
на свид. Д.. Пред районния съд свидетелката е заявила, че подс. Б. я
предупредила да мълчи и да не казва на никого нищо (л. 60, р. 28). След като
подсъдимата не е изпратила свидетелката да предаде обидните думи на тъжителя и
дори я помолила да мълчи, то деянието ѝ не е съставомерно по чл. 146, ал.
1 НК.
По делото е назначена съдебно-техническа
експертиза със задача да бъдат отразени на хартиен носител публикациите във
Фейсбук групата „К. – Б. – Б.“, направени на 19.10.2017 г. около 00:00 часа и
на 20.10.2017 г. около 11:00 часа. Вещото лице е установило, че на посочените
дати съществуват коментари, писани от Фейсбук профила на В.Б., като е приложило
няколко screenshot-а от коментарите. В тях се съдържат
инкриминираните с тъжбата изрази, както следва:
На 19.10.2017 г. в 00:03 часа подсъдимата публикувала
от Фейсбук профила си: „Тъй като Р. прекрачи всички граници и оклевети детето
ми, искам да ви кажа истината. …. защо е тази злоба срещу личния ми живот… защо
се занимава с фирмата и децата ми, което е толкова долно… Самия Р. ме накара да
се отделя емоционално преди три месеца от тях, заради поведението си към Т.…
така „прогледнах“, че сме в секта и то много сериозна! Предвидих три следващи
хода по профила на манипулатора… Аз не се крия зад завесите от страх, че ще ми
направи нещо, защото открих, че нищо не може да ми направи.“
На 19.10.2017 г. в 01:18 часа – „Да
клевети мен и семейството ми, както и репутацията ми на честен човек и бизнес
партньор.“
На 19.10.2017 г. в 01:35 часа – „Но когато
човек действа подмолно, зад гърба, с СМС-и и заплахи, човек му се иска да се
защитава…“
На 20.10.2017 г. в 11:07 часа – „Прочетете
цялата статия и ще припознаете до един нашата секта едно с нашия гуру.“ Под
този коментар имало линк, който водел към статия, публикувани във Фейсбук
профила на В.Б., озаглавена „Сектите! Бич за човешкото съзнание и
нестабилността на личността“ с автор Н. А. (л. 73-85).
Районният съд правилно е приел, че
инкриминираните с тъжбата изрази не представляват фактически твърдения, а
съждения на подсъди-мата. Те са направени в отговор на писанията на частния
тъжител срещу нея във Фейсбук групата. Последните не са приложени по делото, но
за тяхното наличие свидетелства съобщението на тъжителя до свид. Г. Б., съпруг
на подсъдимата – два дена след срещата му със С. Д., тоест на 17.10.2017 г. Р.Ч.
написал пост в групата „за да им обясня за какво иде реч, за да прекратя
слово-блудството на В. с други хора“ (л. 246).
От съдържанието на коментарите на
подсъдимата Б. във Фейсбук групата също може да се изведе извод, че те са
ответна реакция на нападки спрямо нея. Изразите „Мислете ме за хакната и каквато
ме описва без да знам дори защо е тази злоба срещу личния ми живот… Не ви се
сърдя, че ме отписахте с един замах… Бях обесена без право на защита…“
недвусмислено сочат, че подсъдимата е била дълбоко засегната и уязвена от
написаното от частния тъжител и отзвука от него (л. 76-77). Излагайки своята
гледна точка, тя е изразила своето мнение за тъжителя- такъв, какъвто той е в
нейното съзнание, без оценъчните ѝ твърдения по естеството си да са
позорящи или унижаващи личното достойнство и честта на Р.Ч.. Това свое действие
подсъдимата е приела като единственото средство за самозащита, за да запази
собственото се достойнство, а не да накърни чуждото.
Настоящият съдебен състав, за разлика от
районния съд, кредитира с доверие показанията на свидетелите П. С. и Е. Б..
Както подс. Б. е изразила своето мнение, че НПО „Ти се това“ е секта, така и
посочените свидетели са аргументирали своето становище, че дейността, която
извършват в сдружението изобщо не отговаря на същността на сектите. Очевидно е
налице различно мислене между свиде-телите и подсъдимата, но както неведнъж е
посочвал ВКС в решенията си „Начинът на мислене не може да се криминализира,
тъй като резултате от него не са еднозначни и не подлежат на доказване“ (Р-272-2015
III н.о.). Призивът на подсъдимата „Прочетете цялата
статия и ще припознаете до един нашата секта едно с нашия гуру“ е поставил
въпрос пред участниците в сдружението относно същността на самото сдружение,
като всеки един от членовете му е имал свободата да дискутира и да направи
собствена преценка. В това поведение на подсъдимата не се открива желание и
стремеж да накърни честта и достойнството на частния тъжител. Обстоя-телството,
че според свид. Е. Б. тъжителят „няма как да е гуру и за мен това е една обида“
илюстрира неговия личен прочит на
написаното от подсъдимата, какъвто е и прочитът на самия тъжител. Субективната преценка
обаче е без значение за съставомерността на деянието, след като използваната
дума „гуру“ няма обиден характер съобразно приетите в обществото морални норми
и не е обективно годна да засегне нечие достойнство.
С оглед на изложените съображения,
въззивният съд прие, че с деянията си подс. Б. не е осъществила елементите на
съставите на престъпленията по чл. 147, ал. 1 НК, чл. 148, ал. 1, т. 2 вр. чл.
146, ал. 1 НК и чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 НК, поради
което правилно и законосъобразно е призната за невинна и оправда по
повдигнатите ѝ с тъжбата обвинения. Правилно и обосновано районният съд е
отхвърлил предявените срещу подсъдимата граждански искове, предвид липсата на
елементите на деликта по чл. 45 ЗЗД в инкриминираното поведение на Б..
Мотивиран от горното и като намери, че не
са налице основания за отмяна на обжалваната присъда, съдът на основание чл.
338 от НПК
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 121 от 13.07.2018
г., постановена по н.ч.х.д.№ 264/2018 г. по описа на Бургаския районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 190, ал. 1 НПК Р.С.Ч.
да заплати на В.Г.Б. сумата от 500 (петстотин) лв., представляваща направени
разноски във въззивната инстанция за възнаграждение на защитник.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.