РЕШЕНИЕ
№ 606
гр. гр. Хасково, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Валентина Ж. И.а
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Валентина Ж. И.а Гражданско дело №
20235640101969 по описа за 2023 година
Предявен е от “Евро Финанс Колект“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр.Варна, бул.“Мария Луиза“ № 46, ет.4,
против П. И. К., ЕГН **********, от ******************************, иск с
правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК - за установяване
на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че обстоятелството възоснова на което била
издадена заповедта за изпълнение, било сключено на ***** между ****** и
ответника Допълнително споразумение към Договор за електронни
съобщителни услуги за мобилен телефонен номер ****** с абонаментен план
„***********, в който план били включени интернет услуги, абонаментен
план ******, в който план били включени телевизионни услуги, за услуга с
абонаментен план ********** в който план били включени телевизионни
услуги. Договорът бил за срок от 24 месеца и влизал в сила в деня на
подписването му. Сочи се, че **. била издадена фактура № **** за отчетен
период 15.10.2019 до 14.11.2019г., която включвала стойността на ползваните
мобилни и интернет услуги в размер на 68,18 лв. с ДДС, която до настоящия
1
момент не била заплатена от ответника. На **г. била издадена фактура №
***** за отчетен период 15.11.2019 до 14.12.2019г., която включвала
стойността на ползваните мобилни и интернет услуги в размер на 47,67 лв. с
ДДС, която също до настоящия момент не била заплатена. Твърди се още от
ищеца, че съгласно чл. 84 от ЗЗД, когато денят на изпълнение на задължението
бил определен, длъжникът изпадал в забава след изтичането му, поради което
ответникът дължал да заплати на ищеца и сумата от 38,96 лв., представляваща
мораторна лихва за забава. Същата се формирала както следва: 23,15 лв. по
фактура № ****/**., от които за периода 03.12.2019г. - 12.03.2020г. - 1,91 лв., а
за периода от 14.05.2020г. - 09.06.2023г. - 21,24 лв.; и 15,81 лв. по фактура №
*****/**., от които за периода от 03.01.2020г. - 12.03.2020г. - 0,93 лв., а за
периода от 14.05.2020г.- 09.06.2023г. - 14,88 лв. До настоящия момент
горепосочената сума не била заплатена от ответника. Посочва се, че на
31.05.2021г. „****************************** сключила с
****************************** рамков договор за прехвърляне на
вземания, измежду които било и вземането, произтичащо от задължението на
ответника по процесните фактури, описано в представеното по делото
Извлечение от Приложение №1 към горепосочения Договор за цесия. В
качеството си на пълномощник на цедента ******************************
изпратило уведомление до ответника на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД. На
05.01.2023г. ****************************** прехвърлило всички свои
вземания, придобити по горепосочения договор на „Евро Финанс Колект“
ЕООД, за което ****************************** в качеството си на цедент
изпратило уведомление по пощата до ответника на основание чл. 99 ал. 3 от
ЗЗД. На 17.01.2023г. между „Евро Финанс Колект“ ЕООД и „Фонд за
гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД бил сключен Договор
за встъпване в дълг. Съгласно този договор кредиторът и ищец в настоящото
производство приел поемателя „Фонд за гарантиране на задълженията на
физически лица“ ЕООД като съдлъжник за заплащане задълженията на
длъжниците физически лица произтичащи от Договор за продажба на вземане,
сключен на 05.01.2023г., в.т.ч. всички вземанията на ****** към П. И. К..
Съгласно чл. 1, ал.3 от договора за встъпване в дълг, поемателят се задължил в
едномесечен срок от подписването на договора да заплати на кредитора
задълженията на физическите лица, описани в Приложение № 1 към договора
за цесия от 05.01.2023г. сключен между ****************************** и
2
„Евро Финанс Колект“ ЕООД. Към настоящия момент поемателят „Фонд за
гарантиране на задълженията на физически лица“ не бил заплатил
задължението на ответника, поради което същият следвало да бъде осъден
солидарно да заплати на кредитора дължимите от П. И. К. суми, описани в
исковата молба. На 09.06.2023г. ищецът депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК срещу ответника, по което
било образувано ч.гр.д. №1199/2023 по описа на PC- Хасково. Със
заявлението се искало издаване на заповед за изпълнение, с която длъжниците
П. И. К. и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ да бъдат
осъдени солидарно да заплатят на „Евро Финанс Колект“ ЕООД сумата от
115,85 лв. - главница по Допълнително споразумение към Договор за
електронни съобщителни услуги от ****., сключен между П. И. К. и ****** и
38,96 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от датата на падежа
на всяка от фактурите до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 09.06.2023г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението. В законоустановения срок
длъжникът П. И. К. депозирал възражение на основание чл.414 ал.2 от ГПК
срещу издадената от съда заповед за изпълнение. Сочи се, че от страна на
„Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД, липсвало
депозирано възражение, от което следвало че издадената заповед за
изпълнение влязла в сила по отношение на този длъжник. С оглед на това
ищецът предявявал настоящия иск само срещу длъжника П. И. К.. Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да бъде установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество сумите,
присъдени в заповедното производство по Ч.гр.д. № 1199/2023г. по описа на
Районен съд-Хасково, както следва: сумата от 115,85 лв. – представляваща
неизплатена главница по Договор за електронни съобщителни услуги от ****.,
сключен между П. И. К. и ******, въз основа на който били издадени фактури
с №****/**. и № *****/ **г., както и сумата в размер на 38,96 лв.,
представляваща сбор от мораторните лихви върху всяка една от главниците по
издадените фактури, считано от датата на падежа по всяка една от тях до
12.03.2020г. и от 14.05.2020г. до 09.06.2023г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното
изплащане на задължението. Претендира разноски по заповедното и по
настоящото производство.
3
Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.
Твърди, че посочената в издадените и представени по делото фактури цена
била три пъти по-висока от това, което той дължал по договора и същите били
със завишена стойност. Сочи, че, ако издадените фактури били издадени с
действителната им стойност, той все още щял да бъде клиент на ****, но
последният имал некоректно отношение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено Ч.гр.д.№ 1199/2023г. по описа на Районен съд-
Хасково като доказателство за развилото се заповедно производство.
Видно от същото е, че “Евро Финанс Колект“ ЕООД е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника
П. И. К. и срещу длъжника ****************, за сумата 115.85 лева –
представляващи главница за неизпълнение по Договор за електронни
съобщителни услуги от ***** за мобилен телефонен номер ****** с
абонаментен план „****“, в който план са включени интернет услуги, за
услуга с абонаментен план „****“, в който план са включени телевизионни
услуги, за услуга с абонаментен план „****“, за което са издадени Фактура №
****/**. и Фактура № *****/**г. и 38.96 лева – мораторна лихва върху
главницата по издадените фактури, считано от датата на падежа на всяка
фактура до 12.03.2020г. и от 14.05.2020г. до 09.06.2023г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 09.06.2023г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 25 лева – платена държавна такса и 400 лева – адвокатско
възнаграждение – разноски по делото. За посочените суми е била издадена
Заповед за изпълнение № 484/15.06.2023г., с която длъжниците са били
осъдени солидарно да заплатят на заявителя посочените суми. Срещу
заповедта ответникът в настоящото производство П. И. К. е въззразил в
едномесечния срок от връчването й. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е
предявил против ответника настоящия иск за установяване на вземанията,
предмет на заповедта.
На ***** между ****** и ответника е бил сключено Допълнително
споразумение към договор за електронни услуги за мобилен номер ****** с
абонаментен план ****. Договорът е бил сключен за срок от две години и с
4
него е предоставена възможност на абоната за потребление на интернет и
телевизионни услуги.
На 31.05.2021г. между „****************************** и
****************************** е сключен Договор за прехвърляне на
вземания /цесия/, а на 05.01.2023г. между ******************************
и „Евро Финанс Колект“ ЕООД е сключен Договор за прехвърляне на вземане,
по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера възмездно и без право
на регрес вземания от трети физически лица и юридически лица, описани в
Приложение № 1 – „Списък на вземанията“, който е неразделна част от
договора. Вземанията са индивидуализирани по основание, размер и длъжник
в същото приложение, в което фигурира и името на ответника П. И. К..
Представено е пълномощно, с което ****** упълномощава “Иновативни
финанси“ ООД да уведомява длъжниците съгласно чл.99 от ЗЗД за сключения
договор за продажба и прехвърляне на вземания. Представени са по делото и
Уведомления по чл.99, ал.3 от ЗЗД, с които ответникът е уведомен, че считано
от 31.05.2021г. дългът му по клиентски номер ***** към „БТК“ по Договор за
телекомуникационни услуги от ***** е прехвърлен на „Иновативни финанси“
/първото Уведомление/, както и че дългът към
****************************** в размер на 115.85 лева с ДДС, натрупани
мобилни и интернет услуги по Договор за електронни съобщителни услуги от
*****, възоснова на който са издадени фактури № ****/**. и № *****/**г., е
прехвърлен с Договор за цесия към „Евро Финанс Колект“ ЕООД /второто
Уведомление/.
Представи се по делото и Договор за встъпване в дълг между кредитора и
встъпващото лице, сключен на 17.01.2023г. между „Евро Финанс Колект“
ЕООД като кредитор и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически
лица“ ЕООД като поемател, по силата на който кредиторът приема поемателят
като съдлъжник за заплащане задълженията на дължниците физически лица,
произтичащи от Договор за прехвърляне на вземане, сключен на 05.01.2023г.
между ****************************** и „Евро Финанс Колект“ ЕООД,
подробно описани в Приложение № 1, неразделна част от насотящия договор.
Видно от приложеното към договора Приложение № 1 е, че в същото е
посочено името и на ответника по делото – П. И. К.. Съгласно чл.1, ал.3 от
така сключения договор за встъпване в дълг, поемателят се е задължил да
заплати на кредитора задълженията на физическите лица, описани в
5
Приложение № 1, неразделна част от договора, в срок до един месец от
подписването на договора. По делото не се спори, че поемателят
„*********** не е заплатил на ищеца „Евро Финанс Колект“ ЕООД
задължението на ответника П. И. К..
По делото съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-техническа
експертиза.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.99,
чл.79 и чл.86 от ЗЗД, като се иска установяване на вземане на ищеца към
ответника за посочените в исковата молба суми. Искът е подаден от
надлежно легитимирано лице, при наличие на правен интерес, в предвидения
от закона срок и се явява процесуално допустим, а разгледан по същество
същият е основателен и доказан, поради следните съображения:
От приетото и неоспорено Допълнително споразумение към Договор за
електронни съобщителни услуги по несъмнен начин се установява, че между
страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, по силата
на което дружеството - мобилен оператор е трябвало да предоставя мобилни и
интернет услуги срещу задължението от страна на ответника да заплаща
дължимото възнаграждение за това. Съдържанието му е подробно
регламентирано в горепосочения документ, който е подписан и от ответника,
който не е възразил срещу приемането му като писмено доказателство, нито
го е оспорил относно автентичността му или пък от гледна точка верността
му, въпреки че е разполагал с възможност за това. Ето защо и на на основание
чл. 20а, ал. 1 ЗЗД процесният договор има силата на закон за страните.
Доколкото се касае за търговска сделка съгласно чл.286, ал.1 от ТЗ, тъй като е
сключена от търговец и е свързана с упражняваното от него занятие, тя попада
под приложното поле на ТЗ, а само за неуредените в него положения се
прилагат разпоредбите на гражданското законодателство – чл.288 от ТЗ. Тук е
уместно да се отбележи, че потребителят е получил и е запознат с Общите
условия и е съгласен да ги спазва, което обстоятелство се установява от
Декларацията от *****, поради което и на основание чл.298, ал.1, т.1 и ал.2 от
ТЗ те също са задължителни за него. Безспорно е, а и от съдържанието на
събраните писмени доказателства се установява, че спорното вземане в размер
6
на 115.85 лева представлява дължимата сума за неплатени задължения за
предоставени услуги за периода от **. до 14.12.2019г. Задължението за
заплащане на договорените месечни абонаментни такси по договора му не е
обвързано от потреблението на мобилни услуги, и се дължи без значение дали
мобилният оператор действително ги е доставил и съответно дали абонатът ги
е потребил. От ответника не се твърди, че не му е бил осигурен достъп до
мрежата на оператора, т.е. категоричен е изводът, че за процесния период
абонатът е бил в обхвата на договора и е получавал и потрeбявал
предоставени мобилни и интернет услуги. Няма данни по делото за получена
информация за жалби и/или оплаквания от абоната, че е бил лишен от достъп
до мобилни и интернет услуги за процесния период. При това положение
ответникът дължи на ищеца претендираните мобилни и интернет услуги,
предоставени за релевантния период, а именно сумата от 115.85 лева. Относно
настъпването на изискуемостта на вземането, безспорно се установява, че
плащането се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни
след датата на издаването й, като несъмнено той отдавна е изтекъл.
В случая съдът не кредитира заключението на вещото лице, доколкото
установява се от съдържанието на представения по делото договор, че
отстъпките за всяка от услугите се прилагат за първоначалния срок на
договора и след изтичане на този срок за всяка от услугите се прилагат
стандартните цени и условия, посочени в договора за предоставянето им.
Безспорно е, че срокът на договора е бил 24 месеца, като договорът е сключен
на *****, което ще рече, че към отчетния период от **. до 14.12.2019г.
договорът вече е бил безсрочен, предвид клаузата в него за автоматично
продължаване на действието му за неопределен срок и липсата на писмено
предизвестие от абоната за неговото прекратяване. Именно защото договорът
е бил вече безсрочен, то и начислените във Фактура № ****/**. суми изцяло
съответстват на цените по същия, предвид клаузите му за тяхната промяна и
липсата на отстъпки, след като договорът е станал безсрочен.
Следва да бъде посочено още и че ответникът е надлежно уведомен за
прехвърляне на задължението му на ищеца. Това е така, тъй като същият е
получил лично препис от исковата молба и приложенията /в т.ч. и
приложеното към нея уведомително писмо за цесията/ със съобщението по
чл.131 от ГПК. Трайна и безпротиворечива е съдебната практика по въпроса,
че, когато към исковата молба по иск на цесионера е приложено уведомление
7
на цедента до длъжника за извършената цесия, то уведомлението е достигнало
до длъжника с връчване на препис от исковата молба и е налице надлежно
съобщаване за цесията. Прехвърлянето на вземането в този случай поражда
действие за длъжника и следва да бъде съобразено от съда като факт, който е
от значение за спорното право.
Предвид твърдения от ищеца отрицателен факт, а именно неизпълнение на
поетите от ответника задължения по договора за електронни съобщителни
услуги, изцяло в тежест на последния е да установи изпълнение точно и в срок
на това свое задължение. Ответникът не ангажира доказателства за
погасяване на задължението.
Ето защо, съдът счита, че искът по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от
ЗЗД е основателен и доказан в пълния предявен размер от 115.85 лева.
Вземането по този иск е дължимо ведно с поисканата законна лихва, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, по което е било образувано Ч. гр. д. № 1199/2023г. по описа на
РС – Хасково – 09.06.2023г., до окончателното й изплащане, по аргумент от
разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК.
След като не е изпълнил паричното си задължение в срок, ответникът
дължи и лихва за забава, която съдът определи с помощта на общодостъпна
програма в размер на 38.96 лева, представляваща сбор от мораторните лихви
върху всяка една от главниците по издадените фактури, считано от датата на
падежа по всяка една от тях до 12.03.2020г. и от 14.05.2020г. до 09.06.2023г.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалните
установителни искове, предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното
производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил
процесните вземания. Ето защо, следва да бъде ангажирана отговорността му
за сторените от ищеца разноски по Ч. гр. д. № 1199/2023г. по описа на РС –
8
Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че
те са действително направени и следа да бъдат присъдени в пълен размер, а
именно – 425 лева.
С оглед изхода на настоящото производство, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК на ищеца се дължат разноски в пълен размер, а именно сумата от 925
лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, по отношение на П. И. К., ЕГН **********,
от ******************************, че дължи на “Евро Финанс Колект“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.Варна,
бул.“Мария Луиза“ № 46, ет.4, сграда 6, сумата 115.85 лева – представляващи
главница за неизпълнение по Договор за електронни съобщителни услуги от
***** за мобилен телефонен номер ****** с абонаментен план „****“, в който
план са включени интернет услуги, за услуга с абонаментен план „****“, в
който план са включени телевизионни услуги, за услуга с абонаментен план
„****“, за което са издадени Фактура № ****/**. и Фактура № *****/**г. и
38.96 лева – мораторна лихва върху главницата по издадените фактури,
считано от датата на падежа на всяка фактура до 12.03.2020г. и от 14.05.2020г.
до 09.06.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
09.06.2023г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №
484 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 15.06.2023г. по
Ч.гр.д. № 1199/2023г. по описа на Районен съд - Хасково.
ОСЪЖДА П. И. К., ЕГН **********, от
******************************, да заплати на “Евро Финанс Колект“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.Варна,
бул.“Мария Луиза“ № 46, ет.4, сграда 6, сумата от 1350 лева, от която 925
лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 425 лева,
9
представляваща направени разноски по Ч. гр. д. № 1199/2023г. по описа на
Районен съд – Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: К. Х.
10