Р Е Ш Е Н
И Е
№1201
гр. Перник, 19.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-ПЕРНИК, 6-ти граждански състав, в откритото съдебно заседание на 23 10
2018 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ Д МАТЕЕВА
При секретар Б Антонова
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело №
05494 по описа на съда за 2018 година, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
М.Б.Т. ЕГН ********** ***
И чрез адв.К.П.
ПРОТИВ
ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК АД ЕИК ********* предст. от изп.директор Л.Спасов
с която е предявен отрицателен установителен иск- за установяване
че не дължи на ответната страна
сумата 2922.33лв.главница - представляваща стойността на незаплатена топлоенергия за посоч.административен адрес за периода 01.10.2009-30.04.2012,
сумата 686.83 лв.-изтекла лихва за забава за периода 30.11.2009- 30.08.2013г.
ведно със законната лихва върху главницата 30.10.2013 до окончателното изплащане на сумите
както и сумата 72.18лв. разноски д.такса и 300лв. юк.възнаграждение
по изпълнителен лист издаден на 28.11.2013г. по чгд № 7352 / 2012г. на ПРС и
заведено изпълнително дело № 00031/2014г. на ЧСИ С.Димитрова район на действие ПОС- като погасени по давност.
Претендира разноски.
Ответната страна оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен Както в отговора, по реда на чл.131 ГПК , така и в о.з. по същество иска отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан.Претендира разноски.
Съдът, преценявайки доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от доказателствата, между страните е наличен изпълнителен лист издаден на 28.11.2013г. по чгд № 7352 / 2012г. на ПРС и
заведено изпълнително дело № 00031/2014г. на ЧСИ С.Д. район на действие ПОС
Видно от посочените – Топлофикация Перник АД са
осъдили ищеца да заплати посочените
по-горе суми .
Същото изп.дело е било изискано
и приложено към настоящето дело
Други
относими доказателства не са ангаржирани по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
По
допустимостта на иска
Съдът намира, че предявеният отризцателен установителен
иск по чл. 439 ГПК е допустим.
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да
оспорва чрез иск изпълнението – т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и
материалната незаконосъобразност на изпълнението.
Според чл. 439, ал. 2 ГПК искът на длъжника може
да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
От приложените доказателства е видно, че за
събиране на вземанията по ИЛ е
образувано изпълнителното дело, посочено по-горе -
откъдето
следва и правният интерес на ищеца от водененто на процесния иск.
По
основателността на иска
Ищецът
твърди, че не дължи посочените в исковата молба суми, тъй като са погасени по
давност.
От
представените писмени доказателства се установява, че процесните вземания са налични с факта на издадения ИЛ.
Установява
се, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, поради което настъпва ПЕРЕМПЦИЯ по силата на чл.433
ал.1 т.8 ГПК и изпълнителонто производство се прекратява, като това става по
силата на закона, а съдебният изпълнител само ПРОГЛАСЯВА в Постановлението си
за прекратяване това обстоятелство като правно релевантен факт.
В
същия смисъл ТР № 2/2015г.,
А
по отношение характера на вземанията като „ периодични плащания „ – ТР № 3/
2012г.
Съгласно
чл.111 ГПК – с изтичане на 3 год.давност се погасяват вземанията за
възнаграждение за труд, за които не е предвидена др.давност, вземанията за
обезщетения и неустойки от неизпълнен договор и вземанията за наем, за лихви и
за др.периодични плащания.
По
давност е погасено както вземането за главница, така и за изтекли лихви / като
акцесорно вземане / поради периодичния характер на плащането за доставена
топлоенергия.
Според
съдебната практика, ТР 3 / 18-05-2012 ОСГК на ВКС – вземанията на
топлофикационните дружества се характеризират като „ периодични плащания“ по
см. на чл.111 В ЗЗД и като такива се погасяват с 3 год.давност.
Конкретният случай попада в тази хипотеза.
С
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, т. 14, е прието, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ: налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или
на плащания от трети задължени лица.
Не са обаче изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Не са ангажирани
доказателства за предприети същински
изпълнителни действия по смисъла на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д.
№ 2/2013 г., ОСГТК или действия, които
да са основание за прекъсване или спиране течението на давността за периода след 2011г., а предприетите по изпълнителното
дело действия след изтичане на този срок,
не са валидни и годни да прекъснат теченето на срока на погасителната
давност.
С оглед на изложеното съдът приема, че тригодишният срок за вземанията за
главница и обезщетение за забава е
изтекъл, поради което следва да бъде уважен за всички вземания, обективирани в
изпълнителния титул.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски.
Същият е представил списък по чл. 80 ГПК, според който му се дължат:
160 лв. за д.такса
630лв.адв.възнаграждение
24 лв.разноски по кс.копие от изп.дело на ЧСИ
Същите следва да се платят от ответника, но ответната страна прави ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРЕКОМЕРНОСТ на размера на дав.възнаграждение, по което възражение съдът счита следното :
Утвърдената съдебна практика , и по-специално на ПОС, касаеща този вид възражения, напълно се споделя и от настоящия съдебен състав, а именно:
С оглед правната и фактическа сложност на този вид граждански дела / минимална/, и съобразена с Наредбата за размера на адв.възнаграждения, както и факта, че делото се решава в едно заседание, то съдът счита, че следва да уважи възражението, като присъди минималния размер 300лв., тъй като липсват обективни данни както за сложност, така и за реално изплатена сума от клиента на адвоката / няма приложени доказателства за изплатени такива по банкова сметка ***.кочан трети екземпляр по изискванията на ЗАдв./
При този изход на спора
ответникът няма право на разноски.
По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М.Б.Т. ЕГН ********** ***
И чрез адв.К.П.
ПРОТИВ
ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК АД ЕИК ********* предст. от изп.директор Л.Спасов
че не дължи на ответната страна
сумата 2922.33лв.главница - представляваща стойността на незаплатена топлоенергия за посоч.административен адрес за периода 01.10.2009-30.04.2012,
сумата 686.83 лв.-изтекла лихва за забава за периода 30.11.2009- 30.08.2013г.
ведно със законната лихва върху главницата 30.10.2013 до окончателното изплащане на сумите
както и сумата 72.18лв. разноски д.такса и 300лв. юк.възнаграждение
по изпълнителен лист издаден на 28.11.2013г. по чгд № 7352 / 2012г. на ПРС и
заведено изпълнително дело № 00031/2014г. на ЧСИ С.Димитрова район на действие ПОС- като погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК АД ЕИК ********* предст. от изп.директор Л.Спасов
ДА ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИ НА М.Б.Т. ЕГН ********** ***
В размер на :
160 лв. за д.такса
300лв.адв.възнаграждение / за разликата до пълния предявен размер 63лв.отхвърля като прекомерно завишен/
24 лв.разноски по кс.копие от изп.дело на ЧСИ
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Х.С.