ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.01.2025
година от 15:30 часа, за когато да се призоват страните, както и компетентните Дирекции
„Социално подпомагане“ по местоживеене на родителите и детето.
УКАЗВА на страните да се явят лично в насроченото открито съдебно заседание за
изслушване по реда на чл. 59, ал. 6 от СК и да представят доказателства за доходите си за
една година назад, считано от датата на насроченото открито съдебно заседание.
Изготвя следния проектодоклад по делото:
Предявен е иск от Л. А. Т. срещу Ц. В. П. с правна квалификация чл. 127, ал. 2, във
вр. с 59, ал. 2 СК и чл. 143 СК – за упражняване на родителски права, определяне на режим
на лични отношения с неотглеждащия родител и издръжка на детето Л Ц. П., роден на
31.10.2014 г., в размер на 500 лева месечно, считано от датата на депозиране на исковата
молба. Предявена е и акцесорна претенция по чл. 146, ал. 1 СК за законна лихва за забава.
Предявен е насрещен иск от Ц. В. П. срещу Л. А. Т. с правна квалификация чл. 127,
ал. 2, във вр. вр. с 59, ал. 2 СК – за определяне на по-широк режим на лични отношения на
детето Л Ц. П., роден на 31.10.2014 г., с бащата.
Първоначалният ищец Л. Т. твърди, че с Ц. П. са живели във фактическо съпружеско
съжителство в периода от 2010 г. до 2016 г., когато ответникът напуснал дома им. Твърди, че
от съвместното им съжителство имат родено едно дете – малолетния Л Ц. П., роден на
31.10.2014 г. Поддържа, че притежава родителски капацитет и възможност да полага грижи
за сина им. Отправя искане родителските права спрямо малолетното дете да бъдат
предоставени на нея, при която да бъде определено местоживеенето и да бъде определен
режим на лични отношения с неотглеждащия родител. Навежда доводи, че необходимият
размер за издръжка на детето е в размер на 500 лева месечно, който се претендира от дата на
депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от Ц. В. П. и е
предявен насрещен иск. Не оспорва, че с Л. Т. са родители на малолетния Л П., че от 2016 г.
родителите живеят разделено, както и че детето живее с майката. Излага доводи, че
притежава необходимия родителски капацитет и в интерес на детето е да поддържа
пълноценен контакт с баща си. Отправя искане към съда родителските права да бъдат
предоставени на майката, при която да бъде определено местоживеенето, а спрямо него да
бъде определен конкретен режим на лични отношения. В тази връзка сочи, че с оглед
интереса на детето режимът на лични отношения следва да бъде максимално широк и
конкретизиран, за да се изключи възможността от злоупотреба от страна на майката.
Оспорва размера и началната датата, от която се претендира издръжката. Излага доводи, че
не са налице данни относно нуждите на детето, които да обосновават необходимостта от
издръжка в претенидрания размер, а от друга страна, че не е в неговите възможности да
предоставя такава в претендирания размер. В тази връзка твърди, че има задължения по
договор за потребителки кредит, по който ежемесечно заплаща вноска в размер на 621,87
лева. Отделно от това помагал финансово и на своята майка, като всеки месец и предоставял
по 300 лева. На следващо място твърди, че в периода от м.12.2023 г. до 05.2024 г. е
предоставил издръжка. Отправя искане родителските права да бъдат предоставени на
майката, при която да бъде определено местоживеенето на детето, а на него да бъде
определен разширен режим на лични отношения. Не възразява да заплаща месечна
1
издръжка в размер на 234 лева, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
считано от влизане в сила на решението до настъпване на обстоятелства, налгащи
изменението лили прекратяването й. Претенидра направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск Л. Т. депозира отговор. Сочи,
че страните са в процес на преговори за подписване на споразумение, но все още такова не е
подписано. Поддържа, че предложената в насрещната искова молба издръжка в размер на
234 лева е крайно недостатъчна за покриване на нуждите на детето, както и че във
възможностите на бащата е да заплаща издръжка в претендирания размер от 500 лева.
УКАЗВА на страните, доколкото всеки родител има качеството на ищец досежно
собствената си искова претенция, че в негова тежест е да докаже по делото следните
обстоятелства: 1) че страните са родители на детето; 2) че страните живеят разделено и
откога; 3) всички наведени обстоятелства, обуславящи интереса на детето от поисканите
конкретни мерки относно родителската отговорност; 4) че има родителски капацитет,
качества и условия да се грижи и отглежда детето; 5) полаганите до образуването на делото
преки и непосредствени грижи върху детето, респ. доставянето на средства за неговата
издръжка, респ. в какъв размер.;
УКАЗВА на първоначалния ищец, че в негова тежест е да докаже нуждата на детето
от издръжка в претендирания размер и възможностите на другия родител да я предоставя в
този размер.
ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните са били във
фактическо съпружеско съжителство, че страните живеят разделено от 2016 г., че са
родители на детето Л Ц.ов П., роден на 31.10.2014 г., както и че след раздялата детето е
останало да живее с майка си.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
ДА СЕ ИЗИСКА служебно справка от НАП, съответно от НОИ, по отношение на
данни относно сключени трудови договори, размер на доходи и данни за самоосигуряващи
се лица по отношение на двете страни за период от 06.03.2024 г. до момента на изготвяне на
справката.
ОТЛАГА произнасянето по останалите доказателствени искания след изслушване на
страните по реда на чл. 59, ал. 6 СК.
ЗАДЪЛЖАВА компетентните Дирекции „Социално подпомагане“ /Д „СП“/ по
местоживеене на детето и родителите да изготвят актуални социални доклади актуални
социални доклади. Указва на компетентните Д „СП“, че в социалните доклади следва да
бъдат застъпени констатации за жилищните условия на родителите (след посещение на
жилищата им), за техния родителски капацитет и връзката на всеки от тях с детето,
констатации за обкръжаващата среда на родителите, трудова им заетост, работно време,
подкрепяща среда, роднински и приятелски кръг, наличие на фактори при родителите,
които поставят детето в риск, отношението на детето към всеки от родителите му.
2
Съдът приканва страните към сключване на СПОРАЗУМЕНИЕ, МЕДИАЦИЯ ИЛИ
ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА. Указва на същите, че за
постигане на съдебно споразумение, следва да се явят лично в съдебно заседание, както и че
при постигане на споразумение същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно
заседание, както й че дължимите за производството държавни такси са по-ниски.
Разяснява на страните, че при сключване на споразумение, медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора същите ще запазят добрия тон помежду си,
което е и от съществено значение за ОПАЗВАНЕ ИНТЕРЕСИТЕ НА ТЕХНИТЕ ДЕЦА.
Разяснява на страните, че медиацията е доброволна и поверителна процедура,
регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето, специално подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага
страните да постигнат споразумение. Медиацията може да бъде започната по инициатива на
страните във всеки един етап на висящото пред СРС или СГС производство, но с оглед
интереса им е най-добре това да стане възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът на
окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените ресурси на съдебната
институция, а страните са в състояние да го определят;
доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата, ако прецени, че
продължаването й не е в неин интерес;
поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава споделеното от
страните по време на провеждането й;
свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с помощта на
медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги решение на спора. като са
свободни да определят решението на всички или част от спорните помежду им въпроси, без
да са обвързани от типичните за съдебното производство формални критерии и предписани
рамки на намеса в техните отношения;
взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да открият
корена на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с медиатора притесненията си,
което не могат да направят свободно в съда; разпознавайки интересите си, страните са в
състояние да възприемат най-благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на
взаимните отстъпки същите могат да постигнат повече и от най-доброто съдебно решение,
тъй като осъзнатото задължение предпоставя и доброволното му изпълнение;
спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи лица, на
свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните, а в случай на
необходимост страните могат да получат експертно мнение по спорни въпроси, изискващи
специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се върнат към
съдебното производство.
Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да използват
процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://mediator.mjs.bg.
Указва на страните, че могат да ползват услугите на действащия по Програма
„Спогодби “ към Софийския районен съд Център за спогодби и медиация, които към
момента се предоставят безплатно за страни по висящи пред Софийския районен съд дела.
За повече информация и връзка с координаторите на Програма ’’Спогодби ” страните могат
да се обърнат към Мариана Николова на тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889 515 423,
3
електронна поща: ********@***.*******, адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2,
ст. 204.
Да се изпрати на страните препис от настоящото определение, а на ищеца по
насрещната искова молба – и препис от отговора на насрещната искова молба и
приложенията към него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4