РЕШЕНИЕ
№ 15926
гр. София, 21.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110147278 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу К. К. Д. и Б.
М. Д., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатя на „***“ ЕАД в
условията на разделна отговорност, сумата в общ размер на 3620,69 лв., от които: 3103,54
лв.– главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ се в гр. ***,
ж.к. „***“ бл. ***, вх. ***, ет. ***, ведно със законната лихва от 24.08.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, 468,74 лв. – мораторна лихва, начислена върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 09.08.2023 г., 39,35 лв. –
главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м. 07.2020
г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.08.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и 9,06 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 09.08.2023 г., при следните
квоти:
К. К. Д. – 8/18 част, а именно: сумата от 1379,35 лв. – главница, представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г.,
ведно със законна лихва от 24.08.2023 г. до окончателно изплащане на вземането,
сумата от 208,33 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 09.08.2023 г., сумата от 17,49 лв. –
главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.
07.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.08.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 4,03 лв. – мораторна лихва, начислена
1
върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
15.09.2020 г. до 09.08.2023 г.;
Б. М. Д. – 10/18 част, а именно: сумата от 1724, 19 лв. – главница, представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г.,
ведно със законна лихва от 24.08.2023 г. до окончателно изплащане на вземането,
сумата от 260,41 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 09.08.2023 г., сумата от 21,86 лв. –
главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от
м.07.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.08.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 5,03 лв. – мораторна лихва,
начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 15.09.2020 г. до 09.08.2023 г.
Ищецът твърди, че между него и ответниците, е възникнало договорно правоотношение
с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот:
апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“ бл. ***, вх.***, ет. ***, като ответниците
имат качеството на битови клиенти на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, за имота е извършена
услуга дялово разпределение на топлинна енергия. От своя страна ответниците се явявали
неизправна страна, тъй като не са заплатили стойността на доставената и потребена
топлинна енергия за релевирания период на падежа съгласно приложимите към договора
общи условия, поради което ответниците са изпаднали в забава, с оглед което дължат и
обезщетение за забавено изпълнение. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира
стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния
период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли съда да осъди ответниците да му
заплатят исковите суми. Претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Б. М. Д. и
К. К. Д., с който оспорват предявените искове. Заявяват, че „частично признават исковете – в
квоти, дялове, пропорции и размери, съответстващи на силата на пресъдено нещо и
преклудиращата сила на влязлото в законна сила Решение № 12728, постановено на 14.11.
2022 г. от СРС, 40-и състав, по гр.д. № 25106/ 2022 г. по описа на СРС“. Не оспорват
наличието на валидно облигационно правоотношение с ищеца, както и количеството на
доставената до имота топлинна енергия за процесния период, но твърдят, че дължат само до
квотите, установени с посоченото решение, а именно Б. Д. – 1/18 част, а за К. Д. – 4/18 част.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същите е да
установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на
ответниците топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на
претендираната стойност, а за ответниците е възникнало задължението за заплащане на
продажната цена, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен
договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
В тежест на ответниците (при установяване на посочените обстоятелства) е да
установят по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
С оглед становището на ответниците и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства:
наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна
2
енергия за битови нужди, по силата на което ищецът е предоставил на ответниците топлинна
енергия в твърдяния обем през процесния период.
Предвид изложеното, спорен между страните е единствено въпроса какъв е размерът
на дължимите от ответниците суми за топлинна енергия и цена на услугата за дялово
разпределение, съобразно обема на правата им в съсобствеността.
Между страните не се спори, а и от съвкупната преценка на събраните по делото
писмени доказателства - договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 17
ЗТСУ № ***, том VII от 16.09.1975 г., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № ***, том ***, рег. № ***, дело 272/1998 г., се установява, че наследодателят К. К.ов
Д., притежаващ 5/6 ид. ч. от процесния недвижим имот е починал на 29.03.1964 г., като е
оставил за наследници по закон Б. М. Д. /съпруга/, К. К. Д. /син/ и М. К. Д. /дъщеря/. На
основание чл. 9, ал. 1 ЗН всяко едно от посочените лица е станало носител на по 1/3 част от
притежаваните от К. Д. 5/6 ид. ч., или всеки по 5/18 ид.ч. от имота.
Не е спорно по делото, че останалите 3/18 ид.ч. от процесния топлоснабден имот са
били собственост на З. К. Д..
От удостоверение за наследници, изх. № ***/*** г., издадено от ***, район „***“, се
установява, че М. К. Д. е починала на 12.01.2013 г., и е оставила за наследник по закон Б. М.
Д. /майка/. На основание чл. 6 ЗН Б. М. Д. е станал носител на притежаваните от М. К. Д.
5/18 ид. ч. от имота, поради което същата се легитимира като собственик по отношение на
10/18 ид.ч. от имота.
Следователно, в рамките на исковия период З. К. Д., Б. М. Д., К. К. Д. са били
собственици на процесния апартамент, а това означава, че с оглед действаща нормативна
уредба в областта на енергетиката те се явяват потребители, респ. клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, поради което се явяват задължени за заплащане на продажната
цена за доставената и потребена в него такава съобразно участието им в съсобствеността –
З. К. Д. – 3/18 част; Б. М. Д. – 10/18 част, и К. К. Д. – 5/18 част.
В същото време обаче, по делото се установява осъществяването впоследствие на
юридически факт, довел до промяна в правата върху имота, доколкото видно от
удостоверение за наследници, изх. № ***/*** г., издадено от ***, район „***“ З. К. Д. е
починала на 04.08.2023 г., т. е. след исковия период, поради което включените в
наследствената й маса задължения – включително и това за заплащане на продажната цена за
доставената и потребена топлинна енергия са преминали на основание чл. 8, ал. 4 ЗН в
правната сфера на ответника К. К. Д..
Предвид изложеното, следва да се приеме, че в рамките на исковия период – м.
05.2020 г. – м. 04.2022 г. именно ответниците се легитимират като потребители на топлинна
енергия по отношение на процесния апартамент № ***, находящ се в „***“, бл. ***, вх. ***,
ет. ***, поради което следва да отговарят за произтичащите във връзка с притежанието му
задължения при следните квоти – 10/18 – за Б. М. Д., 8/18 – за К. К. Д., в какъвто смисъл са и
изложените от ищеца в обстоятелствената част на исковата му молба такива.
Неоснователни са доводите на ответниците, че следва да отговарят за процесните
задължения до квотите им в съсобствеността, съгласно „силата на СПН и преклудиращата
сила на влязлото в сила Решение № 12728, постановено на 14.11. 2022 г. от СРС, 40-и състав,
по гр.д. № 25106/ 2022 г. по описа на СРС“. Влязлото в сила решение формира сила на
пресъдено нещо (СПН) относно съществуването или несъществуването на правото и
препятства възможността за повторно сезиране на съда с иск за разрешаване на същия
правен спор. Източник на силата на пресъдено нещо е диспозитивът на влязлото в сила
решение, който очертава спорното право, а не мотивите на решението. (Решение №
33/28.04.2017 г., т. д. № 3230/2015 г., ВКС, ІІ т. о., Решение № 57/26.02.2018 г., гр. д. №
2736/2017 г., ВКС, ІV г. о. и др). В тази връзка следва да бъде отбелязано, че действително в
мотивите на цитираното решение съдът е изложил съображения, че „доколкото по делото
няма нито твърдения, нито ангажирани доказателства запазеното право на ползване върху
4/6 ид.ч. от имота на З. Д., да е погасено“, то вещният ползвател носи отговорността за 4/6
части от потребената енергия, като ответниците Б. Д. и К. Д. отговарят за по 1/18 част. В
настоящия случай от представеното по делото удостоверение за наследници, изх. № ***/***
г., издадено от ***, район „***“ за лицето З. К. Д., според което неин наследник по закон е
3
ответникът К. Д. /роднина по съребрена линия/, по аргумент на чл. 6 ЗН следва извода, че З.
К. Д. не е оставила възходящи, т.е З. Д., която е нейна майка е била починала. Със смъртта
на З. Д. вещното право на ползване върху 4/6 ид.ч. от имота се е погасило.
По изложените съображения, съдът намира за установено по делото, че през
процесния период ищецът е доставил до топлоснабдения имот топлинна енергия в
твърдяния обем, като за ответниците е възникнало задължение за заплащане на същата,
съобразно квотата си в съсобствеността: К. К. Д. - 1379,35 лв., и Б. М. Д. –1724, 19 лв.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
за периода от м. 07.2020 г. до м.04.2022г. не се спори, че се равнява на посочения от ищеца
общ размер от 39,35лв., която не се твърди и не се доказва да е била заплатена от
ответниците. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от общите условия на договорите
между „***“ ЕАД и „***“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. При
съобразяване на дълга на ответниците, то К. К. Д. се явява задължен за сумата от 17,49 лв., а
Б. М. Д. – за сумата от 21,86 лв.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното
от страните.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „***“ ЕАД одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от
2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху
сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не
е необходима покана, за да бъде поставена ответницата в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Следователно в случая е налице доказана забава на ответниците за задължението за първия
отчетен период, считано от 15.09.2021 г., а за втория отчетен период – 15.09.2022 г. При
изчисляване на дължимата законна лихва по реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че лихвата
за забава, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия в размер на 3103,54 лв.
за периода от 15.09.2021 г. до 09.08.2023 г. възлиза на сумата от 468,74 лв.
При съобразяване на дълга на ответниците, то К. К. Д. се явява задължен за сумата от
208,33 лв., а Б. М. Д. – за сумата от 260,41 лв., поради което предявените срещу тях
акцесорни искове за лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 09.08.2023 г. са
основателни и следва да се уважат изцяло.
4
По отношение на задължението за цена на извършена услуга за дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което приложение следва да намери общото правило, че длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В случая, по делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба в съда – 24.08.2023 г., и касаеща процесния период, поради което в тази част
акцесорната претенция за сумата от общо 9,06 лв., начислена за периода от 15.09.2020 г. до
09.08.2023 г., се явява неоснователна и следва да се отхвърли изцяло спрямо всеки един от
ответниците.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. В производството ищецът е направил разноски в общ размер на
244,83 лв., от които 144,83 лв. – заплатена държавна такса, и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение (определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК). Съобразно уважената
част от претенциите и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „***“ ЕАД има право на разноски в
размер на 244,22 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците не следва да се присъждат
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, с оглед липсата на изрично искане в
този смисъл, а и на доказателства за извършването на такива
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***,, ап. ***, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 1379,35 лв. – главница, представляваща стойността на доставената топлинна
енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от 24.08.2023 г. до
окончателно изплащане на вземането, сумата от 208,33 лв. – мораторна лихва за забава,
начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 09.08.2023 г.,
и сумата от 17,49 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение
за периода от м. 07.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.08.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 4,03 лв. за периода от
15.09.2020 г. до 09.08.2023 г.
ОСЪЖДА Б. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***,, ап. ***, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата1724, 19 лв. – главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия
за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от 24.08.2023 г. до
окончателно изплащане на вземането, сумата от 260,41 лв. – мораторна лихва за забава,
начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 09.08.2023 г.,
и сумата от 21,86 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение
за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.08.2023 г. до
5
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер в размер на сумата от 5,03
лв. за периода от 15.09.2020 г. до 09.08.2023 г.
ОСЪЖДА К. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***,, ап. ***, и Б. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***,, ап. ***, да заплатят на ***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 244,22 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „***“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6