Р
Е Ш Е Н И Е
№……………..
/25.11.2020 г., гр. ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети октомври
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на секретаря И.В., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 317/2020 г. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Делото е
образувано по искова молба, подадена от „Кинг Стоун 5” ООД, ЕИК *********
против „Овощен разсадник” ООД, ЕИК *********, с която е предявен конститутивен
иск с правна квалификация чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 362 и сл. ГПК.
Твърди се, че с предварителен договор от
09.07.2019 г. „Овощен
разсадник” ООД, ЕИК *********, чрез представляващия го
Снежанка Радева Д., се задължило да прехвърли на ищцовото дружество поземлен
имот с идентификатор 58503.110.84 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. ***, област ***, одобрени със Заповед РД- 18-375/08.02.2018 г.
на изпълнителния директор на АГКК, с площ 3991 кв.м, местност Разсадника,
трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване за
стопански двор, категория на земята при неполивни условия нула, номер по
предходен план 000084, при съседи: 58503.110.92, 58503.110.613, 58503.110.44,
58503.110.46, ведно с изградената в този имот селскостопанска сграда с
идентификатор № 58503.110.84.1 със застроена площ 656 кв.м. срещу сумата от 120
000 лева, от които 110 000 лева за поземления имот и 10 000 лева за сградата,
платима при подписване на окончателен договор, както и да му прехвърли
собствеността върху тях в срок до 31.12.2019 г.
Посочва се, че след изтичане на уговорения
срок дружеството обещател по договора се е съгласило да прехвърли на ищеца по
нотариален ред само поземления имот срещу уговорено отложено заплащане на
сумата, за което бил издаден нотариален акт № 55, т. I, peг. № 550, дело № 31
от 30.01.2020 г. на нотариус с peг. № 225 на НК, с район на действие PC - ***,
като за сградата отказало да подпише окончателен договор без ясни причини. Тъй
като в недвижимия имот, описан по-горе, ищцовото дружеството било ситуирало от
години бизнеса си, то за него продължавало да е предмет на икономически интерес
построената в поземления имот сграда. Въпреки проведените многократни разговори,
продавачът отказвал да се яви пред нотариус, за да финализират сделката.
Предвид липсата на съгласие от страна на продавача да му прехвърли
собствеността върху сградата, за ищеца бил налице правен интерес от завеждане
на дело по чл. 19 от ЗЗД за обявяване на сключения предварителен договор за
продажба за окончателен в тази му част.
Счита
се, че в случая са налице всички
предпоставки за положително произнасяне на съда, тъй като ответното дружество и
към настоящия момент се явявало собственик на обещания недвижим имот.
Предварителният договор между страните бил сключен в изискуемата писмена форма,
съдържал всички съществени уговорки на окончателния - страните били ясни,
определен бил предметът на сделката - процесните недвижими имоти,
индивидуализирани подробно, уговорен бил видът на сделката - продажба,
постигнато било съгласие относно насрещната престация - продажната цена, а
предвиденият срок за сключване на окончателен договор чрез подписването на
нотариален акт пред нотариус за сградата бил изтекъл.
Моли
се съда да постанови решение, с което да обяви сключения на 09.07.2019 г. предварителен
договор между „Овощен разсадник” ООД като продавач и „Кинг Стоун 5” ООД като
купувач за окончателен в частта, в която се обещава продажбата на
селскостопанска сграда със застроена площ 656 кв.м с идентификатор №
58503.110.84.1 по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. ***, област
***, одобрени със заповед № РД - 18-375/08.02.2018 г. на изпълнителния директор
на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор 58503.110.84, местност
Разсадника, трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно
ползване за стопански двор, категория на земята при неполивни условия нула,
номер по предходен план 000084, при съседи: 58503.110.92, 58503.110.613,
58503.110.44, 58503.110.46, по силата на който ищецът да придобие собствеността
върху нея. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответното дружество, в който изразява становище за
допустимост на предявения иск.
По отношение на
неговата основателност посочва, че наведените в обстоятелствената част на
исковата молба твърдения са вярно отразени. Не оспорва, че на посочената дата е
поел ангажимент да прехвърли на „Кинг Стоун 5” ООД притежавания от него
недвижим имот – сграда, с посочените в исковата молба параметри, явяваща се
частна собственост вследствие на извършената масова приватизация и
преобразуване на държавната фирма „Овощен разсадник” в дружество, както и
упражнявана повече от 15 години фактическа власт върху същия. Заявява желание
да изпълни поетото задължение, чието отлагане се дължало на административна
забава във връзка с уреждане на документите му за собственост и нужните за
прехвърлителната сделка. Твърди, че това е била причината да се изповяда
сделката само за дворното място, а не отказ от извършване на поетото с договора
обещание.
Моли при
постановяване на положителен съдебен акт ищецът да бъде задължен да му заплати
сумата от 10000 лева, представляваща продажната цена на процесната сграда.
В
съдебно заседание страните се представляват от своите законни представители и
пълномощници, чрез които заявяват, че са постигнали извънсъдебна спогодба,
която представят в писмен вид. Молят да бъде постановено решение, с което
предявеният иск да бъде уважен, като бъде обявен сключеният на 09.07.2019 г.
предварителен договор относно постройката за окончателен, ищецът „Кинг Стоун 5” ООД да бъде задължен да заплати на ответника „Овощен
разсадник” ООД – в ликвидация сумата от 10000 лева, представляваща
продажната цена на описания имот, в двуседмичен срок от постановяване на
решението, както и да заплати таксите по прехвърляне на недвижимия имот, като
се съобрази размерът на данъчната оценка, която е по-висока от договорената
продажна цена. Ищецът е направил искане за връщане половината от
платената от него държавна такса.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От представения по делото предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, се установява, че на 09.07.2019 г. ответникът
в качеството си на продавач се е задължил да прехвърли на ищеца, а ищецът се е
задължил да купи недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 58503.110.84 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***, област ***, одобрени
със Заповед РД- 18-375/08.02.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ
3991 кв.м, местност Разсадника, трайно предназначение на територията земеделска,
начин на трайно ползване за стопански двор, категория на земята при неполивни
условия нула, номер по предходен план 000084, при съседи: 58503.110.92,
58503.110.613, 58503.110.44, 58503.110.46, ведно с изградената в този имот
селскостопанска сграда с идентификатор № 58503.110.84.1 със застроена площ 656
кв.м. срещу сумата от 120 000 лева, от които 110 000 лева за поземления имот и
10 000 лева за сградата, платима при подписване на окончателен договор. Страните са се споразумели
да сключат окончателен договор пред нотариус в срок до 31.12.2019 г.
От представените по делото н.а.
вписан под № 92, т. ІХ, дело № 1669/16.10.2020 г. на нотариус Илко Кънев, с
рег. № 225 на НК, с район на действие РС – ***, заповед № 227 от 05.09.1994 г. на Министерство на земеделието;
решение от 22.12.1995 г. на Окръжен съд *** по фирмено дело № 5016/1995 г.;
протокол от 12.03.1996 г. за предаване на имущество; договор за
покупко-продажба на дялове РД 50-8/08.01.2001 г., сключен между министъра на
земеделието и горите, оправомощен да сключи сделка за приватизация на „Държавен
разсадник” ЕООД, и „Овощен разсадник” ООД; решение от 13.11.2003 г. на Окръжен
съд *** по ф.д. № 5016/1995 г., парт. № 12, т. 82, стр. 62, се установява, че
ответното дружество е придобило собствеността върху процесния недвижим имот,
предмет на предварителния договор от 09.07.2019 г., а именно - селскостопанска сграда с идентификатор №
58503.110.84.1, вследствие на извършената масова приватизация и преобразуване на
държавна фирма „Овощен разсадник” в дружество, както и по давностно владение.
Представени
са протокол от заседание на общото събрание на „Овощен разсадник“ ООД от
10.05.2019 г., протокол от проведеното общо събрание на съдружниците на „Кинг
Стоун 5“ ООД от 09.07.2019 г. и разпечатка от ТРРЮЛЦ за актуалното състояние
на „Овощен разсадник“ ООД, от които се
установява, че на проведените общи събрания на съдружниците на двете дружества
са взети решения за продажба на недвижимите вещи, собственост на „Овощен
разсадник“ ООД , респ. за закупуване на имотите, предмет на предварителния
договор от 09.07.2019 г., включително и на процесния
недвижим имот - селскостопанска сграда с
идентификатор № 58503.110.84.1 от страна на „Кинг Стоун 5“ ООД,
както и че на 18.09.2020 г. е вписана ликвидация на ответното дружество „Овощен
разсадник“ ООД, а за ликвидатор е определена С.Р.Д.. Срокът на ликвидацията е
7-месечен, който тече от публикуване на поканата до кредиторите.
От
представения нот. акт № 55, т. І, peг. № 550, д. № 31 от 30.01.2020
г. на нотариус Илко Кънев, рег. № 225 на НК, с район на действие РС – ***, се
установява, че по силата на обективирания в него договор за покупко – продажба,
сключен между „Овощен разсадник“ ООД и „Кинг Стоун 5“ ООД, ответното дружество
е прехвърлило на ищеца собствеността само върху поземлен
имот с идентификатор 58503.110.84 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. ***, област ***, одобрени със Заповед РД- 18-375/08.02.2018 г.
на изпълнителния директор на АГКК, с площ 3991 кв.м, местност Разсадника,
трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване за
стопански двор, категория на земята при неполивни условия нула, номер по
предходен план 000084, при съседи: 58503.110.92, 58503.110.613, 58503.110.44,
58503.110.46, явяващ се част от предмета на предварителния договор от
09.07.2019 г.
Представено е и удостоверение за
данъчна оценка на процесния недвижим имот с изх. № **********/23.01.2020 г.,
от която се установява, че няма непогасени данъчни задължения за имота.
В съдебно заседание, проведено на 29.10.2020
г., страните представиха молба, в която е инкорпорирана постигната между тях
спогодба, с която същите се съгласяват производството по гр.д. №
317/2020 г. на ПРС да приключи, като бъде обявен за окончателен сключеният на
09.07.2019 г. предварителен договор, с който се обещава „Овощен разсадник” ООД
да продаде на „Кинг Стоун 5” ООД недвижим имот, представляващ селскостопанска
сграда с идентификатор № 58503.110.84.1 със застроена площ 656 кв.м, изградена
в поземлен имот с идентификатор 58503.110.84 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. ***, област ***, одобрени със Заповед РД – 18-375
/ 08.02.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 3991 кв.м, местност
Разсадника, трайно предназначение на територията Земеделска, начин на трайно
ползване за стопански двор, категория на земята при неполивни условия нула,
номер по предходен план 000084, при съседи: 58503.110.92, 58503.110.613,
58503.110.44, 58503.110.46, като ищецът Кинг Стоун 5 ООД се задължи да заплати
на Овощен разсадник ООД – в ликвидация сумата от 10000 лева, представляваща
продажната цена на описания имот в двуседмичен срок от постановяване на
решението, както и да заплати таксите по прехвърляне на недвижимия имот, съобразно
размера на данъчната оценка, която е по-висока от договорената продажна цена.
При така установената фактическа
обстановка, се налагат следните правни изводи:
Съдът намира, че постигнатата между страните
извънсъдебна спогодба, инкорпорирана в молбата, представена в съдебно
заседание, проведено на 29.10.2020 г., следва да бъде взета предвид при
постановяване на решението, доколкото същата обективира извъсъдебно признание
на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД от страна на ответника в качеството му на
продавач на недвижим имот - селскостопанска сграда с идентификатор № 58503.110.84.1, представляващ част от предмета на
процесния предварителен договор.
Съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД
предварителният договор за сключване на определен окончателен договор, за който
се изисква нотариална или нотариално заверена форма, трябва да се сключи в
писмена форма и да съдържа уговорки относно съществените условия на
окончателния договор. Неизпълнението на обещанието от една от страните по него
поражда право на другата страна да иска сключване на окончателен договор чрез
иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Предпоставки за уважаване на иска са: ищецът да е
изправна страна по договора и по отношение на продавача по същия да се установи
правото му на собственост върху предмета на договора към датата на съдебното
решение.
Представеният по делото предварителен договор е в установената от закона
писмена форма и съдържа уговорки за съществените условия на договора за
продажба – относно вещта, предмет на продажба, и относно цената. Подписан е от
надлежни към датата на неговото сключване законни представители на ищцовото и
ответното дружество – управителите А. А. и С.Р., вписани в търговския регистър
като представляващи дружествата – чл. 141, ал. 2
и ал. 3 от ТЗ. Следва да се отчете обстоятелството, че ищцовото дружество се
представлява от двама управители – А.И.А.и Х.В.Т., заедно и поотделно, поради
което и на основание чл. 141, ал. 2, изр. 2 всеки един от тях може да действа
самостоятелно. Следователно договорът е действителен и валидно обвързва
страните.
На следващо място се установява, че прехвърлителят по този договор е
собственик на процесния имот, част от предмета на същия. Съгласно чл. 2, ал. 4
от Закона за държавната собственост не са държавна собственост по смисъла на
този закон имотите и вещите на търговските дружества, дори ако държавата е била
единствен собственик на прехвърленото в тях имущество. Посочената разпоредба
идва да установи, че имотите, включени в капитала на търговски дружества,
включително еднолични такива, с държавата като единствен собственик на
капитала, са собственост на търговските дружества като самостоятелни обекти на
правото, а не на държавата. В насока на това, че ответникът е собственик на
имота, е и приложеният констативен нотариален акт за собственост, придобита на
основание давностно владение, който се ползва с обвързващо и легитимиращо
действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост до
установяване на обратното – ТР № 11/2012 г. от 21.03.2013 г. по тълк. дело
№11/2012 г. на ОСГК на ВКС.
Установява се от доказателствата, че ищецът, като купувачът се е задължил
да заплати цената, посочена в договора,
при подписване на окончателния договор и следователно същият е изправна страна, която по
силата на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД може да иска сключване на окончателен договор.
Съответно ответникът е неизправен, тъй като не е прехвърлил собствеността върху процесния имот, чрез предвидената в закона форма
за действителност. В договора е уговорен срок за сключване на окончателния
договор – до 31.12.2019 г. Уговореният срок, съставлява падеж на задължението
на ответника да прехвърли собствеността върху имота чрез продажба, поради което
в случая правилото на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД е неприложимо. Ето защо следва да се
приеме, че срокът за изпълнение на това задължение е изтекъл, като от
доказателствата по делото се установява, че към момента на изтичане на срока по
предварителния договор, окончателен договор в изискуемата съгласно чл. 18 от ЗЗД нотариална форма не е бил сключен.
Установи се
още, че имотът съществува във вида, в който е уговорена продажбата му. Налице е
извънсъдебно изявление на ответника, обективирано в молбата, представена в
съдебно заседание на 29.10.2020 г., което следва да се счита за извънсъдебно
признание на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, като в подадения писмен отговор
ответникът също заявява, че не оспорва исковата претенция.
Предвид изложеното съдът намира, че искът следва да се
уважи, като се обяви за окончателен предварителният договор за продажба на процесния
имот от 09.07.2019 г., сключен между страните. Тъй като по силата на
предварителния договор за ищеца, като купувач, съществува задължение да заплати
продажната цена в размер на 10000 лева при сключване на окончателния договор, то налице е хипотеза по чл. 362, ал.
1 от ГПК, като следва да бъде постановено заместващо решение, при условие, че
ищецът изпълни задължението си да заплати на ответника продажната цена на процесния
недвижим имот в размер на 10000 лева в двуседмичен срок от влизане в сила на настоящото
решение. На ищеца следва да се укаже, че на основание чл. 362, ал. 2 от ГПК решението
ще бъде обезсилено по искане на ответника, ако този срок не бъде спазен.
Съгласно разпоредбата на чл. 364, ал. 1 от ГПК, с
решението си съдът осъжда ищеца да заплати на държавата следващите се разноски
по прехвърлянето на имота и нарежда да се впише възбрана върху имота до
изплащането на тези разноски. Ето защо ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС - *** на
основание чл. 364, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 87 от ЗННД нотариална такса в размер на 164.21 лв., определена
по реда на чл. 85, ал. 3 от ЗННД, във вр. с т. 8 от Тарифа за нотариалните
такси като в охранителното производство за издаване на нотариален акт за
покупко – продажба /т. 19 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС/, както и такса за вписване на възбрана върху имота до изплащане
на разноските по прехвърлянето в размер 15 лева съгласно т. 37 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. На основание чл. 364, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 44, ал. 1, вр. с
чл. 47, ал. 2 и чл. 46, ал. 2, т. 1 от ЗМДТ и чл.
33, ал. 2 от Наредба № 14 за определяне размера на местните данъци на
територията на Община *** от 2020 г., ищецът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на последната община местен данък за придобиване на имущество по
възмезден начин в размер 261.58 лв. /2,5 % върху данъчната оценка на имота, която е по –
висока от цената по договора – 10 463.20 лв./.
На основание чл. 364, ал. 2 от ГПК следва да бъде разпоредено да не се
издава препис от решението, докато ищецът не докаже, че са заплатени по сметка
на РС - *** разноските по прехвърлянето, както и дължимите към Община ***
данъци по чл. 10 и сл. от ЗМДТ /данък върху недвижимите имоти/ и чл. 44 и сл.
от ЗМДТ /данък при придобиване на имущество по възмезден начин/.
Следва да
бъде даден шестмесечен срок на ищеца, считано от влизане в сила на настоящото
решение, да впише същото в Агенция по вписванията, Служба по вписванията - гр. ***
на основание чл. 112, б. „з”, вр. с б. „а” от ЗС, като му се укаже, че след
изтичането на този срок, вписването на исковата молба губи действието си /чл. 115,
ал. 2 от ЗС/.
Съдът намира, че направеното от ищеца искане за връщане на половината от
внесената държавна такса е неоснователно. Както в молбата, депозирана в съдебно
заседание на 29.10.2020 г., така и в същото съдебно заседание заявеното от
страните и техните процесуални представители искане към съда е да постанови
решение, с което да уважи предявения иск, като обяви предварителния договор,
сключен на 09.07.2019 г., за окончателен. При това положение, съдът счита, че не са
налице предпоставките, визирани в нормата на чл. 78, ал. 9 от ГПК, предвиждаща, че при приключване на делото със
спогодба, половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случая не
е налице съдебна спогодба. За да е налице такава е нужно договорът за спогодба да
бъде сключен пред съда, който разглежда делото и да бъде удостоверен в съдебния
протокол, като той трябва да бъде подписан от страните, председателя и съдебния
секретар – чл. 234, ал. 1 от ГПК. Следователно съдебна спогодба може да бъде
сключена само в съдебно заседание. Писменият договор за спогодба, който
страните са представили на съда, не е съдебна спогодба и не може да бъде
приравнен на такава. Формата, предписана в чл. 234, ал. 1 от ГПК е условие за
валидност на съдебната спогодба и именно извършването на такава е въведено като
основание за връщане на половината от следващата се ДТ, съгласно чл. 78, ал. 9
от ГПК, която процесуална норма не може да бъде тълкувана разширително. Ето
защо искането следва да бъде оставено без уважение.
При този изход на делото ищецът има право на разноски. Искане в този смисъл
е направено още с исковата молба, поради което такива следва да му бъдат присъдени
на основание чл. 78 ал. 1 ГПК в размер на 104.63 лева за платена държавна такса.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН на основание
чл. 19, ал. 3 от ЗЗД сключения на 09.07.2019 г. между „Овощен разсадник” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, област ***, ул. „Козлодуй” № 24, представлявано от
управителя С.Р.Д., в качеството на продавач, от една страна, и „Кинг Стоун 5” ООД,
ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, област ***, ул. „Цоню Тодоров” № 68,
представлявано от управителя А.И.А., от друга страна, като купувач,
предварителен договор в частта за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ селскостопанска сграда с
идентификатор № 58503.110.84.1 със застроена площ 656 кв.м, изградена в
поземлен имот с идентификатор 58503.110.84 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. ***, област ***, одобрени със Заповед РД – 18-375
/ 08.02.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 3991 кв.м, местност
Разсадника, трайно предназначение на територията Земеделска, начин на трайно
ползване за стопански двор, категория на земята при неполивни условия нула,
номер по предходен план 000084, при съседи: 58503.110.92, 58503.110.613,
58503.110.44, 58503.110.46, срещу цена 10 000 лв., платима от купувача при сключване на окончателен
договор, ПРИ УСЛОВИЕ, че „Кинг
Стоун 5” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, област ***, ул. „Цоню
Тодоров” № 68, представлявано от управителя А.И.А., изпълни насрещното си
задължение да заплати на „Овощен
разсадник” ООД – в ликвидация, ЕИК *********, представлявано от ликвидатора С.Р.Д., сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща уговорената
продажна цена по предварителния договор, в двуседмичен срок от влизане в сила
на настоящото решение, в противен случай по искане на „Овощен разсадник”
ООД – в ликвидация решението
ще бъде обезсилено.
ОСЪЖДА „Кинг Стоун 5” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, област ***, ул. „Цоню Тодоров” № 68, представлявано от
управителя А.И.А., да заплати по сметка на РС - ***, в полза бюджета на
съдебната власт, нотариална такса в размер 164.21 лв. /сто шестдесет и
четири лева и двадесет и една стотинки/ и такса за вписване на възбрана в
размер 15 лв. /петнадесет
лева/, а по сметка на Община *** – местен данък за придобиване на
имущество по възмезден начин в размер 261.58 лв. /двеста
шестдесет и един лева и петдесет и осем стотинки/.
НАРЕЖДА да се впише възбрана върху описания по-горе недвижим имот до
изплащане на следващите се разноски по прехвърлянето в общ размер на 425.79
лева /четиристотин двадесет и пет лева и 79 ст./.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Кинг Стоун 5” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, област ***, ул. „Цоню Тодоров” № 68, представлявано от
управителя А.И.А., за връщане на половината от
внесената държавна такса за настоящото производство, като неоснователно.
ОСЪЖДА „Овощен разсадник” ООД – в ликвидация, ЕИК
*********, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, област ***, ул. „Козлодуй” № 24,
представлявано от ликвидатора С.Р.Д., да заплати на „Кинг Стоун 5” ООД,
ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, област ***, ул. „Цоню Тодоров” № 68,
представлявано от управителя А.И.А., сумата
104.63 лв. /сто и четири лева и шестдесет и три стотинки/ – направени
разноски в настоящото производство за платена държавна такса.
ОПРЕДЕЛЯ на „Кинг Стоун 5” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, област ***, ул. „Цоню Тодоров” № 68, представлявано от
управителя А.И.А., шестмесечен срок за отбелязване на настоящото решение в
имотния регистър, считано от влизането му в сила, като му УКАЗВА, че в противен
случай вписването на исковата молба губи своето действие.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред ОС - ***.
ДА НЕ СЕ ИЗДАВА препис от решението, докато ищецът не представи доказателства,
удостоверяващи заплащане на разноските по прехвърлянето по сметката на РС - ***,
както и на дължимите към Община *** данъци и такси по чл. 10 и сл. и чл. 44 и
сл. от ЗМДТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: