№ 86
гр. Дупница, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Румяна М. Агонцева
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20221510102187 по описа за 2022 година
„Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4,
е предявило срещу Х. Г. Х. , ЕГН: **********, с адрес: ***, искове с правно основание
чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 8378.65 лв.-
главница по договор за потребителски кредит № **********, сключен на 20.06.2016г.
между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и Х. Г. Х., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното плащане; 5811.78 лв.-договорна
лихва, начислена за периода от 23.10.2018г. (падеж на първата неплатена погасителна
вноска) до 25.06.2022г. (падеж на последната вноска по договора) и 4076.34 лв.-лихва за
забава, начислена за периода от 24.10.2018г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК в съда. Претендира и присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото
производство.
Ищецът твърди, че на 20.06.2018г., между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, като заемодател и
оттветника, като заемополучател, е сключен Договор за потребителски кредит с №
**********, съгласно който кредитодателят се е задължил да предостави на
кредитополучателя паричен заем в размер на 8660.10 лева, преведени по посочената от
кредитополучателя банкова сметка, а кредитополучателят се е задължил да го върне
съгласно условията на сключения договор, ведно с договорената лихва в размер на 6755.03
лв., на 48 месечни погасителни вноски, първите 47 от които в размер на 321.15 лв. всяка, и
последна изравнителна вноска в размер на 321.08 лв., като падежът на първата погасителна
вноска бил уговорен на 25.07.2018г., а на последната-на 25.06.2022г. Крайният срок за
1
издължаване на всички задължения по кредита е 25.06.2022г., /датата на последната
погасителна вноска/, предвид което вземанията, произтичащи от договора за кредит не са
обявявани за предсрочно изискуеми.
На кредитополучателя, е начислено и обезщетение за забава върху дължимите суми в
размер на законната лихва за забава, за периода от 24.10.2018г. до датата на входиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, общият размер на което е 4076.34 лв.
Ищецът сочи, че кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимия паричен заем,
като неизплатените до момента задължения, са както следва: главница, в размер на 8378.65
лв., договорна лихва, в размер на 5811.78 лв. и обезщетение за забава в размер на законната
лихва, в размер на 4076.34 лв., или сума в размер на общо 18266.77 лв.
Твърди, че на 25.11.2021г. е подписано Приложение 1 към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.08.2018г., сключен между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на което „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е
прехвърлило в полза на ищеца вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит
№ **********/20.06.2018г., сключен с ответника, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД е упълномощена, в качеството си на цесионер по
договора за цесия, да изпраща уведомления за извършената цесия съгласно изрично
пълномощно от законния представител на цедента. В изпълнение на изискванията на закона
и по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено Уведомително писмо с Изх.№
УПЦ-П-ТБИ/********** от 09.12.2021г. от страна на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД чрез „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД за станалата продажба на вземания, чрез Български пощи, с
известие за доставяне. Писмото се е върнало в цялост, с отбелязване, че получателят се е
преместил от адреса.
Ищецът сочи, че поради неизпълнението на горепосочените задължения от
ответника, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз
основа на което заявлението е образувано ч.гр.д. 1768/2022г. по описа на РС-Дупница, по
което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца, срещу която ответникът е
възразил в срок.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се изразява
становище за неоснователност на предявените искове. Ответникът твърди, че се е отказал от
кредита и претендираната сума не му е била преведена по банкова сметка. Прави
възражение, че договорът за цесия не му е бил надлежно съобщен, съобразно чл. 99, ал. 4 от
ЗЗД. Излага подробни съображения. В депозираното възражение срещу издадената заповед
за изпълнение, ответникът е направил и възражение за погасителна давност.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото писмени доказателства: Договор за потребителски
кредит и погасителен план към него, неоспорени от ответника, се установява, че на
20.06.2018г. между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, гр.София, като заемодател и Х. Г. Х., като
2
заемател, е сключен договор за потребителски кредит № **********, по силата на който
дружеството-заемодател се е задължило да предостави на заемателя парична сума в размер
на 8660.10 лв., (от които 6513.00 лв.-преведена сума по банкова сметка, 1219.23 лв.-сума по
застраховка живот и 927.87 лв.-еднократна такса за оценка на риска), а от своя страна
заемателят се е задължил да върне същата, ведно с договорената лихва в размер на 6755.03
лв., на 47 месечни погасителни вноски в размер на 321.15 лева всяка и последна,
изравнителна вноска в размер на 321.08 лв., като падежът на първата погасителна вноска
бил на 25.07.2018г., а на последната-на 25.06.2022г.
Така общо договореният размер на плащанията бил 15415.13 лева. Сумата от 6513.00
лв. била преведена по банкова сметка на кредитополучателя на 20.06.2018г.
Видно от Приложение № 1/25.11.2021г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 31.08.2018г., подписано между „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, вземането на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД към Х. Г. Х.,
произтичащо от посочения по-горе договор за паричен заем е прехвърлено на „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения. Към исковата молба
е приложен и Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на
31.08.2018г. между „Агенция за събиране на вземания" ЕАД и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, с
който е договорено сключването на индивидуални договори за цесия.
С исковата молба е представено и пълномощно, с което „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е
упълномощило „Агенция за събиране на вземания" ЕАД да уведоми всички длъжници по
вземанията, които цедентът е прехвърлил съгласно Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 31.08.2018г. и Приложение № 1 към него.
С исковата молба е представено уведомително писмо изх. № УПЦ-П-ТБИ/**********
от 25.11.2021г., с които „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, чрез „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД уведомява Х. Г. Х. за прехвърлянето на процесното вземане. Видно от приложената
обратна разписка към известие за доставяне № 1217607, уведомителното писмо не са
получени от ответника (отбелязано е, че същият се е преместил от адреса).
От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че отпуснатият от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД на ответника кредит е усвоен на
20.06.2018г., когато средствата са преведени по банкова
сметка № ВС87ТВІВ93101020822407, открита в „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, с титуляр
потребителят на Договор за потребителски кредит №**********/20.06.2018г.
Х. Г. Х., ЕГН: **********. Съгласно чл.11.2.1. от Договора кредитът се счита за усвоен от
Потребителя на датата, когато кредитните средства постъпят по посочената банкова сметка.
На ответника е предоставен паричен заем в размер на 8660.10 лв.-главница, в която
сума са включени: 6513.00 лв.-основна заемна сума; 1219.23 лв.-застрахователна премия и
927.87 лв.-еднократна такса за оценка на риска. Договорен е фиксиран годишен лихвен
процент 31,84%, и Годишен процент на разходите 46,47%. Кредитополучателят се е
задължил да върне заема заедно с договорена лихва от
3
6755.13 лв., или общия размер на плащането е на стойност 15415.13 лв.
Ответникът е внасял вноски за погасяване на заема по Договор за потребителски
кредит в размер на общо 964.44 лв., на следните дати:
- на 24.07.2018г-321,15 лв.
- на 01.09.2018г.-321,70 лв.
- на 29.09.2018г.-329.59 лв.
Размерът на непогасените суми по Договор за потребителски кредит
№**********/20.06.2018г., е както следва: главница в размер на 8378.65лв.; непогасената
договорна лихва в размер на 5811.78 лв. и лихва за забава в размер на 4076.34 лв.
Анализът на така установените факти и обстоятелства по делото, налага
следните правни изводи:
Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи,
че ответникът дължи сумите, за които по ч.гр.д. 1768/2022г. по описа на Районен съд-
Дупница е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В тежест на ищеца е да докаже
съществуването на вземането в полза на първоначалния кредитор-сключването на договора
за кредит и предаването на сумата по него съгласно уговореното, поемането на задължение
от ответника да върне заетата сума, както и сключването на договора за цесия. С оглед на
представените по делото писмени доказателства и неоспорването им от ответника, съдът
приема за установено сключването на процесния договор за кредит между Х. Г. Х. и
първоначалния кредитор „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, гр.София и изпълнението на задължението
на кредитора по него за предоставяне на заемната сума.
Съгласно чл.11.2.1. от Договора кредитът се счита за усвоен от Потребителя на
датата, когато кредитните средства постъпят по посочената банкова сметка, а видно от
заключението на вещото лице по назначената и изслушана съдебно-счетоводна експертиза,
на 20.06.2018г., средствата са преведени по банкова сметка № ВС87ТВІВ93101020822407,
открита в „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, с титуляр ответника. Несъстоятелно е възражението на
ответника, направено в отговора на исковата молба, че се бил „отказал“ от договора два часа
след сключването му, тъй като такъв отказ би бил валиден, ако е направен в писмена форма,
а не се сочат каквито и да било доказателства в тази насока. Освен това, както сочи вещото
лице, ответникът е правил впоследствие вноски за погасяване на кредита, което
противоречи на твърденията му , че се е отказал от същия, както и че сумата по кредита не е
усвоена.
От приетите по делото писмени доказателства се установява също така, че
процесното вземане е прехвърлено с Приложение № 1/25.11.2021г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 31.08.2018г., подписани между „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД и „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД. Съгласно посочения договор за цесия,
цесионерът се е задължил да изпраща писмени уведомления по смисъла на чл.99, ал.3 ЗЗД
до длъжниците по вземанията, предмет на договора от името на цедента, за което е изрично
упълномощен, видно от представеното с исковата молба пълномощно. Уведомяването за
4
цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия кредитор. Затова съобщението от
новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД действие. Това обаче не
означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи
на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Длъжникът може да се защити
срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за
представителната власт на новия кредитор (Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 5759/2014 г., III г. о.).
Уведомяването на кредитора за станалата цесия, като факт, настъпил след подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, следва да бъде взето предвид от съда.
Съгласно постановките на т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК,
съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента
на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата
на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (в същия смисъл са и Решение № 123
от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т.о., Решение № 3 от 16.04.2014г. на ВКС по
т.д.№ 1711/2013г., І т.о. и Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т.
о., постановени по реда на чл.290 ГПК). В настоящия случай уведомлението, заедно с
препис от исковата молба и останалите писмени доказателства, са били връчени на
ответника на 14.12.2022г., поради което следва да се приеме, че прехвърлянето на
вземанията по сключения договор за потребителски кредит в полза на ищеца е произвело
действие спрямо ответника. По изложените съображения, следва да се приеме, че
ответникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането с получаване на препис от
исковата молба и приложенията към нея.
Безспорно се установява и размерът на процесното вземане, като след направеното от
ответника частично плащане в размер на 964.44 лв., към момента е в размер на общо
18 266.77 лв., от които: главница-8378.65 лв., договорна лихва-5811.78 лв., начислена за
периода от 23.10.2018г. (датата, на която е станала изискуема първата неплатена
погасителна вноска) до 25.06.2022г.-датата на изтичане на погасителния план и лихва за
забава в размер на 4076.34 лв., начислена за периода 24.102018г. (датата, след която е
станала изискуема първата неплатена погасителна вноска) до датата на подаване на
заявлението в съда-02.08.2022г.
Съдът следи служебно за нищожността клаузи на договора за потребителски кредит
на императивните разпоредби на ЗПК и добрите нрави, като намира, че в случая не са
налице такива. Размерът на уговорената възнаградителна лихва, процентно изразен- 31.84%,
не противоречи на закона, нито на добрите нрави. Към момента на сключване на процесния
договор е била приета разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК (нова – ДВ, бр.35 от 2014 г., в сила
от 23.07.2014 г.), съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
5
определена с постановление на Министерски съвет на Република България. Годишният
процент на разходите включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи – лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл. 19, ал.1 ЗПК. С
приемането на посочените разпоредби се постави "рамка" по отношение на уговорките при
потребителските кредити за размера на лихвите. При нарушение на законовата разпоредба,
клаузите в договора за дължимостта на всеки един от компенентите на ГПР са нищожни.
Трайната съдебна практика на ВКС до този момент е използвала като мерило за
установяване на съответствието на уговорката за заплащане на възнаградителна лихва с
добрите нрави именно законната лихва за просрочени задължения /която към настоящия
момент е 10 %/. В тази връзка са Решение №906 от 30.12. 2004 г. на ВКС по гр. д.
№1106/2003г., II г.о.; Решение № 1270 от 09.01.2009 г. на ВКС по гр.д. №5093/2007г., II г.о. ,
според които съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не
надвишава с повече от три пъти законната лихва. Този критерий вече е неприложим,
доколкото има законово правило и определянето на възнаградителна лихва, както в
настоящия случай, равняваща се на около 4 пъти размера на законната лихва, попада в
допустимите от ЗПК рамки. Именно принципът за еквивалентност в насрещните престации
при двустранните договори е залегнал при приемането на посочените разпоредби, като
свободата на договаряне при договорите за потребителски кредит е ограничена с оглед
обстоятелството, че едната страна по договора – потребителя кредитополучател, е по-
слабата икономически страна в правоотношението. Накърняване на добрите нрави е налице,
когато договорната свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата
несъразмерни тежести, като се възползва от по-неблагоприятното й положение. Затова, при
преценка нарушени ли са добрите нрави при уговорката за възнаградителна лихва, съдът
намира, че меродавна е именно разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК с регламентираните в нея
"рамки". Затова и уговорена възнаградителна лихва в размер на 31.84 % и ГПР – 46.47 %, не
противоречи на добрите нрави с оглед изложените по-горе съображения. Напротив, тя е
съобразена със законовите изисквания на чл. 19, ал.4 ЗПК, с установените нравствено-
етични правила на морала, като ограничаващи договорната свобода. Затова и възражението
за нищожност на уговорката за възнаградителна лихва, като противоречаща на добрите
нрави, е неоснователно. За м. 06 – м. 11.2016 г. основният лихвен процент на БНБ е 0 % + 10
пункта /съгласно ПМС № 72 от 08.04.1994 г./, като размерът на законната лихва към дата на
сключване на договора 10 %. Трикратният размер на законната лихва към датата на
сключване на договора е 30 %. Няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в
размер по-голям от законната лихва. За съобразяването дали тази уговорка е нищожна
поради противоречие с добрите нрави, следва да се съобразят конкретните данни по
производството – в този смисъл решение № 61/21.10.2015 г., т. д. № 894/2014 г. на I т. о. на
ВКС. Приема се, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва (а за
обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва) - решение № 906/30.12.2004 г.
6
по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, II г. о., решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на
ВКС, II г. о., определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, IV г. о. Ето
защо съдът намира, че така уговореният ГЛП, а именно 31.84% не противоречи на добрите
нрави.
Неоснователно е и направеното от ответника възражение за давност. Кредитът не е
обявяван за предсрочно изискуем, поради което дължимите по него суми са станали
изискуеми на 25.06.2022г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано
в съда на 02.08.2022г.
По гореизложените съображения, предявените искове се явяват основателни и ще
бъдат уважени изцяло.
По разноските:
Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение /Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК/, поради което, на основание чл.78 ал.1 ГПК
ответникът следва да бъде осъдена да заплати направените от ищеца разноски както в
настоящото, така и в заповедното производство.
Съгласно на чл. 78, ал. 8 от ГПК (ДВ, бр. 8/24.01.2017 г.) в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Нормата е процесуална и следва да намери приложение спрямо
всички неизвършени процесуални действия, включително по отношение присъждането на
разноските от исковия съд, който определя и разноските, дължими на страната за
заповедното производство, без да е обвързан от констатацията на заповедния съд в това
отношение. Разпоредбата на чл. 37 от ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на
правната помощ, която в чл. 25 и чл. 26 предвижда възнаграждение за заповедното
производство от 50 до 150 лева, а в исковото - от 100 до 300 лева. Съгласно чл. 1 от
Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството
на извършената работа.
Предвид изложеното, съдът като съобрази, че от една страна делото не е с висок
материален интерес, а от друга – че извършената от юрисконсулта работа се състои в
попълване на кратко бланково заявление в заповедното производство, съответно искова
молба по множество еднотипни заповедни и искови производства, както и че настоящото
дело не се отличава с фактическа и/или правна сложност, съобразявайки и обстоятелството,
че упълномощеният юрисконсулт не се яви в проведеното открито съдебно заседание,
намира, че в полза на ищцовото дружество следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 лева - за заповедното производство и в размер на 100.00
лева - за исковото производство. Към така определеното юрисконсултско възнаграждение
7
следва да бъдат прибавени и заплатената от ищеца държавна такса в заповедното и исковото
производство в общ размер на 730.68 лева, както и внесения депозит за възнаграждение на
вещото лице по назначената ССчЕ в размер на 300.00 лв.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. Г. Х. , ЕГН: **********, с
адрес: ***, че дължи на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
„Лабиринт“, ет. 2, офис 4, сума в общ размер на 18 266.77 лв. (осемнадесет хиляди двеста
шестдесет и шест лева и седемдесет и седем стотинки), от които: сумата от 8378.65 лв.
(осем хиляди триста седемдесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки),
представляваща неизплатен остатък от главницата по договор за потребителски кредит №
**********, сключен между „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД и ответника на 20.06.2018г., сумата от
5811.78 лв. (пет хиляди осемстотин и единадесет лева и седемдесет и осем стотинки),
представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 23.10.2018г.
(датата, на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска)
до датата на последната погасителна вноска-25.06.2022г. и сумата от 4076.34 лв. (чети
хиляди и седемдесет и шест лева и тридесет и четири стотинки)-обезщетение за забава в
размер на законната лихва, начислено за периода от 24.10.2018г. (датата, на която е станала
изискуема първата неплатена погасителна вноска) до 02.08.2022г. (датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда), за които вземания по ч.гр.д.
1768/2022г. по описа на РС-Дупница е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в
полза на ищеца.
ОСЪЖДА Х. Г. Х. , ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, разноски по
настоящото дело в общ размер на общо 765.34 лв. (седемстотин шестдесет и пет лева и
тридесет и четири стотинки), а също и сторените разноски в производството по ч.гр. д. №
1768/2022г. по описа на РС-Дупница в общ размер на 415.34 лв. (четиристотин и
петнадесет лева и тридесет и четири стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кюстендил в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
8