Р
Е Ш Е
Н И Е № .......
гр.К., ……..2020 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
К. районен съд, гражданско
отделение в публично заседание на единадесети ноември, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при
секретаря...................Х. К.………….................................като
разгледа докладваното от
съдията............................................гр.дело №211 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание
чл. 422 във вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че подал заявление чл.410 от ГПК въз основа на което е образувано ч.гр.д.№2804/2018г.
по
описа на РС-К. и издадена заповед за изпълнение срещу която длъжника Р.П.Д. за сумата ***лв. Заповедта за
изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което
обусловило правният интерес от предявяване на иска за установяване на
вземането. Твърди, че в качеството си на краен снабдител, съгласно чл.98а от
Закона за енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си при
публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период
били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.Б.Е.
ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013/10.05.2008г., влезли в сила на
27.06.2008г. Съгласно чл.35, ал.1 от Общите условия влезли в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на дружеството. По силата
на чл.7, т.1 от Общите условия поел задължение да снабдява с електрическа
енергия обект на ответника с ИТН:***, находящ се в с.Я., общ.М., ул.“Българско
опълчение“ *** , индивидуализара се с ИТН-***. За Р.П.Д.
бил открит клиентски номер *** и на основание чл.11, т.1 от Общите условия, се
задължила да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
електрическа енергия в сроковете и по начините определени в същите – чл.18,
ал.1 и ал.2. Съгласно чл.27, ал.1 от Общите условия при неплащане в срок на
дължими суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва
за всеки просрочен ден. В изпълнение на задълженията си по общите условия
доставил в периода 05.10.2017 г. – 04.09.2018г. електроенергия в обекта на Р.П.Д.
на обща стойност ***лв., която до този момент не била заплатена. Поради забава
в заплащане на сумата ответникът дължала
и законна лихва в общ размер от ***лв. за периода от 21.11.2017г. до 30.10.2018г.,
по всяка една фактура отделно, за период от датата на падежа на същата до
датата на образуване на делото както
следва: период на доставка:
05.10.2017-04.11.2017, падеж 20.11.2017,
главница, ФЕ№***, сума
***лв., лихва - ***лв. от 21.11.2017-30.10.2018; период на доставка: 05.11.2017-04.12.2017, падеж 20.12.2017, главница, ФЕ№***, сума ***лв.,
лихва – ***лв. от 21.12.2017-30.10.2018;
период на доставка:
05.01.2018-04.02.2018, падеж 20.02.2018, главница, ФЕ№***, сума ***лв., лихва – ***лв. от 21.02.2018-30.10.2018;
период на доставка:
05.02.2018-04.03.2018, падеж 20.03.2018,
главница, ФЕ№***, сума ***лв., лихва – ***лв. от 21.03.2018-30.10.2018; период на доставка: 05.03.2018-04.04.2018, падеж 20.04.2018, главница, ФЕ№***, сума ***лв., лихва – ***лв. от 21.04.2018-30.10.2018; период на доставка: 05.04.2018-04.05.2018, падеж 21.05.2018, главница, ФЕ№***, сума ***лв.,
лихва – ***лв. от 22.05.2018-30.10.2018; период
на доставка: 05.05.2018-04.06.2018, падеж 20.06.2018, главница, ФЕ№***, сума ***лв., лихва – ***лв. от 21.06.2018-30.10.2018;
период на
доставка: 05.06.2018-04.07.2018, падеж 20.07.2018, главница, ФЕ№***, сума ***лв., лихва – ***лв. от 21.07.2018-30.10.2018; период на доставка: 05.07.2018-04.08.2018, падеж 20.08.2018, главница, ФЕ№***, сума
***лв., лихва – ***лв. от
21.08.2018-30.10.2018;
период на
доставка: 05.08.2018-04.09.2018, падеж 20.09.2018, главница, ФЕ№***, сума ***лв.,
лихва – ***лв. от 21.09.2018-30.10.2018 г.
Моли съда да
постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо
съществуването на вземанията на „Е.Б.Е.“ ЕАД към Р.П.Д., Срокът
за плащане на фактурата бил посочен в същата. Моли съда да постанови решение, с което да установи
съществуването на вземанията на „Е.Б.Е.“ ЕАД към Р.П.Д., за сумите: ***лв.,
представляваща стойността на
консумирана от обекта на потребителя електрическа енергия за период 05.10.2017
г. до 04.09.2018г., ***лв. лихва за
забава за периода от 21.11.2017г. до 30.10.2018г. и законна лихва върху главница от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение– 31.10.2018г. до
окончателното й изплащане. Претендира съдебни разноски в заповедното
производство по
ч.гр.д.№2804/2018г. по описа на РС-К. и направените в настоящото производство разноски
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В
отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК назначения особен
представител оспорва исковете. Нямало доказателства ответницата да е собственик на недвижимия имот, находящ се в с.Я.,
общ.М., ул.“Б.“ № 36, който ищцовото дружество индивидуализирало с клиентски
номер *** и в тази връзка тя не била потребила елекроенергията по процесните
фактури и респективно предявеният срещу нея иск се явявал неоснователен. Счита,
че ответницата няма качеството на потребител (клиент) и между страните липсвало
облигационно правоотношение, по силата на което тя да е задължена да заплати
претендираните суми, с източник потребената електроенергия. Макар ответницата
да продължавала да има открита партида за абонатния номер на обекта на
потребление, за който се претендирало заплащане на консумирана ел.енергия,
следвало да се приеме, че същата или член от нейното семейство не били
потребители по смисъла на ЗЕ за конкретния обект на
потребление и за претендирания с исковата молба период. Нямало правило в действащите
към момента ОУ на ищеца, които да сочат, че задълженото лице е титулярът на
партидата за доставка на ел.енергия. Потребител на ел.енергия за битови нужди е
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределител-ната
мрежа. През процесния период 05.10.2017 г. - 30.10.2018 г. Р.Д. не била нито
собственик, нито ползвател на имота, за който се претендирало заплащане на доставена ел.енергия. В ЗЕ или ОУ на ищеца не била предвидена
солидарна отговорност на стария и новия собственик при прехвърляне на
собствеността. Неизпълнението на задължението на потребителя да уведомява
електроразпределителното дружество за извършване на прехвърлителна сделка с
недвижимия имот, обект на партидния номер, също не било скрепено със санкционни
последици.Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.
От събраните по делото
доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
От приложеното ч.гр.д.№2804/2018г. по описа на Районен съд- К. се установява, че
по подадено от ищеца заявление е издадена
заповед №1635/02.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК срещу длъжника Р.П.Д., с ЕГН-**********,
сумите: ***лв. главница, ***лв. лихва за забава от 21.11.2017г. до 30.10.2018г. и законна лихва върху главницата от
01.11.2018 г. до окончателното изплащане, както и*** лв. разноски, което
вземане произтича от доставена в периода 05.10.2017
г. до 04.09.2018г. електроенергия партидата на Р.П.Д., с
клиентски номер №***, отнасяща се за обект на потребление в с.Я., ул.“Българско опълчение“ 36 *1, с ИТН-***. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и в срока по чл.415,
ал.4 вр. с ал.1, т.2 от ГПК кредиторът е предявил иска за установяване
съществуването на вземанията по издадената заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника.
От служебна справка в Търговския
регистър се установи, че “Е.Б.Е.” ЕАД е търговско дружество с предмет на
дейност: обществено снабдяване с електрическа енергия на потребителите и
предоставяне на други услуги, свързани с ел.енергия. От представените заверени
копия на Общи условия за продажба на електрическа енергия на “Е.Б.Е.” ЕАД, Общи
условия на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителната
мрежа на „Е. Б. Е.“ АД и вестник „Д.“ от 27.05.2008 г. се установява, че е
спазена процедурата и са одобрени от ДКЕВР общите условия за продажба и цените
на ел.енергия на “Е.Б.Е.” ЕАД.
От заверено копие на молба за
разсрочване на задължения /битов клиент/ вх.№18485825/18.10.2016 г. на ЕВН офис
К., неоспорена, се установява, че е подадена от Р.П.Д., с ЕГН-**********, с
посочен номер на лична карта и адрес с.Я., ул.“Българско опълчение“ 36, както
и, че е титуляр с клиентски №***1355007 и с ИТН:*** на обекта, в която заявява,
че желае да бъде разрешено разсрочено плащане на задължения й за консумирана
електрическа енергия на стойност ***лв. по фактури/ посочени по номер и
стойност/, с първоначална вноска от *** лв. платима до 18.1.2016 г., а остатъка
ще заплати на две равни вноски.
От представените удостоверение за
декларирани данни изх.№********** от 15.07.2019 г. на О.М. справка в СВ-К. и
удостоверение от 07.10.2019 г. на О.М. както и от съдържанието на молба
вх.№18485825/18.10.2016 г., която съдът приема за извънсъдебно признание на
ответницата за съществуване на правоотношение за продажба на ел.енергия за
обект на потребление в с.Я., общ.М., ул.“Б.“ .. с ИТН:*** следва извода, че Р.П.Д.
е собственик и потребител с кл.№*** по
отношение на този имот.
По делото са представени фактура №***/09.11.2017
г., за отчетен период 05.10.2017 г.-04.11.2017 г. на стойност ***лв. с ДДС, със
срок за плащане до 20.11.2017 г., фактура №***/09.05.2018 г., за отчетен период
05.04.2018 г.-04.05.2018 г. на стойност ***лв. с ДДС, със срок за плащане до
21.05.2018 г., фактура №***/08.06.2018 г., за отчетен период 05.05.2018
г.-04.06.2018 г. на стойност*** лв. с ДДС, със срок за плащане до 20.06.2018
г., фактура №***/09.07.2018 г., за отчетен период 05.06.2018 г.-04.07.2018 г.
на стойност ***лв. с ДДС, със срок за плащане до 20.07.2018 г., фактура №***/09.08.2018 г., за отчетен период
05.07.2018 г.-04.08.2018 г. на стойност ***лв. с ДДС, със срок за плащане до
20.08.2018 г., фактура №***/09.09.2018 г., за отчетен период 05.08.2018
г.-04.09.2018 г. на стойност ***лв. с ДДС, със срок за плащане до 20.09.2018
г., фактура №***/08.12.2017 г., за отчетен период 05.11.2017 г.-04.12.2017 г.
на стойност ***лв. с ДДС, със срок за плащане до 20.12.2017 г., фактура №***/09.02.2018
г., за отчетен период 05.01.2018 г.-04.02.2018 г. на стойност ***лв. с ДДС, със
срок за плащане до 20.02.2018 г., фактура №***/09.04.2018 г., за отчетен период
05.03.2018 г.-04.04.2018 г. на стойност ***лв. с ДДС, със срок за плащане до
20.04.2018 г. и фактура №***/09.03.2018 г., за отчетен период 05.02.2018
г.-04.03.2018 г. на стойност ***лв. с ДДС, със срок за плащане до 20.03.2018
г.
По делото е назначена
съдебно-техническа експертиза с депозирано заключение, неоспорено. Съгласно
заключението отчетените показания на електромера, поставен на процесния обект и
консумираните количества ел.енергия съвпадат с фактурираните количества
електроенергия и мрежови услуги през процесния период.
От така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Искът за установяване
съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е
предявен в законоустановения месечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е
налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като
заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадената по
ч.гр.д.№2804/2018 г. по описа на РС-К. е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК.
Ищецът “Е.Б.Е.” ЕАД като краен
снабдител по чл.98а от ЗЕ /Закона за енергетиката/ продава електрическа енергия
на клиентите си при публично известни Общи условия. Действащите за процесния
период ОУ са одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-13/10.05.2008 г. и са в влезли в
сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл.35 ал. 1 от ОУ, същите влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане
от потребителите. В чл.1, т.4 на ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на
„Е.Б.Е.” е предвидено, че понятието „клиент” се разбира както в значението на
мрежови клиент, така и в значението на „потребител на ел.енергия”, като
потребител на ел.енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на ЕВН, който
ползва ел.енергия за домакинство. От чл.6, ал.2 от ОУ за продажба на
електрическа енергия на “Е.Б.Е.” ЕАД, следва, че собственикът или титулярът на
вещното право на ползване на имота, при условие, че друго лице го ползва, може
да заяви изрично писмено съгласие пред ЕВН или пред нотариус с нотариална
заверка на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа енергия в
неговия имот за определен срок, но при такъв случай, собственикът е солидарно
отговорен за задълженията на клиента към ЕВН, заедно с лицето, за което е дал
съгласие да бъде потребител. В чл.11, ал.3 от Общите условия на договорите за
продажба на ел.енергия, е регламентирано задължението на клиента да уведоми
писмено ЕВН Електроснабдяване в 30 дневен срок за всяка промяна, свързана с
подадените от него лични данни, адресна регистрация, промени в собствеността,
промени по начина на ползване на обекта, наложени временни ограничения върху
ползването на обекта. Не е спорно, а и от доказателствата се установи, че имот,
находащ се в с.Я., общ.М., ул.“ ***, с ИТН:*** е жилищен и електроснабден, с
което ищецът е изпълнил задължението си по чл.7, т.1 от ОУ. Партидата на този
имот е открита на ответника Р.Д. с кл.№***1355007, и доколкото няма данни тя да е изпълнила
задължението по чл.11, ал.3 от ОУ спрямо която са обвързващи общите условия на
доставчика и доколкото няма данни да е
изпълнила задължението си на клиент/потребител по чл.11, ал.3 от ОУ дължи
стойността на потребената в имота с ИТН:*** електроенергия в периода от 05.10.2017 г. до 04.09.2018г., за което са издадени процесните фактура №***/09.05.2018
г., на стойност ***лв., фактура №***/08.06.2018 г. на стойност*** лв., фактура
№***/09.07.2018 г. на стойност ***лв., фактура №***/09.08.2018 г. на стойност ***лв.,
фактура №***/09.11.2017 г. на стойност ***лв., фактура №***/09.09.2018 г. на
стойност ***лв., фактура №***/08.12.2017 г. на стойност ***лв., фактура №***/09.02.2018
г. на стойност ***лв., фактура №***/09.04.2018 г. на стойност ***лв. и фактура
№***/09.03.2018 г. на стойност ***лв. Не е необходимо да се установява,
че именно ответникът е потребявала лично ел.енергията, достатъчно е да се
докаже, че за процесния период в този обект е била ползвана електроенергия,
което се установява и от заключението на СТЕ. В чл.18 от Общите условия за
продажба на ел.енергия е регламентирано задължението на потребителя да заплаща
стойността на консумираната ел.енергия веднъж месечно, като окончателният срок
е до 10-то число на месеца следващ текущия, като при неизпълнение в срок на
задължението, клиентът заплаща обезщетение в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден- чл.27, ал.1 от ОУ. В хода на производството не се доказа
ответницата да е заплатила стойността на потребената в периода от 05.10.2017 г. до 04.09.2018г. електроенергия в жилищния имот, находящ
се в с.Я., общ.М., ул.“ ***, с ИТН:*** поради което тя дължи заплащане на
цената й в общ размер е ***лв., както и лихва за забава за периода от падежа на
всяка фактура до подаване на заявлението – 01.11.2018 г. на основание чл.86 от ЗЗД, чийто общ размер възлиза на ***лв., определен от съда на основание чл.162
от ГПК при използване на онлайн
калкулатор. Предвид изложеното предявените искове са основателни и следва да
бъдат уважени.
Съгласно т.12 от Тълкувателно
решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора следва да разпредели отговорността
за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид
изложеното и изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца*** лв. разноски в заповедното производство по
ч.гр.д.№2804/2018 г. по описа на РС-К., както и на основание чл.78, ал.1 и ал.8
от ГПК направените в настоящото производство
разноски:*** лв. държавна такса, *** лв. възнаграждение за вещо лице, *** лв.
разноски за особен представител и *** лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП вр. с
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на Р.П.Д., с ЕГН-********** ***, че съществува
вземане на “Е.Б.Е.” ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, за
сумите: ***лв., представляваща
стойността на консумираната електрическа енергия от 05.10.2017 г. до
04.09.2018г.
жилищен имот, находящ се в с.Я., общ.М., ул.“ ***, с ИТН:***, ***лв. лихва за забава от 21.11.2017г.
до 30.10.2018г. и законна лихва върху
главница от
01.11.2018 г. до окончателното изплащане, за което вземане
е издадена заповед №1635/02.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2804/2018 г. по описа на РС-К..
ОСЪЖДА Р.П.Д., с ЕГН-********** *** да заплати на “Е.Б.Е.” ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление ***, направените по настоящото делото разноски в размер на ***
лв., както и направените по ч.гр.д.№2804/2018 г. по описа на РС-К. разноски в
размер на*** лв.
Решението може да се обжалва
пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението,
препис от него да се приложи по ч.гр.д.№2804/2018
г. по описа на РС-К..
Районен съдия: