Решение по дело №58374/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20439
Дата: 12 ноември 2024 г.
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20231110158374
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 20439
гр. София, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20231110158374 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ ... / ...

12.11.2024 г., гр.София

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесет и трети октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в следния
състав:

Председател: Красимир Сотиров

при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №58374 по описа за 2023г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:

Производството е по реда на чл.422, ал. 1 ГПК вр. с чл.79, ал.1, предл.I ЗЗД вр. с
чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
1
Образувано е във връзка с постъпила в законен срок в съда искова молба от .....,
ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от .....- Изп.
Директори, чрез юрк. ... срещу В. С. М., във връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК, с която се претендира да се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по
отношение на ответника на следните суми- сума от 7 843,25 лв., представляващо
задължение, произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление от 06.11.2020г., сума
от 412,34 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.07.2021г. до
22.05.2022г., сума от 85,30 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
05.07.2021г. до 22.05.2022г., сума от 8,71 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 23.05.2022г. до 27.05.2022г. и сума от 120 лв., представляваща разноски за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.417, т.2 от ГПК по ч.гр.д. №28217/2022г. на СРС, 165 състав.
Ищецът твърди, че между страните е подписан Договор за кредит за текущо
потребление от 06.11.2020 г., по силата на който е била усвоена сумата от 9 124 лв. срещу
задължение да бъде върната за 48 мес., с краен срок- 05.11.2024г. Кредитът бил отпуснат за
рефинансиране на задължение по Договор за овърдрафт, сключен между .... ( с
правоприемник към датата на сключване на договора- .....) от 29.08.2019г. в размер на 1 000
лв. и задължение по Договор за потребителски кредит сключен между .... от 16.03.2020г. в
размер на 7 912,72 лв. Сочи, че по процесния договор е бил предвиден променлив лихвен
процент, който към датата на подписването му бил в размер на 5,99 % годишно или 0,017 %
на ден. Лихвеният процент се изменя с промяната на референтния лихвен процент по реда,
предвиден в Общите условия, като при отрицателна стойност на последния същият се
приема за 0 %. Крайният лихвен процент не може да бъде по-нисък от размера на
фиксираната стандартна надбавка. ГПР по договора бил в размер на 6,16 %. Твърди, че на
23.05.2022 г. е настъпила предсрочна изискуемост на кредита поради забава в плащанията на
11 месечни погасителни вноски с повече от 90 дни. Било е залепено уведомление от
съдебния изпълнител съгласно чл.47, ал.1 от ГПК на 03.05.2022 г., като предсрочната
изискуемост е била обявена на 17.05.2022г. след изтичане на 2- седмичния срок. Претендира
присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, редовно уведомен на 04.07.2024 г. чрез
назначения му за особен представител адв. Л. Г. от САК, не подава отговор на исковата
молба, не прави възражения, нито доказателствени искания.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за основателни, поради следните съображения:
Приложени към исковата молба са преписи на процесния договор за текущо
потребление, за сума от 9 124 лв., платим на 48 мес. погасителни вноски, за периода:
05.12.2020г.- 05.11.2024г. и Договор за залог на вземане по сметка в ..... от 06.11.2020г.,
сключен между страните, с предмет: учредяване на залог върху вземане на залогодателя
върху посочена разплащателна сметка.
По делото е изготвено и прието заключение по ССчЕ., изготвено въз основа на
извлечение от счетоводните книги на банката, съгласно което е сключен горния договор за
текущо потребление за сума от 9 124 лв., сметка ......, усвоен безкасово на 13.11.2020г., с цел
за рефинансиране на стари задължения на кредитополучателя към ..... по Договор за
овърдрафт от 29.08.2019г. за сума от 1 000 лв., сметка ..... и по Договор за потребителски
кредит от 16.03.2020г., за сума от 7 912,72 лв., сметка ...... Посочени са постъпилите в
периода: 05.12.2020г.- 27.07.2021г., суми за погашение в общ размер от 1 620,79 лв.,
разпределени за погасяване на главница от 1 280,75 лв., дог. лихва от 332,64 лв. и мораторна
лихва от 7,40 лв. След горния период не са отчетени плащания от кредитополучателя.
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
2
Легалното определение на договора за банков кредит е в разпоредбата на чл.430 от ТЗ,
съгласно която същият е основна банкова сделка от категорията на абсолютните търговски
сделки, представляваща разновидност на договора за заем за потребление по чл.240 от ЗЗД и
имаща за предмет предаване на парични суми с точно определени в договора цел, условия и
срок за връщане. Писмената форма на договора за банков кредит е форма за действителност,
съгласно разпоредбата на чл.430, ал.3 от ТЗ, като в случая е спазена, видно от представените
писмени доказателства. В съдебната практика се приема, че за доказване изпълнението на
задължението на банката- кредитодател за отпускане на сумата по кредита е достатъчно да
се установи надлежното заверяване на сметката на кредитополучателя, съгласно съотв.
записвания в ел. система на банката. Със заверяване на разплащателната сметка на
кредитополучателя с цялата сума по кредита се приема, че отпуснатият кредит е усвоен,
съотв. предоставен на разположение на кредитополучателя. Процесният кредит е отпуснат
за рефинансиране на кредити към ....., която се преобразува без ликвидация и се вля в .....,
през 2020г., което е публично известно обстоятелство. Видно от заключението по ССч.Е по
делото кредитът е предоставен по съотв. сметка, като е усвоен еднократно и безкасово, с
което съдът приема, че е надлежно усвоен от кредитополучателя.
При иск за реално изпълнение на договорно задължение в доказателствена тежест на
ответния кредитополучател е да установи положителния правопогасяващ факт на
изпълнението при условията на пълно и главно доказване. Доказателства в тази насока
ответникът не ангажира, като от заключението по ССч.Е се установява, че е налице непълно
изпълнение на сума от общо 1 620,79 лв., като е посочено задълженията, които се погасяват
с нея. Пълно изпълнение по договорното правоотношение не е установено. Не са въведени
възражения, няма подаден отговор на искова молба, поради което исковата претенция
подлежи на уважаване в размерите по издадената заповед за незабавно изпълнение, вкл. и за
таксата от 120 лв. при предсрочно изискуем кредит.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Ищецът е сторил разноски за исковото производство,
както следва: за заплатена държавна такса от 215,77 лв., заплатени депозит за експертиза от
400 лв. и депозит за особен представител от 850 лв., намален на осн. чл.47, ал.6, изр.II oт
ГПК, като с оглед изхода на спора следва да се присъдят в негова полза разноски от общо
715,77 лв. за исковия процес, ведно с юрисконсултско възнаграждение в минимален размер
от 100 лв., определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г. В заповедното
производство следва да се присъдят разноски от общо 219,36 лв., с оглед изхода на делото.
Депозитът за възнаграждение за особен представител не е изплатен към момента, поради
липса на искане в тази насока и подлежи на връщане при искане на ищеца в 1- год. срок от
влизане в сила на краен съд. акт.
При влизане в законна сила на настоящото решение отпада основанието за спиране на
незабавното изпълнение на издадената заповед по чл.417 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника В. С. М., ЕГН:**********,
че в полза на ищеца „....“ ......, ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр......,
представлявано от .....- Изпълнителни директори, съществува вземане за следните суми: сума
от 7 843,25 /седем хиляди осемстотин четиридесет и три лева и двадесет и пет стотинки/ лв.,
представляващо задължение, произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление от
06.11.2020г., сключен между страните, сума от 412,34 /четиристотин и дванадесет лева и
3
тридесет и четири стотинки/ лв., представляваща възнаградителна лихва, за периода:
05.07.2021г.- 22.05.2022г., сума от 85,30 /осемдесет и пет лева и тридесет стотинки/ лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода: 05.07.2021г.- 22.05.2022г., сума от 8,71
/осем лева и седемдесет и една стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за
периода: 23.05.2022г.- 27.05.2022г., сума от 120 /сто и двадесет/ лв., представляваща
разноски за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 27.05.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за незабавно
изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№28217/2022г. на СРС, 165 състав.
ОСЪЖДА В. С. М., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на
„....“ ......, ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от .....-
Изпълнителни директори,, сумата от общо 715,77 /седемстотин и петнадесет лева и
седемдесет и седем стотинки/ лв., представляваща съдебно- деловодни разноски по исковото
производство.
ОСЪЖДА В. С. М., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на
„....“ ......, ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от .....-
Изпълнителни директори,, сумата от общо 219,36 /двеста и деветнадесет лева и тридесет и
шест стотинки/ лв., представляваща съдебно- деловодни разноски по заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните, чрез процесуалните им представители.


Районен съдия:











Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4