№ 274
гр. Русе, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20214500500547 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
П. А.. Т., от с.Сандрово, обл.Русе, е обжалвал решение №527 от 09.07.2021г.
постановено по гр.д.№20214520100596 на Районен съд – Русе, с което е отхвърлен
предявеният от него иск по чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 300лв. представляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди. Излага доводи за неправилност на
решението, поради неправилно приложение на материалния закон и на процесуалните
правила и моли въззивният съд да го отмени и да уважи иска. Претендира разноски.
Въззиваемият З.И.М.., от с.Сандрово, обл.Русе, изразява становище, че жалбата е
неоснователна.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно
правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема за установено
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на П. А.. Т. против З.И.М.., с
която е предявен иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 300лв.
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от
съдържанието на молба от ответника от 25.01.2021г., „внесена“ в РС-Русе по гр.д.
№2821/21г. „изразяващи се в неверни клеветнически твърдения, уронващи доброто име на
ищеца, негативно емоционално състояние, ведно със законната лихва, считано от
1
01.02.2021г., до окончателното й изплащане.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът Т. твърди, че с ответника М. били
страни по гр. д.№ 2821/ 2020 г. на Районен съд – Русе. Производството по това дело
приключило с одобрена в съдебно заседание на 22.10.2020г. спогодба, по която З.М. се
задължил в тримесечен срок да заплати на ищеца общо сумата от 1500лв – обезщетение за
вреди, както и сумата от 1000 лв – разноски. Срокът за задължението изтекъл на 22.01.2021
г., поради което Т. поискал издаване на изпълнителен лист, който получил чрез
пълномощник на 27.01.2021 г. При получаване на изпълнителния лист, на пълномощника
били връчени указания, заедно с копие от писмена молба на З.М. от 25.01.2021г., в която той
твърди, че ищецът по делото П.Т. не изпълнил задължението си, вменено му с
императивната правна норма на чл. 127, ал. 4 от ГПК, а именно да посочи банкова сметка
или друг начин на плащане на исканото обезщетение, което бил длъжен да направи още с
подаването на исковата молба, като неразделна част от нея. В молбата си до районния съд
М. заявил, че желае да не се издава изпълнителен лист в полза на ищеца, докато той не
изпълни императивно вмененото му задължени от правната норма на чл. 127, ал. 4 от ГПК –
да посочи банкова сметка или друг начин на плащане.“ Ищецът счита, че тези твърдения на
ответника били неверни и клеветнически, уронващи доброто му име и представящи го като
нарушител на конкретно правно задължение по чл. 127, ал. 4 от ГПК.Ищецът е заявил, че
след като на 27.01.2021 г. прочел молбата, твърденията в същата предизвикали негативното
емоционално състояние, тъй като на страница шеста в исковата молба, по която било
образувано гр. д№ 2821/2020 г. по описа на РРС, бил посочен начин на плащане на
претендираното парично обезщетение, чрез пощенски запис до адреса му. Не било вярно и
изложеното от М., че в края на 2020г. посетил ищеца в дома му. Ищецът се почувствал
отново оклеветен с продължаващите лъжливите твърдения на ответника за него пред
съд.Притесненията му и вътрешното му напрежение поради злоупотребата от страна на
ответника продължавали и към настоящия момент, поради което решил отново да защити
правата и законните си интереси. Злоупотребата с правото в случая била налице, тъй като
ответникът незаконосъобразно искал от съда да не се издава изпълнителен лист по делото,
нарушил основни положения от ГПК, а именно принципа на добросъвестност и
задължението да изнася пред съда само истината. Според ищеца целта на ответника била да
му вреди като забави още изпълнението на прието доброволно задължение. Ответникът бил
разгласил неверни относно личността му обстоятелства в молбата си до РРС, а те станали
достояние на неограничен кръг лица при администрирането на молбата му.
За да отхвърли иска, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят- ищец по
делото, не е доказал настъпването на вредите, противоправното поведение на ответника и
причинната връзка между тях. Въззивният съд възприема изводите на първостепенния съд за
неоснователност на иска, по следните съображеиня : На първо място, подаването на молба в
районния съд на 26.01.2021 г. във връзка с Разпореждане от 25.01.2021 г. не е
възпрепятствало ищеца да получи издадения в него полза изпълнителен лист. В молбата
2
ответникът е поискал да не се издава изпълнителен лист в полза на ищеца, защото счита, че
последният трябва да посочи банкова сметка, по която да извърши дължимото от него
плащане.Както правилно е посочено в обжалваното решение, това действие не е
противоправно и е допустимо само по себе си. Ответникът изрично е обяснил защо моли да
не се издава изпълнителен лист, а да му се посочи банкова сметка за плащане-за да не бъде
натоварен с разноски по изпълнението.Това действие не е противоправно и е допустимо.
Ответникът е изразил готовност да плати доброволно, за да не търпи неблагоприятните
последици от образуване на изпълнително производство въз основа на изпълнителния
лист.Освен това от събраните доказателства не се установява ищецът да претърпял
неимуществени вреди. Показанията на св.С., колега на ищеца, с когото последният споделил
за подадената молба и разказал какво е съдържанието й, не установяват твърдените в
исковата молба негативни преживявания. Свидетелят преразказва изложеното от ищеца-
чувствал се обиден-„един вид му е бил уронен авторитета“, но не изнася данни, които
насочват на извод за уронване на авторитета на ищеца пред обществото, като резултат от
подадената молба.Свидетелят изразява свое становище и предположение, че ищецът е бил
ядосан, „защото…. мълчал“- не отговарял на въпросите, които му задавал във връзка с
работата им /въпроси от служебен характер/.Свидетелят преразказва изложеното от ищеца-
чувствал се обиден-„един вид му е бил уронен авторитета“.
При така изложената фактическа обстановка въззивният съд намира, че
решението е правилно и следва да бъде потвърдено.Съгласно чл.78 ГПК
жалбоподателят дължи на въззиваемия разноските за тази инстанция.
Мотивиран така и на основание чл.271,ал.1,предл.1 от ГПК окръжният
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №527 от 09.07.2021г., постановено по гр.д.
№ 20214520100596 по описа за 2021 г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА П. А.. Т., ЕГН **********, от с.Сандрово, обл.Русе да
заплати на З.И.М.., ЕГН **********, от с.Сандрово, обл.Русе 300лв разноски
по делото.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4