Решение по дело №1350/2014 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 215
Дата: 29 април 2020 г. (в сила от 5 юни 2020 г.)
Съдия: Кети Косева
Дело: 20145510101350
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 юли 2014 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

 

 

К., 29.04.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито съдебно заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година в състав

 

                                                       Председател : КЕТИ КОСЕВА

 

При участието на секретаря Г.Гилева като разгледа докладваното от съдия Косева гр. дело № 1350/2014 година за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е за прекратяване на съсобствеността на недвижим имот- втора фаза с правно осн. чл.346-354 от ГПК.

С влязло в сила решение постановено по настоящото гражданско дело е допусната между Ж.Б. с ЕГН ********** и Г.Д.Г. с ЕГН ********** делба на дворно място,  находящо се в ******, за което е отреден УПИ VI – 133 с площ 780 кв.м., в квартал 61, по одобрен със заповед № 069/2003г. на община K.ПУП на гр.Ш.при съседи на имота: от изток – улица, от запад – парцел IX -134, от север – парцел V – 132 и от юг – парцел VIII – 136 и парцел VII- 137 заедно с построените в това дворно място стара жилищна сграда, двуетажна масивната жилищна сграда, гаража, склад, стопанска постройка при квоти: ¾ ид. части от дворното място ; ¾ ид. части от старата жилищна сграда, ¾ идеални части от първия етаж на масивната двуетажна жилищна сграда, ½ идеална част от втория етаж на масивната двуетажна жилищна сграда, ¾ идеални части от гаража, строен преди 1989 г.,  ½ ид. части от склада, строен през 2007 год., находящ се между гаража и двуетажната жилищна сграда и ¾ ид. части от стопанска постройка, строена преди 1989 год. за Г.Д.Г. и квоти:  1/4 ид. части от дворното място; 1/4 ид. части от старата жилищна сграда, 1/4 идеални части от първия етаж на масивната двуетажна жилищна сграда, ½ идеална част от втория етаж на масивната двуетажна жилищна сграда, 1/4 идеални части от гаража, построен преди 1989 г.,  ½ ид. части от склада, строен през 2007 год.  находящ се между гаража и двуетажната жилищна сграда, 1/4 ид. части от стопанска постройка, строена преди 1989 год. за Ж.Б. С решението е отхвърлена претенцията на Ж.Б. с ЕГН ********** съдът на  основание чл.344, ал 2 от ГПК, да  осъди Г.Д.Г., ЕГН ********** в качеството й на ползващ имота съсобственик, да му заплаща месечно обезщетение в размер на - 200 лв., ведно със законните лихви върху всяка просрочена вноска считано от датата на постановяване на решението, с което съдът допуска делбата на имота като неоснователна.

 

В първото заседание след допускане на делбата съделителите могат да предявят искания за сметки помежду си, като посочат и доказателствата си.

Ищецът Ж.Б. като твърди, че имотът е неподеляем, моли съда да го изнесе на публична продан. По делото са приети за разглеждане следните искания за сметки на Ж.Б.: съдът да осъди Г.Г. да му заплати сумата от 15000 лв. и законна лихва върху главницата от 15000 лв., считано от датата на предявяване на претенцията за сметки - 25.02.2014 год., за извършени от него, с негови средства, в периода 2004-2007 год., с нейно съгласие и без противопоставяне, върху собствената на Г.Г. придобита по наследство ½ идеална част от допуснатия до делба имот, строителни дейности, имащи характер на подобрения, а именно: направена настилка от базалтови плочки и рязан камък в дворното място в периода 01.05.2007 г. до 30.09.2007 г.,  на обща стойност на направена настилка от базалтови плочки и рязан камък - 1800 лв. /хиляда и осемстотин лева/ - общо за материали, труд и транспорт и стойност на подобрението върху идеалната част собственост на ответницата - 900 лв. ; построена ограда с височина на плътната част 0.60 м. и ажурна част до 2.20 м. обща височина, съгл. Разрешение за строеж №155/02.07.2004 г. на Гл.архитект на Община K.за строеж „Ограда" в дворното място в  периода 01.06.2007 г. до 30.09.2007 г. на обща стойност на построената ограда - 4000 лв. /четири хиляди лева/ - общо за материали, труд и транспорт и цена на подобрението върху ½  ид.ч. - собственост на Г.Г. - 2000 лв.; изграждане на стоманобетонова плоча между мазето и първия етаж от масивната двуетажна жилищна сграда на 21.07.2005 г., след издадено Разрешение за строеж №242/27.08.2004 г. на Гл.архитект на Община K.и одобрен архитектурен проект на обща стойност на извършеното подобрение - 4500 лв. /четири хиляди и петстотин лева/ - общо за материали, труд и транспорт и стойност на подобрението върху ½ ид.ч. собственост на Г.Г. - 2250 лв.;  изграждане на стоманобетонова плоча с греди и пояси между първи и втори етаж, извършено на 29.09.2005 г. на Обща стойност на извършеното подобрение - 4500 лв. /четири хиляди и петстотин лева/ - общо за материали, труд и транспорт и стойност на подобрението върху ½  ид.ч. собственост на ответницата - 2250 лв.; в коридора на първия етаж направена настилка на пода от теракотни плочки;  в коридора на първия етаж направа на настилка от теракотни плочки от 01.01.2007 г. до 30.10.2007 г. на обща стойност 800 лв. /осемстотин лева/ общо за материали, труд и транспорт и стойност на подобрението върху ½  ид.ч. собственост на ответницата - 400 лв.; направа на шпакловка, боядисване и гипсокартон на стени и таван от 01.01.2007 г. до 30.10.2007 г. на обща стойност - 1100 лв. /хиляда и сто лева/ общо за материали, труд и транспорт и стойност на подобрението върху ½  ид.ч. собственост на ответницата - 550 лв.; поставяне на РVС дограма от 01.01.2007 г. до 30.10.2007 г. на обща стойност на РVС дограма - 1100 лв. общо за материали, труд и транспорт;стойност на подобрението върху 1/2  ид.ч. собственост на ответницата - 550 лв.; в кухнята на първия етаж: поставяне на ламиниран паркет от 01.01.2007 г. до 30.10.2007 г. на обща стойност на ламинирания паркет - 800 лв. /осемстотин лева/ общо за материали, труд и транспорт и стойност на подобрението върху ½ ид.ч. собственост на ответницата - 400 лв.; направа на шпакловка, боядисване и гипсокартон на стени и таван от 01.01.2007 г. до 30.10.2007 г. на обща стойност на шпакловка, боядисване и поставяне на гипсокартон на стени и таван - 1100 лв. /хиляда и сто лева/ общо за материали, труд и транспорт и стойност на подобрението върху ½ ид.ч. собственост на ответницата - 550 лв.; поставяне на РVС дограма от 01.01.2007 г. до 30.10.2007 г. на обща стойност на РVС дограма - 1100 лв. /хиляда и сто лева/ общо за материали, труд и транспорт и стойност на подобрението върху ½ ид.ч. собственост на ответницата - 550 лв.; в хола на първия етаж: поставяне на ламиниран паркет на пода в периода от 01.01.2007 г. до 30.10.2007 г. на обща стойност на ламинирания паркет - 800 лв. общо за материали, труд и транспорти стойност на подобрението върху ½ ид.ч. собственост на ответницата - 400 лв.м; направа на шпакловка, боядисване и гипсокартон на стени и таван в периода от 01.01.2007 г. до 30.10.2007 г. на обща стойност на шпакловка, боядисване и поставяне на гипсокартон на стени и таван  1100 лв. /хиляда и сто лева/ общо за материали, труд и транспорт и стойност на подобрението върху ½ ид.ч. собственост на ответницата - 550 лв.; поставяне на РVС дограма в периода от 01.01.2007 г. до 30.10.2007 г. на обща стойност на РVС дограма - 1100 лв. /хиляда и сто лева/ общо за материали, труд и транспорт и стойност на подобрението върху ½ ид.ч. собственост на ответницата - 550 лв.;   в банята и тоалетната на първия етаж - направена настилка от теракотни плочки на пода, стените са шпакловани и боядисани с латекс, тавана е шпаклован и боядисан с латекс с поставен частично гипсокартон, поставена е РVС дограма: настилката от теракотни плочки направена от 01.01.2007 г. до 30.10.2007 г. на обща стойност 700 лв. /седемстотин лева/ общо за материали, труд и транспорт и стойност на подобрението върху ½  ид.ч. собственост на Г. Г. - 350 лв.; шпакловка, боядисване и гипсокартон на стени и таван извършени  от 01.01.2007 г. до 30.10.2007 г.; обща стойност на шпакловка, боядисване и поставяне на гипсокартон на стени и таван - 800 лв. /осемстотин лева/ общо за материали, труд и транспорт и стойност на подобрението върху ½ ид.ч. собственост на ответницата - 400 лв.; поставяне на РVС дограма извършено от 01.01.2007 г. до 30.10.2007 г. на обща стойност на РVС дограма - 700 лв. общо за материали, труд и транспорт и стойност на подобрението върху ½  ид.ч. собственост на Г. Г. - 350 лв.; външна топлоизолация на стените на първия етаж с боядисване направени на 29.09.2005 г. на стойност на извършеното подобрение - 4000 лв. /четири хиляди лева/ - общо за материали, труд и транспорт и стойност на подобрението върху ½ ид.ч. собственост на Г. Г. - 2000 лв.;

Твърди, че в периода,  в който са извършвани СМР включително и подобренията в допуснатия до делба имот – 2004 г. -2007 г. Г.Г. не е работила, не е получавала никакви доходи, не е влагала лични средства в СМР и ремонтите на имотите. Всички СМР и подобрения в допуснатия до делба имот са извършвани с негови лични средства /стр. 289/. Не посочва произхода на средствата.

Оспорва претенциите за сметки на Г.Г. като неоснователни.

 

По делото са приети за разглеждане следните претенции за сметки на Г.Г. към Ж.Б.:  1/ за възлагане на Г.Г. на целия допуснатия до делба имот на следните основания: ползва имота след прекратяване на брака, не  разполага с друго жилище за себе си и за децата родени от брака, на нея е предоставено упражняването на родителските права на децата, имотът е  неподеляем; 2/ да бъде осъден Ж.Б. да й заплати сумата от 1763,73 лв. съответстваща на притежаваните от Б. идеални части за извършени след прекратяване на брака, в периода след 15.03.2014 г.  разходи за ремонт, поддръжка и подобрения на етаж на двуетажна масивна сграда и гаража по вид, обем и на стойност както следва: 187.50 лв. ведно с лихва от 15 .03.2017 г. за ремонт на стая в гараж, демонтиране на стара външна чешма, демонтиране на южна стена и изграждане на нова на обща стойност 750 лв. материали и труд; 3.53 лв. заедно с лихва от 17.11.2016 г . за материали за изкърпване на външните стени на гараж - цимент вулкан и варов разтвор на обща стойност 14.10 лв.; 75 лв. с лихва от 17.01.2019 г.  за заплатен труд за стаята част от гаража за лепене на гранитогрес на обща стойност 300 лв. ; 38.06 лв. с лихва от 12.12.2018 г., представляващи цената на гранитогреса  на стойност общо 152.23 лв. ; 175 лв. със законна лихва от 07.03.2017 г. за дограма на гараж на стойност общо 700 лв.; 20.54 лв. с лихвата от 29.01.2019 г. за материали за ремонт на стаята в гаража - хоросан пакет 40 кг, цимент 25 кг, боумит бауманол флекс уни 25 кг. на обща  стойност 82.15 лв.; 5.63 лв. и лихва от 23.04.2018 г. за гипсова шпакловка класик цялата на стойност общо 22.50 лв.; 34.33 лв. с лихва от 21.04.2018 г. за стъклофибърна мрежа, алуминиев ъгъл с мрежа, боротеракол универсал класик, гипсова шпакловка на обща стойност 137.32 лв.; 5.72 лв. с лихва от 21.04.208 г.  за цимент вулкан за външни стени на гараж и ъгъл алуминиев рифелован  на обща стойност 25.81 лв.;  1.95 лв. с лихва от 01.05.2008 г. за алуминиев ъгъл с мрежа, розетка за комин, врата за комин на стойност общо 7.80 лв.; 4.08 лв. с лихва 30.07.2018 г. за грунд Боро контакт на обща стойност 16.30 лв.;  87.50 лв. с лихва 05.05.2018 г. за труд за  шпакловка и изкърпване на стени на стая в гараж и кухня на първи етаж от двуетажната масивна сграда на обща стойност 350 лв.;  45.00 лв. с лихва от 22.02.2019г . за труд за боядисване на стая в гаража на стойност общо 180 лв.;  5,00 лв. с лихва от 04.06.2018 г. за труд за подмяна на водопроводни части в кухня и баня на първи етаж на стойност общо 20лв.; 3.53 лв. от 04.06.2018 г. за части за водопровод на стойност общо 14.лв.; 14.65 лв. с лихва от 13.02.2019 г. за боя -латекс за боядисване на стая в гаража на стойност общо 58.58 лв.;  170 лв. с лихва от 08.11.2017 г. за труд за ремонт стая на втори етаж на двуетажна жилищна сграда боядисване на детска стая, заваряване на скъсани панти на стойност общо 340 лв.;  42.39 лв. с лихва от 31.10.2017 г. за материали за ремонт на стая на втори етаж на двуетажна жилищна сграда на стойност общо 84.78 лв.;  75 лв. с лихва от 28.08.2018 г. за труд за грундиране, изкърпване и боядисване на кухня на първи етаж от двуетажна сграда на обща стойност 300 лв.;  11.17 лв. с лихва от 24.06.2018 г. за материали за кухнята - боя на стойност общо 44.68 лв.;  0.48 лв. с лихва от 03.08.2018 г. за силикон за стени на стойност общо 1,93 лв.;  6.09 лв. с лихва от 10.08.2018 г. за спирателен вентил и валяк за боядисване на обща стойност 24,34 лв.;  3.16 лв. с лихва от 28.08.2018 г. за боя на обща стойност 12,64 лв.; 250 лв. и лихва от 23.09.2016 г. за ремонт на покрив подмяна на керемиди, пренареждане и замазка на капаци на стойност общо 500 лв.; 8,42 лв. с лихва от 15.03.2018 г. за мрежа рабица, поцинкована поставена на стопанска сграда на стойност общо 33,66 лв.; 490 лв. с лихва от 11.06.2016 г. за ремонт отоплителна инсталация на стойност общо 980 лв.; 3/ да бъде осъден Ж.Б. да й заплати сумата 15 000 лв., за извършени от нея в имот негова собственост – идеални части от имота предмет на делбата, с нейни лични средства в периода 2004 г. - 2007 г. строително-ремонтни работи, имащи характер на подобрения, както следва:  в дворното място – направена  настилка от базалтови плочки и

рязан камък и построена ограда с височина на плътната част 0.60 м. и ажурна част до 2.20 м. обща височина, съгл. разрешение за строеж №155/02.07.2004 г. на Гл.архитект на Община K.за строеж „Ограда"  извън направените през 1985 год. от баща й Д.Г. настилка и оградата от изток; между първия етаж и мазето от масивната двуетажна жилищна сграда, след издадено Разрешение за строеж №242/27.08.2004 г. на -Гл. архитект на Община K.и одобрен архитектурен проект: през 2005 год. е изградена  между мазето и първия етаж стоманобетонова плоча;  между първи и втори етаж е изградена стоманобетонова плоча с греди и пояси; направена е външна топлоизолация на стени на първи етаж; двете плочи са изградени от фирма „Б.2000"ЕООД, представлявана от Х.И.Б.с договор от 27.06.2005г. и заплатени от нея с ипотечен кредит от „Р.б.“  ЕАД сключен на 01,06.2005 г. на стойност 20000 лева като стойността на всички възложени фирма"Б.2000"ЕООД СМР е 18487.68 лева и включват и изграждане на втория етаж на къщата; в коридора на първия етаж през 2006-2007 г. - стените са пребоядисани с латекс, тавана шпаклован, измазан и пребоядисан боядисани, в кухни на първия етаж - на пода е поставен ламиниран паркет, стените са шпакловани и боядисани с латекс, тавана е шпаклован и боядисан с латекс, като е поставен частично гипсокартон, поставена е РVС дограма; в хола на първия етаж - на пода е поставен ламиниран паркет, стените са шпакловани и боядисани с латекс, тавана е шпаклован и боядисан с латекс, като е поставен частично гипсокартон, поставена е РVС дограма; в банята и тоалетната на първия етаж - на пода направена настилка от теракотни плочки, стените са шпакловани и боядисани с латекс, тавана е шпаклован и боядисан с латекс, като е поставен частично гипсокартон, поставена е РVС дограма;изработване на ел. инсталацията на двата етажа на къщата през

2006-2007 год. от Д.Г.от гр.Ш.като за първият етаж за труд- 495 лева , а за вторият - 300 лева и стойността на материалите - 1684.81 лева.

Ремонтът на първия етаж е изпълнен от ЕТ"С.П.-2001" с управител Т.Б.по договор от 16.06.2006 г. за възлагане на строителни работи с доставяни с транспорт на ЕТ материали и е на стойност 7500 лева, платени от нея с лични нейни средства.

Твърди, че личните средства, с които е правила плащанията имат следния произход и  размери: 4000 лв. от наследствен имот нейните баба и дядо, продаден на търг с Решение № 160/19.10.2001 г. по гр. дело №953/2000г., обезщетение от 3000 лева с лихвите присъдени по гражданско дело за нахапване от две кучета през 2005 г. докато е била бременна със сина си; 5000лв. получени през 2006 г. - 2007 г. от наследствен имот на майка й В.Т.Г. *** от доброволна делба между наследниците; парични средства по наследство от баща й и от собствената й фирма, наследена от баща й.

Оспорва претенциите на Ж.Б. за извършени от него в имота подобрения с негови лични средства.

Претенции на Г.Б. за заплащане на стойност на извършени в имота подобрения за периода 2008 г. -14.03.2014 год. не са заявевани в първото по делото след допускане на делбата съдебно заседание и не са приемани за разглеждане от съда. Такива са претенциите за коридора на първия етаж - направена настилка на пода от теракотни плочки извършена през 2009 г. с взет заем от 5000 лева от М.О.М.с договор от 08.06.2009 г. на стойност 1257 лева, външната топлоизолация на стените на цялата къща извършена през 2010 г. на стойност 12000 лева заплатена от разсрочено на майсторите с нейни средства.

Претенции на Г.Б. за РVС дограма за вторият етаж на къщата извършени през 2006 година  на стойност 2071 лева не са предявявани в първото по делото след допускане на делбата заседание и не са приемани за разглеждане.

 

От доказателствата по делото преценени в съвкупност и поотделно съдът намира за установено следното:

Видно от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза според действащите правила и норми допуснатия до делба имот е неподеляем.

Жилищната сграда е двуетажна с един вход към първия етаж. На етажа има коридор, кухня, хол и тоалетна. В коридора се намират стълбите, които водят към втория етаж. Вторият етаж няма самостоятелен вход. Да се обособи самостоятелно жилище на втория етаж е възможно с изграждане на външно стълбище към терасата, затваряне и събаряне на вътрешното стълбище. Тези строителни дейности са значителни преустройства и са свързани с неудобства, по-големи от обикновените. Чрез преустройство не могат да се обособят два самостоятелни дяла без това преустройство да е на значителна стойност спрямо пазарната стойност на имота. 

Пазарната стойност на допуснатия до делба имот възлиза на 91 323,00 лв. Делът на Ж.Б. в имота е на стойност 31 462,00 лв. Делът на Г.Г. в имота е на стойност 59 861,00 лв.

Видно от постановеното по гр.дело № 1785/2013 год. по описа на РС-K.Решение №502/28.10.2013 год. сключеният на 06.07.1999 год. граждански брак между Ж.А.Б. и Г.Д.Б. е прекратен с развод по взаимно съгласие.  С решението е постановено, че допуснатия до делба имот, с административен адрес гр. Ш., *****е семейно жилище и ползването му е предоставено на двамата съпрузи.

Със заповед за незабавна защита от 09.05.2014 год. и Заповед за защита от 18.07.2014 год. постановени по гр.д. № 876/2014 г. по описа на РС-K.Ж.Б. е отстранен от съвместно обитаваното с Г.Д.Г. *** от 09.05.2014 год. до 18.01.2015 год.

По силата на постигнато на 20.01.2015 год. споразумение по гр. дело № 1035/2014 год. ползването на семейното жилище е предоставено изцяло на Г.Г. като Ж.Б. е осъден да освободи семейното жилище в срок до 01.02.2015 год.

От брака съпрузите имат родени две деца А.Ж.Б., роден на *** год. и Д.Ж.Б., родена на *** год. Упражняването на родителските права спрямо двете деца е предоставено на майката Г.Б.. Към настоящия момент А.Б. е навършил пълнолетие, а дъщерята на страните - Д.Ж.Б. е на 14 г. и 4 месеца.

Г.Д.Г., с писмена декларация от 25.02.2019 год. декларира, че имуществото, което притежават тя и членовете на семейството й съставлява идеални части от допуснатия до делба имот и вещни права върху земеделски земи.

Съсобствеността върху недвижимия имот е възникнала на 12.11.2003 год. следствие покупка на част от наследствен имот по н.а. № 182/2003 г. на нотариус Р.Б., който съделителите, тогава съпрузи са надстроили по време на брака си. Видно от съдържанието на н.а. № 182, том III, рег.№6023, дело 645/2003 год. освен плащането на цената на имота в размер на 2635,20 лв. купувачката Г.Б. е поела и задължението за гледане и даване на издръжка на Т.Д.Г. докато е жива при запазване на правото на ползване учредено на Т.Г. с н.а. № 147, том I, дело № 282/1973 год., именно правото да ползва една от двете жилищни постройки в имота.

Видно от влязлото в сила решение № 277/18.05.2018 г. постановено по настоящото гр. дело въз основа извършените делба и покупко-продажба към 12.11.2003 год. Г.Г. е била собственик на  ¾ идеални части, а Ж.Б. – на ¼ ид. част  от дворното място, от старата жилищна сграда, от масивната едноетажна жилищна сграда, от гаража, от навеса с оградни стени – във вида, в който са съществували тогава. Като съсобственици на едноетажната масивна жилищна сграда ищецът и ответницата са реализирали по време на брака си със съвместен принос правото да надстроят собствената си сграда, да построят нова постройка-склад свързана със съществуващия в дворното място гараж, направили са подобрение в имота, изграждайки ограда. След реализиране на построяването и надстрояването Г.Г. придобива и собствеността на ½ идеална част от надстроеното – т.е. от втория етаж на масивната жилищна сграда и построеното - ½ ид. част от новопостроения склад към съществуващия гараж, а  Ж.Б. – и на собствеността на другата ½ идеална част от надстроеното – т.е. от втория етаж на масивната жилищна сграда и построеното - ½ ид. част от новопостроения склад към съществуващия гараж.

По приложеното гр.дело № 2034/2014 год. по описа на РС-K.е представен договор за банков кредит от 06.11.2003 год. сключен между Ж.Б. и „Р. /Б./“ ЕАД за сумата 5300 лв. със срок на издължаване 25.10.2004 год. В отношенията между страните по гр.дело № 2034/2014 год. е установено, че този кредит е ползван за закупуване на наследствената ½ идеална част собственост на Т.Г. от имота предмет на делбата, т.е. за сделката по н.а. № 182, том III, рег.№6023, дело 645/2003 год. Сумата по кредита видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза кредита е погасен в периода 25.11.2003 г. – 25.10.2004 г. чрез дванадесет погасителни вноски на обща стойност 5547,83 лв. Дължимите суми по кредита се издължават по сметка № **********. По сметката обслужваща договора за банков кредит от 06.11.2003 г. са внасяни парични средства както от Ж.Б., така и от Г.Б., като част от внасяните средства са ползвани за погасяване на кредита, а с останалата част страните са се разпореждали по различен начин: Г.Б. многократно е теглила суми от сметката, правени са нареждания за погасяване на задължения към ТД на НАП, към физически лица, към „С.-М.“ ЕООД, за плащане на данък МПС, вътрешно прехвърляне на средства от сметка на титуляря в друга негова сметка.

С влязло в сила решение № 171/05.04.2016 год. постановено по гр.д. № 2034/2014 год. по описа на РС-K.е отхвърлен искът на Г.Д.Г., с ЕГН ********** предявен срещу Ж.Б., с ЕГН ********** съдът да признае за установено по отношение на Ж.Б., с ЕГН **********, че поради липса на съвместен принос Г.Д.Г. е изключителен собственик на ½ идеална част от дворно място, цялото с площ 812 кв.м., находящо се в гр. Ш., по одобрен подробен устройствен план на града със заповед №069/2003 г. на Община К., представляващо УПИ VI-133, в кв.61, заедно с ½ идеални части от построените в това дворно място масивна жилищна сграда, жилищна сграда, гараж и навес с оградни стени, като неоснователен. 

От представения договор за възлагане на строителни ремонти сключен на 16.06.2006 г. между Г.Д.Б. като възложител и ЕТ „С.П.-2001“ като изпълнител /л.221, том II/ и показанията на разпитания като свидетел Т.Б.Т.е видно, че страните са възложили на ЕТ „С.П.-2001“ да извърши „ремонт на къща“ в гр. Ш., на ул. „С. Б.“№ *за сумата 20 000 лв. Извършените от името на ЕТ „С.П.-2001“ дейности на първия етаж на жилищната сграда са: сваляне на стари мазилки, нова шпакловка, боядисване на стени и тавани, блажно боядисване на дограмите, направа на баня до състояние да функционира. След СМР на първия етаж фирмата изградила гараж между двете съществуващи в имота постройки. Обектът е предаден в груб строеж – кофраж арматура, плоча и вътрешна мазилка. Материалите за СМР се осигурявали от изпълнителя. Средствата за закупуването им и за изпълнението на договорените дейности се предавали на свидетеля Т.от Г.Г.. Представени са следните разписки: за получени на 20.06.2006 г. – 1000 лв. аванс от договорената сума от 20000 лв.; за получени на 05.07.2006 г. – 1300 лв. аванс за ремонт на жилищна сграда и за получени на 20.07.2006 г. - 1000 USD, представляващи 1540 лв. – авансово плащане за довършителна работа на първия етаж на къща; на 07.08.2006 г. – 1460 лв. за извършване на ремонт на сграда.

Изводът, че възлагането на СМР е направено със знанието и съгласието на двамата съпрузи съдът прави от показанията на св. Т., който се е срещал с Ж.Б., макар и само веднъж, получил е  неговия телефонен номер за контакт по повод възложената работа, търсил го е на този телефонен номер по въпроси свързани със строителството и се е свързал с Г.Г. след като не е могъл да осъществи контакт с  Ж.Б..

 

Представен е договор за кредит от 01.06.2005 год. между Г.Д.Б. и „Р. /Б./“ ЕАД за сумата 20 000 лв. със срок на издължаване 25.05.2010 год. Кредитът е взет от единия съпруг по време на брака за задоволяване на нужди на семейството и е върнат по време на брака на съпрузите докато същите са живели заедно в едно домакинство.

Видно от заключение на съдебно-счетоводна експертиза /стр. 435 и 436/ по сметката, която е служила за погасяване на кредита от 01.06.2005 г. са постъпвали суми от три субекта, физическите лица Г.Д. - внесла 9813,40 лв. за периода на погасяване на кредита, Ж.Б. - внесъл 3535 лв. за периода на погасяване на кредита и юридическото лице „С.-М.“ ЕООД от името, на което са внесени 12815,50 лв. Погасяването на задължението е станало в периода 17.10.2005 г. – 25.05.2010 г. в общ размер на задължението 28547,92 лв. видно от приложения погасителен план към договора за кредит.

От приложеното по гр.д. № 2034/2014 г. по описа на РС-K.удостоверение за наследници, е видно, че Д.Г.Г., баща на Г.Г. е починал на 14.08.2001 год. С решение № 732/05.09.2002 г. по фирмено дело № 347/2002 год. на Окръжен съд – С.е вписано поемането от Г.Д.Б. на „С.-М.“ ЕООД в качеството й на наследник на Д.Г.Г..

Твърденията на Г.Д.Б., че е разполагала в периода 2004 г. - 2007 г. с лични средства останали й в наследство от нейния баща не се подкрепят от доказателствата по делото. Наличните средствата по представеното извлечение от спестовна книжка на Д.Г.към момента на смъртта му са 1410 лв., като 1400 от тях са изтеглени от Г.Д. на 10.09.2001 год., т.е. по-малко от месец след смъртта му настъпила на 14.08.2001 год. Половината от тези средства принадлежат на друго лице – сестрата на Г.Г., в качеството й на наследник на Д.Г. Няма доказателства, че принадлежащите на Г.Г. около 700 лв. са вложени в дейности извършени в периода 2004 г. - 2007 г., доколкото моментът на изтеглянето им /преди помена за 40 дни от смъртта на починалия/ е по-близък до възникнали потребности през 2001 г. във връзка със смъртта на Д.Г., отколкото до неразрешени и незапочнати бъдещи строително-монтажни дейности в наследения й имот.

          За твърденията си, че е получила обезщетение от 3000 лева с лихвите присъдени по гражданско дело за нахапване от две кучета през 2005 г. докато е била бременна със сина си, Г.Г. представя разписка от 19.12.2002 г. и удостоверение от Държавен съдебен изпълнител от 08.05.2019 г. От двата документа е видно, че ухапването от кучета е настъпило на 14.12.1999 г. По образуваното гражданско дело № 532/2002 г. е било присъдено обезщетение на Г.Д.Б. в размер на 1320,39 лв., в едно със законната лихва върху тази сума от 14.12.1999 г. Тези средства се явяват лични средства на Г.Г.. На 19.12.2002 г. Г.Д.Б. е получила сумата 570 лв. като част от общата дължима сума от обезщетението присъдено по гр. дело № 532/2002 г., а като взискател по образуваното изпълнително дело № 2477/2003 г. на Държавен съдебен изпълнител РС-K.взискателката Г.Б. е получила общо /вкл. с разноските/ 2258,77 лв. Няма доказателства, че тези средства са били вложени от Г.Б. в извършени от нея подобрения в имот, който към този момент не е бил в съсобственост с Ж.Б. в едната си част и не е съществувал поради това, че не е бил построен в останалата си част.

С Решение № 160г/19.10.2001 г. по гр.д. № 953/2000 г. РС-K.е изнесъл на публична продан имот, в който Г.Д.Б. е притежавала 1/8 ид.ч. от притежаваната собственост. С Постановление за възлагане на недвижим имот от 23.08.2002 г. на съдия изпълнител при РС-К., имотът е възложен на Н.Ш.срещу сумата 26350 лв. Частта следваща се на Г.Г. за нейната идеална част в имота възлиза на 3293,75 лв. Тези средства се явяват лични средства на Г.Г., тъй като са получени от продажба на имот нейна лична собственост. Доказателства, че тези средства са съществували след 2004 г. по делото не са представени.

Твърденията на Г.Г., че е получила през 2006 г. - 2007 г. от наследствен имот на майка си В.Т.Г. *** при доброволна делба между наследниците сумата 5000 лв. не се подкрепят от представените по делото доказателства.

Видно от показанията на разпитания като свидетел Н.Н.отношенията между Г.Г. и неговата майка по повод наследствен имот в гр. K.са уредени през 1994 г. Майката на свидетеля е платила на Г.Г. полагащия й се дял от имота. Липсват доказателства за размера на получените средства, както и за съществуването им към 2003 г., четири години след деноминацията на лева като парична единица.

С Решение №1123/10.12.1999 г. на С. окръжен съд е вписано в търговския регистър еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „С.-М.“ ЕООД със собственик и управител Д.Г.Г.. С решение № 732/05.09.2002 г. на ОС-С.е вписано поемане на „С.-М.“ ЕООД от наследника на починалия Д. Г. Г. Г.Д.Б.. По делото не са представени доказателства фирмата да е развивала дейност, а така също в резултат на развивана търговска дейност фирмата да е реализирала доходи, които да са били разпределени в полза на Г.Б. било под формата на възнаграждение, изплащане на дивидент или друг начин на разпределяне на печалба, водещ до преминаване на средства от партимониума на юридическото лице „С.-М.“ ЕООД в патримониума на физическото лице Г.Б.. В мотивите на постановеното по гр.д. № 2034/2014 г. по описа на РС-K.съдебно решение е прието за установено, че представените подадени в НАП годишни данъчни декларации на данъчно задълженото лице „С.-М.“ ЕООД  за финансовата 2005 г. , 2006 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г. установяват финансови резултати на дружеството, но не съдържат данни за наличието на реализирани от Г.Г. доходи.

Фирмата продължава да съществува и към настоящия момент, същата има нов собственик С.Г.Г.и е с променено наименование „Г.С.– 15“ ЕООД. Отношенията на Г.Д.Г. с фирмата придобита в качеството на наследник й на Д.Г.са преустановени на 13.06.2014 г. с прехвърляне на дружествения дял притежаван от Г.Г. на С.Г.Г. Твърденията на Г.Б., че е разполагала с лични средства от собствената й фирма „С.-М.“ ЕООД в периода до м. април 2014 г. не се подкрепят от събраните по делото доказателства.

Видно от представените доказателства по делото ответницата е получавала доходи в периода м. май 2014 г. - м. октомври 2014 г. За този период е получила като трудово възнаграждение от ЕТ „М.-В.– М.И.“ сумата 1029,52 лв. за м. август, септември и октомври 2014 г., както и 1781,64 лв. за м. май - октомври 2014 г., от които 296,94 лв. от „С.-М.“ ЕООД и 1484,70 лв. от „Д.“ ЕООД гр. Ш..

Доказателства за получаване на Г.Г. в периода 2004 г. – април 2014 г. от доходи не са представени, с изключение на сумите от договора за наем, сключен от нея на 01.01.2003 г. за имота, обща собственост на страните по настоящото производство. Представени са писмени доказателства за пребиваване на Г.Б. от 13.05.2012 год. в жилище, находящо се в гр. Л., В., което се отдава под наем, за пътуване на Г.Б. на 16.07.2012 год. до гр. Л., В. до гр. С., Б. и за преведени на 28.06.2012 год. от Г.Г. на името на Ж.Б. 100 английски лири, представляващи равностойността на 236,65 лв. към момента на изпращането. Целта на пребиваването на Г.Б. в Л. не се удостоверява с доказателства по делото, основанието за превода не се установява от доказателствата по делото и не е посочено в документа за превод.

          Представено е банково бордеро – електронна разпечатка за теглене от срочен депозит не на падеж на 04.11.2002 г., извършено от Г.Д.Б. за сумата 2000 лв. /стр. 265/ и вносна бележка от същата дата – 04.11.2002 г. за внесени от Г.Д.Б. в полза на притежаваното от нея дружество „С.-М.“ ЕООД 2000 лв. с основание захранване на сметка.

 

Ж.Б. не излага твърдения за произхода на средствата, с които е разполагал в претендирания период. С молба вх. № 3401/11.03.2019 г. посочва няколко банкови сметки, по които твърди, че е имал налични парични суми, част, от които е използвал за извършване на СМР. Видно от съдебно-счетоводна експертиза Ж.Б. има открити 5 броя сметки в „У. Бу.“ гр.К.: ******** – BGN - Стандартна спестовна сметка- дата на откриване 30.12.1996 година; ******* – USD – Дебитна карта ФЛ - дата на откриване 13.04.2004 година; ****** – EUR - Многофакторен спестовен влог- дата на откриване 03.01.2011 година; ******* – BGN- Разплащателна сметка ФЛ- дата на откриване 10.07.2002 година; ****** – USD – Разплащателна сметка ФЛ - дата на откриване 10.07.2002 година. По сметка ******* – EUR - Многофакторен спестовен влог.

 По сметка ******* – USD – Разплащателна сметка ФЛ за периода от 10.07.2002 година до 01.02.2011 година общата сума на внесени и получени средства по сметка в USD е 7961,44 USD.

По сметка ******** – USD – Дебитна карта ФЛ за периода от 13.04.2004 година до 26.06.2013 година общата сума на внесени и получени средства по сметка в USD  е 3061,04 USD.

По сметка ******* – BGN - Разплащателна сметка ФЛ за периода от 10.07.2002 година до 01.12.2007 година общата сума на внесени и получени средства по сметка в BGN  е 15073,66 BGN.

По сметка ******* – BGN - Стандартна спестовна сметка за периода от 07.05.2007 година до 01.10.2013 година обща сума на внесени и получени средства по сметка в BGN е 14402,00 BGN.

Oбща сума на внесени и получени средства от лица различни от титуляря на сметката в BGN  е 7250,00 BGN .

 Видно от съдебно-счетоводна експертиза Ж.Б. е имал открити банкови сметки в банкови организации, не представени на територията на република Б., а именно: „А. б. С.“ АД;"П. м. б. на И."; "П. А. И." ООД; банка "Д.", клон гр. А.

От „П. м. б.“ - Израел на 07.06.2005 година нареден превод 4000,00 USD към Р. по сметка на получателя ******* Ж.Б.; на 10.03.2009 година нареден превод 3500,00 USD към Р. по сметка на получателя ******* Ж.Б..

От  „A.B.“ – С. на 01.08.2012 година е направен превода с цел на плащането –търговия със стоки. Сметката е закрита на 16.08.2012 година.

От “П.А. И.“ ООД са изтеглени суми са в размер на 27138,00  ILS и е  нареден превод в чуждестранна валута в размер на 17824,40 ILS, няма данни по делото за момента, които се отнася тази информация.

От "Д.", по банкова сметка ***, клон гр. А. за периода ноември 2006 година - септември 2008 година по сметката получените преводи са в размер на 1607162,45  ILS и са изтеглени за същия период суми в размер на 80072,10  ILS.

          Представена е справка за регистрираните трудови договори на Ж.Б., от която е видно, че към 03.12.2015 год. ищецът е имал регистрирани два трудови договора: от 25.11.2013 г. до 31.12.2013 год. с работодател „Г. и.“ и основно възнаграждение от 4062 лв. и от 01.02.2010 г. до 11.01.2011 год. с работодател „Г.С.-15“ с основно възнаграждение от 400 лв.

 

В имота има извършени подобрения.  Пазарна стойност на имота, ако не се вземат предвид извършените в имота като подобрения СМР възлиза на 58 658,00 лв., от което следва, че увеличението на стойността на допуснатия до делба имот в резултат на извършените след 2004 г. СМР е с 32 665,00 лв.

Като подобрения на вещта се считат извършените дейности, които водят до подобряване на функционалните качества /полезността/ на вещта или до повишаване на нейната стойност. Подобрение е налице, ако фактически е била увеличена и стойността на имота, т.е. направените полезни разноски (макар да не са били необходими), изразяващи се във влагане на труд, средства и материали, са довели до увеличаване на неговата стойност. Отношенията във връзка с подобряването на общата вещ се уреждат по различен начин в зависимост от конкретните условия при които са извършени подобренията и от условията при които съсобственикът-подобрител е упражнявал фактическата власт – като държател или владелец на правата на останалите съсобственици – ТР 85/68 г. ОСГК,– подобренията, извършени със съгласието на останалите съсобственици – в този случай важат правилата на чл. 30, ал. 3 ЗС и се присъждат действително направените разходи. Подобренията, извършени без съгласието на другите съсобственици се уреждат съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие – чл. 61 ЗЗД.

Подобренията, предмет на претенциите по сметки на страните извършвани в периода 2004 г. -2007 г. са извършени по време на брака на страните, по време на съвместното им живеене в едно домакинство, със съгласието на другия съсобственик.

Подобренията, предмет на претенциите на Г.Г.,  извършени след 15.03.2014 год. са извършени от Г.Г. след прекратяване на брака на съделителите, без знанието и съгласието на Ж.Б..

Видно от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза в имота допуснат до делба са извършени от следните СМР, които имат следната стойност по осреднени пазарни цени:

В дворно място: в източната част на двора, по източната регулационна линия е направена ограда с плътна част /средна височина 0,80м/ и ажурна част /средна височина 0,85м/ на стойност след прилагане на овехтяването - 578,36 лв.; в източната част на двора е направена настилка от базалтови плочки и плочи от камък- стойност, чиято стойност с овехтяването възлиза на 456,47 лв. (132,00+324,47 лв.).

В двуетажна жилищна сграда: между мазето и първия етаж е направена стоманобетонова плоча и между първият и вторият етажи е направена стоманобетонова плоча - стойността на двете възлиза на 6982,43 лв.; по фасадата на цялата сграда е направена топлоизолация на външни стени със стиропор, шпакловка и външна силиконова мазилка на стойност  9078,52 лв. /6105,12 лв. +2976,40 лв./. Видно от показанията на разпитания като свидетел Р.С.Ш./л. 242 „б“/ топлоизолацията и външната мазилка на двуетажната жилищна сграда е направена през 2010 г. по възлагане от двамата съпрузи при първоначално договорена сума 12 000 лв. намалена впоследствие на 11 000 лв. изплащани на части: с първоначална вноска от 2000 лв. и последващи плащания в брой на ръка от по 500-600 лв. Предаването на паричните средства е извършено от Г.Б..

На първия етаж на двуетажна жилищна сграда:

Коридор: направена е настилка с керамични  плочки – 468,49 лв. /370,55 лв.+ 97,94лв.//, гипсова шпакловка на стени и тавани - 227,75лв. и боядисване с латекс по стени и тавани – 160,72 лв., дограма РVС – пет врати на стойност 1445,48 лв. /160,79 лв. +1284,69 лв./ .

Кухня: направена е настилка с ламиниран паркет на стойност 258,56лв., частично гипсокартон по таван на стойност 81,07 лв., гипсова шпакловка и боядисване с латекс по стени и тавани на стойност 548,55 лв. /321,60 лв. + 226,95 лв./, дограма РVС /4 кв.м. прозорци/ на стойност 672,61 лв.

Хол: направена е настилка с ламиниран паркет на стойност 354,82 лв., гипсова шпакловка на стени и таван на стойност 384 лв. и боядисване с латекс по стени и таван – на стойност 258,54 лв., дограма РVС – прозорци /9,38 кв.м./ на стойност 1577,26 лв.

Баня с тоалетна: направена е настилка с теракотни плочки на стойност 128,38 лв., гипсокартон/окачен таван/ на стойност 102,58 кв.м., гипсова шпакловка по таван на стойност 14,08 лв., боядисване с латекс по шпаклован таван на стойност 10,60 лв., фаянсова облицовка по  стени и тавани на стойност 472,79 лв., дограма РVС –прозорец 0,55 кв.м. на стойност 92,48 лв.

Не съставляват подобрение в имота, разходите в размер на 3491,22 лв., представляващи стойността на стоманобетоновата плоча изградена между първия и втория етаж на жилищната сграда, която плоча съставлява част от реализираното при условията на съвместен принос надстрояване на жилищната сграда и разходите в размер на 4539,26 лв., представляващи половината от стойността на топлоизолация на външни стени и мазилка на фасадата на цялата сграда, тъй като претенциите на съделителите са само за фасадата /стените/  на първия етаж на жилищната сграда.

Видно от представените саморъчно изготвени два броя разписки от 05.07.2006 г. и от 14.06.2006 г., както и от показанията на разпитания като свидетел Д.Д.Г./л. 412/, Д.Д.Г.е извършил „работа по ел. инсталация“ на първия етаж на къщата през м. юни 2006 г., за което е получил 350 лв. /425 лв.-70 лв./ и „работа по ел. инсталация“ на втория етаж на къщата през м. юли 2006 г., за което е получил възнаграждение от 300 лв. материалите вложени в извършената от Г.работа по ел. инсталацията са закупувани от него на името на фирма „С. М.“ ЕООД. Средствата получени от свидетеля Г.за извършената от него работа са му предоставени от Г.Г.. Работата е извършена със знанието и съгласието на Ж.Б.. По отношение на вложените в ел. инсталацията материали липсват доказателства такива да са били закупувани, от която и да е от страните съсобственици в имота. Представената касова бележка от 07.06.06г. за 35.21 лв. не съдържа информация кой е клиентът закупил стоката. Протоколът № П953/09.06.06 г. за 53.70 лв., фактура №**********/20.06.06 г. - 20.50 лв., №**********/20.06.06 г. - 170.76 лв., №**********/21.06.06 г. - 86.04 лв., №**********/26.06.06 г. - 41.51 лв., №**********/07.08.06 г. - 28.00 лв., №**********/08.08.06 г. - 12.55 лв., №**********/10.08.06 г. - 42.22 лв., №**********/18.08.06 г. - 559.00 лв., №**********/29.08.06 г. - 82.92 лв., №**********/14.09.06 г. - 52.99 лв. №**********/25.09.06 г. - 18.60 лв., №**********/26.09.06 г. - 319.96 лв., №**********/19.10.06 г. - 13.44 лв., №**********/03.10.06 г. - 14.30 лв., №**********/12.10.06 г. - 50.47 лв., №**********/22.06.07 г. - 30.84 лв., №**********/22.06.07 г. - 15.50 лв., №**********/12.10.07 г. - 5.81 лв. са за стока закупена от клиент "С.-М." ЕООД. През този период "С.-М." ЕООД е бил наемател видно от представения договор за наем от 01.01.2003 г. Г.Д.Б. е сключила договора за наем в качеството си на наемодател на "С.-М." ЕООД, представлявано от Ж.Б. в качеството му на наемател. Договорът за наем изисква наемателят да поддържа в изправност и функциониращи всички инсталации в жилището и се отнася за целия имот – къща с двор в гр. Ш., ул. „С.Б.“ № *срещу наемна цена от 150 лв. месечно.  Същият предвижда всички повреди имащи характер на текущ ремонт да са за сметка на наемателя, което прави логично закупуването на материали и заплащането на труда за текущия ремонт от наемателя "С.-М." ЕООД.

Относно подобренията извършени след 15.03.2014 г.:

В Сграда № 4-гараж със склад: в складовото помещение е направена настилка с керамични плочки на стойност 112,36 лв. с овехтяване, гипсова шпакловка по стени и тавани на стойност 221,12 лв. с овехтяване, боядисване на шпакловани стени и тавани с латекс на стойност 160,96 лв. с овехтяване, доставка и монтаж на дограма РVС – прозорци и алуминиева врата на обща стойност 594,76 лв.

Обща стойност на извършените в Сграда № 4-гараж със склад: в складовото помещение подобрения  без овехтяване е 1 115,00лв. с ДДС, а с овехтяване е 1089,00лв. с ДДС. Частта на ищеца Ж.Б. в тези подобрения възлиза на 544,50 лв., а на ответницата Г.Г. – на 544,50 лв.

Видно от представената квитанция от 11.06.2014 г. Г.Г. е заплатила на тази дата на фирма „К.-2“ ЕООД 980 лв. за ремонт на отоплителна инсталация.

Видно от представената разписка /л.185/ Х. С. М. е получил на 15.03.2017 г. от Г.Г. за демонтиране на стара външна чешма, демонтиране на бетонова стена на стая до гараж и изграждане на нова стена на обща стойност 750 лв. за материали и труд.

Представена е разписка от А.К.Н.от 23.09.2015 г., от която е видно, че е получил от Г.Г. сумата от 500 лв. за ремонт на покрива на имота в гр. Ш. на ул. „С. Б.“№ *, изразяващ се в подмяна на счупени керемиди и пренареждане на такива, разместени от силен вятър по западната и южна страха.

Представена е разписка от А.К.Н.от 05.05.2018 г., от която е видно, че е получил 350 лв. от Г.Г. за ремонт на жилищни помещения в имота в гр. Ш. на ул. „С. Б.“№ *. По делото липсват доказателства кои именно жилищни помещения са били ремонтирани, в какво се изразява ремонта, имало ли е необходимост той  да бъде извършен, още повече, че правото на собственост на съделителите на първия и втория етаж на жилищната сграда е различно.

Представени са 5 бр. разписки издадени от А. К.З., с които удостоверява, че е получил за извършени в имота в гр. Ш. на ул. „С. Б.“№ *дейности съответно на 08.11.2017 г. – 340 лв. за боядисване на детска стая на втория етаж и заварка на скъсани панти на пътна врата; на 28.08.2018 г. – 300 лв. за изкърпване на напукани стени на стая - кухня, демонтиране и боядисване; на 04.06.2018 г. – 20 лв. за подмяна на водопроводни части; на 17.01.2019 г. – 300 лв. за лепене на гранитогрес на стая до гараж; на 22.02.2019 г. – 180 лв. за боядисване на стая до гараж.

На 27.06.2005 г. е сключен договор между Г.Д.Б. като възложител и „Б.2000“ ЕООД като изпълнител, представлявано от Х.И.Б.. Предмет на договора са СМР и надстройка на съществуваща жилищна сграда в гр. K.в груб строеж с покрив и гредоред по представен работен проект без СМР за склад към гараж. Срокът за изпълнение на договора е уговорен за 122 дни /4 месеца/ за сумата от 16242,33 лв., платима на уговорените в т.2 от договора падежи. От приложената към договора количествена стойностна сметка е видно, че надстройката на съществуващата жилищна сграда включва изграждане на бетонна плоча, пояси и греди на кота нула, бетонна плоча пояси и греди на кота 2,70. Представени са 3 бр. разписки за извършени плащания от Г.Д.Б. в полза на „Б.2000“ ЕООД на 23.12.2005 г. - 500 лв., на 03.02.2006 – 1000 лв., на 09.02.2006 г. – 415 лв.

Съдът приема за верни твърденията на Г.Г., че със средствата от кредита, взет на 01.06.2005 г. от „Р.б.“  е изплатено задължението по договора от 20.07.2005 г. към „Б.2000“ ЕООД.

Страните не са участвали с личен труд в извършване на подобрения в имота. Подобрения са извършени по възлагане от съделителите на трети лица. Възлагането е било възмездно, заплащането е било с парични средства.

 

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:

Налице е смесена съсобственост между страните върху неподеляем имот. Съсобствеността е възникнала на 12.11.2003 год. следствие покупко-продажба на част от наследствен на единия съделител имот, който съделителите в последствие са надстроили и пристроили. Имотът, във вида, в който е допуснат до делба, е жилище -  съпружеска имуществена общност, прекратена с развод по взаимно съгласие на 28.10.2013 год.

Бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака – Г.Г., декларира, че няма собствено жилище, прави искане имотът да й бъде възложен.

Искането е основателно и следва да бъде уважено, доколкото към настоящия момент едното от двете деца на страните е непълнолетно, местоживеенето му е при неговата майка Г.Г., на която е възложено упражняването на родителските права и последната няма друго жилище.

Делът на съделителя Ж.Б. следва да бъде уравнен с пари.

Пазарната стойност на допуснатия до делба имот възлиза на 91323,00 лв. Делът на Ж.Б. в имота е на стойност 31 462,00 лв. Делът на Г.Г. в имота е на стойност 59 861,00 лв.

За уравнение на дела на Ж.Б. в съсобствения имот Г.Д.Г. следва да заплати на Ж.А.Б. сумата  31462,00 лв.

На осн. чл.349, ал.5 ГПК когато уравнението на дела е парично, то заедно със законната лихва трябва да се изплати в 6 месечен срок от влизане в сила на съдебното решение.

В имота има извършени след 2004 год. подобрения. Въз основа на тези подобрения пазарна стойност на имота е увеличена с 32 665,00 лв.

Подобренията са направени с оглед конкретното предназначение на вещта. Извършените в имота подобрения по силата на приращението увеличават дяловете на всички съсобственици съобразно частта, която всеки от тях има в съсобствеността. Поради това съсобственикът, който е извършил подобренията може да иска от другите съсобственици сумата, която е съответна на техните дялове.

Не се установи по делото, която и да е от страните  да е извършила подобрение в имота, предмет на делбата, с лични средства преди прекратяването на гражданския брак между съпрузите.

Претенцията на Ж.Б. съдът да осъди Г.Г. да му заплати сумата от 15 000 лв. и законна лихва върху главницата от 15 000 лв., считано от 25.02.2014 год., за извършени от него, с негови средства, в периода 2004-2007 год., с нейно съгласие и без противопоставяне, върху собствената на Г.Г. придобита по наследство ½ идеална част от допуснатия до делба имот, строителни дейности, имащи характер на подобрения е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Претенцията на Г.Г. да бъде осъден Ж.Б. да й заплати сумата 15 000 лв., за извършени от нея в имот негова собственост – идеални части от имота, предмет на делбата, с нейни лични средства в периода 2004-2007 г. строително-ремонтни работи, имащи характер на подобрения е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Отношенията между страните са се уреждали от Семейния кодекс приет през 1985 год. и приетият през 2009 г. в сила от 01.10.2009  г. Семеен кодекс. Съгласно чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.) паричните влогове принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити. Тази презумпция на закона важи до изричното й оборване. Със същата сила важи презумпцията, че средствата по банковата сметка на единия съпруг принадлежат и на другия съпруг независимо, на чие име е открита банковата сметка //изкл. на сметките с целево предназначение, когато предназначението изключва съвместния принос/. /Р. № 114 от 09.05.2014 г. ВКС, гр.д. № 1235/2014 г., I г.о., ГК//. Обстоятелството, че единият от двамата съпрузи е платил цената на извършена работа или е закупил материали вложени в строително-монтажна дейност, не прави средствата лична собственост на извършилия плащането, респ. закупуването, особено когато съпрузите са живели в едно домакинство, т.е. не са били в трайна фактическа раздяла.

Ако един съпруг е изпълнил общо задължение с лично имущество, той не би могъл да иска от другия съпруг връщане на „приспадащата“ му се част. Това важи и когато е извършил разход за семейството с лично имущество. Това е така поради задължението на двамата съпрузи да поемат разходите за задоволяване на нуждите на семейството /каквато е нуждата от жилище и подходящи битови условия/. Поемането на семейните разходи от двамата означава поемането им както с общи на двамата средства /например от отдаваното от Г.Г. под наем семейно жилище/ така и с лични средства на всеки един от тях, защото законодателят вменява като задължение на двамата съпрузи грижата за благополучието на семейството съобразно своите възможности, имущество и доходи. Обстоятелството, че в даден момент единият съпруг е поемал разходите на семейството със свои лични средства, не го овластява с регресни права срещу другия съпруг. Подобни регресни права са допустими сред чужди лица, но не и сред съпрузи, тъй като противоречи на същността на семейните отношения и на морала съпътстващ тези отношения. Когато единият съпруг има имущество и доходи и въпреки това се отклонява от задължението си за участие в разходите на семейството това съставлява брачно провинение /неизпълнение на брачно задължение/, но не е основание за търсене на регресна отговорност.

При съществувалата между страните съпружеска общност в периода 2004 г. - 2007 г. със съвместно живеене на съпрузите в едно домакинство липсват доказателства, че семейството е имало определено количество „общи средства“ достатъчни за задоволяване на нуждите на домакинството и членовете на семейството. Изследване на финансовото изражение на разходите на семейството за този период по делото не е правен. Не е правена преценка и на размера на средствата за покриване на тези разходи осигурените от единия и от другия съпруг.

За да е налице пълна трансформация на средства следва да се докаже, че парите, с които е извършено плащането за извършване на подобрението са били лични средства на страната, която твърди, че е подобрила имота. За да се приеме, че средствата са лични страната трябва да докаже по безспорен начин техния произход и влагането им в подобрението или дейността довела до подобряването на имота.

 По отношение на паричните средства налични по банковите сметки на Ж.Б. и на Г.Б. по делото не се съдържат доказателства какъв е техният произход. От значение е движението по банковите сметки на страните и фактът, че съпрузите взаимно са се овластявали един друг за извършването на разпореждания от името на другия съпруг включително и с разпореждане с парични средства. Страните са оперирали със средства, прехвърляйки ги от една сметка в друга сметка, до която са имали достъп в качеството си на титуляри на сметките, пълномощници, управители на ЮЛ. Упълномощаването е двустранно, ищецът е упълномощавал ответницата да се разпорежда с паричните средства по неговите банкови сметки, ответницата е упълномощавала ищеца да се разпорежда със средства по нейни и на дружеството й банкови сметки. Разпореждали са се със средствата по банковите сметки в полза на трети лица, за погасяване на задължения на трети лица и за предаване на парични средства на трети лица без по делото да е установено основанието за това предаване. В този смисъл е и разпореждането с изтеглените от срочен депозит не на падеж на 04.11.2002 г. средства, извършено от Г.Д.Б. и внасянето им на същата дата – 04.11.2002 г. от Г.Д.Б. в полза на трето лице - „С.-М.“ ЕООД с основание захранване на сметка.

          Средствата, които Г.Г. е теглила като пълномощник на баща си от банковата сметка на своя баща докато е бил жив не са нейни лични средства. Те принадлежат на нейния баща, тъй като липсват доказателства тези средства да са й били подарени от него. Няма данни останалите й в наследство от нейния баща около 700 лв. да са вложени в претендираните от Г.Г. СМР, тъй като тегленето на паричните средства предхожда с повече от две години създаването на обекта, в който се претендира, че са били вложени.

На 19.12.2002 год.  Г.Б. е получила 570 лв. като част от обезщетение за причинените й на 14.12.1999 г. вреди от ухапване от кучета. Останалата част от сумата - 2258,77 лв. е получена след образуваното през 2003 год. изпълнително дело. Липсват доказателства тази сума да е била вложена в конкретна дейност, поради което макар и получените като обезщетение суми да се явяват лични средства на Г.Г., не може да се приеме, че тези лични средства са се трансформирали в подобренията претендирани като извършени от Г.Г..

          На 23.08.2002 год. Н.Ш.е платил 26350 лв. за имот, от който Г.Г. е притежавала идеална част. Средствата, които й се следват за нейната идеална част са в размер на 3293,75 лв. Наличието на тези средства към 2004 год. не се подкрепя с доказателства по делото. Влагането на тези средства в конкретни СМР не се подкрепя с доказателства по делото. 

Оборотните парични средства на юридическите лица не са средства лична собственост на техния съдружник или управител. Закупените със средства на ЮЛ вещи или платените със средства на ЮЛ дейности не стават собственост на съдружника или управителя на ЮЛ – те принадлежат на ЮЛ. „С.-М.“ ЕООД, сега с наименование „Г.с.-15“ ЕООД е съществуващо капиталово дружество. Имуществото му постоянно се променя. Това дружество може да бъде източник на средства за Г.Г. само по допустимите от закона начини: ако е налице разпределение на реализирана печалба, като осребряване на ликвидационен дял при закриване на предприятието /или при продажбата му/ и като възнаграждение получавано по трудово или гражданско правоотношение с дружеството в качеството му на възложител или работодател. Предприятието представлява съвкупност от права и задължения и фактически отношения и може да бъде прехвърлено чрез сделка, както е видно от чл. 15 от ТЗ. При прехвърляне на предприятието отчуждителя отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Дружествения дял /чл. 129 ТЗ/ може да се прехвърля и наследява. Избраният от Г.Г. начин за уреждане на отношенията й със „С.-М.“ ЕООД е прехвърляне на дружествения дял, който Г. притежава, на С.Г., което прехвърляне има действие от 13.06.2014 г. Дяловото участие като съдружник с ограничена отговорност е изключено от съпружеската имуществена общност. Правата по дялово участие са лични. Възможно е другият съпруг да има принос в придобиването им, но този принос не се предполага и следва да бъде доказан. /т.3 от ТР № 2/27.12.2001 г. ВКС, гр.д. №2/2001 г., ОСГК/. По делото не се твърди и не се представят доказателства прехвърлянето да е възмездно, поради което липсва основание да се приеме, че прехвърлянето на дружествения дял е източник на лични средства за Г.Г..

          Доказателствата за доходи на Г.Г. са договор за наем от 2003 год. – част от сумата, плащана от „С.-М.“ ЕООД като наемател на имота, в гр. Ш., ул.“ *****, който е семейно жилище; в периода м. май 2014 год. – м.октомври 2014 год. по 296,94 лв. месечно.

Доказателства за реализирани от Ж.Б. приходи от търговска дейност по делото не се представиха. Липсват доказателства за произхода на паричните средства, постъпвали по банковите сметки с титуляр Ж.Б..

Безспорно в отношенията между страните е, че след 15.03.2014 г. бракът между съпрузите е прекратен, достъпът на Ж.Б. до семейното жилище е преустановен. Имотът е обитаван от Г.Г. и децата на страните.

От приетите за извършени в имота в периода 2004г.-2007 г. СМР описани по-горе не представлява подобрение на имота изграждането на стоманобетонова плоча между първия и втория етаж на двуетажната жилищна сграда, защото плочата е част от строежа, реализиращ надстрояването на вторият етаж. Неоснователно е твърдението  на Ж.Б., че в периода 2004 г.-2007 г. е извършено подобрение на имота, представляващо топлоизолацията на външните стени на в двуетажната жилищна сграда със стиропор, шпакловката на същите и поставянето на външна силиконова мазилка. Подобрението е извършено през 2010 г. Не доказано е твърдението на Г.Г. за извършени ремонтни дейности в детска стая на втория етаж на двуетажна жилищна сграда, изразяващи се в боядисване на детската стая и заваряване на скъсани панти, така също и за извършване на ремонт на стая на втория етаж на жилищната сграда.

Претенциите на страните за извършени от тях с техни лични средства подобрения в допуснатия до делба имот, в периода 2004-2007 г., са неоснователни. Не се доказа трансформация на средства, лична собственост, на която и да е от страните, в дейност, съставляваща подобрения в допуснатия до делба имот.

          Претенциите на Г.Б. за извършване на подобрения в имота след 15.03.2014 г. са основателни. Видно от представената съдебно-техническа експертиза общата стойност на извършените в обект № 4 - гараж със склад подобрения на складовото помещение без овехтяване е 1115 лв., а с овехтяването  1089 лв. с ДДС. В имота е извършен ремонт на отоплителна инсталация за 980 лв. през 2014 г. и ремонт на покрива на жилищната сграда за 500 лв. през септември 2015 г., изразяващ се в подмяна на счупени керемиди и пренареждане на такива, в следствие на вреди от силен напор на вятъра.

          В съответствие с правото на собственост в обекта „гараж със склад“ - 1/2 ид.ч. за всеки от съделителите, стойността дължима от Ж.Б. за извършените подобрения възлиза на 544,50 лв.

За определяне участието на всеки от съделителите в подобренията „ремонт на отоплителна инсталация“ и „ремонт на покрив на двуетажната жилищна сграда“ се налага подвеждане под общ знаменател на различните квоти от право на собственост на първия етаж на жилищната сграда /3/4 ид.ч. за Г. Г. и ¼ ид.ч. за Ж. Б./. Правото на собственост на Г.Г. в двуетажната жилищна сграда е 45/72 ид.ч. /0,625/ от същата, а правото на собственост на Ж.Б. в двуетажната жилищна сграда е 27/72 ид.ч. /0,375/ от сградата. От общата стойност на направените разходи за ремонт на отоплителна инсталация и ремонт на покрив на двуетажната жилищна сграда – 1480 лв., дължимата от Ж.Б. за извършените подобрения сума възлиза на 555 лв.

           Ако полезните разноски са били направени със съгласието на другия съсобственик, изразходваното може да се претендира по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС /ТР № 85 от 02.12.1968 г. на ОСГК на ВС/. Когато подобренията са били направени без да се вземе съгласието на другия съсобственик за извършването им, какъвто е настоящия случай, за подобренията извършени след 2014 г., полезните разноски могат да се претендират по реда по правилата на гестията до размера на обогатяването, т.е. не повече от размера, с който се е увеличил делът на всеки от останалите съсобственици (арг. от чл. 61, ал. 2 ЗЗД).

Претенциите за сметки за извършени след 15.03.2014 г. на Г.Б. следва да бъдат уважени в размер на 1099,50 лв. и отхвърлени в частта до 1763,73 лв.

 

Съделителят, в чийто дял е поставен имотът, става негов собственик, след като изплати в указания в решението срок определеното парично уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.

В производството по съдебна делба страните заплащат разноските съобразно стойността на техните дялове, а по присъединените искове в делбеното производство разноските се определят на общо основание по чл. 78 ГПК (чл. 355 ГПК, Постановление № 7/28.11.1973 г., т. 9, на Пленума на ВС). Самата държавна такса по исковете за делба не се събира при тяхното предявяване, а се определя с решението по извършване на делбата. В първата фаза на делбеното производство страните не си дължат разноски, а присъждането на такива се прави едва с решението по извършване на делбата (Опр. № 203/17.05.2011 г., по гр. д. № 205/2011 г., на I г.о.).  Изключение от правилото, че разноски се присъждат само по исковете, а не по възраженията е чл. 10 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, съгласно която когато е уважено възражение за подобрения, се дължи държавна такса в размер на 4% от признатите с решението суми, но не по-малко от 20 лева.

Страните не представят списък на разноските.

Представеният от пълномощника на ответницата с писмената защита списък на разноски е представен извън определения от чл. 80 ГПК срок - след приключване на последното заседание в съответната инстанция.

Направените от страните разноски възлизат на 460 лв. разноски за съдебно-техническа експертиза в първата фаза на производството, от които 210 лв., платени от ищеца и 250 лв. – от ответницата; 750 лв. разноски за съдебно-техническа експертиза на втората фаза, от които от които 450 лв., платени от ищеца и 300 лв. – от ответницата; 940 лв. разноски за съдебно-счетоводна експертиза, от които 470 лв., платени от ищеца и 470 лв. – от ответницата; 1120 лв. възнаграждение за правна защита и съдействие, от които 650 лв., платени от ищеца и 500 лв. – от ответницата.

Направените от ищеца разноски възлизат на 1780 лв., съразмерно с отхвърлената част от претенцията по сметки на ответницата за подобрения извършени след 15.03.2014 г. ищецът следва да заплати на ответницата разноски в размер на 124 лв.

Направените от ответницата разноски възлизат на 1520 лв., съразмерно с уважената част от претенцията по сметки за подобрения извършени след 15.03.2014 г ответницата следва да заплати на ищеца разноски в размер на 76 лв.

За имота се дължат по сметка на РС-K.3652,92 лв. държавна такса, от които съобразно дела си в имота Ж.Б. следва да заплати 1258,48 лв. държавна такса, Г.Г. следва да заплати 2394,44 лв. държавна такса.

Ищецът дължи по сметка на РС-K.43,98 лв. /четиридесет и три лева и 98 ст./, представляващи държавна такса съразмерно с уважената част от претенциите за сметки.

Водим от горното съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ВЪЗЛАГА в дял  на Г.Д.Г. с ЕГН ********** *** собствеността на  дворно място,  находящо се в гр. Ш., общ. К., обл. Ст.З., за което е отреден УПИ VI – 133 с площ 780 кв.м., в квартал 61, по одобрен със заповед № 069/2003г. на община K.ПУП на гр. Ш. при съседи на имота: от изток – улица, от запад – парцел IX -134, от север – парцел V – 132 и от юг – парцел VIII – 136 и парцел VII- 137, заедно с построените в това дворно място стара жилищна сграда, двуетажна масивната жилищна сграда, гаража, склад, стопанска постройка на стойност 91323 лв. /деветдесет и една хиляди триста двадесет и три лева/.

 

ОСЪЖДА Г.Д.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на Ж.А.Б. с ЕГН ********** *** в срок до 6 месеца от влизане в сила на съдебното решение сумата 31462 лв. /тридесет и една хиляди четиристотин шестдесет и два лева / в едно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение за уравнение на дела му в следния имот: дворно място, находящо се в гр. Ш., общ. К., обл. Ст.З., за което е отреден УПИ VI – 133 с площ 780 кв.м., в квартал 61, по одобрен със заповед № 069/2003г. на община K.ПУП на гр. Ш. при съседи на имота: от изток – улица, от запад – парцел IX -134, от север – парцел V – 132 и от юг – парцел VIII – 136 и парцел VII- 137 заедно с построените в това дворно място стара жилищна сграда, двуетажна масивната жилищна сграда, гаража, склад, стопанска постройка.

 

ОСЪЖДА Ж.А.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на Г.Д.Г. с ЕГН ********** *** сумата 1099,50 лв. за извършени от  Г.Д.Г. след 15.03.2014 г. подобрения в имота с административен адрес: гр. Ш., общ. К., обл. Ст.З., *****, като ОТХВЪРЛЯ претенцията в частта над 1099,50 лв. и до 1763,73 лв.

 

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Ж.А.Б. с ЕГН **********,*** съдът да осъди Г.Д.Г. с ЕГН ********** *** да му заплати сумата от 15 000 лв. и законна лихва върху главницата от 15 000 лв., считано от 25.02.2014 год., за извършени от него, с негови лични средства, в периода 2004-2007 год., с нейно съгласие и без противопоставяне, върху собствената на Г.Г. придобита по наследство идеална част от допуснатия до делба имот, строителни дейности, имащи характер на подобрения като  НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ОТХВЪРЛЯ претенцията Г.Д.Г. с ЕГН ********** *** да бъде осъден Ж.А.Б. с ЕГН ********** *** да й заплати сумата 15 000 лв., за извършени от нея, с нейни лични средства в периода 2004-2007 г., с негово съгласие и без противопоставяне, върху собствената на Ж.А.Б. идеална част от допуснатия до делба имот, строителни дейности, имащи характер на подобрения като  НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ОСЪЖДА Ж.А.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на РС-K.сумата 1302,43 лв., от които 1258,48 лв. /хиляда двеста петдесет и осем лева и 48 ст./, представляващи държавна такса уравнение на дела му в имуществото, предмет на делбата и 43,98 лв./четиридесет и три лева и 98 ст./, представляващи държавна такса съразмерно с уважената част от претенциите на Г.Г. за сметки.

 

ОСЪЖДА Ж.А.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на Г.Д.Г. с ЕГН ********** ***  разноски в размер на 124 лв.

 

 

ОСЪЖДА Г.Д.Г. с ЕГН ********** *** да заплати 2394,44 лв. /две хиляди триста деветдесет и четири лева и 44 ст./ държавна такса по сметка на РС – K.за дела й в имуществото, предмет на делбата.

 

          ОСЪЖДА Г.Д.Г. с ЕГН ********** *** да заплати Ж.А.Б. с ЕГН ********** *** разноски в размер на 76 лв.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването  му пред ОКРЪЖЕН СЪД - Ст.З.

 

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: