№ 524
гр. София, 12.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20251110124175 по описа за 2025 година
Предявена е искова претенция с правно основание чл.439 от
ГПК,вр.чл.124,ал.1 от ГПК от М. С. А.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с
пълномощник адв.Р. Д.,с адрес гр.С против „Е М“ЕООД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С,с искане да бъде постановено решение,с
което да бъде признато за установено,че ищецът не дължи чрез способите на
принудително изпълнение поради настъпила погасителна давност сумите от
2563,26 лева главница по изпълнителен лист от 15.01.2013 г.,издаден по
ч.гражд.дело № 41050/2012 г. по описа на СРС,51 състав,51,27 лева разноски
по ч.гражд.дело № 41050/2012 г. по описа на СРС,51 състав и 3206,68 лева
законна лихва за периода 30.08.2012 г. до 18.04.2024 г.
Ищецът твърди,че с уведомление от 04.07.2024 г. на ЧСИ Я е разбрал,че
срещу него е образувано изпълнително дело № 20248440401178 като съгласно
сключен договор за цесия между „У К Ф“ЕАД и „Е М“ЕООД,последното
дружество се явява носител на вземането,както и взискател по
изпълнителното производство като в рамките на изпълнителното
производство били наложени запори върху дружествени дялове,както и върху
леки автомобили. Ищецът А. сочи,че ответникът се легитимира като носител
на вземане,за което цедентът се е снабдил с изпълнителен лист по
ч.гражд.дело № 41050/2012 г. за сумите от 2563,26 лева главница по договор за
паричен заем от 09.06.2008 г.,предоставен от „У К Ф“АД,,ведно със законната
лихва от 30.08.2012 г. до окончателното изплащане на вземането,както и
разноски в размер от 51,27 лева. Ищецът твърди,че вземането,за което е
издаден изпълнителен лист е погасено по давност,защото от издаване на
изпълнителния лист до образуване на изпълнителното дело през 2024 г. е
изминал период над 11 години. Моли съда да уважи исковата претенция.
Ответникът „Е М“ЕООД в подадения писмен отговор твърди,че
1
първоначално е било образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ К А,по
което погасителната давност е била прекъсвана многократно,изтъква се,че при
съобразяване Тълкувателно решение № 3/28.03.2022 г. по тълк.дело № 3/2020
г. давност не е текла до 26.06.2015 г. Ответникът сочи,че перемпцията по
първото изпълнително дело няма значение за прекъсване на давността. Твърди
се,че при съобразяване ЗМДВИП давност не е текла в определен период от
време. Моли съда да отхвърли исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Видно от изпълнителен лист от 15.01.2013 г.,издаден по ч.гражд.дело №
41050/2012 г. по описа на СРС,51 състав,М. С. А. е осъден да заплати на „У К
Ф“АД сумата от 2563,26 лева – по договор за паричен заем от 09.06.2008
г.,ведно със законната лихва от 30.08.2012 г. до окончателното изплащане на
вземането и 51,27 лева разноски.
Според удостоверение на ЧСИ К А изпълнително дело №
20137660400359 е образувано по изпълнителен лист,издаден по ч.гражд.дело
№ 41050/2012 г. като взискател по изпълнителното дело е „Е М“ЕООД,а
длъжник М. С. А.,на 14.02.2013 г. е наложен запор върху МПС,по
изпълнителното дело няма постъпили парични суми,на 21.10.2016 г. е
прекратено изпълнителното производство.
Установява се,че изпълнително дело № 20248440401178 по описа на
ЧСИ С Я е образувано по молба от 15.04.2024 г.,в която се съдържа искане за
налагане на запор върху банкови сметки,към молбата са представени договор
за прехвърляне на вземания,както и уведомление за цесия,на 30.05.2024 г. е
разпоредено изпращането на запорни съобщения, изпратено запорно
съобщение за запор върху МПС,както и за запор върху дружествени дялове.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
По допустимостта на иска :
С оглед твърденията на ищеца А.,че не дължи парични суми,които не са
събрани,съдът счита,че за ищеца съществува праен интерес от предявяване на
установителния иск.
По основателността на иска :
Уважаването на иск с правно основание чл.439 от ГПК,вр.чл.124,ал.1 от
ГПК е обусловено от провеждането на доказване,че след възникване на
изпълнителното основание е настъпило ново обстоятелство,с оглед което
паричната сума вече не се явява дължима. В конкретния случай ищецът А. се
позовава на настъпила погасителна давност,което означава,че при
съобразяване вида на иска – отрицателен установителен иск,в тежест на
ответника е възложено доказването,че паричното вземане съществува и може
да бъде изпълнявано принудително. Когато за вземането е издаден
изпълнителен лист,респективно образувано е изпълнително производство,за
уважаването на този иск е необходимо да бъде доказано,че е изминал
определен период от време,без да са искани или предприемани изпълнителни
действия. С предявения иск ищецът А. оспорва вземане по издадена заповед за
2
изпълнение по чл.410 от ГПК като ищецът не твърди да е подавал възражение
срещу заповедта за изпълнение,което означава,че с изтичането на срока за
подаване на възражение, заповедта за изпълнение се явява стабилизирана,в
която насока съдът взе предвид,че издаването на изпълнителен лист по частно
гражданско дело,образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК е последващо спрямо изтичане на срока за
подаване на възражение. Законът не регламентира каква е приложимата
погасителна давност относно вземания по заповеди за изпълнение,по които не
е подавано възражение,но в съдебната практика е възприето,че приложимата
погасителна давност за тези вземания е петгодишната давност. Съдът счита,че
следва да бъде приложена петгодишна давност,както при съдебните решения
съгласно чл.117,ал.2 от ЗЗД. Ако срещу заповедта за изпълнение не бъде
подадено възражение,заповедта за изпълнение се стабилизира и се
преклудират всички доводи срещу вземането,които длъжникът би могъл да
релевира,а съгласно чл.424 от ГПК вземането по заповедта за изпълнение
може да бъде оспорено или въз основа на нови доказателства,или въз основа
на новонастъпили обстоятелства. Отчитайки правните последици,които има
заповедта за изпълнение,ако не е било подадено възражение,както и при
съобразяване наличието на сходство между разпоредбата на чл.424 от ГПК и
разпоредбата за отмяна на влезли в сила съдебни решения съгласно
чл.303,ал.1,т.1 от ГПК съдът приема,че неоспорената заповед за изпълнение и
съдебното решение пораждат идентични последици и приложимата
погасителна давност следва да бъде петгодишна,както е за съдебните решения
съгласно чл.117,ал.2 от ЗЗД. Аргумент в подкрепа на разбирането,че
приложимата давност е петгодишна е и принципното различие в правната
уредба по чл.237 и следв. от ГПК ( отм.),тъй като предявяването на
отрицателен установителен иск за недължимост на вземането,основано на
несъдебно изпълнително основание би могло да бъде реализирано без
ограничение във времето съгласно чл.254 от ГПК ( отм.) и правната уредба на
заповедното производство по действащия ГПК,при което оспорването на
заповедта за изпълнение след изтичане на срока за подаване на възражение
може да бъде реализирано само при наличието на предвидените в чл.424 от
ГПК предпоставки. Развитите съображения мотивираха съда да приеме,че
приложимата давност е петгодишната давност. За да е настъпила погасителна
давност,необходимо е да бъде установено,че в период от поне пет години не са
поискани или извършени изпълнителни действия. Според приетото
Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС от 26.06.2015 г. по тълк.дело №
2/2013 г. по време на изпълнителния процес давността се прекъсва с всяко
действие на принудително изпълнение или всяко действие,изграждащо
съответния изпълнителен способ,давността се прекъсва и с искането за
реализиране на съответен изпълнителен способ,тъй като съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи,а според приетото Тълкувателно решение
от 28.03.2023 г.,постановено по тълк.дело № 3/2020 г. по изпълнителните дела
давност не е текла до 26.06.2015 г.,т.е. до датата на приемане на
тълкувателното решение,постановено по тълк.дело № 2/2013 г. Софийският
районен съд приема,че предявеният от ищеца А. иск е доказан по основание и
размер и подлежи на уважаване изцяло. Отчитайки събраните по делото
доказателства,съдът приема,че макар да са образувани две изпълнителни
дела,събрани парични суми в хода на изпълнителните производства
3
липсват,като по първото изпълнително дело единствено е бил наложен запор
върху МПС,а изпълнителното дело е прекратено през м.10.2016 г.
Съдът,отчитайки датата на прекратяване на първото изпълнително дело
спрямо датата на образуване на второто изпълнително дело – 15.04.2024
г.,намира,че предявеният отрицателен установителен иск подлежи изцяло на
уважаване,защото в периода м.10.2016 г. до м.04.2024 г. изпълнителни
действия не са реализирани,а същевременно този срок е с
продължителност,по-дълга от пет години – около седем години и шест месеца.
Когато за реализиране на вземането са образувани две изпълнителни
дела,преценката за наличието на предпоставки дали вземането е погасено по
давност съдът реализира,считано от прекратяване на първото изпълнително
дело до образуване на второто изпълнително дело. С оглед това,че с
прекратяване на изпълнителното дело на 21.10.2016 г. изпълнителният лист е
върнат на взискателя,т.е. на ответното дружество,както и предвид това,че
второто изпълнително дело е образувано на 15.04.2024 г.,към датата на
образуване на второто изпълнително дело давност вече е изтекла,съответно
паричното вземане не подлежи на изпълнение чрез способите на
принудително изпълнение. Изводът на съда не се променя предвид
разпоредбата на ЗМДВИП,съгласно която давностните срокове са спрели да
текат,защото давност не е текла в срока 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.,а както
беше посочено,между прекратяване на първото изпълнително дело и
образуване на второто изпълнително дело е изминал период от време,по-дълъг
от седем години,при което спирането на давността за посочения период не
променя извода,че към датата на образуване на второто изпълнително дело
вземането се явява погасено по давност.
При този изход на делото и като съобрази разпоредбата на чл.78,ал.1 от
ГПК съдът намира,че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени 869,10 лева
съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от
ГПК,вр.чл.124,ал.1 от ГПК по отношение на „Е М“ЕООД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С,че М. С. А.,ЕГН **********,с адрес гр.С
не дължи чрез способите на принудително изпълнение поради настъпила
погасителна давност сумите от 2563,26 лева ( две хиляди петстотин шестдесет
и три лева двадесет и шест стотинки ) главница по изпълнителен лист от
15.01.2013 г.,издаден по ч.гражд.дело № 41050/2012 г. по описа на СРС,51
състав,51,27 лева ( петдесет и един лева двадесет и седем стотинки ) разноски
по ч.гражд.дело № 41050/2012 г. по описа на СРС,51 състав и 3206,68 лева (
три хиляди двеста и шест лева шестдесет и осем стотинки ) законна лихва за
периода 30.08.2012 г. до 18.04.2024 г.
ОСЪЖДА „Е М“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на М. С.
А.,ЕГН **********,с адрес гр.С сумата от 869,10 лева ( 444,36 евро ) сторени
съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.
4
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5