РЕШЕНИЕ
гр.София,05.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 9-ти
състав, в публично
заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ
КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като
разгледа гр. дело № 1997/2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно и субективно
кумулативно съединени осъдителни искове по
чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД.
Ищецът твърди в ИМ, че на 09.11.2007
г. е сключил Договор за потребителски кредит HL 29274 с ответника за сумата от
63 600 лв. – предоставена му на 20.11.2007 г. и която е следвало да бъде
върната в срок от 180 месеца. За обезпечаване вземането кредитополучателят е
учредил договорна ипотека върху недвижим
имот. По силата на договора банката е имала право да прехвърли вземането си
чрез цесия, което право упражнила на 06.12.2007 г. в полза на „Б.Р.С.” АД. На
06.04.2009 г. дружеството е прехвърлило с цесия вземането обратно на ищеца. За
смяната на кредиторите длъжникът бил уведомен
чрез нотариална покана. Към 11.10.2017 г. банката отчела просрочие в плащанията
(непогасени 42 вноски за главница, от 10.05.2014 г. и 45 – за лихва, от
10.02.2014 г.) с общо дължима сума - 59 618,23 лв. На 10.01.2018 г. чрез
нотариална покана обявил предсрочна
изискуемост на длъжника. Поради настъпването на това обстоятелство общо дължимата
сума за главницата е 81 728,48 лв., за неизплатени
такси - 1 552,64 лв. и 531,30 лв. – нотариални такси за връчване на нотариални
покани, които предявява за заплащане срещу ответника искове за заплащане ведно със
законната лихва върху главницата от 13.02.2018 г.(датата на ИМ в съда) до
окончателното й плащане. Претендира и разноски.
Ответникът, чрез особения си
представител адв. М. счита исковете за недопустими
поради липса на активна процесуална легитимация, оспорва същите по основание и размер. Твърди,
че кредитът не бил обявен за предсрочно изискуем по предвидения за това ред –
оспорват се обстоятелствата по чл. 47, ал. 5 ГПК. Твърди, че след като
връчителят е установил, че няма достъп до апартамента, тъй като никой не отваря
вратата, той е бил длъжен да положи усилия да разучи дали лицето пребивава на
адреса, което той не бил сторил. Сочи разминаване между твърденията, че
главницата по договора е 63 600 лв., а
тази по ИМ - 81 728,48 лв. Поддържа като неравноправни чл. 3, ал. 5 във връзка
с чл. 6, ал. 3 от договора за кредит,позволяващи на банката да промени БЛП едностранно.
Прави възражение за прихващане с внасяните по договорните лихви и начислените
наказателни в полза на дължимата главница. Твърди нищожност на уговорките (т.
ІV от анекс от 30.04.2009 г.; чл. 3, ал. 1 анекс от 03.07.2012 г.; чл. 2 от
Доп. споразумение от 04.01.2013 г., чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 2 от Доп.
споразумение от 22.01.2013 г. и чл. 3 от Доп. споразумение от 11.09.2013 г.) за
капитализиране на просрочената договорна лихва към дължимата главница поради
забрана за начисляване на лихва върху лихва. Оспорва дължимостта на таксите,
вкл. и нот. такса.
В допълнителната си искова молба
ищецът уточнява, че преструктурирането на кредита не представлявало начисляване
на лихва върху лихва, а капитализация, която е различна от забраната за анотоцизъм.
Съдът приема следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, че „Ю.Б.“ АД, с предишно наименование „Българска пощенска банка“
АД на 09.11.2007 г. е
сключила с В.Е.В. Договор за
потребителски кредит HL 29274, по силата на който ищецът е предоставил 63 600 лв. на ответника.
С допълнителни
споразумения (ДС) от: 30.04.2009 г., 31.05.2011 г., 03.07.2012 г., 04.01.2013 г., 22.01.2013
г., 11.09.2013 г., страните са предоговаряли условията по договора за кредит,
като въвеждали периоди на облекчено погасяване на общия дълг и преоформяли сумата на съществуващите просрочия
(за главница и лихва) чрез натрупването им към усвоената редовна главница по
кредита.
С договора кредитополучателят е поел
насрещно задължение да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в
сроковете и при условията на договора. Крайният
срок за погасяване (издължаване) на кредита, включително дължимите лихви е 180
месеца, от датата на откриване на заемната сметка по кредита (чл.5, ал. 1),
на равни месечни вноски с лихва и главница с размер 761,26 лв.(чл.6,ал.1). Заемната сметка е открита на 20.11.2007 г.и на същата
дата банката е изпълнила задължението си и сумата по кредита е
била усвоена ( в отговор на първата задача на ССчЕ). От приложения
по ДК HL 29274 погасителния план (л. 54) е видно,че падежа на
вноските по кредита е на дата 20-то число от месеца. Видно от чл. 14 от
договора и приетия нот. акт, вписан в СВ с акт № 91,
том LXXVI, дело 58637от 2007 г., изпълнението на задълженията на
кредитополучателя по договора е било обезпечено с договорна ипотека върху
недвижим имот, която не се спори, че е била учредена в предвидената от закона
форма. Съгласно чл. 14, ал. 2 разходите за подновяването на ипокета
са за сметка на кредитополучателя.
С чл. 3, ал. 1 от договора за
потребителски кредит страните са постигнали съгласие, че за усвоения кредит
кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия
лихвен процент на банката за жилищни кредити в лева (БЛП), валиден за
съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 4,45
пункта. Към датата на подписване на договора БЛП е бил в размер на 7,5%., при
който лихвения процент по кредита към датата на подписване на договора е бил
11,95%. При просрочие и при предсрочна изискуемост кредитополучателят дължи
лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница и наказателна надбавка
от 10 пункта (чл. 3, ал. 3).
В чл.
3, ал. 5 е предвидено, че действащият БЛП на банката не подлежи
на договаряне и промените за него стават незабавно задължителни за страните.
Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за лева и датата, от
която той е в сила чрез обявяването им на видно място в банковите салони. Договорените
надбавки не се променят.
Съгласно чл. 6, ал. 3 от договора, в случай че по време на
действието на договора, Банката промени БЛП за жилищни кредити,
размерът на погасителните вноски, определени в ал. 1 се променя автоматично, в
съответствие с промяната, за което кредитополучателят дава своето неотменяемо и
безусловно съгласие подписването на договора дава своето.
С чл. 13, страните са се съгласили, че
банката запазва правото си по време на действие на договора да променя Тарифата
за условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага при оперциите си. Измененията в Тарифата и/или влизат в сила от
деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за
страните по договора.
В чл. 4 от договора страните са
уговорили, че кредитополучателят дължи годишна такса за управление на кредита в
размер на 0.5% върху размера на непогасената главница към
началото на всяка следваща година от срока на кредита.
На 06.12.2007 г., ищецът с договор за
цесия е прехвърлил на „Б.Р.С.“ АД вземанията
си, произтичащи от посочения договор за кредит, ведно с всички обезпечения и
принадлежности ( л. 58-62 и л. 63-64)
На 06.04.2009 г. „Б.Р.С.“ АД е прехвърлило
на ищеца обратно всички вземания, произтичащи от процесния договор за кредит,
заедно с всички обезпечения и принадлежности (вж. договора, л. 65-68 и
приложението, л. 69-70).
С
ДС от 30.04.2009 г. към ДПК- НL 29274 били предоговорени
условията по него въведен 12-месечен
период на облекчено погасяване на общия дълг. Със споразумението страните са
констатирали, че задълженията по договора са в размер: 1/ просрочена главница -
675,04 лева; 2/ просрочена лихва - 4
189,81 лева; 3/ редовна лихва - 255,45 лева и 4/ редовна главница - 61
513,77 лева. Страните се споразумели просрочените задълженията да се бъдат преоформени чрез натрупване
към редовната главница. През периода на облекчено погасяване,
кредитополучателят се е задължил да погасява кредита на равни месечни вноски от
по 600 лв., съгласно погасителен план към споразумението,а след изтичане на
периода на облекчено погасяване, да погасява кредита на равни месечни анюитетни
вноски съгласно този погасителен план в размер на 1 017,62 лв. (ДС- л. 27-28,
погасителния план, л. 29-31 и отговора на първа задача от ССчЕ, л. 154).
На 31.05.2011 г. страните са сключили второ
ДС към договора (л. 32-33). С него констатирали, че задълженията по кредита са
в размер: 1/ просрочена главница - 0,12 лева, 2/ просрочена лихва - 1 778,44 лева, 3/ просрочени такси - 41 лева и 4/ редовна главница - 70 044,28 лева.
От приетия по делото погасителен план (л.
41-46) се установява, че с това ДС е уговорена погасителната вноска в
размер на 660,00 лв. за период от 12 месеца.
С трето ДС от 03.07.2012 г. (л.
34-36) страните са констатирали, че задълженията по договора са в размер:
просрочена главница - 0,05 лева, просрочена
лихва - 445,02 лева, просрочени
такси - 10 лева и редовна главница - 71 934,43 лева. Страните се споразумели просрочените
задълженията да се бъдат преоформени чрез натрупване към редовната главница.
Кредитополучателят ползва 12-месечен период на облекчено погасяване,
през който се начислява лихва, съгласно договора за кредит, но
кредитополучателят заплаща намалени равни месечни вноски в размер на 632
лева. Съгласно чл.5, ал.1, след изтичане
на периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва начислената, но
непогасена през този период лихва. След изтичане на периода на облекчено
погасяване кредитополучателят погасява дълга на равни месечни погасителни
вноски , съгласно погасителния план към това споразумение .
С четвърто ДС от 04.01.2013 г.
(л. 37) страните се споразумели да прекратят действието на въведеното облекчено
погасяване и се съгласили, че върху дълга се натрупва начислената, но
непогасена през периода на облекчено погасяване лихва и се изготвя нов
погасителен план.
С пето ДС от 22.01.2013 г. (л.
38-40) страните са констатирали, че задълженията по договора са в размер:
просрочена главница - 238,65 лева, просрочена
лихва - 2 240,59 лева, просрочени
такси - 388,95 лева и редовна главница - 74 722,79 лв
и се споразумели просрочените задълженията да бъдат преоформени
чрез натрупване към редовната
главница. Кредитополучателят ползва 5-месечен период на облекчено
погасяване, през който се начислява лихва в размер, равен на действащия към
момента базов лихвен процент (БЛП) на банката в съответната валута, намален с
3,60 пункта. През този период кредитополучателят заплаща намалени равни месечни
вноски в размер на 420 лева. Тези обстоятелства се потвътрждават
и от приетия погасителен план от 23.01.2013 г. (л. 42-46) Съгласно чл. 5 от ДС след
изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през този период лихва. След
изтичане на периода на облекчено погасяване кредитополучателят погасява дълга на
равни месечни погасителни вноски, като се начислява лихвен процент в размер на
БЛП плюс надбавка от 7,18 пункта. Към датата на подписване на ДС БЛП за жилищни
кредити в лева е 10,25%.
С шесто ДС от 11.09.2013 г. (л.
47-49) страните са констатирали, че задълженията по договора са в размер на:
просрочена главница - 568,86 лева, просрочена
лихва - 2 863,17 лева, просрочени
такси - 66 лева и редовна главница - 77 745,26 лв,
и се съгласили, при подписване на споразумението кредитополучателят да внесе
еднократно сумата от 300 лева, с която банката да погаси просрочени задължения,
след което всички просрочени суми да бъдат преоформени
чрез натрупване към редовната
главница.Уговорен е 6-месечен период на облекчено погасяване. За периода
на облекчено погасяване се начислява годишна лихва в размер на действащия
Референтен лихвен процент ПРАЙМ на банката за жилищни кредити в съответната
валута плюс договорна надбавка в размер на 0,34 пункта (чл.4, ал.З). През този
период кредитополучателят заплаща намалени равни месечни вноски в размер на
111,00 лева.След изтичаме ма периода на облекчено погасяване, се начислява
годишна лихва в размер равен на сбора на действащия към същата дата Референтен
лихвен процент ПРАЙМ на банката за жилищни кредити в съответната валута, плюс договорна
надбавка размер на 6,86 пункта. Към
датата на подписване на това споразумение
Референтният лихвен процент ПРАЙМ на „Ю.Б."АД за обезпечени кредити в лева
е бил в размер на 4,9% процента.В приложение към споразумението (л. 49-51) е
посочена методологията по която се изчислява лихвения процент ПРАЙМ.
С нотариална покана изпратена от ищеца и от „Б.Р.С.“
АД, ответникът е уведомен за двете прехвърляния на вземания, извършени от
дружествата на 06.12.2007 г. и на 06.04.2009 г. Връчителят
е удостоверил, че е посещавал адреса на 27.05.2016 г. в 18 часа, на 30.05.2016
г. в 09:30 часа и на 31.05.2016 г. в 12 часа. Удостоверил е, че никой не отваря
вратата, поради което на последната дата (31.05.2016 г. ) е залепил
уведомление. Никой не се е явил в определения срок, за да получи нотариалната
покана, поради което нотариус Валери М.е удостоверил, че същата следва да се
счита връчена на 14.06.2016 г. при условията на чл. 47, ал.1,2 и 5 ГПК(л. 73-75
и л. 76). За връчването на поканата банката е заплатила 60 лева нотариална
такса ( л. 77 и отговора на четвърта задача на ССчЕ, л. 160)
На 16.10.2017 г. „Ю.Б."АД е
представила на нотариус М.още една нотариална покана.С нея е изпратила уведомление до ответника, че той
има задължения към нея в размер на 115 861,94 лева, от които: главница -
81 728,48 лв.; лихви - 32 533,52 лв.; такси - 1599,94 лв. Със поканата банката
е заявила, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Връчителят
е удостоверил, че е посещавал адреса на В.В. на 16.10.2017
г. в 18:30 часа, на 30.10.2017 г. в 19:00 часа и на 19.11.2017 г. в 09:10 часа.
Удостоверил е, че никой не отваря вратата, поради което на последната дата (19.11.2017
г. ) е залепил уведомление. Никой не се е явил в определения срок- до
04.12.2017 г., за да получи нотариалната покана, поради което нотариус Валери М.е
удостоверил, че същата следва да се счита връчена на 04.12.2017 г. при
условията на чл. 47, ал. 1, 2 и 5 ГПК (л. 78 и л. 78-гръб). За връчването на
поканата банката е заплатила 60 лева нотариална такса ( л. 79 - 80 и отговора на четвърта задача
на ССчЕ, л. 160)
От заключението на в.л. Б. се установява, че към усвоената главница от 63 600 лв. са
капитализирани просрочени главници, лихви и такси общо в размер на 21 023,23
лева. От тях капитализирани са 1 482,72 лв. - главници 19 014,37 лв. - лихви, 30,19 лв.
– лихви за забава; 495,95 лв. – такси (вж. таблицата към ССчЕ, л. 155). Установява
се още, че общият размер на погасените задължения за главница е 2 894.75 лева,
от които 1 412,03 лева са погасени чрез плащане, а 1 482,72 лева - чрез
капитализация. С натрупването на просрочените задължения към главницата се е
формирала непогасената главница от 81 728.48 лева. Ако от нея се изключат
капитализираните лихви и такси, непогасената главница ще е в размер на 62
187.97 лева (81 728,48 - 19 540,51 = 63 600 - 1 412,03) (отговора на втора
задача към ССчЕ, л. 156-157). От отговора на третата
задача на в.л. Б. (л. 157-159) се установява, че по кредита са начислени
задължения за такси в размер на общо 3 848,24 лева. Същевременно размерът на
погасените задължения за такси е 2 295,60 лева, от които чрез плащане - 1
799,65 лева и чрез капитализация - 495,95 лева. Така е формиран размер на непогасени
такси от 1552,64 лева, дължими за периода 11.03.2014 г. - 20.11.2017 г. Тези
такси са начислени за управление на кредита и за администриране на просрочено
задължение.
Съгласно заключението на в.л. Б. освен
двете такси по 60 лева за връчване на нотариални покани, банката е заплатила и
411,30 лева нотариална такса за подновяване на ипотеката, обезпечаваща
изпълнението на процесния договор за кредит (вж. отговора на четвърта задача на
ССчЕ, л. 160).
От ССчЕ се
установява, че В.В. е платил общо 37 175.88 лева по
кредита. Експертът е изготвил вариант, в който е отнесъл платените суми
към вноските по кредита, без да се отчита промяна на първоначалните условия, без
ДС и без капитализацията. В такъв случай по процесния кредит биха били погасени
изцяло 49 вноски, като последната вноска е с падеж на 20.12.2011 г., и част от
възнаградителната лихва по вноската с падеж 20.01.2012 г. При този начин
(вариант) непогасената главница към датата на предявяване на исковата молба
(13.02.2018 г.) би била в размер на 55
571.38 лева, в това число: 22 153.70
лева падежирала главница и 33 417,68 лева непадежирала
главница. (отговор на шеста задача и приложение № 1 към ССчЕ, л. 161-167).
Посоченият вариант обаче не отнася
никаква част от платената сума за погасяване на таксите за управление, уговорени
в чл. 4 от договора. Видно от таблицата към трета задача на ССчЕ (л. 157-159), такава
такса е начислена заедно с вноските с падеж на 20.11.2009 г. за годините от
2009 г. до 2017 г. В случай, че се възприеме, че главницата е в първоначално
уговорения размер, то и таксите за управление следва да се изчисляват на база
на този размер на главницата. По този начин таксата, изчислена върху вноската с
падеж на 20.11.2009 г. е 301,56 (размер на главницата посочен при вноска № 24
от пр. № 1 към ССчЕ - 60 312,16 х 0,50%), а
върху вноската с падеж на 20.11.2010 г. е 291,38 лева ( вноска № 36 от
пр. № 1 към ССчЕ - 58 275,16х 0,50%), или общо 592,94 лева. Сумата от 37 175.88
лева би била достатъчна да погаси тези две такси, както и още 48 пълни вноски
по кредита в първоначалния им размер от 761,26 лв. (48х761,26=36
540,48+592,94=37133,42). Остатъкът от 42,46 лева следва да се отнесе за
частично погасяване на таксата за управление, начислена заедно с вноска с
пореден № 48 с падеж на 20.11.2011 г., чийто размер е 279,90 лева. Така остават
237,44 лева дължими за такса за
управление на кредита с падеж на тази такса на 20.11.2011 г. Останалите такси
за управление, начислявани на 20.11.2011г. за съответната година са в следните
размери: 266,99 лева, изчислена
върху 53 397,11 лева, колкото е била главницата към 20.11.2012 г. (53 397,11*0,05=266,99); 252,44 лева, изчислена върху 50 486,99 лева, колкото е била
главницата към 20.11.2013г. (50
486,99 *0,05=252,44); 236,047 лева,
изчислена върху 47 209,40 лева колкото е била
главницата към 20.11.2014 г.;
217,59 лева, изчислена
върху 43 517,97 лева колкото е била главницата към 20.11.2015 г. (43 517,97 *0,05=217,59); 196,80 лева, изчислена върху 39 360,43 лева колкото е била главницата към 20.11.2016 г. (39 360,43 *0,05=196,80);
173,39 лева, изчислена върху 34
677,93 лева колкото е била главницата към 20.11.2017
г. (34 677,93 *0,05=173,38965). Общо таксите за управление, изчислени върху
главницата върху съответната вноска с падеж на 20.11. в размера ѝ
съгласно първоначално уговорените условия за периода от 20.11.2011 г. до
20.11.2017 г. възлиза на 1 580,69 лева (237,44 + 266,99 + 252,44 + 236,047
+ 217,59 + 196,80 + 173,39).
Както се
посочи по-горе, отчитайки и дължимите такси за управление, платената от
ответника сума от 37 175.88 лева е достатъчна да погаси и 48 пълни вноски по
кредита в първоначалния им размер от 761,26 лв. По този начин оставащата
незаплатена главница по кредита е в размера, посочен за вноската с пореден № 49
от Приложение № 1 към ССчЕ (л. 164), а именно 55 777,19 лева. Ако се приеме, че предсрочната изискуемост е
настъпила на 04.12.2017
г., то към тази дата вноските за главница с
ненастъпил падеж са в размер на 34 262,00 лева. Разликата до
55 777,19 лева, а именно – 21
515,19 лева представлява падежиралата
част от вноските за главница за периода от вноска № 49 с падеж на 20.12.2011 г.
до вноска № 121 с падеж на 20.12.2017 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно чл.
430 ТЗ, с договора за банков кредит Банката се задължава да отпусне на
заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне
след изтичане на срока.
Не е
спорно,че на 09.11.2007 г. е сключен договор за
кредит за покупка недвижим имот HL 29274 . С ДС от 30.04.2009 г., 31.05.2011 г., 03.07.2012 г.,
04.01.2013 г., 22.01.2013 г., 11.09.2013 г., страните са предоговаряли
условията по договора, въвеждали периоди на облекчено погасяване на общия дълг
и преоформяли сумата на съществуващите просрочия (за главница, лихви и такси) чрез натрупването им
към усвоената редовна главница по кредита. Кредитът е бил усвоен, като кредитополучателят е
поел насрещно задължение да върне ползвания кредит, включително дължимите лихви
в крайният срок за погасяване (издължаване) на кредита – 180 месеца от датата
на усвояване (20.11.2007 г. ), а именно 20.11.2022 г.
Уговорката в допълнителните споразумения към договор за
кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения
за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само
при уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ. Преструктурирането по
чл.13 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите
експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск
(отм.) не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на
изтекли лихви по чл.10, ал.3 ЗЗД. Олихвяването на просрочено задължение за
такси, вкл. чрез прибавяне на таксата към главница по кредит, върху които се
начислява възнаградителна лихва, не представлява анатоцизъм
по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД (в този смисъл Решение № 66 /29.07.2019 г. по т. д. №
1504 / 2018 г. II ТО на ВКС).Поради това съдът приема,че уговорките за
капитализиране на лихвата, постигнати с допълнителните споразумения,доколкото
представляват уговорка за анатоцизъм, противоречат на
закона и са нищожни. Ето защо при преценка дължимата и непогасена главница, не
следва да се вземат „капитализираните“ лихви присъединени към същата.
По отношение
действителността на клаузите от
процесния договор за кредит, даващи възможност на ищеца едностранно да увеличава лихвения процент и
възражението на ответника за нищожността
им поради неравноправност съдът намира следното:
В постановените решения на ВКС: №
23/07.07.2016 д. по т. д. № 3686/ 2014г. на ВКС, ТК,
І ТО, решение № 232/ 5.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015 г. на ВКС,ТК, II ТО и
др., и в задължителната практика на СЕС (решенията по следните дела: С-40/08 ; С-137/08 ; С-168/05 ; С-240/98
; С-243/08 ; С-244/98 ; С-397/11 ;
С-415/11 ; С-472/11 ; С-618/10 ; С-243/08, дело С-472/11 и С-397/11), е
прието, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителски договор и когато ги констатира, е длъжен, с оглед принципа за
състезателност, да уведоми страните, че ще се произнесе по неравноправния
характер на клаузата/те, като им даде възможност да изразят становище и да
ангажират доказателства. Съдът не се произнася по неравноправния характер на
клаузата, ако потребителят, след като е бил уведомен, се противопостави на
това.
В случая процесния договор за кредит е
потребителски – страните по него са
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от 09.12.2005 г.,) - ищецът е търговска банка –
търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП, а ответникът е физическо лице.
По отношение на банковите кредити,
отпускани на потребители е налице специален Закон за потребителския кредит (ЗПКр) в сила от 01.10.2006 г.
(отм.ДВ,бр.18/05.03.2010г.), уреждащ правоотношението към възникването
му. Разпоредбите на чл. 3, ал. 3, т. 5 и чл. 3, ал. 5, т. 1 ЗПКр изрично
изключват договори на стойност над 40 000 лева, какъвто е и този договор,
и които са обезпечени с ипотека (с изключение на чл.15), поради което
разпоредбите на ЗПКр (отм.) са неприложими.
От 01.01.2017
г. е в сила Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (обн., ДВ, бр. 59/29.07.2016 г., § 4 от който, предвижда, че законът не
се прилага за договори за кредит за недвижими имоти, сключени с потребители
преди датата на влизането му в сила, с изключение на чл. 41 (касаещ
предсрочно погасяване на задълженията по кредита). Ето защо съдът
намира,че към процесния договор ще се
прилагат правилата за неравноправните клаузи по ЗЗП (чл. 143 и сл.), в сила от
10.06.2006 г., и изрично предвидените изключения в ЗПКр.
С оглед основанията за недействителност на посочените по горе договорни клаузи
съдът намира следното:
Действително чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗКИ предвижда възможност
банката да уговори промяна на лихвения процент по даден кредит. Тази възможност
е икономически обоснована и законодателно рационална – банковите кредити
обикновено имат дълъг срок на погасяване и естествените инфлационни процеси
могат в дългосрочен план да направят така, че банката да бъде поставена в силно
неизгодно положение, ако е уговорена фиксирана лихва. Така възможността за
едностранно изменение на лихвения процент от страна на банката е уредена в
обществен интерес – с цел гарантиране на банковата система и на правата на
вложителите в нея, които биха пострадали сериозно при завишен размер на
рисковите кредити, който би довел до системен риск и несъстоятелност на банки.
Тази законодателна възможност на
банките търпи ограничения, с цел да се запази справедливостта в оборота.От една
страна е изискването за изрично и изчерпателно информиране на потребителя за
механизма, по който се изчислява изменената лихва (арг.
от чл. 58, ал. 2 ЗКИ). От друга страна изменените клаузи следва да бъдат справедливи - – да не
поставят потребителя в неравноправно положение (чл. 143 и сл. ЗЗП), а също така
е валидно и общоприложимото правило за забрана за
противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД).
В случая не е приложимо
изключението,че не се прилагат правилата за неравноправните клаузи при
определяне основния предмет на договора.
Договорът за банков кредит е особен вид договор за заем. Основното съдържание
на договора за банков кредит от гледна точка на заемополучателя
е задължението му да върне на банката предоставените му пари. Задължението за
лихва се явява допълнително, а начинът на изчисляване на нефиксирана лихва със
сигурност не може да се приеме за основно съдържание на договора на банков
кредит.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 5 от процесния ДПК предвиждат, че действащият БЛП на банката за
жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените за него стават
незабавно задължителни за страните. Банката следва да уведомява
кредитополучателя за новия размер на БЛП
за лева и датата, от която той е в сила чрез обявяването им на видно място в
банковите салони. Договорените в договора надбавки не се променят.
Съгласно чл. 6, ал. 3 в случай, че по време на действието на
договора, банката промени БЛП за жилищни кредити в лева, размерът на
погасителните вноски, определени в ал. 1 се променя автоматично, в съответствие
с промяната, за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето
неотменяемо и безусловно съгласие. С чл. 13, ал. 1 страните са се съгласили, че
банката запазва правото си по време на действие на договора да променя Тарифата
за условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага при оперциите си. Измененията в Тарифата и/или влизат в сила от
деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за
страните по договора.
При тълкуване на Директива
93/13/ЕИО, чиито разпоредби ЗЗП въвежда в българското законодателство, Съдът на
ЕС приема, че критериите за промяна на лихвения процент следва да са достатъчно
конкретни, за да може един информиран потребител да предвиди въз
основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически
последици (дело Matei,C-143/13,т.74 и Kásler, C‑26/13, т.
73 и др.).
С решение № 424/02.12.2015 г. по гр.
д. № 1899/2015 г., ГК,IV ГО на ВКС е даден отговор на въпроса за приложението
на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 3 ЗЗП спрямо клаузи от договора за банков
кредит, касаещи увеличаване на възнаградителната лихва. Според ВКС, при
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 143 и чл. 144 ЗЗП, отчитайки и
целта на закона, допустима е уговорка в договор за кредит, предвиждаща
възможност за увеличаване на първоначално уговорената лихва, само ако тя
отговаря на следните кумулативни условия: 1/
обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата, трябва изрично
да са уговорени в договора или в общите условия; 2/ тези обстоятелства следва да обективни, т.е. да не зависят от
волята на кредитора - тяхното определяне или приложение да не е поставено под
контрола на кредитора; 3/ методиката
за промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или ОУ, т.е. да е
ясен начина на формиране на лихвата; 4/
при настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и
понижаване на първоначално уговорената лихва –ако е предвидена възможност само
за повишаване, това несъмнено води до "значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя" съгласно чл. 143
ЗЗП. Според решение № 95/13.09.2016 г. по т. дело № 240/2015г. ТК, ІІ ТО
на ВКС, методът на изчисляване на съответния лихвен процент трябва да
съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща
вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните
компоненти – пазарни индекси и/или индикатори. Безспорна е и необходимостта от
постигнато между съконтрахентите съгласие за начина
на формиране на възнаграждението на кредитодателя, т.
е. да е налице конкретна формула за определяне на възнаградителната лихва -съществен елемент от съдържанието
на този вид банкови сделки. Когато потребителят не е получил предварително
достатъчно конкретна информация за начина, метода, по който кредитодателят
може едностранно да промени цената на доставената му финансова услуга и когато
методологията, създадена от банката – кредитор, например с нейни вътрешни
правила, не е част от договора за кредит, банката не може да се счита за
добросъвестна по см. на общата дефиниция за неравноправна клауза по чл. 143
ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.
В настоящия случай, в процесния договор
за кредит (приложимите към сключването му ОУ не са представени) липсва
посочване на обективните фактори, както условия, при които банката може да
извърши промяната, респ. не е посочен никакъв алгоритъм и правила, по които
базовият лихвен процент ще бъде променен, съответно отсъства и правило за
обвързаност на изменението на лихвения процент по кредита с изменението на
стойностите на факторите, които са посочени като основание за промяната (в този
смисъл е и Р № 299/15.02.2019 г. по т.д. № 2023/2017 г. ТК,ІІ ТО на ВКС и
цитираните в него решения по реда на чл. 290 ГПК).
Поради изложеното съдът намира
клаузата за определяне на лихвата по договора за потребителски кредит за неравноправна:
тя отговаря на всички посочени изисквания на ЗЗП – тя е във вреда на
потребителя (дава право на едностранно изменение на договора от страна на
банката), не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
неравновесие във вреда на потребителя (поставя престациите
на страните в зависимост от волята на една от тях). Ето защо съдът приема,
че посочените клаузи от договора:
в чл.3, ал.5 в частта „ дейсващият
БЛП на банката не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно
задължителни за страните, като за промяната банката уведомява кредитополучателя
за новия размер, чрез обявяване на видно място в банковите салони“; в чл.6,
ал.3: „в случай, че по време на действието на настоящия договор, банката
промени БЛП, размерът на погасителните вноски, определен в ал.1 се променя ватоматично, в съответствие с промяната, за което
кредитополучателят дава своето неотменяемо и безусловно съгласие; в чл.13,
по силата на който „банката си запазва правото по време на действие на
договора„ да променя тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните,
които банката прилага при операциите си. Измененията в тарифата, влизат в сила
от деня на приемането им от компетентните органи на банката и са задължителни
за страните по договора“ са неравноправни и следователно нищожни.
Допълнителни споразумения към договора съдържат размер
на дълга, определен от кредитора според
нищожните договорни клаузи. Посочените „нови размери” на лихвата са
определените едностранно от банката лихвени проценти въз основа на
неравноправните клаузи в първоначалния договор. Сключването на споразуменията е
резултат на извънсъдебен спор за размера на дълга и редовното му погасяване,
поради което и същите имат характер на спогодба. С подписването на
споразуменията се цели задълженията, формирани по неравноправните клаузи на
първоначалния договор, да се приемат от кредитополучателите и същите да се
считат за индивидуално уговорени.
С решение № 146/01.11.2017 г. по
т.д. № 2615/2016 г.ТК,І ТО на ВКС, І ТО по
въпроса: „Нищожно ли е допълнително споразумение за предоговаряне на кредит,
ако задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни
клаузи на първоначалния договор?“ е даден следния отговор „Допълнително споразумение,
представляващо спогодба и имащо за предмет предоговаряне на кредит, в което
задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни
клаузи на първоначалния договор, е нищожно на основание чл. 366 ЗЗД“. В случая процесния договор има действие между страните, както
относно размера на възнаградителната лихва, така и в частта за падежите на
отделните погасителни вноски.Страните са били обвързани само с първоначално
определената лихва –чл.3,ал.1 от договора предвиждащ БЛП към датата на
сключването му чийто размер е посочен (7,5 %), формулиран изрично, ясно и не подлежи на промяна.
Съгласно чл. 19,
ал. 1 от договора, при непогасяването на която и да е вноска от договора, както
и при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е задължение по договора,
банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем.
Съгласно чл. 19, ал. 2 от договора, при неизпълнение на три последователни
вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно
и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска.
Изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на
страните.
Обявяването на предсрочната
изискуемост, обаче, предполага изявлението на кредитора, че ще счита целият кредит
или непогасен остатък от него за предсрочно изискуем, което включва вноските с
ненастъпил падеж, които не са изискуеми към момента на изявлението. Правото да
се направи вземането за целия кредит в предсрочно изискуемо е потестативно и с упражняването му едната страна само
едностранно внася промяна в съдържанието на възникналото облигационно
правоотношение, то за да настъпят последиците от упражняването на това право е
нужно изявлението да е достигнало до насрещната странa.
Съгласно разясненията с т. 18 от ТР №
4/18.04.2014 г.по т.д. № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС, предварителна уговорка в
договор за банков кредит, че при неплащане на определен брой вноски или при
други обстоятелства, кредитът става предсрочно изискуем, без да се уведомява
длъжника - уговорка за автоматична предсрочна изискуемост, какъвто характер има
и клаузата на чл. 18 от процесни договор, не
поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление следва и да е
достигнало до кредитополучателя.Или предсрочната изискуемост, във всички
случаи, включително и при уговорена автоматична такава, настъпва от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изискуем, ако към този
момент са настъпили и обективните факти, които страните по общо съгласие са
уговорили.
Съгласно установената съдебна практика(
Р № 6/04.04.2019 г. по т.д. №917/2018 г. ТК,І
ТО, и Р № 198/18.01.2019 г. по т.д. №
193/2018 г. ТК,І ТО на ВКС) предсрочната изискуемост, вкл. и при уговорена
автоматична такава има действие от момента на получаване от длъжника волеизявлението на кредитора, наред
с обективните факти, обуславящи настъпването й длъжника.Прието е, че в случай,
че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, но уведомлението на банката не е
достигнало до длъжника, няма пречка уведомяването да настъпи, ако в друг,
връчен на длъжника документ обявяването по чл.60 ал.2 ЗКИ е възпроизведено.
Този документ може да бъде преписът от исковата молба, но възможността не се
изчерпва с него.
В случая са извършени три посещения на
адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като това на
19.11.2017 г. е било в неприсъствен ден (неделя). Така с изтичането на
двуседмичния срок за получаване на книжата същите се считат за редовно връчени,
което е станало на 04.12.2017 г.
Дори и това връчване да не е било
редовно, то към ИМ е представено уведомлението от банката. То е връчено на
особения представител на ответника, поради което ефекта на предсрочната
изискуемост би настъпил с получаването на преписа от ИМ и приложенията към нея
(в т.см. е Р № 198/18.01.2019г. по гр.д. №193/2018г., І Т.О. на ВКС).
Съгласно заключението на в.л. Б., в
случай че договореният лихвен процент не е бил променен и ако просрочената
лихва не бе капитализирана към главницата, размерът на непогасената главница към
датата на завеждане на иска би бил 55
571.38 лева, в това число: 22 153.70 лева падежирала и 33 417,68 лева непадежирала. При този вариант обаче не са отнесени суми за
погасяване на дължимите такси за управление на кредита съгласно чл. 4 от
договора. В случай че се отнесат суми за погасяването им съдът установи, че
остатъка би бил достатъчен да погаси дължимите вноски до вноска № 48. Така
остатъка от главницата, който е дължим по кредита възлиза на 55 777,19 лева, от които 21 515,19 лева представлява падежиралата
част от вноските за главница за периода от вноска № 49 с падеж на 20.11.2011 г.
до вноска № 121 с падеж на 20.12.2017 г. и
34 262,00 лева предсрочно
изискуема главница. Ето
защо искът за главницата следва да се уважи до размер - 55 777,19 лева, а за разликата до
пълния размер от 81 728, 48 лева да се отхвърли като неоснователен.
С оглед основателността на главната
претенция, основателна е и акцесорната за лихва за забава. Исковата молба има
характера на покана и затова с нея ответникът може да се постави в забава и
така да дължи лихва. В случая ИМ е получена от особения представител на ответника
на 11.10.2018 г. Считано от този момент са налице и двата елемента от
фактическия състав на отговорността за заплащане на обезщетение за забава –
наличие на главно задължение и покана за изпълнение. Затова претенцията за
заплащане на лихва от датата на връчване на препис от ИМ от 11.10.2018 г основателна.
По отношение на претендираните
такси, съдът установи, че такива са начислени общо в размер на 1 552,64
лева. Ищецът претендира такси единствено на основание чл. 4 от договора за
кредит – такса управление. Тези такси за управление в размер на 0,5 % обаче са
начислявани върху главницата в капитализирания ѝ размер. Вместо това
таксата следва да се изчисли върху главницата в размера ѝ без извършеното
натрупване до претендирания краен момент - настъпването на предсрочната
изискуемост. Съдът установи, че същата е в размер на 1 580,69 лева за периода
от 20.11.2011 г. до 20.11.2017 г. Същевременно банката претендира 1 552,64 лева. Затова искът за
присъждане на таксите е основателен в претендирания размер и съдът го уважава
изцяло.
По отношение на претендираните нотариални
такси, съдът установи,че такива са заплатени от банката в размер на 531,30 лева. Една част от 120 лева са
заплатени за връчване на нотариални покани (за уведомяване за цесия и за
уведомяване за предсрочна изискуемост), а останалите 411,30 лева са за
подновяване на ипотека.
Съгласно чл. 78 ЗЗД, разноските по
изпълнението са в тежест на длъжника. В случая се установи, че разноски по
изпълнението представляват единствено платените 60 лева, с които е обявена предсрочна изискуемост. Останалите 60
лева за нотариалната покана за уведомяването за извършената цесия не са такива
разноски и не следва да се възлагат в тежест на длъжника.
Съгласно чл. 14, ал. 2 от договора за
кредит разходите за подновяване на ипотеката са за сметка на кредитополучателя.
Съдът установи, че банката е заплатила 411,30
лева за подновяване на ипотека. Затова тази сума ѝ се дължи от
ответника.
По разноските:
Ищецът съгласно
приложения списък по чл. 80 ГПК
претендира: 3 336,50 лв.-ДТ; 3653,25
лв.-адв.възнаграждение; 3 045 лв. - възнаграждение за особения
представител на ответника и 400 лв. за депозит за в.л. или общо сумата
10 450,75 лв. Съобразно уважената
част от иска на него се дължат 7 207,34
лева.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.Е.В., ЕГН: **********, с
адрес: ***, чрез особения представител адв. М.Ж.М.
САК, със съдебен адрес:***, офис 5, да заплати на „Ю.Б.“ АД, с ЕИК:********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.
430, ал.1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД следните суми:
1/ 55 777,19 лева представляваща: 21 515,19 лева падежирала и 34 262,00 лева предсрочно изискуема главница по договор за кредит HL 29274
/09.11.2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.10.2018 г., до окончателното ѝ изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата за над 55 777,19 лева до 81 728, 48 лева за
главницата.
2/ 1 552,64 лева представлява такса управление на
основание чл. 4 от договора за кредит за периода от 20.11.2011 г. до 20.11.2017
г.
3/ 471,30 лева нотариални такси от които: 60 лв. разноски по изпълнението на осн. чл. 78 ЗЗД за връчване на нотариалната
покана за обявяване на предсрочна изискуемост и 411,30 лв. нотариална
такса за подновяване на ипотека на
основание чл. 14, ал. 2 от договора за кредит,КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
471,30 лева до 531,30 лева.
4/ 7 207,34 лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: