Р Е Ш Е Н И Е
№ 22 23.04.2019 год. гр.Чирпан
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
– ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ
На 02.04.2019
год.
В публично
заседание в състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар:
Донка Василева
сложи за
разглеждане докладваното от Председателя Атанас Динков гр.дело номер № 687 по
описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
В
исковата молба (ИМ) се твърди, че
ответницата М.Х.А. е наследник на починалата **с ЕГН **********.
Твърди се, че на 07.10.2011г. бил сключен Договор за кредит за текущо
потребление между „Банка ДСК" ЕАД с ЕИК ********* от една страна като
кредитор и **с ЕГН ********** като кредитополучател за сумата от 1000 лева
/хиляда лева/, със срок на издължаване от 120 месеца. Кредитът бил изцяло
усвоен на същата дата 07.10.2011г. Същият се осчетоводявал по заемна сметка в
БДСК с № ***** /приложено/. Падежна дата за издължаване на вноските било 7-мо
число на месеца. Кредитът се олихвявал с променлив лихвен процент, който към
датата на сключване на договора за кредит бил 13.95 % годишно или 0.04 % на
ден, формиран от базов лихвен процент, който към датата на сключване на
договора за кредит бил 7,44 % и надбавка
от 6,51% или общо лихвен процент от 13.95 % съгл. т. 8 от ДК и т. 7.1 от ОУ.
Кредитът бил обслужван съгласно подписания погасителен план до месец март
2013г. чрез автоматични удръжки от получаваната пенсия, превеждана по разплащателна
сметка на **към заемната сметка на кредита. На 07.03.2013г. минал последният
трансфер от разплащателната сметка на **към кредита й в размер на 15.50 лева
като удръжка от преведената на кредитополучателката последна месечна пенсия от
НОИ, след което било преустановено обслужването на кредита. След опити за
връзка с титуляра по кредита се установило, че кредитополучателката била
починала и имала законни наследници. Проведено било производство по чл. 51 от ЗН, по което било образувано ч.гр.д. № 1824 от 2015г., 4 гр.с. на РС - Асеновград,
в което банката помолила да бъдат призовани наследниците й от първи ред, които
да заявят дали приемат наследството. Съгласно Удостоверението за наследници с
изх.№ 162 от 04.12.2013г. на община Садово, село Поповица било видно, че **била
починала на 04.03.2013г. и нейни законни наследници били М.Х.А. - дъщеря и
трима внуци /по заместване на починала нейна втора дъщеря преди нея през
2012г./ - **. Съгласно Протокол от 01.06.2016г. по горното ч.гр.д. М.Х.А. и **редовно
призовани не са се явили, за да направят волеизявление относно откритото
наследство и съдът постановил да се впише в особената книга на съда, че двамата
са загубили правото да го приемат, а по отношение на другите двама наследници
нередовно призовани, съдът прекратил производството, тъй като волеизявлението
по чл. 51 от ЗН бил строг личен акт и за него не можело да се назначава особен
представител. В същото време обаче били налице доказателства, че след смъртта
на ****, дъщеря й М.А. била приела наследството на своята майка чрез
конклудентни действия на основание чл. 49, ал. 2 от ЗН, доста преди „да се
откаже" от наследството. Твърдят, че ******, освен цитирания процесен
договор за кредит от 2011г. била сключила с „Банка ДСК" ЕАД клон
Асеновград и друг Договор за кредит за текущо потребление от 23.09.2009г. с
който на починалата бил предоставен кредит в размер на 5900 лева /пет хиляди и
деветстотин лева/, със срок на издължаване 108 месеца. Кредитът бил изцяло
усвоен на същата дата 23.09.2009г. Същият се осчетоводявал по заемна сметка в
БДСК с № 17619125. Падежна дата за издължаване на вноските било също 7-мо число
на месеца. Кредитът се олихвявал с променлив лихвен процент, който към датата
на сключване на договора за кредит бил 14.95 % годишно, формиран от базов
лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит бил 7,44 %
и надбавка от 7,51 % или общо лихвен процент от 14.95 % съгл. т. 8 от ДК и
т.7.1 от ОУ. И този Кредит бил обслужван съгласно подписания погасителен план
отново чрез автоматични удръжки от получаваната пенсия, превеждана по
разплащателната сметка на **към заемната сметка на кредита. На 08.04.2013г. минал
последният трансфер от наличната сума по разплащателната сметка на **към
кредита й в размер на 87.55 лева, след което било преустановено обслужването и
на този кредит. Твърди се също така, че на 05.07.2013г. наследницата, дъщерята М.Х.А.
в клон Чирпан на БДСК ЕАД направила лично вноска по кредита в размер на 30 лева
директно по заемната сметка № 17619125, по която се осчетоводявал кредитът по
ДК от 23.09.2009г. с операционна бележка № 2306/514/41 от 05.07.2013г. Твърди
се, че плащането на вноската по кредита било извършено преди да се депозира
отказ от наследството - видно от представеното Удостоверение за отказ от
наследство от РС Асеновград с изх.№ 3955 с дата 27.11.2013г., което М.А. била
приложила към възражението си срещу издадената Заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, т.е. същата вече била приела наследството на 05.07.2013г., няколко
месеца преди да депозира „отказ от наследство" в РС Асеновград. Навежда
се, че плащането на вноска от наследника М.А. по кредитно задължение на
починалия й наследодател **безспорно било действие, което несъмнено
предполагало намерението й да приеме наследството и признание на дълга, каквато
била и константната практика на съдилищата в страната и същата на основание чл.
49 ал. 2 от ЗН мълчаливо, с конклудентни действия била приела наследството на
майка си ****. Навежда се, че наследствената маса включвала всички права и
задължения, включително и задълженията по всички кредити на починалата и когато
наследникът приемал наследството, той придобивал цялата наследствена маса, а не
само отделни нейни елементи, права или задължения, приемането за част от
наследството било недействително - чл. 54, ал. 1 от ЗН. Тъй като **бил загубил
правото да приеме наследството, неговата наследствена квота уголемявала поравно
дяловете на другите трима наследници М., **и **/последните двама си запазвали
правото да приемат или да се откажат от тяхната наследствена квота за в бъдеще,
като тяхната наследствена квота била по 1/4 за всеки от двамата/, т.е. наследствената
квота/дял на приелия наследник М.Х.А. била ½, или половината от цялата
наследствена маса, включително и половината от задължението по кредита от
07.10.2011г., т.е. М.Х.А. отговаряла разделно за 1/2 от задължението по
кредита. Твърдят още, че общият брой на неплатените/частично платени месечни
вноски по лихва и/или главница до датата на предсрочна изискуемост на кредита
бил 64 броя. Начислена била и санкционна лихва върху всяка от неплатените на
падеж отделни вноски по главница. Кредиторът бил изпратил уведомление до
наследницата, че поради неизпълнение на договора за кредит и забава в
плащанията на повече от 3 месеца, обявява кредита за предсрочно изискуем, което
й е било надлежно връчено на 25.06.2018г. лично на нея. На 20.07.2018г.
кредитът бил осчетоводен като изцяло и предсрочно изискуем поради неплащане на
64 броя вноски на основание чл. 60 и следващите от ЗКИ, както и чл. 19.2. и сл.
от раздел VII, Отговорности и санкции на Общите условия, неразделна част от
Договора за кредит от 07.10.2011г. Изнасят също така, че на дата 20.07.2018г.
се начислявали и дължимата такса за „оперативно обслужване на кредити в
случаите, когато станат изискуеми" в размер на 120 лева, дължима съгласно
Тарифа за видове такси - физически лица. Твърдят, че на 25.07.2018г. кредиторът
бил предприел действия за принудително събиране на вземането си, като подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу
наследницата М.Х.А., с ЕГН **********. Заявлението било уважено и по ч.гр.д.№
561 от 2018г. по описа на Районен съд – Чирпан, срещу длъжницата била издадена
Заповед за изпълнение № 186/27.07.2018г. за претендираните суми: сумата от
927.65 лева, съставляваща главница, сумата от 696.28 лева редовна лихва за
периода 07.04.2013г. до 24.07.2018г., санкционна лихва 82.56 лева за периода
07.04.2013г. - 24.07.2018г., 123 лева дължими заемни такси, законна лихва върху
главницата от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 26.07.2018г., съдебни разноски по делото 36.59 лева и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение. Срещу издадената заповед за изпълнение постъпило
възражение от длъжника. Молят съда, да признае за установено спрямо М.Х.А., с
ЕГН **********, че дължи на Банка ДСК ЕАД половината от сумите: 927.65 лева,
съставляваща главница, сумата от 696.28 лева редовна лихва за периода
07.04.2013г. до 24.07.2018г., санкционна лихва 82.56 лева за периода
07.04.2013г. - 24.07.2018г., 123 лева дължими заемни такси, законна лихва върху
главницата от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 26.07.2018г., съдебни разноски по делото 36.59 лева и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил отговор на ИМ от ответника, в който се оспорва претенцията на
ищеца, като се твърди, че иска е неоснователен. Навежда подробни доводи и
възражения.
В
съдебно заседание ищецът се представлява от ст. юрисконсулт П.Ф.С.. Същата
поддържа предявения иск. Моли съда да го уважи, като основателен и доказан.
В
съдебно заседание ответницата се явява лично, поддържа депозирания отговор на
исковата молба. Моли съда да отхвърли предявения иск, тъй като е неоснователен
и недоказан.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно със становищата и доводите на страните и на осн. чл. 235 от ГПК, във връзка с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
По
делото е представен Договор за кредит за текущо потребление от 7.10.2011 год.
сключен между ищеца, като кредитор и ******, с ЕГН **********, наследодател на
ответницата, като кредитополучател, съгласно който кредитора е отпуснал на кредитополучателя
кредит в размер на 1000 лева, със срок на издължаване 120 месеца, считано от
датата на неговото усвояване, усвояване и погасяване чрез заемна сметка в БДСК
с № *****, падежна дата за издължаване на кредита 7-мо число на месеца. Към
договора са приложени Общи условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление, които представляват неразделна част от него.
От
удостоверение за наследници с изх. № 162/04.12.2013 год. на Община Садово, обл.
Пловдив /приложено по ЧГД № 561/2018 год. по описа на Районен съд - Чирпан/ се
установява, че ****** е починала на 04.03.2013 год., за което е бил издаден Акт
за смърт № 0033/05.03.2013 год. като е оставила за законни наследници
ответницата М.Х.А. – дъщеря, **– дъщеря, която е починала на 10.01.2012г. и
оставила като законни наследници ****– дъщеря, ****– син и **– син.
С
Протоколно определение от 01.06.2016 год. по гр.д. № 1824/2015 год. по описа на
Районен съд – Асеновград, в производство по чл. 51 от ЗН, съдът е постановил
прекратяване на производството по отношение на ****, с ЕГН ********** и ****,
ЕГН:**********, както и да се впише в особената книга на съда по реда на чл. 49,
ал. 1 от ЗН, на основание чл. 51, ал. 1 от ЗН обстоятелството, че М.А.Х., с ЕГН
********** е загубила правото си да приеме наследството на нейната майка ******,
с ЕГН **********, починала на 04.03.2013г., че **, с ЕГН ********** е загубил
правото си да приеме наследството на неговата баба по майчина линия ******, с
ЕГН **********, починала на 04.03.2013г.
Видно
от приложеното ч.гр.д. № № 561/2018 год. по описа на Районен съд – Чирпан е, че
в полза на ищеца „Банка ДСК” ЕАД гр. София по настоящото дело против
ответницата М.Х.А. е била издадена Заповед № 186/27.07.2018 год. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за сумата от 927,65 лв. /деветстотин
двадесет и седем лева и 65 ст./ лева към 25.07.2018г., неплатена редовна лихва
– 696,28 /шестстотин деветдесет и шест лева и 28 ст./ лева от 07.04.2013г. -
24.07.2018г. неплатена санкционираща лихва – 82,56 /осемдесет и два лева и
56ст./ лева от 07.07.2013г. – 24.07.2018г., заемни такси – 123,00 /сто двадесет
и три/ лева, ведно със законната лихва от 26.07.2018г. до окончателно изплащане
на задължението, както и направените по делото разноски в размер на 36,59 /тридесет
и шест лева и 59ст./лв. - ДТ и 50.00 /петдесет/ лв. - адвокатско
възнаграждение. Ответницата е получила по надлежния ред заповедта за изпълнение
и в срока по чл. 414 от ГПК същото е подала възражение срещу издадената заповед
за изпълнение, като в последното е посочила, че се е отказала от наследството
на майка си ******.
По
делото е представено заверено копие на извлечение от 25.07.2018 год. по сметка №
***** на ****** год. за направено на 05.07.2013 год. плащане по сметката на
сумата 30.00 лв. с посочен в документа платец - М.Х.А..
По
делото е изслушано заключение, изготвено от вещото лице М.К.К., по назначената
първоначална и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от
страните и прието от съда. Видно от последното е, че на 07.10.2011 год.
потребителският кредит в размер на 1000 лева е бил усвоен изцяло от
кредитополучателя ******. До 07.03.2013 год. кредитът е погасяван в уговорените
съгласно договора за кредит и погасителен плана вноски и срокове. До 07.03.2013
год. са погасени следните суми: главница -72,37 лева, договорна лихва – 191,13 лева
и такса – 119,55 лева. След датата на предсрочната изискуемост на кредита
погасителни вноски по кредита не са постъпвали. През периода от 07.03.2013 год. до датата на предсрочната
изискуемост 20.07.2018 год. са просрочени 64 броя месечни погасителни вноски. Общата
сума на законната лихва за забава е 105,22 лева. Размерът на непогасената
главница, включваща непогасени на падеж вноски и предсрочно изискуема главница
е 927,63 лева. Размерът на неплатената (възнаградителна) лихва за периода от
първо неплащане до датата на подаване на заявление по реда на чл. 410 от ГПК –
25.07.2018 год. е 667,99 лева. Общата
сума на законната лихва за забава е 105,98 лева.
Вещото
лице е отговорило и на поставения допълнителен въпрос, както следва: Размерът
на дължимите санкционни лихви върху всяка от неплатените на падеж отделни
вноски по главница за периода от първото закъснение до 26.07.2018 год., общо
лихва за забава е 253,63 лева.
От
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
От
събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца и починалия
наследодател на ответницата – **е бил сключен Договор за кредит за текущо
потребление на 07.10.2011 год., по силата на който банката е отпуснала кредит
на последната в размер на 1000.00 лева за задоволяване на лични и на
семейството й нужди. Съгласно договора **е поела задължение да върне кредита в
уговорените срокове, ведно с дължимите такси, разноски и лихви в срок не
по-късно от 120 месеца, считано от датата на усвояване на кредита. Към договора
са приложени Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление,
които представляват неразделна част от него. В чл. 19.2 от последните е
уговорена автоматична предсрочна изискуемост на кредита при възникване на
просрочено плащане на задължение по договора със забава над 90 дни. Договорът е
валиден и е породил правните си последици. Кредитът е усвоен, респективно -
банката е изпълнила задължението си по договора, а кредитополучателят е останал
задължен по него.
От
приложеното по делото удостоверение за наследници с изх. № 162/04.12.2013 год.
на с. Поповица, Община Садово, обл. Пловдив, се установява, че
кредитополучателят **е починала на 04.03.2013 год. и е оставила като наследници
по закон децата си, т. е. ответницата М.Х.А. – дъщеря, **– дъщеря, която е
починала на 10.01.2012 год. и оставила като наследници трима внуци ****–
дъщеря, ****– син **– син.
Съгласно
чл. 48 и следващите от Закона за наследството (ЗН),
наследството се придобива с приемането му. Последното може да бъде извършено
писмено по предвидения в чл. 49, ал. 2 от ЗН ред или чрез конклудентни действия
- такива, които несъмнено предполагат намерението на наследника да го приеме.
От
събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че
ответницата М.Х.А. не е приела наследството, оставено от нейната майка –
кредитополучателят ******, а се е отказала от него. Ответницата е направила
отказ от наследство, който е бил вписан по реда на чл. 52 във вр. с чл. 49, ал.
1 от ЗН, под № 37/26.11.2013 год. в специалния регистър, воден в Районен съд - Асеновград.
Отказът от наследство произвежда действие от датата на вписването му в
особената книга при районния съд, т. е. в конкретния случай от 26.11.2013 год.
Когато наследникът се откаже от наследството се счита, че същият не е имал
никога право върху и него и не може вече да го приеме. Последният не може да
оттегли своя отказ.
Представеното
от ищеца заверено копие на извлечение от 25.07.2018 год. по сметка № ***** на ******
год. за направено на 05.07.2013 год. плащане по сметката на сумата 30.00 лв. с
посочен в документа платец - М.Х.А. не е достатъчно да обоснове извод, че на
05.07.2013 год. ответницата М.Х.А. е направила цитираното по-горе плащане. Извлеченията
от счетоводните книги на банките представляват частен документ, тъй като не са
издадени от лице, на което са предоставени властнически правомощия, а освен
това са свидетелстващи, тъй като не удостоверяват волеизявление, а факти,
свързани със счетоводното отразяване на парични вземания, произтичащи от договор
на банката. Частните документи имат формална доказателствена сила задължаваща
съда да счита лицето, подписало документа, за автор на направеното изявление,
което положение произтича от разпоредбата на чл. 180 от ГПК. Т. е. същите
доказват само, че изявленията, които се съдържат в тях са направени от лицата,
които са ги подписали, но не и че фактите са настъпили така, както се твърди в
частния документ.
На
следващо място, настоящият съдебен състав не споделя съображенията на ищеца, че
извършване на банкова операция - вноска по кредит на починал кредитополучател и
наследодател, представлява действие по приемане на наследство, по следните
съображения:
Съгласно
трайно установената съдебна практика приемането на наследство може да бъде
изрично или мълчаливо. То е изрично, когато приевшият вземе названието или
качеството на наследник в официален или домашен акт. То е мълчаливо, когато
наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да
приеме наследството и което действие той не би имал право да прави, освен в
качеството на наследник. В Република България няма нормативна забрана едно лице
да внесе парични средства по банкова сметка ***, дори и непознато лице. Т. е. вноска
по кредит на починал кредитополучател не представлява задължително намерение да
се приеме наследство или действие, което може да бъде извършено само от
наследник.
Ако
действието е двусмислено, ако могат да се направят и други изводи и да се
тълкува по друг начин, не е налице приемане на наследството, като законът дава
възможност на съда при всеки конкретен случай да прецени дали извършените
действия сочат на воля за приемане на наследството - Така Решение № 596 от
12.06.1991 г. по гр. д. № 353/91 г., I г. о. на ВС и Решение № 395 от
04.11.2010 г. по гр. д. № 309/2010 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС и др.
Не
е налице приемане и тогава, когато наследникът извършва действия по обикновено
управление на наследството – Така Решение № 596 от 12.06.1991 г. по гр.д. №
353/91 г., I г.о. на ВС, Решение № 395 от 04.11.2010 г. по гр.д. № 309/2010 г.,
г. к., ІІ г. о. на ВКС и др.
Т.
е. съдебната практика е константна, че двусмислени действия, от които могат да
се направят и други изводи, не сочат на приемане на наследство.
Тъй
като ищецът не доказа, че ответницата М.Х.А. е приела наследството, оставено от
наследодателя и ******, то предявеният иск с правно основание чл. 422 във вр. с
чл. 415, ал. 1 от ГПК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
В
отговора по чл. 131 от ГПК ответника прави искане за присъждане на деловодни
разноски, но не представя доказателства за сторени такива, поради което
разноски няма да му бъдат присъдени.
Водим
от изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК от „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: **, законен представител ** с ЕГН **********
– изпълнителен директор и **, с ЕГН **********
- изпълнителен директор, пълномощник ст. ю.к. П.П.Ф. – С., с ЕГН **********,***
на „Банка ДСК“ ЕАД София, със съдебен адрес:***, против М.Х.А., с ЕГН **********,
постоянен адрес: ********, *****за приемане за установено по отношение на М.Х.А.
че дължи на „Банка ДСК“ ЕАД гр. София половината от сумите: 927.65 лева,
съставляваща главница, сумата от 696.28 лева редовна лихва за периода
07.04.2013г. до 24.07.2018г., санкционна лихва 82.56 лева за периода
07.04.2013г. - 24.07.2018г., 123 лева дължими заемни такси, законна лихва върху
главницата от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение
- 26.07.2018г., съдебни разноски по делото 36.59 лева и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение, за които суми е издадена Заповед № 186/27.07.2018 год. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 561/2018год.
по описа на Районен съд - Чирпан.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
На
осн. чл. 7, ал. 2 от ГПК на страните да се връчи препис от решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: