№ 229
гр. ****, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АнтоА. М. Симеонова
при участието на секретаря Ценка Т. Банчева
като разгледа докладваното от АнтоА. М. Симеонова Гражданско дело №
20244340100861 по описа за 2024 година
В ****ски районен съд е образувано гр. дело № 861 по описа на съда за
2024 г. по молба на Ю. М. П. от ***, чрез адв. В. А. от ЛАК, срещу С. И. Д. от
гр. ****, с която е предявен иск с правно основание чл.108 ЗС, както и искане
по чл.537, ал.2 ГПК.
Ищцата Ю. М. П. твърди, че притежава по силата на покупка, оформена
с нот. акт № ******* на ТРС, следния недвижим имот: дворно място в ***
община ****, неурегулирано, попадащо в строителен полигон, с площ от 8
ара, при граници: улица, *** *** М.а Д.а и ***, застроено с масивна жилищна
сграда. Описаният имот твърди, че закупила на 10.11.1997 г. от своите
родители - баща й *** и майка й *** В. В., като продажбата била оформена с
договор за покупко-продажба, съгласно цитирания по-горе нотариален акт.
Имотът бил ограден с ограда, която и към момента съществува. При
изготвянето на кадастралната карта имотът е заснет като ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с **** с площ от 1035 кв.м. и намиращата се в него сграда с ****.1 със
застроена площ 63 кв.м.
Ищцата твърди, че от дълги години живеела със семейството си в *** и
се прибирала в България през летните месеци, а родителите й живеели в ***.
След продажбата на имота родителите й продължили да ползват имота, като
го облагородявали, засели в него плодни дръвчета, поддържали двора, през
лятото посрещали внуците си и те играели в двора. Родителите й поддържали
активно имота до смъртта на баща й на 14.08.2006 г., който починал в къщата в
процесния имот. Ищцата твърди, че не е изгубвала интерес към свята
собственост.
В ИМ се сочи, че ответникът С. И. Д. е син на ****. и внук на ***.
Бащата на ищцата *** и *** са братовчеди и били в добри отношения.
Наследници на фамилията Д.и притежават имоти около процесния, като
твърди, че всички знаели всеки имот на кого принадлежи. Дядото на
1
ответника ** Д. притежавал имот със сграда от западната страна на
процесния имот. Ищцата твърди, че тя и семейството й не ходели често в
имота и ответникът проявявал интерес да го ползва, тъй като е в
непосредствена близост до техния имот. Тя нямала нищо против ответникът
да поддържа имота и да ползва плодовете от дворното място. Майка й била на
същото мнение, поради което дали на ответника ключове от имота. Когато се
налагали някакви ремонти дейности или информация, свързана с имота,
ответникът контактувал с ищцата и с дъщеря й *** по телефона, най-често
чрез WhatsApp.
Ищцата твърди, че през 2014 г. ответникът поискал от нея, в качеството
й на собственик, да му предаде копие от нотариалния акт за имота, за да
постави водомер, като тя му го предала с изричното уточнение, че актът ще се
ползва само за свързване на водомера. Уточнението написала върху самия
нотариален акт. Ищцата твърди, че в края на 2017 г. и началото на 2018 г.
ответникът провел множество разговори с нея, с дъщеря й и със сина й ***,
като заявявал, че покривът на къщата се нуждае от ремонт, поради което им
предлагал да я купи на цена 30 000 лева. И тримата му отказали да продадат
къщата. Ищцата твърди, че през 2019 г. се прибрала в **** била в гр. **** и в
***, като ответникът знаел от телефонни разговори, че тя ще се прибира в
страната. В гр. **** ответникът й предложил да му подпише договор за наем,
за да може да поддържа и ползва имота, с уговорката, че ще го поддържа, а тя
и семейството й ще могат да го ползват когато пожелаят. Договорът бил
изготвен от ответника, като го подписали в *** за срок от 5 години, считано от
19.10.2019 г. Ищцата твърди, че никога не е имало съмнения между нея и
ответника, че тя е собственик на имота, както и че той го поддържа и ползва с
нейно съгласие. Никога до нея не е стигало изявление, че някой отрича
правата й в процесния имот и отблъсква владението й.
В ИМ се твърди, че през 2024 г. изтичал срокът на договора за наем,
поради което ищцата поискала среща с ответника, тъй като била в България.
Тогава узнала, че ответникът е купил процесния имот с нотариален акт вх.
****., акт *** на СВ при ТРС. Тя дошла с дъщеря с в гр. ****, посетили имота,
но не успели да влязат, тъй като било заключено с нови ключове. Ответникът
не отговарял на позвъняванията им. Ищцата твърди, че направила справка по
документи и установила, че майка й *** В. В. се е снабдила с нотариален акт
върху процесния имот чрез обстоятелствена проверка, съгласно нотариален
акт вх. peг. № *** на СВ при ТРС. Твърди, че не й е известно защо се е
снабдила с такъв нотариален акт, при положение, че й е продала същия имот
през 1997 г. и не е получавала обратно владение върху имота, не е оспорвала
или отблъсквала владението на дъщеря си. Веднага след като е получила
нотариалния акт, майка й, чрез пълномощник *** В., е продала имота на
същата *** В. с нотариален акт вх. ***, **** на СВ при ТРС. *** В. е съпруга
на брата на ищцата ***, починал 09.04.1992 г., която знаела, че този имот е
продаден на ищцата от родителите й.
Твърди се, че след тази сделка *** В. е учредила в полза на ответника
вещно право на ползване върху процесния имот с нотариален акт вх. *** ***
на СВ при ТРС. През 2024 г. *** В. е продала имота на ответника с цитирания
по-горе нотариален акт вх. ****., акт *** на СВ при ТРС.
Ищцата твърди, че майка й не е придобила правото на собственост
върху имота чрез давностно владение, тъй като тя й е продала имота и й е
предала владението върху същия, без да получи обратно владението от нея
2
чрез правна сделка, без да отблъсква след това нейното владение, за да
започне да го владее за себе си и да го придобие по давност. Не е придобила
собственост върху процесния имот и снаха й *** В., тъй като последната е
купила процесния имот от несобственик. Твърди, че не е придобил нито
вещното право на ползване, нито собствеността върху имота и ответникът,
тъй като неговият праводател *** В. не е била собственик към момента на
подписването на двете сделки.
Ищцата прави искане съдът да постанови решение, с което да признае
по отношение на ответника С. И. Д., че тя е собственик по силата на покупка
от баща й *** и майка й *** В. В., оформена с ***, а за площта над 0.8 кв.м.
до 1035 кв. м. и по давностно владение, на следния недвижим имот: дворно
място в селище *** община ****, заснет като ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с **** с
площ от 1035 кв.м. и намиращата се в него сграда с ****.1 със застроена площ
63 кв.м., като съдът го осъди да й предаде владението върху имота.
Ищцата прави искане на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК съдът да
отмени констативен нотариален акт за собственост по давностно владение
нотариален акт вх. peг. № *** на СВ при ТРС, издаден в полза на майка й ***
В. В.. Претендират се направените в настоящото производство разноски.
От ответника С. Д. е постъпил отговор в срока по чл.131 ГПК, чрез адв.
М. З. от САК, в който се оспорва предявения иск и е направено искане същият
да бъде отхвърлен като неоснователен. В отговора са изложени твърдения, че
майката на ищцата – *** В., е владяла имота до лятото на 2018 г. ,като е
придобила имотът по давност и се е снабдила с нотариален акт за собственост.
Твъди се, че по искане на *** В. ответникът е поддържал процесния имот и е
водил майстори за осъществяване на ремонтни дейности. Ответникът твърди,
че е закупил имота от А. В., която от своя страна е придобила същия на правно
основание- чрез покупко-продажба от *** В..
По искане на ответника е конституирана като трето лице-помагач А. К.
В.. От В. е постъпил отговор, в който се оспорва предявения иск и са
изложени твърдения, че след като родителите на ищцата (****** и *** ****)
са й продали процесния имот, те са продължили да владеят същия. Посочено е
, че след смъртта на ****** ****, *** В. от 2006 г. до 2018 г. осъществявала
непрекъснато владение върху имота, собствеността на който придобила по
давност. През 2014 г. *** В. претърпяла злополука и операция на тазобедрена
става, но се твърди, че и след това тя продължила да се грижи за процесния
имот, вкл. и със съдействието на бабата на ответника- **** Д.а.
В съдебно заседание ищцата Ю. П. се явява лично и с пълномощника си
адв. В. А. от ЛАК, който поддържа предявените искове и моли същите да
бъдат уважени, като на ищцата бъдат присъдени направените по делото
разноски. В представена по делото писмена защита адв. А. е развил подробни
доводи и правни аргументи в подкрепа на искането за уважаване на исковите
претенции.
В съдебно заседание ответникът С. Д. се явява лично и с адв. М. З. от
САК, който оспорва предявените искове, като в представената по делото
писмена защита подробно е мотивирал искането да бъдат отхвърлени иска и
акцесорната претенция и на ответника да бъдат присъдени направените
разноски.
Третото лице-помагач А. К. се явява лично в с.з. и оспорва предявените
искове.
3
По допустимостта на предявените искове:
По иска с правно основание чл.108, ал.1 от ЗС: Невладеещият
собственик винаги има правен интерес от предявяването на този иск.
Правният му интерес се изразява в това, че чрез този иск той ще възстанови
отнетото му правомощие да владее собствения си имот.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за
установено следното:
Ищцата претендира, че собственик на процесния имот, като основава
претенцията си, на първо място, на придобито право на собственост чрез
правна сделка - покупко-продажба ( за 800 кв.м.) от своите родители ****** и
*** ****, оформена с ***, и по давностно владение за разликата до 1035 кв.м.
Не е спорно по делото, че процесният имот е бил собственост на
родителите на ищцата ****** и *** ****. Не се спори и по обстоятелството,
че с *** родителите на ищцата са й продали посочения имот, като двамата са
продължили го ползват и след това, като ****** **** е починал в къщата в
мах. **** а *** В. е посещавала имота до 2017 г.
Не се спори, че третото лице-помагач А. В. е съпруга на брата на
ищцата.
Спорни между страните са следните обстоятелства: след придобиване
собствеността върху процесния имот от ищцата чрез правна сделка, тя
продължила ли е да го владее за себе си явно и необезпокоявано; отблъсквано
ли е нейното владение от майка й *** В. и придобила ли е последната имота
по давностно владение.
Страните са ангажирали гласни доказателства в подкрепа на
твърденията си.
Разпитаните свидетели, ангажирани от ищцата, са **** и ****. От
показанията на свидетелите се установява, че те притежават имоти в
непосредствена близост до процесния имот. Свид. *** е първа братовчедка на
ищцата и заявява, че й е известно, че приживе родителите на ищцата са
заявили, че продават имота си на дъщеря си Ю., която да го ползва заедно с
техните внуци – децата на ищцата и сина на А. В.. Заявява, че след смъртта на
****** ****, съпругата му *** е посещавала имота, но рядко е нощувала в
него.
Свид. ***** заявява, че с родителите на ищцата е поддържала много
близки съседски отношения и затова знае, че родителите на Ю. М. П. са й
прехвърлили вилата в мах. **** като след това са продължили да я ползват. И
свид. *** заявява, че след смъртта на ****** ****, съпругата му *** е
започнала да посещава рядко имота.
Свидетелите, разпитани по искане на ответника и третото лице, са ***
И.а ****** *** и ***.
Свид. ****** която заяви, че била в близки интимни отношения с
ответника, сочи, че познава процесния имот, за който твърди, че се намира до
имота на ответника ( заявява, че имат общ двор). За къщата на „баба ***“
свидетелката сочи, че е виждала майката на ищцата да посещава вилата, но
самата ищца никога не е виждала в имота.
Свид. **** твърди, че познава А. В. и заедно с нея и синът й *** е ходил
в имота й в мах. **** за да извършва ремонтни дейности. Заявява, че през
4
последните 6-7 години е ходил много пъти там, като други лица не е виждал в
имота.
Свид. *** заявява, че е близък на бащата на ответника и е ходил често
„на вилата“ му. Твърди, че там се е срещал с А. В., която е казвала, че
съседната вила е нейна.
Във връзка с доказване на твърденията за осъществена комуникация
чрез текстови съобщения и разговори между дъщерята на ищцата и ответника,
е разпитана *** ***. Същата заявява, че от 2017 г. ответникът започнал да ги
търси – нея, брат й и майка й, в качеството им на съсобственици на имота, с
искане да закупи същия. Твърди, че им предложил сума в размер на 30 000 лв.
за вилата, но те отказали да я продадат.
Представено е извлечение от кореспонденцията, за която ищцата твърди,
че е имала тя и децата й с ответника. Във връзка с направеното оспорване от
ответната страна, е допусната съдебна компютърно-техническа експертиза, от
чието заключение се установява, че не съществува съмнение относно
автентичността на комуникацията.
От посочената комуникация е видно, че са водени разговори са
процесния имот. Ответникът не оспорва кореспонденцията, но заявява, не си
спомня да е водил разговори с ищцата и децата й, като заявява, че е сменил
телефона си, че и други лица ползвали същия телефон, поради което не се знае
кой е подател и съответно получател на кореспонденцията с име С. Д.. От
същата кореспонденция е видно, че ищцата е възлагала на „С. Д.“ да се грижи
за имота и да му плати „в рамките на приемливото".“С. Д.“ се е уверил, че
ищцата има нот. акт за имота и уговарял с ищцата да му възложи да се снабди
със скица и данъчна оценка.
Съдът кредитира показанията на свидетелите *** и *** като
последователни и логични, кореспондиращи помежду си. Съделният състав
кредитира показанията и на свидетеля *** ***, като на основание чл.172 ГПК
ги преценява с оглед всички други доказателства по делото, като отчита нейна
възможна заинтересованост в полза на ищцата Ю. П., чийто дъщеря е
свидетелката, но не ги преценява като предубедени, защото се подкрепят от
представени писмени доказателства по делото.
Показнията на свидетелите *** И.а ****** *** и *** съдът не кредитира
изцяло, тъй като същите се опровергават от показанията на свидетелите, които
съдът кредитира-съседите на процесния имот.
Съдът кредитира заключението по СКТЕ като обосновано и изготвено
от специалист, притежаващ съответната компетентност.
При така установеното от фактическа страна, съдът от правна
страна намира следното:
Срещу ответника С. Д. ищцата е предявила ревандикационен иск по чл.
108 ЗС, който е иск на невладеещия собственик срещу владеещия
несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на
ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до
съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на
собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му
предаде владението върху имота. За уважаването на този иск, според трайно
установената съдебна практика, ищцата следва да се докаже предвидените в
закона, при условията на кумулативност предпоставки, а именно: 1. че е
5
собственик на вещта, предмет на иска; 2. че вещта се намира във владение или
държане на ответника и 3. че ответникът владее или държи вещта без
основание.
Ответникът С. Д. твърди, че е придобил правото на собственост чрез
правна сделка - покупка от третото лице в процеса А. В., оформена с
нотариален акт вх. ****., акт *** на СВ при ТРС. Ответникът твърди също
така, че неговата праводателка и той лично са добросъвестни владелци на
имота и владението им не е прекъсвано, като се позовава и на придобивна
давност.
Установи се по делото, че процесният имот е ползван като вилен от
родителите на ищцата, които са построили сградата и са благоустроили имота.
Поземленият имот е бил наследствен на бащата ****** ****, като в съседство
се намират застроени имоти на негови братовчеди, включително и на дядото
на ответника. Имотът е ползван главно през летните месеци, като в него
пребивавали основно ****** и *** ****, а през лятото идвали техните деца и
внуци.
След като ****** и *** **** прехвърлили собствеността върху имота на
дъщеря си – ищцата, чрез покупко-продажба с ***, е имало устно изявление на
****** **** имотът да се ползва от всичките му внуци.
Настоящият състав приема, че от събраните доказателства се установява
кумулативното наличие на предпоставките от фактическия състав на чл.108
от ЗС,
На първо място, установи се придобиване правото на собственост върху
имота от ищцата по силата на правна сделка. Установи се разликата в площта
на имота по нотариален акт - 8 ара и по актуална скица - 1035 кв.м, като
ищцата претендира разликата от 235 кв.м. до 1035 кв.м. е придобита по
давност. Тази разлика се дължи на изготвената през 2009 г. кадастрална карта
и точното измерване на имотите по нея. Установи се от свидетелски
показания, че промяна в границите на имота няма от 1978 г. (св. ***).
Съдът намира, че по делото не се доказа *** В. да е придобила
процесния имот по давностно владение. Не се доказа тя да е започнала да
владее имота само за себе си, отблъсквайки владението на дъщеря си –ищцата
Ю. П.. Не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че В. е
манифестирала по един открит и недвусмислен начин своето намерение
спрямо ищцата П., че отрича правото й на собственик ( и то след като самата
тя и съпруга й са прехвърлили собствеността) и тази нейна воля да е
достигнала до П., както и до трети лица, като това да е станало преди повече
от 10 години преди снабдяването й с нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка на 05.06.2018г. В настоящето производство не се
доказа *** В. да е демонстрирала намерението си за своене пред ищцата, не е
отблъснала владението й, не е реализирала действия, които да демонстрират,
че владее имота за себе си.
Установи се, че след продажбата през 1997 г. родителите на ищцата и
други членове на рода продължили да ползват имота по същия начин до
смъртта на ****** **** на 14.08.2006 г., а след това съпругата му ползвала
имота по-рядко. Ищцата Ю. М. също ползвала и поддържала имота със
семейството си, като не се е противопоставяла на ползването на имота от
нейните родители и други роднини.
*** В., която основно живеела в ***, също не е ползвала имота
6
непрекъснато, а основно през летните месеци докато претърпяла ортопедична
операция няколко години преди смъртта си, след което почти не го е
посещавала.
Чл.69 от ЗС е установил презумпцията, че се предполага, че владелецът
дължи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. При
преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид
характеристиките на владението – да е непрекъснато /да не е загубено за
повече от 6 месеца съгласно чл.81 от ЗС/, да е спокойно /да не е установено по
насилствен начин/, да е явно /да не е установено по скрит начин и
фактическата власт да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да
научи за това/ , да е несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя.
Владението не е обикновено фактическо господство върху вещта, чрез
него се упражнява съдържанието на вещното право на собственост –
правомощието на собственика да си служи с вещта. Постоянното владение не
изисква непременно фактическата власт да се осъществява във всеки момент
във времето. Както е прието в решение 6/2010 г. по гр. д. № 2760/2008 г. на
ВКС, I г. о. , не е необходимо непрекъснато фактическо въздействие върху
имота чрез обработване, облагородяване, поставяне на ограда и др.
Фактическата власт върху имота може да се упражнява и чрез периодични
посещения в имота, стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за
свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица. За разлика от
собственика, който не е длъжен да упражнява правомощията си, владелецът
трябва да осъществява владението непрекъснато, ако бъде прекъснато за
повече от шест месеца, последиците му се изгубват и то трябва да започне
отново – чл. 81 ЗС.
Действително е налице правна възможност продавачът да установи
наново своя фактическа власт и владение върху продадения имот, но за тази
цел е нужно той да установи явно владение, с явно намерение за своене по
смисъла на Закона за собствеността. Явното владение следва да бъде насочено
и обявено на истинския собственик - купувачът Ю. М..
Не се доказа по делото *** В. да е изменила основанието на своето
държане и да го е превърнала във владение, това изменение да е станало
известно на Ю. М., и след факта на известяването да са изминали 10 години на
бездействие на Ю. М. срещу завладяването на имота от майка й, за да го
придобие последната по давност.
Ответникът твърди, че *** В. е придобила правото на собственост чрез
давностно владение, но не се доказа главният юридически факт за това -
изменение на основанието на държането на процесния имот по отношение на
Ю. М. и началния момент на владението.
Освен това се установи по делото, че издаденият нотариален акт в полза
на *** В., продажбата от *** В. на А. В. и учреденото вещно право на
ползване от А. В. в полза на С. Д., са обстоятелства, скривани от ищцата. Това
от своя страна допълнително установява, че владението на Ю. П. не е отнето.
Доказана е и втора кумулативна предпоставка за уважаване на иска, тъй
като ответникът не оспорва факта, че той владее процесния имот. Д. твърди,
че го владее на валидно правно основание, тъй като го е придобил чрез
валидна правна сделка.
Установи се по делото, че ответникът е закупил имота от *** В., която
дни преди това е закупила същия имот от свекърва си *** В. (като неин
7
пълномощник), легитимирала се като собственик с нотариален акт за
собственост чрез обстоятелствена проверка, а именно: нотариален акт вх. peг.
№ *** на СВ при ТРС.
Установи се от свидетелските показания, че отношенията между Ю. П. и
А. В. са били добри, като последната е знаела за принадлежността на правото
на собственост върху имота на Ю. М. и до последно не е оспорвала това
право.
Доказана е по делото и третата предпоставка - ответникът владее имота
без правно основание. Продажбата на чужда вещ не е нищожна сделка, но тя
не поражда вещно-прехвърлително действие. При продажбата на чужда вещ
сделката остава действителна и поражда права и задължения за страните по
нея. Действителността на договора за продажба на чужд недвижим имот не
означава, че действителният му собственик е загубил правото си на
собственост поради самия факт на сключването на договора и че не може да
поиска възстановяването на своето владение. Приобретателят не може да
придобие повече права от своя праводател и щом последният не е бил
собственик на имота, то и първият не е станал негов собственик. Този резултат
е следствие не на нищожността на договора, а на обстоятелството, че
действителният собственик, в случая –ищцата, не е загубила своите права.
При тези изводи настоящият състав намира, че главният иск се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен, като бъде признато правото
на собственост на ищцата върху процесния имот и бъде осъден ответника да й
предаде владението.
В писмената защита адв. З. е изложил възражение, че искът е предявен
само от Ю. П., а процесният имот е станал съсобствен на ищцата и съпругът й,
тъй като е бил придобит по време на брака й. Съдът намира възражението за
неоснователно, тъй като когато ищец е единия съпруг, другият съпруг не е
задължителен другар. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 91 от
01.10.1974 г. по гр.д.№ 63 от 1974 г. на ОСГК на ВКС, предявяването на иск за
собственост относно вещ, обща на двамата съпрузи, е действие на обикновено
управление и може да се извърши от всеки един от тях. След смъртта на
съпруга, двете деца на ищцата също са придобили ид. части от имота. И в
случай на предявяването на иск от един съсобственик срещу трето на
съсобствеността лице, останалите съсобствениците не са задължителни
другари. Всеки от тях има право да предяви срещу всяко трето на
съсобствеността лице иск за ревандикация на цялата вещ. При съсобственост
съсобственикът е легитимиран да предяви ревандикационен иск срещу всяко
трето лице, упражняващо фактическа власт върху съсобствената вещ без
правно основание. Съсобственикът може да иска връщане владението на
цялата вещ, така и само за своята идеална част от вещта. В случай, че не
съществува правно основание ответникът да владее или държи имота, то е без
правно значение ищецът каква идеална част от имота в собствеността
притежава.
По искането с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК
Съгласно ТР № 11 от 21.03.2013г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г. на
ОСГК, на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК подлежат констативните
нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху
недвижим имот.
В цитираното ТР е прието, че констативният нотариален акт, издаден по
8
реда на чл. 587 от ГПК, се ползва с обвързваща доказателствена сила досежно
удостовереното право на собственост. Той обаче може да бъде оспорван от
всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е
собственик. Тежестта на доказване е на оспорващата страна. Ищцата доказа,
че титулярът на акта не е собственик, тъй като в негова полза не е текла
придобивна давност.
Поради уважаване на иска по чл. 108 от ЗС, като последица следва да
бъде отменен и нотариалния акт, касаещ процесния имот.
По разноските:
И двете страни са претендирали присъждане на направените по делото
разноски. При този изход на процеса и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ще
следва ответникът да заплати на ищцата направените от нея разноски
съгласно списък по чл.80 ГПК, а именно-сумата от 2 471.26 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 ЗС по
отношение на С. И. Д., ЕГН **********, че Ю. М. П., ЕГН **********, е
собственик по силата на покупка от баща й *** и майка й *** В. В., оформена
с ***, на следния недвижим имот : дворно място в селище *** община ****, с
площ 8 ара, а за площта над 800 кв.м. до 1035 кв. м. и по давностно владение,
на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с **** по КККР на ***** одобрени със Заповед №
РД-18-25/01.04.2009 г. на ИД на АГКК, с площ от 1035 кв.м. и намиращата се в
него сграда с ****.1 със застроена площ 63 кв.м., като го ОСЪЖДА да й
предаде владението върху имота.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен нотариален
акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност вх. peг. № ***
на СВ при ТРС, с който *** В. В., ЕГН **********, е призната за собственик
по давностно владение върху ПИ с **** по КККР на ***** одобрени със
Заповед № РД-18-25/01.04.2009г. на ИД на АГКК, с площ от 1035 кв.м. и
намиращата се в него сграда с ****.1 със застроена площ 63 кв.м.
ОСЪЖДА С. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ****, да заплати
на Ю. М. П., ЕГН **********, с адрес: ***, *****, сумата 2471.26 (две
хиляди четиристотин седемдесет и един лв. и 26 ст.) лева, представляваща
разноски в производството.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
9