№ 10503
гр. София, 08.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20231110152984 по описа за 2023 година
Софийски районен съд/СРС/ е сезиран с искова молба с вх.№267609/27.9.2023г.,
подадена от ищец ЕВ.П. ЕООД, ЕИК *****. Същата е уточнена с допълнителни молби, след
указания на съда, с вх.№ 298134/24.10.2023г. и с вх.№ 52180/16.2.2024г.
С определение №2330/16.1.2024г., влязло в сила на 15.2.2024г., след оттегляне от
ищеца на предявените искове срещу двама от ответниците ЧСИ М. Н. П. и В.П. ООД, ЕИК
*****, производството е частично прекратено срещу посочените двама ответника.
Производството продължава само срещу ответник И.К. АД, ЕИК *****, като с
уточнителна молба с вх.№ 52180/16.2.2024г. ищецът посочва, че е предявил три иска
предявени в евентуалност с правно основание чл.439 ГПК, както следва:
1/ съдът да постанови решение, с което да признае за установено несъществуването
на правото на взискателя „И.К.“ АД да извършва принудителни изпълнителни действия за
събиране на вземането си в размер на 166,67лв., отразено в изпълнителен титул -
изпълнителен лист от 15.06.2015г. издаден по ТД №3416/2015г. по описа на СГС, ТО, VI-7
състав, от ищец „ЕВ.П.“ ЕООД С ЕИК ***** поради изтекла обща 5 /пет/ годишна
погасителна давност;
Или в евентуалност
2/съдът да постанови решение, с което да признае за установено несъществуването
на правото на взискателя „И.К.“ АД да извършва принудителни изпълнителни действия за
събиране на вземането си в размер на 166,67лв., отразено в изпълнителен титул -
изпълнителен лист от 15.06.2015г. издаден по ТД №3416/2015г. по описа на СГС, ТО, VI-7
състав, от ищец „ЕВ.П.“ ЕООД с ЕИК *****, поради несъществуване на вземането поради
сключен двустранен договор на основание разпоредбата на чл.108 от ЗЗД и опрощаване на
това вземане в пълен размер;
А ако съдът приеме, че горните два петитума не са предявени при спазване на
разпоредбата на чл.439 ГПК, то тогава в евентуалност е предявен иск със следния петитум:
3/ съдът да постанови решение, с което да признае за установено недължимост на
вземането по издадения на 15.06.2015г. изпълнителен лист, поради погасяване на същото
вземане в размер на 166,67 лева в пълен размер по давност или поради сключен двустранен
договор за опрощаване на същото вземане, инкорпориран в сключена на 26.11.2019г.
спогодба.
С оглед наведените твърдения от ищеца с ИМ и уточнителни молби/УМ/, и предвид
представените към ИМ и УМ писмени доказателства съдът достига до извод, че така
1
предявените искове са недопустими и производството по делото подлежи на прекратяване, а
ИМ следва да се върне на ищеца.
Съдът достига до извод за недопустимост на предявените искове с ИМ по следните
съображения: Установява се, че претенцията е за сумата 166,67лв. представляващо
възнаградителна лихва изчислена върху главница в размер на 50000лв. за период
18.1.2011г.-28.1.2011г., отразено в изпълнителен титул - изпълнителен лист от 15.6.2015г.
издаден по ТД № 3416/2015г. по описа на СГС, TO, VI-7 състав. Иск по чл.439 ГПК за
акцесорно вземане, каквото е възнаградителната лихва, без да се разгледа дали е дължима
главница от 50000лв. е недопустимо поради липса на правен интерес и неизпълнени
положителни предпоставки за предявяване на иска, а именно ищеца да има правен интерес
от предявения иск. Доводите на ищеца за наличие на правен интерес посочени в ИМ и УМ
съдът не приема като такива, които да го обосноват. Няма как да се разгледа иск за лихвата
от 166,67лв., ако преди това не се разгледа иск за недължимост на главницата върху която
сумата е изчислена.
На следващо място отрицателен установителен иск/ОУИ/ се явява частично
предявен, защото ИЛ е издаден и за други суми, а не само за възнаградителна лихва от
166,67лв., т.е. това е частичен ОУИ, за което ищецът отново няма правен интерес доколкото
не се оспорват всички суми по издадения изпълнителен лист от 15.6.2015г. издаден по ТД
№ 3416/2015г. по описа на СГС, TO, VI-7 състав. Няма как съдът да признае погасяване по
давност само за тази сума, а в останалата част ИЛ да остане в сила.
На следващо място, ако съдебен изпълнител не е прекратил образувано пред него
изпълнително дело/ИД/ по искане на някоя от страните, то този отказ се обжалва по
специален ред – чл.435, ал.2, т.6 ГПК, като така уредения специален ред не може да се
заобикаля с исково производство по реда на чл.439 ГПК. Следователно ищецът не може да
обоснове правен интерес за водене на иск по чл.439 ГПК заради липса на действия на
съдебен изпълнител, или за да може да не се образуват бъдещи изпълнителни производства
въз основа на същия ИЛ.
И не на последно място следва да се посочи, че ищеца няма правен интерес от
предявяване на исковете, защото след издаване на ИЛ от 15.6.2015г. издаден по ТД №
3416/2015г. по описа на СГС, TO, VI-7 състав, между страните е подписано споразумение на
26.11.2019г., в което е определено, че се дължи една обща сума от 100000лв. по така
издадения ИЛ, т.е. в правния мир сумите по ИЛ са трансформирани в едно друго общо
задължение, за което ответник И.К. АД се е съгласило да приеме изпълнение от ищеца и
други длъжници, които не са страна в настоящото производство.
С оглед всичко изложено съдът достига до извод, че предявените в евентуалност
искове са недопустими, поради липса на правен интерес за воденето им, и производството
по делото следва да се прекрати, а ИМ върне на ищеца.
Предвид изложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО като недопустимо и ВРЪЩА искова
молба с вх.№267609/27.9.2023г., по която е образувано ГД№ 52984/2023г. по опис на СРС,
подадена от ищец ЕВ.П. ЕООД, ЕИК *****, с която са предявени срещу ответник И.К. АД,
ЕИК *****, следните искове при условия на евентуалност, предявени с правен интерес по
чл.439 ГПК:
1/ съдът да постанови решение, с което да признае за установено несъществуването
на правото на взискателя „И.К.“ АД да извършва принудителни изпълнителни действия за
събиране на вземането си в размер на 166,67лв., отразено в изпълнителен титул -
изпълнителен лист от 15.06.2015г. издаден по ТД №3416/2015г. по описа на СГС, ТО, VI-7
състав, от ищец „ЕВ.П.“ ЕООД с ЕИК *****, поради изтекла обща 5 /пет/ годишна
погасителна давност;
Или в евентуалност:
2/съдът да постанови решение, с което да признае за установено несъществуването
на правото на взискателя „И.К.“ АД да извършва принудителни изпълнителни действия за
събиране на вземането си в размер на 166,67лв., отразено в изпълнителен титул -
изпълнителен лист от 15.06.2015г. издаден по ТД №3416/2015г. по описа на СГС, ТО, VI-7
състав, от ищец „ЕВ.П.“ ЕООД с ЕИК *****, поради несъществуване на вземането поради
сключен двустранен договор на основание разпоредбата на чл.108 от ЗЗД и опрощаване на
това вземане в пълен размер;
Или в евентуалност:
3/ съдът да постанови решение, с което да признае за установено недължимост на
вземането по издадения на 15.06.2015г. изпълнителен лист, поради погасяване на същото
вземане в размер на 166,67 лева в пълен размер по давност или поради сключен двустранен
договор за опрощаване на същото вземане, инкорпориран в сключена на 26.11.2019г.
спогодба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от страните с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от уведомяването със съобщение за постановяване.
ПРЕПИС от определението да се изпрати само на ищец със съобщение, на съдебен
адрес по искова молба!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3