Решение по дело №118/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „МЕЛИСА 21“ ЕООД, [населено място] /погрешно изписано в жалбата като „Мелиса 2022“ ЕООД/, против Решение № 463/16.12.2024 г., постановено по АНД № 2253/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е потвърдено наказателно постановление № 775582-[рег. номер]/24.06.2024 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което, на основание чл. 185, ал. 2, изречение последно, вр. с ал. 1 от ЗДДС, на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 1000 лв. за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, вр. чл.63в от ЗАНН. Оспорва се изводът на въззивния съд, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. С изложени съображения по наведеното касационно основание моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен, както и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба – Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна, моли решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила, тъй като не е налице маловажен случай.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Предмет на контрол пред Районен съд Стара Загора е НП № 775582-[рег. номер]/24.06.2024 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности” Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което, въз основа на АУАН № [рег. номер] от 28.05.2024 г., на „Мелиса 21“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер [рег. номер]., на основание чл. 185, ал. 2, изр. последно, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена на 28.05.2024 г., в 10:27 часа проверка в обект – баничарница, находящ се на адрес: [населено място], [улица], стопанисван от „Мелиса 21“ ЕООД, с ЕИК *********, е констатирано, че дружеството, като задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ, е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирало чрез операцията „служебно въведени“ суми промяна на касовата наличност в размер на 50 лв. При проверка на касовата наличност на намиращото се в обекта фискално устройство – модел Datecs DP-150, с ИН на ФУ [рег. номер] и ИН на ФП 02895194 е констатирано, че не е регистрирана чрез операцията „служебно въведена сума“ промяна на касовата наличност в размер на 50.00 лв., като за промяната в касовата наличност от 50.00 лв. е дадено обяснение, че с тях е започнат работният ден, но не е използвана функцията за „служебно въведени суми“. Наличното в проверявания обект фискално устройство конструктивно притежава възможността да се извършват операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Нарушението е констатирано и документирано с ПИП сер. АА № 0155985/28.05.2024 г.

За да потвърди обжалваното наказателно постановление при осъществения контрол за законосъобразност, Районен съд Стара Загора не е констатирал основания за отмяна или изменение на НП. Не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат необходимите реквизити, посочени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН и са предявени по надлежния ред на нарушителя. От събраните в хода на съдебното следствие доказателства съдът е установил по безспорен начин осъщественото от обективна и субективна страна нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Подробно е обсъдено и отхвърлено възражението на жалбоподателя за наличие на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Според изложените от въззивния съд мотиви, само обстоятелствата за първо по ред нарушение, отсъствие на щета за бюджета и ниския размер на невъведената сума не са достатъчни нарушението да бъде определено като маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, вр. с чл. 11 ЗАНН. Тези обстоятелства са смекчаващи по смисъла на чл. 27, ал. 2 ЗАНН, относими и взети предвид при определяне размера на административната санкция в минимален размер. За да откаже приложението на чл.28 от ЗАНН, съдът е отчел и съществуващи в настоящия случай отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно образувани срещу нарушителя и други административнонаказателни производства – преди и след настоящото, както и наличието на публични задължения на дружеството.

Решението на Старозагорския районен съд е правилно.

Неоснователна е претенцията за определяне на случая като маловажен. В съответствие и при правилно приложение на закона е направеният от въззивния съд извод, че нарушителят не следва да бъде освободен от административно-наказателна отговорност с прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Отсъстват факти, които да сочат съществуването на изключителни смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието с оглед конкретните обективни условия, като такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид. Изложените в тази връзка в обжалваното решение мотиви, вкл. и защо не се приемат за основателни доводите на санкционираното лице, се споделят от касационната инстанция. Конкретните обстоятелства за извършено от касатора предходно нарушение на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, за което е санкциониран с [рег. номер]-[рег. номер]/15.03.2024 г., връчено на 16.04.2024 г. и което няма данни да е обжалвано, са взети предвид и от АНО при издаване на оспореното в настоящото съдебно производство наказателно постановление /л.10 и 27-29 от АНД № 2253/2024 г. на Районен съд – Стара Загора/. Преценката за приложението на чл.28 от ЗАНН е винаги конкретна и се основава на обстоятелствата, установени по делото – начин на извършване на нарушението, вредни последици, всички други обстоятелства, релевантни за степента на обществена опасност и морална укоримост на извършеното. В настоящия случай деянието е на формално извършване, поради което липсата на вредни последици не може да е определящ критерий. Отсъствието на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство и наличието обременен статус на нарушителя с извършено друго деяние, съставляващо нарушение на същия нормативен акт в кратък период преди деянието, за което е санкциониран с обжалваното по настоящото дело наказателно постановление, не отговаря на условията в чл. 93, т. 9 НК, вр. с чл. 11 ЗАНН и указанията в задължителната съдебна практика, цитирана и в касационната жалба, за квалифициране на случая като маловажен. Същият не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

С оглед на изложените съображения, не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото искането на ответника по касация за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 80 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

ОСТАВЯ В С. Решение № 463 от 16.12.2024 г., постановено по АНД № 2253/2024 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление № 775582-[рег. номер]/24.06.2024 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „МЕЛИСА 21” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ДА ЗАПЛАТИ на Националната агенция за приходите сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по КАНД № 118/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.